Публични информационни системи

Обща информация


Белег на съвременното информационното общество е нарастването на информационните потоци и все по-ясното идентифициране на трудности, свързани с достъп, организация, управление, оценяване и интерпретиране на информацията. Информатизацията на обществото е свързана преди всичко с идентифицирането на информацията като един от основните ресурси за неговото развитие.

Специалност „Публични информационни системи“ (ПИС) предлага обучение в едно бързо развиващо се модерно направление. Учебният план е структуриран по начин, който гъвкав гъвкаво и балансирано съчетава теоретични познания и практически умения.

Приемът в специалност ПИС започва за учебната 2018/2019 година. Осъществява се за ОКС „бакалавър“ в редовна форма на обучение (след завършено средно образование и за срок на обучение 4 години).

Специалност „Публични информационни системи" се поддържа от катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика“, която е част от структурата на Философски факултет от 1993 г.

Катедра

 

2018 г.

 

Адрес

Кампус "Изток", блок 1, етаж 4 
Телефони: 02 8704236 или 02 800 51 11 (вътрешен 426)
bin@phls.uni-sofia.bg

Ръководител 

доц. д-р Милена Миланова (mmilanovam@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (14 -16 ч.), каб. 422

Академичен състав

проф. дфн Боряна Христова (bhristova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (13-15 ч.) и петък (15-16 ч.), каб. 425

проф. дфн Иванка Мавродиева (mavrodieva@ phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (17-19 ч.), каб. 411

проф. д-р Красимира Даскалова (daskalova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (17- 19), каб. 414

проф. дфн Оля Харизанова (oharizanova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (16-17 ч.) и сряда (16-17 ч.), каб. 427

проф. д. изк. Симеон Недков (nedkov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - петък (10-12 ч.), каб.418

доц. д-р Десислава Лилова (dlilova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (14–16 ч.), каб.411

доц. д-р Елица Лозанова-Белчева (lozanovabe@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (13 –15 ч.), каб. 422

доц. д-р Илко Пенелов (ipenelov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (12-14 ч.), каб. 425

доц. д-р Милена Миланова (mmilanovam@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (14 -16 ч.), каб. 422

доц. д-р Цветанка Панчева (tsvetanka_panchevа@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (10-11 ч.) и сряда (10-11), каб. 425

гл. ас. д-р Анета Дончева (adoncheva@phls.uni-sofia.bg)

приемно време – вторник  (13–15 ч.), каб. 412

гл. ас. д-р Ели Попова (e_popova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (13-15 ч), каб. 426

гл. ас. д-р Силвия Станчева (ssstanchev@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (11–13 ч.), каб.418

гл. ас. д-р Петър Миладинов (miladinov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (11–13 ч.), каб.412

ас. Мария Аврамова (mariaavramova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (9–11 ч.), каб.412

Инспектор

Мария Богданова (bogdanova@phls.uni-sofia.bg)

Завеждащ филиална библиотека

Весела Цокева (vcokeva@phls.uni-sofia.bg)

Администратор на сайта на катедрата

гл. ас. д-р Петър Миладинов (miladinov@phls.uni-sofia.bg)

Преподаватели

  • А

    • Анета Дончева Дончева

      Научна област и интереси: Библиотекознание; Организация и управление на библиотеките; Организация и управление на информационните ресурси; Национална библиотечна и информационна политика (библиотечно законодателство; стратeгическо планиране, проекти); Мениджмънт на промените; Оптимизиране и ефективност на библиотечната дейност; Връзки с обществеността  и маркетинг на библиотеката; Международни библиотечни връзки; Ръководство и координация на проекти и програми.

      adoncheva@phls.uni-sofia.bg

  • Б

  • Д

  • Е

    • Ели Драганова Попова

      Научна област и интереси: Библиотекознание; Организация и управление на библиотеките; Внедряване на нови информационни технологии в библиотеките; Библиотечно-информационно обслужване; Потребители на библиотеката; Ползване на библиотеките в 21 век; Стратегии за развитие на библиотеките; Комуникации в библиотеките; Библиотеките в 21 век

      e_popova@phls.uni-sofia.bg

    • Елица Иванова Лозанова-Белчева

      Научна област и интереси: Електронно правителство; Инфорамционни системи; Информационна грамотност; Информационно търсене

      lozanovabe@phls.uni-sofia.bg

  • И

    • Иванка Тодорова Мавродиева

      Професор, доктор, доктор на философските науки, главен редактор на електронното научно списание "Реторика и комуникации" http://rhetoric.bg и на Онлайн справочника по реторика  onlinerhetoric.bg

      Научна област и интереси: реторика, виртуална реторика, политическа реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане

      mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

    • Илко Ненчев Пенелов

      Научна област и интереси: История на книгата и четенето; История на цензурата; История на библиотеките и библиографията

      ipenelov@phls.uni-sofia.bg

  • К

    • Красимира Петрова Даскалова

      професор, доктор на филосфските науки

      Научна област и интереси: История на модерната европейска култура; История на книгата и четенето; История на цензурата; История на жените/половете

      daskalova@phls.uni-sofia.bg 

  • М

    • Мария Асенова Аврамова

      Научна област и интереси: Информационно търсене; Индексиране на документи; Информационно-търсещи езици; Електронни каталози; Електронни библиотеки.

      mariaavramova@phls.uni-sofia.bg

    • Милена Миланова Миланова

      Ръководител на Катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика"

      Научна област и интереси: Каталогизация; Библиография; Информационна грамотност; Дигитални библиотеки; Ресурси на открит достъп

      mmilanovam@phls.uni-sofia.bg

  • О

    • Оля Борисова Харизанова

      Професор доктор на философските науки

      Заместник-декан на Философски факултет

      Научна област и интереси: Информационно-търсещи системи; Бази от данни; Интернет комуникация; Презентация и презентиране; Реторика

      oharizanova@phls.uni-sofia.bg

  • П

    • Петър Филипов Миладинов

      Научна област и интереси: Автоматизирани информационни системи; Интернет комуникация; Презентации и презентиране; Нова музеология; Виртуализация на обекти

      miladinov@phls.uni-sofia.bg

  • С

  • Ц

    • Цветанка Христова Панчева

      Научна област и интереси: Краезнание и краеведска електронна информация; Краеведска библиография; Ретроспективна национална библиография; Персонална библиография; Дигитализация на библиотечни документи и стандарти за информационно разкриване на дигитализираните източници.

      Tsvetanka_pancheva@phls.uni-sofia.bg

Бакалавърска степен

Срок на обучение: 8 семестъра (4 учебни години)

Форми на обучение: редовно

Инспектор: Мария Богданова (bogdanova@phls.uni-sofia.bg)

Телефон: 02 8704236

Обучението в специалност „Публични информационни системи“ (ПИС) цели студентите:

  • да се запознаят с методите на подбор, придобиване, организиране и архивиране на информация;
  • да се запознаят с процесите, които протичат в информационните системи и в информационната инфраструктура;
  • да придобият знания и умения за подпомагане използването на информацията;
  • да придобият знания и умения за процесите по стандартизация и осигуряване на функционална съвместимост между отделните елементи на информационните системи;
  • да изградят знания и умения за оценка на информацията;
  • да изградят умения и знания за проектиране на информационни системи и информационни услуги;
  • да усвоят технологиите за създаване, класифициране, съхраняване и разпространяване на информацията;
  • да усвоят технологиите по дигитализация и виртуализация на обекти на различни информационни системи;
  • да усвоят умения за организиране и управление на информация, информационни ресурси и информационни системи в различни области на науката, образованието, културата и бизнеса.

Обучението на студентите се извършва по модерно ориентиран, гъвкав и балансиран между теоретични познания и практически умения учебен план. Чрез него е постигнат баланс и хармонизиране на изучаваните дисциплини, включващи съвременни учебни програми и съдържание, което създава условия студентите да формират базовите умения и компетенции, необходимо за овладяване на информационната наука. Учебният план включва и набор от изборни учебни програми и съдържание, чрез които се предоставя възможност на обучаващите се да доразвият и надградят своите познания според специфичните си интересите и уменията, които притежават.

Студентите придобиват професионални компетентности свързани с изграждане и развитие на информационни бази от данни и услуги, с прилагане и проектиране на инструменти за оценка и анализ на информационни системи и информационни ресурси, с организиране и управление на информационни ресурси, с планиране и разработване на информационни услуги и информационни продукти.

Завършилите бакалавърска програма „Публични информационни системи“ имат възможност за професионална реализация:

  • в институции и организации, обществени и частни, в които се генерира, разпространява и управлява информация;
  • в различни институции и организации, представители на държавни и местни институции, неправителствени организации, бизнес-организации, електронен бизнес, които предлагат различни информационни услуги и осигуряват различни информационни потребности (традиционни и електронни);
  • в информационни центрове и служби на национални и международни институции и организации като Европейска комисия, Европейски съюз, Европейски парламент, Национален парламент, ЮНЕСКО, ИФЛА, ИКОМ и др. п.

Студентите са подготвени за реализация на различни нива в организационната структура: ръководни позиции, свързани с организация и управление на информация и информационни потоци и системи, експерти и консултанти по информационно осигуряване, извличане на данни, информационно търсене, специалисти по анализ, подбор, организиране и поддържане на информационни хранилища и изграждане на информационни услуги.

Обучението в бакалавърска програма „Публични информационни системи“ е съобразено с Международна стандартна класификация на образованието. Според Областите на образование и обучение (ISCED-F 2013) попада в област 3. Социални, стопански и правни науки, област на образование 32. Журналистика и информация и област на обучение 322. Библиотеки, информация, архиви. Според националната класификация попада в област на висшето образование Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационна наука.

Придобитата професионална квалификация е "бакалавър по публични информационни системи".

Квалификационна характеристика

Завършилите бакалавърска програма ПИС могат да продължат обучението си за придобиване на магистърска степен.

 

 

Насоки за разработване на курсови работи

Значение и предназначение на курсовата работа

Очакванията към курсовите работи са сходни във всички професионални направления. Те биха могли да се обобщят по следния начин:

  • Курсовата работа се разработва въз основа на поставено от съответния преподавател задание и изисквания за форма и други специфични ограничения.
  • Обемът на курсовата работа (броят страници) не е водещ критерии, стига поставената цел и задачи да са реализирани. Все пак, преподавателят по съответната учебна дисциплина е в правото си да поставя ограничения и да ги съобщава предварително на студентите.
  • Курсовата работа трябва да демонстрира способността на студента да използва подходящи изследователски процедури, да организира първична и вторична информация в смислено цяло и да представя резултатите в приемлив текст.

Какво се разбира под приемлива курсова работа

Условията, при които се допуска разработване на курсова работа изцяло зависят от  преподавателя. Те би следвало да са предварително оповестен, а всеки студент – информиран предварително (преди началото на разработване на курсовата работа). Въпреки това, студентът трябва да се консултират с преподавателя по следните въпроси:

  1. Кои теми са препоръчителни или представляват специален интерес? Има ли теми или подтеми, които са неприемливи?
  2. Какви форми на изследване са препоръчителни?
  3. Какви информационни източници са препоръчителни? Има ли осигурен достъп до препоръчителните източници?

Препоръки към оформлението на курсовата работа

Титулна страница

  • Университет, факултет, специалност (изписани с главни букви, центрирано).
  • Надпис „Курсова работа“ (изписан с главни букви и центрирано)
  • Тема на курсовата работа (изписан с главни букви и центрирано)
  • Трите имена на студента, факултетен номер, форма на обучение [редовна/задочна], степен [бакалавър/магистър] (отляво всяко на отделен ред).
  • Преподавател (отдясно , академична длъжност, научно звание всяко на отделен ред)
  • Най-долу в средата на заглавната страница се изписва „София ….. година“. 

Забележка:

Препоръчителен размер на шрифта – 12.

Препоръчителен формат на курсовата работа (ако съответния преподавател не е изискал друго) – А4 (приблизително 1800 знака на страница)

Съдържание

Започва на нова страница. Всички части (глави, раздели) и техните подраздели (препоръчителна дробност до две деления) се номерират с римски или арабски цифри или комбинирано в зависимост от обема на курсовата работа и спецификата на съдържанието й. Задължително се посочва страницата (с арабски цифри), от която започва частта или подразделът.

Увод

В уводната си част курсовата работа може да съдържа:  

  • Цел на разработката.
  • Задачи на разработката;
  • Възможно е да се формулира хипотеза на разработката;
  • Възможно е да се формулират очаквани резултати от разработката;
  • Използвани методи; 
  • Възможно е да се съдържа представяне на проблема на основата на автори, школи, дискусии, публикации – първоизточници и библиографски извори, бази от данни, професионални речници и енциклопедии, резултати от справки и разработки, непосредствено свързани с темата или други допълващи разработки;
  • Структура на разработката (синтезирано представяне на отделните глави/части, с акцент върху поставената цел, разработена в съответна част и постигнатия резултат).  

Основен текст на курсовата работа

Текстът в основната част на курсовата работа следва да бъде съобразен с целите и задачите, поставени в увода.

Работата може да бъде структурирана в няколко самостоятелни части (глави, раздели, точки), които имат собствени заглавия и чието оформление трябва да бъде еднотипно (вид шрифт, размер на шрифта и пр.).

Допустимо е в началото на курсовата работа да бъде поместено мото, което има отношение към разглеждания проблем. В този случай задължително трябва да се посочи източника/автора на мотото.

Заключение

Оформя се като самостоятелна част в края на курсовата работата. Съдържа синтезирано изложение на постигнатите резултати, обобщения и изводи, може да съдържа оценки, изводи и/или препоръки.

Изводите и препоръките се дефинират конкретно и могат да се изброят в логическа последователност или според значимостта им.

Приложения

Ако към дадена курсова работа освен основния текст има и необходимост от добавяне на приложение/приложения, то/те трябва да има/имат връзка с някаква част от основното съдържание. При това положение в основния текст се поставя препратка към даденото приложение.

Например:

(Приложение 1);

[Приложение 1].

  • Приложенията могат да съдържат анкетни карти, допълнителни таблици, фигури, фотографии и др. в зависимост от темата и достиженията на разработката.
  • При ксерокопия на документи се посочват библиографски данни за оригиналния документ.
  • При наличие на фотографии трябва да се даде информация за лицето или обекта, изобразени на фотографията.
  • При провеждане на анкети се посочва съставителя на анкетата и сътрудниците, участващи в анкетирането, ако има такива.

Важно е да се има предвид, че в основния текст дадено приложение трябва да се интерпретира, а не да се преразказва.

Номериране на таблици и илюстрации

Таблици, диаграми, илюстрации и др., поместени в текста, се номерират от 1 до изчерпване на обектите от даден вид, подлежащи на номериране. С други думи, всички таблици се номерират от 1 до изчерпване на броя им; всички фигури – също от 1 до изчерпване на броя им.

Таблиците, фигурите, илюстрациите могат да се посочат в списък на отделна страница/страници след съдържанието и преди увода на курсовата работата с препратка към съответната страницата на основния текст.

Бележки в текста

Към някои пасажи в основния текст или в приложенията може да има бележки (например за лица, събития, чужди коментари, пояснения на думи или техен превод от чужд език и др.).

Те могат да бъдат оформени по два начина:

  • „под линия“ (MS Word – Foodnote) на страницата, за която се отнасят;
  • в края на курсовата работа (MS Word – Endnote) като отделен списък.

Връзката между бележките и текста е задължителна. При посочван „под линия“ връзката може да се осъществи със някакъв символ (например звезда) или с арабска цифра, а ако бележките са оформени като списък в края на текста – само със арабски цифри.

Цитирания в текста

Цитиране се извършва по БДС 17377-96. То може да се оформи по някой от следните начини:

  • цитиране в текста;
  • цитиране под линия;
  • цитиране под формата на самостоятелен списък в края на курсовата работа. (Нареждането става по реда на цитирането или по азбучен ред на авторската редна дума).

Пример за цитиране в текст

Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво.“12

(...)

---------------

12 Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html   

Забележка: В горния пример индексът 12 препраща към бележка под черта, където е описан източника.

Пример за цитиране под линия (Foodnote)

---------------

12 Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Цитатът е в зоната за бележка под линия. Намира се на същата страница, където е и индекса 12, препращащ към цитата.

Пример за цитиране под линия (Endnote)

---------------

12 Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Бележката, съдържаща цитата, е в края на целия текст. Индексът 12, препращащ към цитата, е на съответна страница, в която се пояснява съдържащото се в цитираното..

Примери за описание на цитирани източници на книжен носител

Владимирова, Катя. Стратегическо управление на човешките ресурси – теория и практика. София, Издат. на НБУ, 2009, с. 22.

Паунов, Марин. Организационна култура. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 15-33.

Пожарлиев, Александър. Управление на кариерата в организациите. -В: Управление на кариерата в организацията. Наръчник с добри практики от България и Европа. София, БАУРЧР, 2008, с. 21-51.

Дулов, Владимир. Информационните технологии и културата на модерното общество. -В: Проблеми на постмодерността, Т. 1, брой 1, 2011, с. 29-76.

***

Harrison, R. Learning and Development. – 3rd ed., IPM, London, 2002, р. 24.

Farmer, Jane, Ward, Grainne, Wood, Lawraine. Taking stock: career planning for isolated, middle-level professionals. In: Library Career Development, Vol. 6, 1998, No. 8, pp. 3-15.

Примери за описание на цитирани електронни източници

Капитал [онлайн], 4 авг. 2011. [Прегледан на 08.02.2014]. Достъпно от: http://www.capital.bg/klasacii/100women/2011/08/04/1219600_djendur_ludost_v_detskata_gradina/

Стратегическо управление. В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [Прегледан 15.12.2012]. Достъпно от: http://bg.wikipedia.org/wiki/ Стратегическо_управление

Проект на Закон за предучилищно и училищно образование. В: МОН [онлайн]. [Прегледан 15.11.2013]. Достъпно от: http://parliament.bg/bills/41/202-01-20.pdf

Наумов, Илия. Организационно поведение [онлайн].  OMDA Ltd. [Прегледан 27.03.2012]. Достъпно от:  http://www.omda.bg/public/institut/ilia_naumov/kniga_org.htm

***

The new concept of a librarians and libraries. The mission of librarians is to improve society through facilitating knoledge creation in their communities. In: You tube. [Viewed 12.03.2012]. Available from:  http://www.youtube.com/watch?v=6yHNBUYesVc -


Забележка:

Преподавателят е в правото си да постави слаба оценка за некоректно използване на чужд труд и/или за същото да поиска наказание за студента според Правилника за устройството и дейността на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (чл. 137).

Настоящата инструкция е утвърдена от Факултетния съвет на Философски факултет с Протокол №9/07.06.2016 г. и има препоръчителен хара

Еразъм +

"Еразъм+" е програма за сътрудничество в областта на образование. Една от ключовите дейности в рамките на тази програма е образователната мобилност с цел обучение.

Студентите получават възможност да се обучават в друг университет-партньор, за период до 12 месеца.

Те получават финансова помощ за периода от обучението си от 450 или 500 евро (месечно), в зависимост от категорията на приемащата страна. Софийски университет и Философски факултет не поемат финансови ангажименти извън договорираните грантове по програмата.
Право на участие в мобилността с цел обучение по "Еразъм+" имат:

  1. бакалаври в редовна и задочна форма на обучение, които са завършили първите два семестъра от обучението си и не са записани в последен семестър към датата на подаване на документите;
  2. магистри, записани в редовно или задочно обучение на магистърска програма
  3. докторанти, зачислени в редовна или задочна форма на докторантура

Уважаеми колеги,

Започва кампанията за студентска мобилност с цел обучение по програма "Еразъм+"

Всички заинтересовани могат да намерят основната информация на посочения адрес:
https://erasmus.uni-sofia.bg/site/

Всички срокове за кандидатстване по програма "Еразъм+" са определени. За вашата по-добра информираност ви препоръчваме да вземете участие в срещите, които организира отдел „Международна дейност и протокол“ за всички студенти в Софийски университет. В прикаченият файл ще намерите сведения за времето и мястото на провеждането им.

За повече подробности се обръщайте към катедрения координатор по програма "Еразъм+" - доц. д-р Илко Пенелов в 414 стая или на email: ipenelov@phls.uni-sofia.bg

Дипломиране

Дипломирането на студентите се осъществява чрез полагане на държавен изпит по Публични информационни системи - писмен (тест) и устен.

Конспект за държавен изпит (предстои)

Разпис на занятията

Предстои обновяване.

Контакти

Кампус "Изток", блок 1, етаж 4 
Телефони: 02 8704236 или 02 800 51 11 (вътрешен 425)
bin@phls.uni-sofia.bg