НОСАЧИ НА ВЯТЪР

„НОСАЧИ НА ВЯТЪР - Естетика и философия на хайку поезията”.

Конференцията ще се проведе на 31 май 2016 г. в Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски” от 9.30 – 18.00 ч. Моля изпращайте своите заявки за участие до 25 май 2016 на ел. поща: pet27@abv.bg (гл.ас. д-р Петър Пламенов).

За мото на конференцията е избран стих от класическия  японския поет от ХVІІ-ти век Како, останал в историята на жанра само с това свое хайку.             

♦

Кои са съществените философски и естетически основания, които лежат зад неочакваната експресивност, мисловна плътност, идейна лекота и световна популярност на най-кратия литературен жанр – японската поетична форма хайку, състояща се само от 17 срички (5-7-5)?!

Форма, превърнала се в от емблема на традиционното японско светоусещане в парадоксален израз на възможно-невъзможното глобално световно модерно и постмодерно личиреско преживяване. Защо поети като Стефан Маларме, Хуан Рамон Хименес, Александър Гинзбърг или Кенет Уайт се вдъхновяват от лапидарния му блясък, а мислители като Ролан Барт, разсъждават върху неговата поетика?!  

На какво се дължи лекотата, силата и магнетичността му, защо думите в хайку дишат толкова свободно, а мисълта се преобразява толкова лесно?!

Нека се опитаме заедно да намерим някаква пролука в плетеницата от въпроси, противоречия, факти и теории, с които е обгърната тази поетична форма.

Защото хайку е поезия на недоизказаното, тишината, деликатността и намека. Всяко грубо усещане, обобщения на едро или широки мазки дразнят сетивата в хайку – тази пределно кратка и филигранна форма на лирическата миниатюра. Драматургичната игра в хайку е привличането и взаимооттласкването между безкрайно-малкото и незначимото и безкрайно-голямото и общовалидното. Само когато стихът постигне тяхната сдвоеност то се превръща напълно хайку.

Затова и не се понасят в хайку сложни думи, резки неологизми, разпознаваеми езикови игри, словесни логаритми, жаргонни думи или термини, а се търси  езиковата непринуденост, пределна изчистеност и лекота.

Деликатност и нюанс преди всичко, ново в онова, което се вижда всеки ден, необикновеността на обикновеното - изключителното в повторимото, на фона на космическата несъизмеримост и дълбокото съзвучие пронизващо всичко. В хайку деликатността е търсенето на съзвучие, на хармония, дори ако това означава да не се мисли в обичайните мери или може би тъкмо, защото не се мисли в обичайното е възможно да се разпознае изключителността на наглед неизключителното.

В хайку всичко следва да е като диханието - живително, просто, естествено, лесно, непринудено, но най-вече като че непринудено, но крайно съществено.

Независимо на какъв език се твори хайку поезията е жанр на живия дъх, на задъханото прозрение на мига, на осъзнатото сега. Именно затова и творци от четирите краища на света всяка година се срещат на различни места, за да обменят вдъхновение, опит и да споделят общата си страст към лаконичното изкуство на хайку поезията. Този древен японски жанр отдавна се е превърнал в поле на всеобщи художествени търсения.

Хайку поезията сякаш приучава светивата да преоткриват света, да забелязва в обикновеното изключителното, да дочува съзвучието, което пронизва мирозданието и свързва в едно неимоверно малкото с неизмеримо голямото.

Откровението на истината доловена ей тъй, между случайното, споделено с искрената наивност на детското опознаване на законите на съществуването и мъдростта на състраданието са в основата на философията на хайку майсторството. Именно свежестта на споделеното, искреността и непосредствеността на преживяването се превръщат в специфики на хайку стиха, онази искреност, която Сергей Рахманинов определя като „Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“

• Ясунари Кавабата: "Думите в хокку (хайку) са едни и същи, но животът е в непрестанно пеображение, и, следователно, макар и едни и същи, думите не могат да останат едни и същи. Не може едно и също слово да прозвучи два пъти, както е невъможно да потопиш  краката си два пъти в една и съща река, както е невъзможно  да се повтори два пъти една и съща пролет. В противен случай, тези стихове не биха отговорили  на взискателния вкус на толкова много поколения читатели, не биха вълнували и сърцата на нашите съвременници. "
• Цураюки: "Хората, които живеят в този свят, оплетени в безчетните нишки на светските си дела, както и всичко, което вънува сърцата им - всичко това се изразява чрез отношението с онова, което чуват и виждат. "
• Сеи: "(Хайку) Това е истината, която може да се види и да се чуе."
• Хуан Рамон Хименес: "Това, което ни привлича толкова силно към  безсмъртеното изкуство да се композират стихотворения от няколко реда, е дошло до дълбините на времената – магията на немногословността. Простотата на думите, концентрацията на мисълта, неизчерпаемостта на въображението или нашата собствена душа."