научна конференция

 Tractatus Logico-Philosophicus Логико-философски трактат

1918 – 2018

The Beginning of Philosophical Modernity – Началото на философската модерност

 

Една от най-значимите фигури във философията на ХХ век е Лудвиг Витгенщайн. Неговият Логико-философски трактат – единствената му приживе публикувана книга – е вероятно съчинението, което повече от всяко друго задава хоризонта, в който се разгръща съвременната философска проблематика. Там идеята за една „критична философия“, която се появява още при Кант, бива изведена извън рамките на характерната за посткартезианската традиция субективизация на философския дискурс и развита по посока на една основополагаща „критика на езика“. В Трактата т.нар. „обрат към езика“ (linguistic turn), откриващ напълно нова перспектива към философските проблеми, бива извършен целенасочено и последователно. На място на опитите за описание на отношението между познаващ субект и познаван обект идва програмата за изследване на релациите между език и свят. С това се налага и убеждението, че човешкото мислене не е изолиран рационален феномен. Хората не са затворени в себе си „монади“ или съзнания. Напротив, нашето мислене се корени в практиката на общуване с другите хора. То е вплетено – първично и в най-дълбоките си измерения – в една артикулирана лингвистично и достъпна интерсубективно среда на комуникативни действия.

Трактатът е особено съчинение. Читателят е конфронтиран най-напред с неговата архитектоника. Трактатът не се разгръща под обичайната форма на линеарен текст в проза. Той е структуриран чрез система от отделни твърдения, организирани чрез специална номерация. По-нататък, прави впечатление директният и опростен стил на фона на едно изключително идейно богатство. Още първото изречение ни казва какво е светът. Затова и изненадата е още по-голяма, когато в заключението се появява твърдението, че ако разбираме изреченията на Трактата, накрая би трябвало да ги разпознаем като безсмислени. Защото „чрез тях, по тях ще сме се издигнали над тях“ (Tractatus 6.54). Тогава ще съзираме света правилно и те повече не биха ни били нужни. Тогава ще се научим да мълчим за нещата, за които – въпреки естествената ни метафизическа потребност – ще знаем, че не може да се говори. Така Трактатът позволява да се чете плодотворно както от екзистенциалисти и скептици, така и от логици и позитивисти. Той скицира редица теории: една онтология, епистемология, семантика, логика, философия на математиката. И същевременно, експлицирайки техните граници, се стреми да отвори „място“ за етическото и мистическото.

Стотната годишнина на Трактата, която се навършва през 2018 г., дава добър повод за припомняне на значимостта на това съчинение. За оценка на неговото влияние върху философията на ХХ век. Но тя дава и повод за нещо по-съществено: за рефлексия върху актуалните проблеми, пред които ние, доколкото се намираме в тази традиция, сме изправени днес. Нещо повече, импулсите за философията, които произлизат от Витгенщайн, още не са изчерпани. Това личи ясно от новите интерпретации на Трактата, напр. от т.нар. „решителен прочит“ (resolute reading), в чиито контекст се заговори дори за „нов Витгенщайн“ (the New Wittgenstein). Вижда се и систематично напр. в „онтологиите на положенията на нещата“ (states of affairs ontologies), развити през последните години в особено актуалната аналитична метафизика.