Клинична и консултативна психология

Срок на обучение:

3 семестъра, предлага се и допълнително 2 семестъра практика

Форма на обучение: редовна

Ръководител: проф. дпсн Ваня Матанова

е-mail: v_matanova@yahoo.com

matanova@phls.uni-sofia.bg

 

Завършилите магистърската програма Клинична и консултативна психология ще придобият теоретични знания и практически умения по прилагането на общопсихологически и специфични принципи, методи и процедури за превенция, диагностика и терапия на интелектуални, емоционални, психични, социални и поведенчески нарушения, дискомфорт или дезадаптация, приложени към широка популация. Компетентността на завършилите програмата е по отношение на оказване на психологическа помощ, подкрепа и грижа в клиничната практика. Основните професионални умения в областта на клиничната психология са: оценяване, диагностика, интервенция, консултиране, супервизия и администриране на обслужващи звена.

 

Организация на обучението: В програмата е включена практика по специалността, засягаща консултативна и терапевтична дейност с деца и възрастни. Практиката е с продължителност 9 месеца (1500 часа практикум) и се провежда в специализирани медицински заведения след завършване на трисеместриалното обучение. Обособена е в отделен избираем модул, който се записва по желание на кандидата, и обучението в нея е само в платена форма.

Условия за прием:

І. За кандидати за места, субсидирани от държавата:

1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри по психология, медицина, дентална медицина/стоматология, здравни грижи, здравен мениджмънт;

2. Среден успех от семестриалните и държавните изпити над мн. добър (4,50);

3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;

4. Интервю с кандидатите, успешно положили писмения конкурсен изпит. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“.

5. Получилите оценка „не“ на интервюто не участват в класирането.

ІІ. За кандидати в платена форма на обучение:

1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри по психология, медицина, дентална медицина/стоматология, здравни грижи, здравен мениджмънт;

2. Среден успех от семестриалните и държавните изпити над мн. добър (4,50);

3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;

4. Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“.Получилите оценка „не“ от интервюто не участват в класирането.

ІІІ. За студенти от страни извън ЕС и европейското икономическо пространство условията са: Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“. Получилите оценка „не“ от интервюто не участват в класирането.

ІV. За кандидати в модула „Клинична практика“: За обучение в модула могат да кандидатстват магистри по психология със завършена специализация по клинична психология или магистри по клинична психология от предходни учебни години с успех над мн. добър (4,50) от семестриалните и държавните изпити;

Балообразуване:

За кандидатите за места, субсидирани от държавата, успешно издържали интервюто – средноаритметично от оценките по т. 2 и 3 от условията за прием;

За кандидати в платена форма на обучение, успешно издържали интервюто – средноаритметично от оценките по т. 2 и 3 от условията за прием;

За кандидатите в модула „Клинична практика“ класирането се извършва въз основа на бал.

 

Програма

1. Клиничната психология като професия – възникване, развитие, цели и задачи, взаимодействие с други науки и професии, етични проблеми на клиничната практика;

2. Психодиагностика на когнитивните процеси. Интерпретация на разстройствата в когнитивното функциониране;

3. Разстройства на интелекта и психодиагностични методи за оценка;

4. Психодиагностични методи за изследване на личността в клиничната психология. Интерпретация при психични, соматични заболявания и при нарушения в социалната адаптация;

5. Психосоматика. Психологични теории за взаимовръзката личност – болест и подходи за консултиране;

6. Психодинамично направление в клиничната психология и психотерапия;

7. Когнитивно-поведенческото направление в клиничната психология;

8. Фамилна терапия и семейно консултиране;

9. Психодиагностика и консултиране при нарушения на развитието и дезадаптивно поведение в детска възраст;

10. Стрес и кризи. Кризисни интервенции.

 

Литература

Блейхер. В. М. Клиническая патопсихология, 1976.

Бренер. Ч. Психоанализа: Основен курс, 1993.

Ериксон, Е. Идентичност, младост и криза, 1996.

Кокошкарова, А. Психологическо изследване на личността в клиничната практика, 1984.

Гилбърт, П. Как да преодолеем депресията. Наръчиник за самопомощ, 1997.

Матанова. В. Психология на аномалното развитие, 2003.

Мечков, К. Медицинска психология, 1995.

Практическа психосоматична медицина, под ред. на Вл. Иванов, 1999.

Психиатрия, психология и психотерапия, под ред. на П. Маринов и Св. Николкова, 2003.

Фройд, 3. Психоанализата, 1993.

Фройд. 3. Неврозите, 1993.

Фройд. А. Егото и защитните механизми, 2000.

Nietzel M., D. Bernstein, R. Milich, Introduction to Clinical Psychology, 1991.

Wilkinson J., E. Campbell. Psychology in Counselling and Therapeutic Practice, 1997

Срок на обучение: 5 семестъра, от които 2 семестъра 
 избираема практика
Форма на обучение: редовна
Ръководител: проф. д.пс.н. Ваня Матанова
тел.: 9308 246
е-mail: v_matanova@yahoo.com
Завършилите магистърската програма по Клинична и консултативна психология ще придобият
теоретични знания и практически умения по прилагането на общопсихологически и специфични
принципи, методи и процедури за превенция, диагностика и терапия на унтелектуални, емоционални,
психични, социални и поведенчески нарушения, дискомфорт или дезадаптация, приложени към широка
популация. Компетентността на завършилите програмата са по отношение на оказване на психологическа
помощ, подкрепа и грижа в клиничната практика. Основните професионални умения в областта на
клиничната психология са: оценяване, диагностика, интервенция, консултиране, супервизия и
администриране на обслужващи звена.
Организация на обучението:В програмата е включена Практика по специалността, засягаща
консултативна и терапевтична дейност с деца и възрастни. Практиката е с продължителност 9 месеца
(1 500 часа практикум) и се провежда в специализирани медицински заведения след завършване на
трисеместриалното обучение. Обособена е в отделен избираем модул, който се записва по желание на
кандидата и обучението в нея е само в платена форма.
Условия за прием:
І. За кандидати за места, субсидирани от държавата:
1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри по психология, медицина, дентална
медицина/стоматология, здравни грижи, здравен мениджмънт;
2. Среден успех от семестриалните и държавни изпити над мн. добър (4.50);
3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;
4. Интервю с кандидатите, успешно положили писмения конкурсен изпит. Оценката от интервюто е
с „да“ или „не“.
5. Получилите оценка „не“ на интервюто не участват в класирането.
ІІ. За кандидати в платена форма на обучение:
1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри по психология, медицина, дентална
медицина/стоматология, здравни грижи, здравен мениджмънт;
2. Среден успех от семестриалните и държавни изпити над мн. добър (4.50);
3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;
4. Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“.Получилите оценка “не“ от интервюто не
участват в класирането.
ІІІ. За студенти от страни извън Европейския съюз и европейското икономическо пространство
условията са: Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“. Получилите оценка “не“ от интервюто
не участват в класирането.ІV. За кандидати в модула Клинична практика: За обучение в модула могат да кандидатстват магистри
по психология със завършена специализация по клинична психология или магистри по клинична
психология от предходни учебни години с успех над мн. добър (4.50) от семестриалните и държавни
изпити;
Балообразуване:
За кандидатите за места, субсидирани от държавата, успешно издържали интервюто –
средноаритметично от оценките по т. 2 и 3 от условията за прием;
За кандидати в платена форма на обучение, успешно издържали интервюто – средноаритметично
от оценките по т. 2 и 3 от условията за прием;
За кандидатите в модула Клинична практика: класирането се извършва въз основа на бал.
Програма
1. Клиничната психология като професия – възникване, развитие, цели и задачи, взаимодействие с
други науки и професии, етични проблеми на клиничната практика;
2. Психодиагностика на когнитивните процеси. Интерпретация на разстройствата в когнитивното
функциониране;
3. Разстройства на интелекта и психодиагностични методи за оценка;
4. Психодиагностични методи за изследване на личността в клиничната психология.
Интерпретация при психични, соматични заболявания и при нарушения в социалната адаптация;
5. Психосоматика. Психологични теории за взаимовръзката личност-болест и подходи за
консултиране;
6. Психодинамично направление в клиничната психология и психотерапия;
7. Когнитивно-поведенческото направление в клиничната психология;
8. Фамилна терапия и семейно консултиране;
9. Психодиагностика и консултиране при нарушения на развитието и дезадаптивно поведение в
детска възраст;
10. Стрес и кризи. Кризисни интервенции.
Литература:
Блейхер. В. М. Клиническая патопсихология. 1976
Бренер. Ч. Психоанализа: Основен курс. 1993
Ериксон, Е. Идентичност, младост и криза. 1996
Кокошкарова, А. Психологическо изследване на личността в клиничната практика. 1984
Гилбърт, П. Как да преодолеем депресията. Наръчиник за самопомощ, 1997
Фройд, 3. Психоанализата, 1993
Фройд. 3. Неврозите. 1993
Фройд. А. Егото и защитните механизми. 2000
Матанова. В. Психология на аномалното развитие. 2003
Мечков, К. Медицинска психология. 1995Практическа психосоматична медицина, под ред. на Вл. Иванов. 1999
Психиатрия, психология и психотерапия, под ред. на П. Маринов и Св. Николкова. 2003
Nietzel, M., Bernstein, D., Milich, R., Introduction to Clinical Psychology, 1991
Wilkinson, J., Campbell, E., Psychology in Counselling and Therapeutic Practice, 1997