История на катедрата

Предметите логика, етика и естетика във Висшето училище 1888-1904

Дисциплините логика, етика и естетика са присъствали като основни лекционни курсове в образователната програма на Софийския университет още от периода на неговото създаване. Те, както може да се види от дистанцията на времето, са играли съществена роля при полагането на основите на традицията на висше хуманитарно образование в България.

На 01.10.1888 г. към Първа мъжка гимназия в София започва дейността си т.нар. Висш педагогически курс. Само три месеца по-късно, на 01.01.1889 г., тази учебна единица получава името „Висше училище“ и така се обособява в институцията, от която по-късно ще израстне Софийският университет.

Същата година е бил създаден и първият факултет – Историко-филологическият факултет, където още от самото начало се сформира отдел „Философия“. През 1892 г. в този отдел се обособява философската катедра „Философия и педагогия“ с ръководител проф. д-р Иван Георгов, завършилия в Йена основоположник на българската академична философия.

Тригодишният курс на обучение по специалността Философия и педагогия включва през първата година дисциплините: социология, психология и педагогика; през втората – логика, етика, дидактика и история на педагогиката; през третата – естетика и история на философията. Със Закона за Висшето училище от 1894 г. и Правилника за неготово приложение от 1896 г. учебният план на Философия и педаготия обхваща вече следните предмети: психология, логика, етика, естетика, история на философията, отделни философии на религията, правото и историята и педагогика. До учебната година 1903/04 завършват 140 студенти.

Логика, етика и естетика в Университета (1904-1949)

След превръщането на Висшето училище в Университет (съобразно Закона за Университета от 01.10.1904 г.) катедра „Философия и педагогия“ е преименувана на „Философия“ с ръководител отново проф. Иван Георгов. От нея през 1910 г. биват обособени две самостоятелни философски катедри: „Систематична философия“ с ръководител доц. Димитър Михалчев и „История на философията“ с ръководител проф. Иван Георгов (до неговото пенсиониране през 1934 г., а след него – проф. Иван Сарълиев).

Съгласно новия учебен план, изготвен през юли 1905 г., са създадени шест специалности: Философия, Педагогика, История, География, Славянска филология и Литература. За всяка специалност са определени главни и помощни дисциплини. За специалност Философия главни дисциплини са: психология, логика, етика, естетика, метафизика, история на философията; а помощни: философия на религията, антропология и лекции по история на литературата, природо-математическите науки и правните науки.

Възникване на катедра „Логика, етика и естетика“

Настъпилите на 09.09.1944 радикални промени в политическата система и обществения живот не подминават и Университета, където не просто се преработва учебното съдържание и се извършва преструктуриране, но и директно се подменя част от преподавателския състав. През 1949 г. Катедрата по систематична философия се преобразува в катедра „Диалектически и исторически материализъм“. През 1951 е създаден Философско-историческият факултет (съществувал в този вид до 1972 г., когато историята се обособява). В него през 1952 г. се основават философските катедри „История на философията и история на марксистко-ленинската философия“ с ръководител Сава Гановски и „Психология, логика, етика и естетика“ с ръководител Асен Киселинчев. След като през 1962 г. психологията се отделя в самостоятелна катедра, наследник на катедрата остава катедра „Логика, етика и естетика“ с пръв ръководител проф. Ангел Бънков от секция логика (който от 1960 г. вече е ръководил „Психология, логика, етика и естетика“).

Ръководителите на катедра „Логика, етика и естетика“ са били в хронологичен ред:

1962 - 1973 г. — проф. Ангел Бънков;

1973 - 1980 г. — проф. Добрин Спасов;

1980 - 1992 г. — проф. Исак Паси;

1992 - 1995 г. — доц. Витан Стефанов;

1995 - 2003 г. — доц. Искра Цонева;

2003 - 2007 г. — доц. Недялка Видева;

2007 - 2015 г. — доц. Силвия Минева;

2015 - 2023 г. — проф. Александър Гънгов;

от 2023 г. — проф. Тодор Полименов.

Заниманията с дисциплините логика, етика и естетика в самостоятелна катедра довежда до по-голяма специализация по съответните области. Така катедрата се превръща в център за тяхното развитие в България. Историята на катедрата е белязана от преподавателската и изследователската дейност на значими български учени като Ангел Бънков (логика), Добрин Спасов (логика), Исак Паси (естетика), Любомир Драмалиев (етика), отстранения по политически причини в края на 60-те и впоследствие имигрирал в Белгия и после в Западна Германия Асен Игнатов (логика), Недялко Мерджанов (логика), Кирил Нешев (етика), които за съжаление вече не са между нас.

Съществена следа беше оставена също така и от вълнуващите лекции на Искра Цонева (естетика), както и от благия дух на Волга Тодорова (етика) и Анастасия Рашева (логика). Проф. Витан Стефанов (логика), първият декан на Философски факултет, избран в настъпилата след дълбоките политическите промени от 1989/90 г. академична свобода, беше не само ера в живота на факултета и университета през бурните 90 г. на ХХ век (с поредните декански мандати от 1993 до 2003 г.), но и промени облика на дисциплината логика, след като в началото на ХХІ в. инициира появата на едно ново поколение логици. Много студенти културолози, журналист и др. свързват катедрата предимно с Мая Иванова (естетика). Като визионер на философското образование, модернизатор на етиката и, не на последно място, като добър ръководител ще остане проф. Недялка Видева, която беше заместник ректор на СУ (2007-2011) и заместн декан на ФФ (1999-2007), както и председател на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България (2004-2008, 2006 преизбрана).

Други колеги, свързани по един или друг начин с катедрата, са: Атанас Илиев, който е чел курсове по естетика и eтика между 1944 и 1963 г. като редовен доцент и професор (1953); Стефан Ангелов, който е бил редовен асистент (1953-1956) и хоноруван професор (1977-1981) по етика; Иван Славов, който е бил редовен преподавател по естетика между 1960 и 1993 г.; Александър Лилов, който е водил занятия по естетика за няколко години през 80-те; Марин Маринов, който от 1986 до средата на 90-те е бил асистент и доцент по логика; Емил Григоров, който е бил асистент по естетика през първото десетилетие на нашия век.

Някогашни членове на Секцията по логика

Настоящ профил на катедрата

Настоящият академичен състав на катедрата се стреми да опазва добрите традиции на Софийския университет по преподаване на дисциплините логика, етика и естетика, както и да държи в крак с времето тяхното изучаване. По-новото поколение логици отвори дисциплината логика към актуалните теми и дискусии в съвременната аналитична философия. Свидетелство за това са публикуваните от тях книги и сборници. Подобно "осъвременяване" на преподаваните и издледвани теми се осъществи и сред етиците от катедрата. Това се вижда от множество техни публикации, посветени на проблеми от областта на постмодерната етика и биоетиката. Колегите естетици също дават надежда за добро развитие на катедрата.

Паралелно катедрата осъществява успешно сътрудничество в преподавателската и изследователската дейност с колегите от останалите две катедри на специалност Философия като съвместно организиране и провеждане на научно-изследователски проекти, научни конференции, интердисциплинни магистърски програми, в развиването на различни, съвременни извънаудиторни и нетрадиционини форми на изследване и популяризиране на философски методи, идеи и постижения като е-списание Виртуална култура, специализиран сайт по биоетика и др. 

В  резултат на това Катедрата по логика, етика и естетика днес е не само достоен продължител на българската университетска и философска традиция, но и активен участник в нейното развитие в посока на иновативни преповадателски и изследователски практики и образование. Неслучайно тя е на едно от първите места по обучение на докторанти.