Детско-юношеска и училищна психология (диагностика и консултиране) за бакалаври с хуманитарна специалност

Обща информация


 

 

Информационна брошура на програмата

Information leaflet

Директор

проф. д.пс.н. Иван Димитров
Ректорат, 3. етаж, Южно крило, 49 кабинет
тел. +359 2 9308 240
itdimitrov@phls.uni-sofia.bg

Секретар на програмата

Левена Езекиева
Ректорат, 3. етаж, Южно крило, 60 кабинет
тел. +359 2 9308 476
l.ezekieva@phls.uni-sofia.bg

Адрес

Ректорат, 3. етаж, Южно крило, каб. 60
бул. Цар Освободител № 15
София 1504 
psychology_g@phls.uni-sofia.bg

Магистърската програма по Детско-юношеска и училищна психология (диагностика и консултиране) представлява второ образователно-квалификационно равнище на обучението по психология. Програмата предлага задълбочена теоретична подготовка и практически умения за психологическа работа с деца, юноши, с техните учители и семейства.

Детско-юношеските и училищните психолози притежават:

  • Задълбочени знания за теориите,  етапите, закономерностите и кризите на психичното развитие в детска и юношеска възраст;
  • Знания по психометрия, конструиране и използване на психологически тестове и други инструменти за психологическо оценяване;
  • Практически умения за психодиагностика и психологическо оценяване;
  • Практически умения за консултирани и интервенция;
  • Комуникативни умения, умения за работа в екип, рефлексия върху границите на собствената си компетентност и умения; разбиране и следване на етичните принципи на психологическата професия.

Детско-юношеските и училищните психолози работят за намирането на най-доброто решение за всяко дете. Използват разнообразни стратегии и взаимодействат ефективно с училището, семейството и с други институции, за да отговорят на индивидуалните потребности на всяко дете. Компетентността на детско-юношеските и училищните психолози включва знания и умения за практическа работа с деца, родители, учители, други представители на общността в следните области:

1. Диагностична дейност и вземане на решения. Детско-юношеският и училищен психолог оценява психичното развитие и провежда диагностични изследвания, за да идентифицира силните и слабите страни, възможностите и проблемите на детето. Планира и осъществява, в сътрудничество с учителите и други професионалисти програми за постигане на оптимални учебни резултати. Представя резултатите от оценяването в емпирично базирани решения и препоръки за практиката. Съобщава резултатите от психологичното оценяване на родителите, учителите и други отговорни за детето професионалисти по начин, който позволява да се разберат и да се адресират затрудненията на детето в ученето и взаимоотношенията с възрастните и връстниците. При необходимост уведомява оторизираните органи и насочва децата за допълнително изследване в специализирани институции (клиники, центрове за психично здраве, детски консултативни кабинети и други) за осигуряване на психологическо, медицинско и социално обслужване на нуждите на детето и семейството.

2. Консултиране. Детско-юношеският и училищен психолог притежава знания за различни модели и методи на консултиране, както и умения за прилагането им в различни ситуации.

  • Сътрудничи с родителите, учителите и други професионалисти при планиране и вземане на решения.
  • Работи заедно с децата и подпомага развитието на адекватна учебна мотивация, преодоляване на проблемите в ученето, формиране на ефективни учебни умения и организация на учебната работа, формиране на чувство за учебна компетентност и увереност в собствените способности; позитивна лична, социална и етнокултурна идентичност.
  • Консултира децата – индивидуално и в група, използвайки интерактивни форми на тренинги (за социални умения, справяне с гнева, развитие на емпатийни способности и др.), лични интервюта и други психологически методи за подпомагане на личностното, социалното и емоционалното развитие.
  • Консултира родителите и учителите по въпроси на ученето и учебните постижения, проблеми на детското поведение, преодоляване на конфликти и създаване на благоприятен климат и мотивация за работа.
  • Помага на родителите и учителите в разбирането на детското развитие и влиянието, което то оказва върху ученето и поведението.
  • Организира и провежда тренинги за ефективни стратегии на възпитание, решаване на проблеми/конфликти, управление на поведението, превенция и адресиране на употребата на дрога/психоактивни вещества.
  • Работи директно с децата и техните семейства за подпомагане решаването на междуличностни и семейни проблеми, които възпрепятстват ефективното учене. Помага на семейството и училището за превенция и справяне с кризи (смърт, болест, самоубийство и други травматични/силно стресогенни събития).
  • Служи като консултант на педагогически съвет/училищното настоятелство по въпросите на психологическата служба в училище.

3. Препоръки и работа за развитие на когнитивните/учебни умения. Детско-юношеският и училищен психолог притежава знания за процесите на учене, владее методи за оценка на тези процеси и пряко или непряко подпомага развитието на когнитивни/учебни умения. В сътрудничество с учителите и други професионалисти планира и разработва програми, насочени към ефективно учене и работа с деца с обучителни трудности, както и с надарени деца. Участва в реализацията на тези програми и оценява тяхната ефективност.

4. Социализация и развитие на жизнени умения. Училищният психолог притежава знания за психическото развитието и умения за неговото оценяване. Пряко или непряко подпомага психосоциалната адаптация, стимулира поведенческите и емоционалните аспекти на развитието, например справяне с агресията, формиране на просоциално поведение и умения за успешно интегриране в групата. В сътрудничество с други професионалисти разработва целите и планира дейности за развитието на поведенческите и емоционалните аспекти при ученици с различни способности и потребности. Прилага интервенции за постигането им и оценява тяхната ефективност.

5. Превенция, кризисна интервенция и психично здраве. Детско-юношеският и училищен психолог има знания за човешкото развитие и психопатологията и свързаните с тях биологични, културни и социални влияния върху поведението.

  • В сътрудничество с учителите и с други професионалисти разработва програми за превенция на проблемно/рисково поведение, ниски учебни постижения и риск от отпадане от училище.
  • Подпомага учителите в планирането и разработването на програми, насочени към работа с деца в риск: употребяващи психоактивни вещества, с прояви на агресивност, насилие и суицидна насоченост, с асоциално поведение, с рисково сексуално поведение и др.
  • Притежава умения за управление на кризисни ситуации и ефективна интервенция.
  • Подпомага психичното здраве и физическото благополучие на учениците.
  • Работи за превръщане на училището в сигурна среда за учене и социални взаимодействия.

6. Сътрудничество между училището, семейството, институциите и общността. Детско-юношеският и училищен психолог притежава знания за семейната система, включително за ресурсите и слабите страни на семейството и влиянието им върху ученето, поведението и развитието на децата. Работи за постигане на сътрудничество и отношения на партньорство между семейството и училището. Владее методи за ангажиране на семейството с проблемите в ученето/поведението на детето. Подпомага взаимодействието и сътрудничеството между училището, семейството и другите служби/агенции, ангажирани с проблемите на детското развитие (детски психиатрични клиники, отдели за закрила на детето, центрове за профилактика и подкрепа на детското здраве, за превенция и интервенция при различни форми на девиантно поведение. Участва като член на многодисциплинарен екип за работа с деца в риск и с ученици с обучителни трудности.

7. Многообразие в ученето и развитието на учениците. Детско-юношеският и училищен психолог притежава знания за индивидуалните различия, способности, ограничения на учениците, както и за потенциалното влияние на биологически, социални, културни, етнически, социаликономически, езикови, полови или други аспекти на опита фактори. Демонстрира чувствителност и умения, необходими за работа с хора от различни културни, социални, етнически групи и прилага стратегии, съобразени и адаптирани с тези характеристики. Съдейства за формиране на толерантност, разбиране и приемане на разнообразието от нагласи и индивидуални особености на децата в училищната общност.

8. Училището и организацията на образователната система. Детско-юношеският и училищен психолог притежава знания за системата на образованието и свързаните с нея институции. В сътрудничество с училищната администрация подпомага политиката на училището и формиране на подходящ училищен климат. Работи с отделни хора и с групи за реализацията на тази политика, за създаване и поддържане на сигурна, подкрепяща и ефективна среда за учене и социални взаимоотношения.

9. Изследвания и оценка на програми. Детско-юношеският и училищен психолог има знания за методологията и планирането на емпирични изследвания, владее методи за статистически анализ и изводи. Провежда изследвания за оценка на ефективността на въведени в училището програми/алтернативни форми на обучение.

10. Развитие на професионалната квалификация. Детско-юношеският и училищен психолог притежава разбиране за спецификата на психологическата работа с деца и юноши и осъзнава границите на собствената си компетентност и умения. Ефективно използва професионалната си общност за подпомагане и супервизия. Активно се стреми да поддържа и да повишава професионалната си квалификация.

11. Информационна технология. Детско-юношеският и училищен психолог има познания за съвременните информационни източници и технологии. Умее да търси, да намира и да  използва източници на информация по начин, който подобрява качеството на дейността му в училище и професионалната му компетентност.

Сфери на реализация:

  • в системата на държавните и частните училища, и детски градини;
  • общински, държавни и неправителствени агенции и организации (центрове за работа с деца, отдели за закрила на детето, детски педагогически стаи и други);
  • университети;
  • държавни и частни консултативни кабинети.

Описание на програмата

Информационна брошура на програмата

Срок на обучение

  • 5 семестъра + 1 семестър
  • учебна практика (избираем)

Подаване на документи онлайн: тук

Форма на обучение

Редовна

Условия за прием

  1. Завършена бакалавърска степен в областта на хуманитарните, педагогическите или социалните науки.
  2. Среден успех от семестриалните и държавните изпити (защита на дипломна работа) – над мн. добър (4,50).
  3. Събеседване (интервю) с кандидатите върху интересите и мотивацията за обучение в програмата. Оценката от интервюто е „да“ или „не“.

Балообразуване

Класирането на успешно преминалите през събеседването кандидати се извършва въз основа на средния успех от семестриалните и държавните изпити (защита на дипломна работа) от завършената бакалавърска степен.

Обучение

Студентите без образователна степен бакалавър по Психология преминават през двата модула на обучение – Базов и Специализиран.

В рамките на Базовия модул те посещават лекции и семинари, предназначени за редовни студенти от бакалавърска степен на специалност Психология, към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През първите два семестъра на обучение те полагат бакалавърските изпити по шест базови дисциплини: Психология на развитието в детска и юношеска възраст, Когнитивна психология, Психология на личността, Психологическо измерване, Клинична психология и Психопатология и психиатрия. Програмата на Специализирания модул е идентична с изучаваната в магистърската програма по детска и юношеска психология (диагностика и консултиране) за завършили бакалавърска степен по Психология. Учебната практика (шести, допълнителен семестър) е избираема и студентът може да се дипломира със или без преминаване през този модул на обучение (във втория случай вземането на учебната практика се отбелязва в дипломата). Модулът „Учебна практика“ се провежда само в платена форма на обучение.

Организация на програмата

Минимален хорариум 1600 часа, от тях 1330 от задължителни дисциплини, 120 от избираеми и 150 часа за подготовка на магистърска теза: общо 150 кредита. В програмата са включени 6 дисциплини от бакалавърската степен на специалност Психология и 16 специализирани дисциплини, 10 от които задължителни и 9 избираеми. Програмата включва 420 часа практически занятия (90 часа „Практикум проблемно поведение в детска и юношеска възраст“ + 300 часа към 6 задължителни дисциплини + 30 часа от избираеми дисциплини). Избираемите дисциплини са разпределени в трети, четвърти и пети семестър. За подготовка на магистърска теза са предвидени 15 кредита (150 часа), които се прибавят към получените от задължителните дисциплини.

Учебен план и учебни програми

Учебен план на програмата

Задължителен базов модул

ДИСЦИПЛИНИ
ECTS
ЧАСОВЕ
СЕМЕСТЪР
УЧЕБНА ПРОГРАМА
Когнитивна психология
6
60
І
Психопатология и психиатрия
6
60
І
Програма
Психология на личността І
6
60
І
Психология на личността ІІ 6 60 ІІ Програма
Психология на развитието в детска и юношеска възраст І
6
60
І
Психология на развитието в детска и юношеска възраст ІІ
6
60
ІІ
Психологическо измерване
6+6
120
І-ІІ
Програма
Клинична психология
12
120
І-ІІ

Задължителни дисциплини

ДИСЦИПЛИНИ

ECTS

ЧАСОВЕ

СЕМЕСТЪР

УЧЕБНА ПРОГРАМА

Психодиагностика на развитието в детска и юношеска възраст І

6

60

І

Програма

Арт-техники в детска и юношеска възраст

7.5

75

І

Програма

Семейно консултиране

7.5

75

І

Програма

Психопатология на развитието. Детска и юношеска психиатрия (Практикум в детска психиатрична клиника “Св. Никола”)

7+2

75+30

І-ІІ

Програма

Психодиагностика на развитието в детска и юношеска възраст ІІ

6

60

ІІ

Програма

Агресия и тормоз от връстниците в училище

3

30

ІІ

Програма

Кризисни периоди в развитието и проблеми на поведението

9

90

ІІ

Програма

* Практикум в Национален център по хигиена и медицинска екология

 

30

ІІ

 

* Практикум в SOS  детски селища

 

30

ІІ

 

Зависимости (дрога и алкохол) при деца и юноши

6

60

ІІ

Програма

Диагностика и терапия на специфични нарушения на способността за учене

6

75

ІІІ

Програма

Практикум – проблемно поведение в детска и юношеска възраст

7

90

III

Програма

* психологът в училище (две училища)

 

60

ІІІ

 

* диагностика и консултиране на деца и юноши (частен консултативен кабинет)

 

30

ІІІ

 

Избираеми дисциплини

Студентите задължително избират минимум по един курс в първи и в трети семестър, които носят по два кредита, и два курса във втори семестър - четири кредита

ДИСЦИПЛИНИ

ETSC

ЧАСОВЕ

СЕМЕСТЪР

УЧЕБНА ПРОГРАМА

Родителски модели на поведение

2

30

ІІІ

Програма

Проективни методи за диагностика на развитието в детска и юношеска възраст

2

30

ІІІ

Програма

Разработване на проекти за приложни изследвания в детско-юношеската психология 2 30 ІV Програма

Времева перспектива и саморегулация в юношеска възраст

2

30

ІV

Програма

Интеграция на деца със специални нужди

2

30

ІV

Програма

Работа с групи - Част І 2 30 ІV Програма
Работа с групи - Част ІІ 2 30 V Програма
Травма в развитието 2 30 ІV Програма
Аутизъм: психологическа оценка и терапевтична програма 2 30 V Програма
Репродуктивна психология 2 30 ІІІ Програма

Подходи в измерването и скрининг на тревожно-депресивна симптоматика в училище

2

30

ІV

Програма

Професионално ориентиране и консултиране в училище
* Практикум в Център за човешки ресурси “Фортуна”
* Практикум в Център за консултиране и педагогическо подпомагане
* Практикум междуниверситетски център “Кариера”

4

60

V

Програма

Етнокултурни аспекти на развитието в училище

2

30

V

Програма

Мотивация за учене и учебни постижения

2

30

V

Програма

Психология на емоционалните регулации       Програма

УЧЕБНА ПРАКТИКА

30

450

 

Място на провеждане:
* В детски градини и училища
* Държавни и неправителствени институции и центрове за деца и юноши
* Диагностично-консултативни кабинети за деца, юноши и семейства

 

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:
Учебната практика се провежда през IV семестър и е избираема. Студентът може да се дипломира със или без преминаване през тази практика (във втория случай тя се вписва в дипломата за завършена магистърска степен).

Общият брой часове на учебна практика може да се изпълни в различни институции (според предпочитанията на студента). Ако студентът не е постигнал общият брой часове на учебна практика, в дипломата се вписва взетия брой часове.

​Взимането на съответния брой часове учебна практика се удостоверява с подпис на ръководителя на практиката (учебната практика не се оценява по шестобална система). Забележка: Към часовете на задължителните дисциплини са прибавени 150 (15 кредита) часа за защита на магистърска теза

ЗАБЕЛЕЖКА: Броят на изпитите и ECTS кредитите са изчислени при 4 задължително избираеми курса: по един в трети и пети семестър и два в четвърти семестър. 

График на учебните занятия и изпити

Седмична програма за зимния семестър на учебната 2017/2018 г.

График на зимната сесия на учебната 2017/2018 г.

Поправителна/повишителна сесия на учебната 2017/2018 г.

 

Преподавателски състав на програмата

ПРЕПОДАВАТЕЛ КУРСОВЕ КОНТАКТИ

Проф. д.пс.н Иван Димитров

Психология на развитието в детска и юношеска възраст І (лекции)
Кризисни периоди в развитието и проблеми на поведението (лекции)
Етнокултурни аспекти на развитието в училище (лекции)

Проф. д.пс.н. Пламен Петров Калчев

Психология на развитието в детска и юношеска възраст ІІ (лекции)
Психодиагностика на развитието І и ІІ (лекции)
Агресия и тормоз от връстниците (лекции)
Мотиви за учене и учебни постижения (лекции)

Доц. д-р Евдокия Кънчева Христова

Когнитивна психология (лекции)
Арт-техники в детска и юношеска възраст (лекции и семинари/практически занятия)

Доц. д-р Емилия Алексиева

Психологическо измерване (лекции)
Проективни методи за диагностика на развитието в детска и юношеска възраст (лекции)

Гл.ас. д-р Анета Атанасова

Диагностика и терапия на специфичните нарушения на способността за учене (лекции и семинари и /практически занятия)
Интеграция на деца със специални нужди (лекции и семинари/практически занятия)
Аутизъм – психологическа оценка и терапевтична програма (лекции)

Гл. ас. Камелия Ханчева

Семейно консултиране (лекции и семинари/практически занятия)
Работа с групи. Част 1 (лекции)
Травма в развитието (лекции)

Гл. ас. д-р Диана Христова

Времева перспектива и саморегулация в юношеска възраст (лекции)

Гл. ас. д-р Жорж Балев

Психология на личността (лекции)
Подходи в измерването и скрининг на тревожно-депресивна симптоматика в училище (лекции)
Родителски модели на поведение (лекции)

Гл. ас. д-р Николай Рачев

Разработване на проекти за приложни изследвания в детско-юношеската психология (лекции)

Гл. ас. д-р Даниел Петров

Психология на личността (семинари)

Ас. Надежда Цонева

Клинична психология (семинари)

Проф. д.п.н. Яна Мерджанова

Професионално ориентиране и консултиране в училище (лекции)

Доц. д-р Моника Борисова

Професионално ориентиране и консултиране в училище (семинари/практически занятия)

Доц. д-р Надя Полнарева

Психопатология на развитието. Детска и юношеска психиатрия (лекции)

Доц. д-р Димитър Терзиев

Психопатология на развитието. Детска и юношеска психиатрия (семинари/практически занятия)

Доц. д-р по мед. Петър Василев

Зависимости (дрога и алкохол) при деца и юноши (лекции)

Гл. ас. д-р Светлана Николкова

Психопатология и психиатрия (семинари)

Гл. ас. Красимира Костадинова

Кризисни периоди в развитието и проблеми на поведението (семинари/практически занятия)

Д-р Ваня Александрова

Репродуктивна психология (лекции и семинари и /практически занятия)

Александра Джонова

Психодиагностика на развитието І и ІІ (семинари/практически занятия)

Станислав Пандин

Практикум проблемно поведение (практически занятия)

Надежда Милева

Практикум проблемно поведение (практически занятия)

Светлина Колева

Работа с групи. Част 2 (семинари/практически занятия)

Светла Петрова-Стайкова

Психодиагностика на развитието І и ІІ (семинари/практически занятия)

Ваня Николова

Работа с групи. Част 2 (семинари/практически занятия)

Нина Тодорова

Кризисни периоди в развитието и проблеми на поведението (семинари/практически занятия)

Диана Здравкова

Зависимости (дрога и алкохол) при деца и юноши (семинари/практически занятия)

Анета Кирова

Практикум проблемно поведение (практически занятия)

Илиана Кираджиева

Практикум проблемно поведение (практически занятия)

График на магистърски прием за учебната 2015-2016г.

  • Приемните изпити ще се провеждат на 9, 10, 11, 12, 13 септември 2015г.
  • Обработка на протоколите и вътрешно класиране ще направим на 14 септември.
  • Следва предаването на класирането в „Сектор прием“ - 15 септември.
  • Кандидатстващите за държавна поръчка ще разберат дали са приети на 23 септември, когато се очаква излизането на ректорска заповед за държавна поръчка – заповедта и процедурите по записване ще публикуваме тук.
  • Записването на новоприетите се предвижда на 24, 25 и 28 септември.
  • Следва обработка на документите и класиране за незаети държавни субсидии и платена форма - 29 септември.
  • Предаването на тези документи в „Сектор прием“ е на 30 септември.
  • Останалите кандидати ще разберат дали са приети на 6 октомври след излизането на ректорска заповед за незаети държавна субсидия и платена форма – заповедта и процедурите по записване ще публикуваме тук.
  • Записването на новоприетите е предвидено на 7,8,9,12 и 13 октомври.

 

Дипломни работи на студенти, завършили магистърската програма (2014-2016)

Дипломни работи на студенти, завършили през 2014 г.

Име на дипломанта

Тема на дипломната работа

Научен ръководител

Ася Кирилова Йончевска

„Теория на ума“: сравнителен анализ при деца и младежи от аутистичния спектър и от масова извадка

Проф. Пламен Калчев

Джейлян Мустафова Ахмедова

Субективно благополучие и взаимоотношения в юношеска възраст при лица с увреден слух

Проф. Пламен Калчев

Елисавета Георгиева Петкова

Диагностика на ранно развитие на деца с церебрална парализа с Denver II.

Доц. Моника Богданова

Ивайло Ромеов Харизанов

Проблемно поведение и благополучие в юношеска възраст

Проф. Пламен Калчев

Петя Динкова Петрова

Детската игра: диагностични елементи и приложение в консултативната работа по случай

Гл. ас. Камелия Ханчева

Вяра Стефанова Стефанов

Личностни детерминанти на асоциалното/наруша­ващо нормите поведение в юношеска възраст

Проф. Пламен Калчев

 

Дипломни работи на студенти, завършили през 2015 г.

Име на дипломанта

Тема на дипломната работа

Научен ръководител

Славина Радославова Александрова

Емоционални и когнитивни признаци в рисунките на деца от предучилищна възраст

Доц. Евдокия Христова

Радостина Иванова Минина

Влияние на родителските модели на поведение върху мотивацията за постижения в юношеска възраст

Гл. ас. Жорж балев

Антония Койчева

Родителска опека и емоционални и поведенчески проблеми при децата

Проф. Пламен Калчев

Виктория Иванова Бъчварова

Изследване на взаимовръзката между учебните постижения и самооценката на ученици от начална училищна възраст

Гл. ас. Анета Атанасова

Йорданка Георгиева Какалова

Тревожност и депресивни преживявания в прехода към юношеска възраст

Проф. Пламен Калчев

 

Дипломни работи на студенти, завършили през 2016 г.

Име на дипломанта

Тема на дипломната работа

Научен ръководител

Красимира Андреева Шкодрова

Психопатни черти и психосоциална адаптация в юношеска възраст

Проф. Пламен Калчев

Тоска Ганева

Специфични поведенчески нарушения в развитието на деца от аутистичния спектър

Доц. Павлина Петкова

Силвия Георгиева Маринова

Връзки между музикални предпочитания, субективно благополучие  и когнитивна рефлексия при юноши

Гл. ас. Николай Рачев

Мирослава Кирилова Янчева

Психологически анализ на взаимовръзката между гняв и агресия

Доц. Павлина Петкова

Ана Радославова Александрова

Личностна типология на К. Хорни: връзки с коравосърдечност и нарцисизъм

Проф. Пламен Калчев

Евгения Станиславова Свиленова

Консултативна работа с деца при загуба на родител

Гл. ас. Камелия Ханчева

Александра Александрова Ганчева

Форми на подкрепа, безпокойства и депресия при деца и юноши с онкохематологични заболявяния

Проф. Пламен Калчев

Сузана Сюлейманова Бабаалиева

Възрастова динамика в професионалното ориентиране при юноши

Проф. Иван Димитров

Радосвета Франчешкова Томова

Психологически аспекти на нежеланието за учене при деца на 6–7 години

Доц. Моника Богданова

Мирослава Живкова Стоименова

Семейни фактори, влияещи върху езиково-говорното развитие  от 3- до 6-годишна възраст

Доц. Моника Богданова

Севдалина Светославова Пидаева

Връзки между говорна тревожност и социална тревожност при юноши

Проф. Иван Димитров

Моника Владимирова Кузманова

Самооценка и очаквана родителска оценка при юноши

Проф. Иван Димитров