Трудова и организационна психология

 

 

Срок на обучение: 3 семестъра

Форма на обучение: редовна и задочна

Ръководител: доц. д-р Анелия Петрова

е-mail: anelia_p_spasova@yahoo.com

 apspasova@phls.uni-sofia.bg

 

Магистърската програма Трудова и организационна психология има за цел да подготви специалисти, които да изследват, анализират и управляват човешката страна на организацията, включваща: организационно поведение, организационнa промяна, управление на човешките ресурси, организационно консултиране, изграждане на ефективни екипи, разрешаване на организационни конфликти, корпоративна култура и др. Студентите придобиват специализирани знания по проблемите, свързани с потребителското поведение, организационната комуникация, връзките с обществеността, планирането на кариерата, бизнесмедиацията и воденето на преговори. завършилите програмата получават квалификацията „магистър“ и придобиват право на диагностична дейност и на консултантска практика. Те могат да работят като експерти във всички организации от държавния и частния сектор, като организационни консултанти, специалисти по организационна диагностика, мениджъри по управление на човешките ресурси и подбор на персонала, както и да изпълняват ръководни функции, свързани с дейността на публичната администрация.

 

Условия за прием: В магистърската програма Трудова и организационна психология имат право да кандидатстват завършилите акредитирани висши учебни заведения в България и чужбина с образователна и квалификационна степен „бакалавър“. Кандидатите за включване в тази магистърска програма не се ограничават от гледна точка на тяхната научна специалност, пол, възраст, етническа, расова или религиозна принадлежност.

 

Приемът в магистърската програма Трудова и организационна психология се осъществява по следния начин: Кандидатите се приемат въз основа на молба и диплома за завършено висше образование с образователна степен „бакалавър“.

Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на писмен изпит по приложената програма.

Програма

  1. Трудова етика и ценности спрямо труда. Типологии на ценностите.
  2. Мотивация за труд. Теории за съдържанието и процеса на мотивация
  3. Подходи за анализ на нагласите към работата. Включеност в работата и привързаност към организацията.
  4. Удовлетвореност от труда. Детерминанти и последствия на удовлетвореността от труда.
  5. Стрес в работата. Причини и източници за професионален стрес. Подходи и стратегии за управление на стреса.
  6. Фактори, обуславящи възникването на организацията.
  7. Строеж на организацията: основни компоненти.
  8. Разновидности на организационната структура.
  9. Детерминанти на организационната структура.
  10. Ефективната комуникация в организациите.

Литература

  1. Илиева, С. (2009). Ценности и трудова мотивация. София, Университетско издателство.
  2. Илиева, С. (1998). Привързаност към организацията. Психологически анализ. София.
  3. Ригио, Р. (2006). Въведение в индустриалната/организационната психология. Дилок, София,.
  4. Фърнъм, Е. (2012). Индивидуалните различия на работното място, София, „Изток-Запад“,
  5. Leka, S., Houdmont, J. (2010). Occupational health psychology. Wiley-Blackwell.
  6. Spector, P. (2003). Industrial and organizational psychology. Research and practice. John Wiley and Sons
  7. Schabrac., M., Winnubst, J., Cooper, C. (1996). Handbook of work and health psychology. John Wiley & Sons.
  8. Spector, Paul E. Industrial and organizational psychology: research and practice. 2nd ed. John and Weley & Sons, Inc. N.Y. 2000.

 

Кандидатите за платена форма на обучение се явяват на интервю, което се оценява с „да“ или „не“.

При интервюто се вземат под внимание комуникативните способности, културата на изразяване и мотивацията на кандидатите за включване в магистърската програма. Приемът на студентите в субсидираните от държавата места се извършва на основата на бал, формиран от оценката на конкурсния изпит и балът от дипломата за завършена бакалавърска степен. Класирането на кандидатите за платена форма на обучение е по балът от дипломата за завършената бакалавърска степен при условие, че на интервюта са получили „да”.

Организация на учебния процес за редовна форма на обучение: Учебният процес е с общ хорариум от 1380 часа, който се получава от: задължителни лекционни курсове (780 часа), избираеми лекционни курсове (60 часа), задължителни семинарни упражнения (285 часа), практически семинар (30 часа) и магистърска теза (225 часа). Магистърската програма дава общо 92 кредита (ECTS). Общият брой на кредитите включва: 71 кредита от задължителните дисциплини + 4 кредита от задължително избираемите дисциплини + 2 кредита от практическите семинари + 15 кредита за защита на магистърска теза.

Организация на учебния процес за задочна форма на обучение: Учебният процес е с общ хорариум от 990 часа, който се получава от: задължителни лекционни курсове (420 часа), избираеми лекционни курсове (30 часа), задължителни семинарни упражнения (285 часа), практически семинар (30 часа) и магистърска теза (225 часа). Магистърската програма дава общо 92 кредита (ECTS). Общият брой на кредитите включва: 71 кредита от задължителните дисциплини + 4 кредита от задължително избираемите дисциплини + 2 кредита от практическите семинари + 15 кредита за защита на магистърска теза.

С оглед придобиване на по-широко психологическо профилиране на студентите неспециалисти в магистърската програма са включени като задължителни три основни лекционни курса както следва: Социална психология, Икономическа психология, Трудова психология. Студентите, които не са завършили бакалавърска степен по спeциалност Психология, задължително полагат изпити по тези дисциплини и получават съответните кредити. За студентите, които са завършили специалност Психология, тези изпити могат да бъдат признати чрез трансфер на кредити съгласно чл. 44а (2) от Закона за изменение и допълнение на ЗВО (ДВ., бр. 48/04.06.2004), но само по усмотрение на титулярите на съответните курсове и при съответствие на хорариума от лекции и семинарни упражнения.

Минималната седмична натовареност на студентите е 24 часа, а всяка от дисциплините задължително завършва със семестриален изпит, полаган в рамките на предвидените три изпитни сесии. По преценка на отделния преподавател изпитът може да бъде съчетан с курсов проект или практическо задание. Третият семестър е предвиден за усвояване на дисциплините с доминираща практическа насоченост, за практически занимания (стаж) и за работа, свързана с написването на магистърската теза. В учебния план не се предвижда хорариум за стаж в частни или държавни организации, но той е желателен и се реализира със съвместните усилия на преподавателите и студентите. Магистърската програма завършва със защита на магистърска теза. Магистърската теза представлява теоретично и/или емпирично изследване в избрана от студента научна област, което се реализира под ръководството на научен ръководител. Защитата на магистърската теза се осъществява след приключване на третия семестър пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели.