Обща информация
McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE
Тези съвети не са списък от неща, които задължително трябва да правите всеки път, когато решите да прочетете някоя статия, а са по-скоро насоки, които ще ви помогнат в задачата да преценявате академичните достойнства на дадено произведение. Четенето на статии е важна задача от първи курс до края на професионалната ви кариера и като много други задачи ще развивате това умение с практиката. Когато започвате, а дори и по-нататък в кариерата ви, ако се натъкнете на дълга или трудна статия, може да ви трябва повече от час просто да я прочетете (макар че мнозина ще вложат много по-малко време дори в началото), но с тези насоки ще можете да използвате по-добре това време. Целта е да четете статии, глави и книги с критично око и активно, а не пасивно. От когнитивната психология е известно, че активната преработка на информацията може да води до по-добро задържане в дълговременната памет, отколкото пасивната ѝ преработка.
Материалът, който ще анализирате в психологията, обикновено са изследователски резултати: някои са описвани или споменавани в учебниците, но особено с напредване на обучението ще трябва да четете все повече статии. Какво има да се анализира? Искаме да разберем какво е направено в изследването и какво е установено. Какви са последиците от тези резултати и как се съпоставят или противоречат на направеното от други изследователи? Ще трябва да се запитате защо този резултат е важен, какви ни казва и как то съответства или се различава от установеното от други. За да анализирате статия, трябва да я прочетете внимателно и поне да обмислите всеки от няколко съществени въпроси:
- Кой е написал статията или книгата?
- Къде и кога е публикувано произведението?
- Какви методи са използвани?
- Постигнати ли са заявените цели?
- Какъв тип доказателства представя авторът?
- Как се сравняват тези резултати с откритото от други изследователи?
- Как реагират други изследователи на статията или книгата?
Често срещана реакция е: „Та аз съм начинаещ в тази област, как бих могъл да преценявам дадено изследване?“, „Защо ще се публикува в рецензирано списание, ако не е добра?“ и „Ако е публикувана, не означава ли това, че е добра статия?“. Можете да го направите: като всичко, което трябва да се учи, ще се научите и с натрупване на достатъчно практика, ще можете да го правите почти без да се замисляте.
(1) Не се очаква да знаете всичко, но все пак ще трябва да се запознаете с базисната информация по темата и известен материал над това ниво. Очевидно не трябва да четете цяла година, за да можете да анализирате една-единствена статия, но ако организирате бележките си от прочетеното, ще откриете сходства и различия в това, което казват различни статии. Това ще ви помогне не само да разширите познанията си, но и да можете да мислите критично по темата.
(2) За мнозина е изненадващо, че има някои статии, публикувани в списания, които нямаше да бъдат оценени особено високо, ако бяха предадени като студентски доклад в някои университети. Разбира се, огромното мнозинство от публикуваните статии в уважавани, рецензирани списания отговарят на изключително високи стандарти, но както е и в живота, стандартите варират. Все пак при повечето неща се наблюдава нормално разпределение: повечето неща (и хора) попадат някъде по средата.
КОЙ Е НАПИСАЛ СТАТИЯТА ИЛИ КНИГАТА?
Ако книгата или статията е написана от експерт по темата и е публикувана от водещ издател, съдържащият се материал вероятно е с високо качество. В зависимост от предметната материя, това може да е труден текст за начинаещ, но ако е написан с ясен стил, поне част от него трябва да е достъпна за всички студенти. Днес всеки може да пише и да публикува. Знаенето кой е написал текста е важно, за да ви даде насока за точността и полезността на материала.
Ако сега започвате, много от имената няма да са ви познати, но в процеса на следването ще се запознавате с важните мислители и автори в различните клонове на психологията. Проверката в Google също е полезна, както и справката в университетската библиотека..
Имената на авторите са в началото на всяка статия или книга. Ако книгата е дело на множество автори, вероятно всеки от тях е допринесъл с отделни глави – това може ясно да е посочено или изобщо да не е споменато. Ако книгата е написана от лектори или изследователи от университет, или е публикувана от университетско издателство или известен и уважаван академичен издател, материалът вероятно е висококачествен. Ако това не се споменава и авторът или издателят няма връзка с Академията, проверете дали авторът е публикувал другаде и какви текстове. Възможно е това да е първото му произведение. Потърсете и в академичните бази данни, например Web of Science, дали е публикувал статии. Ако квалификацията на автора е в областта на електронното инженерство, а е написал книга по детска психология, този източник може да не е толкова полезен, колкото някой, написан от квалифициран академик в областта. Много статии са писани от един човек, , включително някои от тези, които имат няколко имена на първа страница. Вторият, третият четвъртият и т.н. отбелязан автор може да са били консултанти по статията и да са включени в знак на признание за съветите или редакциите, или да са участвали в изследването, или да са писали наравно с първия отбелязан автор. Ще откриете, че обикновено за контакти се посочва първият споменат автор. Ако искате да научите за авторите и да откриете повече за работата и експертните им познания, потърсете други статии, които са писали, или разгледайте уебсайта на университета им.
КОГА И КЪДЕ Е ПУБЛИКУВАНА РАБОТАТА?
Наистина ли това има значение? Защо? Тази информация още преди четенето на основния текст ще ви даде ориентация за границите или липсата им: какво можете и какво не можете да очаквате от текста. Познанията ни за обсъжданото явление в текста напреднали ли са, след като той е бил публикуван? Променили ли са се диагностичните критерии или категории, след като статията/книгата е написана? Теоретичният модел, на който се базира статията, разширен ли е и променен ли е; възможно е дори да е бил отхвърлен след публикацията? Може би теорията или подходът, на който тя се базира, вече не се разглеждат като добри.
Ако статията/книгата е била написана през последните пет години, тези въпроси може да не са важни. Ако обаче литературата, която преглеждате, е от особено динамична област, например невронаука, ще трябва да се консултирате с по-нови материали, за да проверите дали няма по-ново развитие. Можете да смятате всичко, публикувано през последните пет години, за „ново“ и винаги е добра идея да използвате най-нови източници. Какво да кажем обаче за изследванията, правени през 50-те, 60-те, 70-те години на ХХ век – те остарели ли са? Естествено ще трябва да използвате и по-стари източници – повечето от тях са абсолютно прави в това, което казват. Все пак обаче е добра идея да имате най-актуалната информация.
Къде е извършено изследването, също може да е важен пункт, който трябва да се обмисли в анализа, а може да ви даде и ъгъл, който да изследвате в мисленето си и в есетата си. Светът е пълен с различни култури и всяка от тях си има собствени нагласи, убеждения, нрави, традиции, очаквания и поглед върху различни аспекти на живота. Статиите може да са писани във всяка точка от света и да са публикувани там или в друга държава. Всяка в някакво отношение отразява културата, в която е написана и дали това ще представлява интерес, ще зависи от областта или от явлението.
КАКВИ МЕТОДИ СА ИЗПОЛЗВАНИ?
Как е било направено изследването, е важен въпрос, който трябва да се обмисли, когато се изследва всяка статия или част от книга, представяща резултати от изследвания. Това нерядко е трудна задача за начинаещи; нерядко частите с методите и резултатите в статиите са почти неразбираеми за първокурсниците. Изследователските планове и статистиките са неизбежна част от психологията.
Прочетете как е било планирано изследването, как са били набрани участниците, кои са били те, какви тестове, ситуации или въпросници са били използвани, как са били обработени данните, как са представени резултатите и как е спазена етиката на психологическите изследвания. Това може да изглежда много обемно, но откриването на тези отговори обикновено отнема само няколко минути, ако статията е била написана ясно.
Идентифицирате структурата на изследването и централните въпроси, на които то се опитва да отговори, винаги когато се запознавате с плана на изследването от гледна точка на анализирането на публикувана статия. Каква е била хипотезата или изследователският въпрос? Представеното в статията изследване въпросник ли е използвало? Или сравнява две групи? Има ли контролна група? Сравнява ли как участниците в една група се представят на един и същ тест в различни опити (може би ситуация „преди“ и „след“)? Използвана ли е била задача за разсейване? Давани ли са някакви активни вещества на участниците? Всеки един и същ тест ли прави и в едни и същи условия ли е бил поставен? Всичко това са важни въпроси, които трябва да се обмислят както в собствените ви изследвания, така и когато преглеждате работата на други. Този списък от въпроси не е пълен. Всяка публикувана статия трябва да включва достатъчно релевантни детайли, за да можете да им отговорите и вие или някой друг да може да повтори изследването, ако пожелае.
Проучете участниците в изследването: първо, броя им. Има ли идеален брой участници? Колко души е прекалено малко? Това зависи от типа изследване и от типа анализ, който ще се прави. Ако се използва качествена методология или определени типове изследвания с клинични групи, тогава дузина или дори по-малко изследвани лица може да са достатъчни. Ако провеждате изследване, чиито резултати ще бъдат анализирани статистически, ще имате нужда от доста повече участници: някои статистически техники изискват голям брой хора и измервания, за да дадат надеждни резултати, но общото базисно правило е, че трябва да имате поне 100 души в изследването. Защо? Една от причините е, че често тази група ще се разделя на по-малки.
Каква е възрастта и полът на участниците: тази информация със сигурност ще я има в резюмето, методите и резултатите. Млади или възрастни? Широк ли е възрастовият диапазон? С мъже, жени или смесено? Това може ад са много важни въпроси в зависимост от темата. Как са набрани. Клинична популация ли са, или са набрани чрез реклами, студенти ли са, които участват срещу получаване на кредити за курсове?
Какви тестове, въпросници или ситуации са използвани. Известен въпросник ли е използван? Или модифицирана версия? Интервюирани ли са – индивидуално или в група, или просто е трябвало да изпълняват някаква задача? Може да е бил манипулиран някакъв аспект на средата, например светлина. Знанието какво е правено, как е направено и с кого ще ви даде добра представа за стъпките, които трябва да предприемете, за да можете да повторите изследването. Това ви дава представа и какви статистически или качествени анализи са били направени още преди да прочетете частта с резултатите.
Когато четете частта с резултатите, трябва да го направите също с критично око. В началото ще ви е много трудно, но с опита ще става все по-лесно. Подходящи ли са били статистическите тестове в този случай? Ясно ли е какви тестове са използвани? Има ли други въпроси, които е можело да се изследват на базата на тези данни? Ако има въпроси, които според вас е трябвало да се зададат в изследването, каква би била ползата от тях? Смятате ли, че са изпуснати? По-прости тестове щяха ли да са достатъчни вместо по-сложните, които са използвани? Например изследователят може да е използвал параметрични тестове, когато непараметричните им еквиваленти щяха да са по-подходящи. Например статията на Д. Ръсел (Russell, D. W. (2002). In Search of Underlying Dimensions: The Use (and Abuse) of Factor Analysis. Personality and Social Psychology Bulletin, 28:1629-1646) върху използването и злоупотребата с факторния анализ в психологията е особено интересна в това отношение.
ФОРМУЛИРАНИТЕ ЦЕЛИ В ТРУДА ПОСТИГНАТИ ЛИ СА?
На пръв поглед това звучи странно: след като е публикуван, ясно е, че трудът трябва да е постигнал целта си! През по-голямата част от времето това е вярно, но от време на време ще откривате статии, които като че ли не го правят. Заглавието, резюмето или формулирания изследователски въпрос или хипотеза може да сочат или да подсказват едно, но обсъждането на резултатите да показва нещо друго. Възможно е цялата статия да съответства на заявената цел, но въпреки това да не сте убедени, че авторите са представили достатъчно убедителни аргументи, за да обосноват позицията или твърдението си. Може би виждате алтернативна интерпретация на резултатите, или нещо в плана или методите, или разсъжденията ви се струва недостатъчно.
Ако ще пишете есе, доклад или ще полагате изпит, уверете се, че разполагате с научните доказателства, за да подкрепите позицията си. Може да не сте съгласни с резултатите поради личните си убеждения, или да не разбирате напълно езика и теориите и как те се прилагат към конкретната тема. Реториката, без значение колко страстна е, не е доказателство и винаги трябва да осигурявате доказателства. Къде са прецедентите (публикувани резултати), които подкрепят вашата теза? Намерете ги, представете си и убедете читателя.
Ако имате малко базисни познания по конкретна тема, вероятно ще смятате, че не можете да преценявате достойнствата на дадена статия. Тогава ще се фокусирате по-скоро върху структурата. Погледнете заглавието; каква е била целта на статията? Прочетете резюмето и си задайте същия въпрос. Една ли е била целта, или няколко? Ако резюмето е добро, ще имате миниобобщение на цялото изследване. Зглавието и резюмето съответстват ли си? Ако не, каква е разликата? Прочетете въведението. Каква е целта: обикновено ще я намерите формулирана в края на тази част. Как би могло да се направи това изследване, за да се постигне целта? Ако имате познания за изследователско планиране, ще е лесно да отговорите, ако сте начинаещ – ще ви бъде трудно. Последната част, която ще изследвате, е обсъждането на резултатите. То би трябвало да се фокусира върху начина, по който резултатите са подобни или различни от направеното досега и върху последиците от тези резултати. Заключенията, които са направени тук, трябва да съответстват на заглавието, резюмето и целта, представена във въведението.
КАКВИ ТИПОВЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРЕДСТАВЯ АВТОРЪТ?
Какви материали са използвани? Статии, интервюта, интерпретации на статистически анализи или статии от популярни списания, лични мнения? Представянето на доказателствата балансирано ли е, или има внушение за предубеденост на автора? Статии в популярни списания и мнения едва ли са доказателства в подкрепа на научни аргументи в психологията – ако е така, материалът, който четете, вероятно не е с достатъчно високи научни стандарти, за да ви е полезен в следването, есетата, докладите и изпитите.
Запитайте се: авторът говори ли за резултатите от множество предишни изследвания, или само за няколко (например по-малко от десет)? Всички предишни изследвания ли подкрепят резултатите от това изследване, или са получавали различни резултати? Цитираните изследвания нови ли са и следователно представителни за актуалната работа в областта? Може би изследването е върху нова идея, или е връщане към нещо, което не е било проучвано от много време. Ако е така, как авторът е използвал резултатите от други публикувани изследвания, за да обясни и обоснове това, което е направил, и защо? Има ли различен културен контекст или нови технологии, които подпомагат това изследване?
Чест въпрос е колко позовавания трябва да има в статията, есето или доклада. Няма норма. Освен това някои списания поставят ограничение върху броя на източниците, които могат да се цитират, така че прегледайте другите статии, публикувани в списанието, за да видите броя на препратките в тях и как се сравнява със статията, която четете, и да се ориентирате дали авторът е цитирал толкова източници, колкото е било възможно.
КАК ТЕЗИ РЕЗУЛТАТИ СЕ СЪПОСТАВЯТ С НАПРАВЕНОТО ОТ ДРУГИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ?
В добре написания доклад или публикувана статия авторите трябва да са отговорили на този въпрос вместо читателя. Във въведението вероятно вече е посочено каква работа е била вършена по тази или тясно свързани теми; вероятно е говорено и за изследователските резултати в други статии. Дискусията ще представя последиците от резултатите от изследването, за което четете, и след това ще ги сравнява и съпоставя с тези на други изследователи.
Защо това има значение? Статия няма да бъде публикувана в уважавано научно списание, ако не добавя нещо към вече известното или ако не осигурява ново познание. Едно от най-важните неща по отношение на изследванията е да могат да се повтарят, т.е. други изследователи да могат да проведат същото изследване и да получат подобни резултати. Ако това се случи, са открити доказателства в подкрепа на твърденията на по-ранната работа. Разбира се, не всяка статия, която казва: „Да, те са били прави“, ще бъде публикувана. Откриването на доказателства в подкрепа на предишни изследвания е новина само ако по-ранната работа е била нещо ново или ако сте открили, че установените принципи могат да се приложат към подобни или дори различни групи или обстоятелства. Статията трябва да открива нещо, което обогатява вече известната информация, за да бъде публикувана.
Ако авторите са открили резултати, които са различни от обсъжданите другаде, се запитайте защо е станало така. Какво е различното в тяхното изследване? Участниците, например възрастова група? Въпросникът и/иил тестът или различна тяхна версия? По-малък или по-голям брой участници? Различен тип статистически анализ или интервю от използваните в другите изследвания? Причината за разликата може да не е известна дори и на авторите. В частта с дискусията целта ви е да определите по какво изследването си прилича с другите и какво е различно.
КАК СА РЕАГИРАЛИ ДРУГИТЕ УЧЕНИ НА СТАТИЯТА ИЛИ КНИГАТА?
Ако статията е била публикувана преди повече от година, често можете да откриете в различни онлайн бази колко пъти други изследователи я цитират. Понякога си струва да се провери и защо е цитирана: може други изследователи да откриват недостатъци, а не да хвалят изследването. Може единственият човек, който я цитира, да е самият автор. Причината да не е цитирана може да е, защото твърде малко време е минало от публикуването ѝ; понякога между предаването за рецензиране и публикуването може да мине цяла година. С напредване на следването ще започнете да разпознавате имената на ключови изследователи, така че ако видите някои от тези имена да цитират статията/книгата и да са положителни по отношение на нея, можете да сте уверени, че работата е добре приета като полезна.
