Песента на фавъна
ФФ и Катедра "Логика, етика и естетика" при СУ „Св. Климент Охридски" Ви канят на откритата лекция на д-р Петър Пламенов:
Песента на фавъна
Философски и естетически идеи в рисунките на Пабло Пикасо
"За мен в изкуството не съществува нито минало, нито бъдеще. Ако произведението на изкуството не е способно да живее вечно в настоящето, то тогава то не е достойно за внимание.
Изкустното на Гърция и Египет, великите художници от другите епохи – това не e изкуство от миналото, може би, сега то е по-живо, отколкото преди.
Изкутвото се развива не само по себе си, променят се представите на хората, а с тях и начините за тяхното изразяване."
♦
"На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете."
♦
"Стилът е най-свирепия враг на художника."
♦
"Нужно е да се убие съвременното изкуство. Дори ако това означава, че е необходимо да убиеш самия себе си, стига наистина да искаш да продължиш да работиш."
♦
"Веднъж Брак ми каза: „В дълбината на душата си ти винаги си обичал класическата красота”. И това е самата истина. Така беше и тогава, така е и сега. Нов вид красота не възниква всяка година."
Пабло ПИКАСО
Нима съм влюбен в бляна?
Съмнението — мрак античен — ме обхвана,
тъй както остри клонки, сред истински гори
разтворени наяве, уви!
Из "Следобедът на един фавън"
Стефан Маларме
Вечното се проявява не в съвършеното, а в незавършеното, в изплъзващото се и аха доловеното. Затова най-дълбоката и вълнуваща музика е съставена не от звуци, а от тишината между тях, най-красивото е чезнещото, убегналото, неотдалото се на ръката на живописеца, неспомената, незаловената, изгубената от поета дума.
Пикасо казват се боял от едно единствено нещо да завърши напълно една картина, защотото това би значело да я убие. Незавършеното притежава нещо от вечността и все още умее да се изплъзва от безкомпромисния, жесток закон на детерминираността. Изкуството е игра, игра за богове и радостни деца, за наивни.
Колкото и да мени облика си и стилистиката си Пикасо често се връща към няколко любими образи – един от тях е този на фавъна. Сред многочисленото му художествено наследство картините и рисунките, в които участва този образ на италийското божество на полята, посевите, пролетта, любовта, музиката и жизнерадостта формя собствена смислова аура.
Възможно ли е да го превърнем в ключ за загадката на протеевия гении на Пикасо - сам необуздан сатир, подкупващ бог на удоволствието да се живее, веечно опиянен от екстазното вино на изкуството.
Петър ПЛАМЕНОВ
лектор: д-р Петър Пламенов
време: 21.01.2016 от 17:00
място: Нова коферентна зала, Ректорат, СУ "Св. Климент Охридски", Северно крило
