Писане на доклади

Обща информация

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

Докладите се пишат в определен формат и е много важно точно да следвате структурата. Ако преподавателят ви иска нещо друго, следвайте дадените ви инструкции. Помнете обаче, че ако един преподавател иска нещо по-специално и се отклонява от стандартния формат, това не означава, че вие трябва да го правите във всички курсове, когато не е упоменато изрично. Небрежността в използването на правилния формат на доклада ще ви струва отнемане на точки, а оттам и по-ниска оценка.

СТРУКТУРА НА ДОКЛАДА

Функцията на доклада е да обясни какво изследване е било проведено, защо е било направено, точно как е било направено, какви резултати са получени и какви са последствията от тези резултати, когато се съпоставят с публикуваната литература. Писането на доклади е важно умение. То охваща уменията, използвани в писането на есета, заедно с подходящата употреба на анализ на данните, а представянето следва строги правила; конкретна информация ТРЯБВА да се представи в определени части на доклада. Основните части на всеки доклад са:

• заглавие
• съдържание
• резюме
• въведение
• методи и процедури
• резултати
• обсъждане
• литература
• приложения

ЗАГЛАВИЕ

То често се пренебрегва. Не е рядкост първо да се напише докладът, а след това набързо да му се постави някакво заглавие, без всъщност да се мисли какво съобщава и внушава то. Или пък просто копирате името на заданието на титулната страница, но това също не е адекватно. Заглавието обикновено е на отделна страница заедно с името ви и факултетния ви номер и всяка друга информация, която се изисква да осигурите, например курса и преподавателя. Понякога ще има изискване да не слагате никакви илюстрации или снимки на титулната страница.

В идеалния случай заглавието трябва:

• да не надвишава десетина думи;
• да посочва за какво е било изследването;
• да посочва независимата и зависимата променлива;
• да идентифицира участниците;
• да посочва някакъв ключов аспект на резултатите.

Кратко, запомнящо се заглавие може да звучи добре, но да не дава на читателя информацията, която търси. Постерите са нещо друго – приковаващите вниманието заглавия могат да привличат читателите и да се помнят лесно. Първо, за какво е било изследването? Учите психология, а не се обучавате за писане на печатни реклами. Има определени типове информация, които трябва да присъстват в заглавието, но има и излишни думи и фрази, които трябва да се елиминират. Тъй като е изследователски доклад, очевидно няма нужда да пишете „изследване върху“ или „изследване дали“ или каквото и да било друго, което да казва на читателя, че изследвате нещо. Трябва обаче да посочите независимата и зависимата променлива, без да използвате тези думи. Най-простият начин да запомните тези два типа променливи е: независимите променливи са неща, които използвате, за да изследвате нещо (например възраст, пол, професионален статус, височина и т.н.), докато зависимите променливи са нещата, които се опитвате да откриете (например IQ резултати, резултати за депресия, резултати за тревожност, нагласи, време на реакция и т.н.).

Заглавието трябва да посочва изследваните лица или участниците. Ако работата ви се занимава с хора, английският еквивалент е участници (participants); по-старият термин беше subjects, но неотдавна политиката се смени и този термин е изхвърлен от употреба за хората и е запазен за експерименталните животни.

Заглавията често са частта от публикуваните статии, които почти не поглеждате, но можете да ги използвате, за да ви помогнат да се научите да пишете по-добри заглавия на собствените си изследователски доклади. Погледнете някои статии и разчупете заглавията им: за какво е било изследването? Кои са били независимите и зависимите променливи? Кои са били участниците и какви са били ключовите резултати? Няма значение дали разбирате нещо от предмета на статията.

СЪДЪРЖАНИЕ

Когато читателят отгърне титулната страница на изследователския доклад, трябва да види съдържанието. Погрижете се то да е подредено и ясно. Трябва да включва номера на страницата, на която започва всяка основна част на текста, списък на таблиците и фигурите, които са представени в доклада и номерата на страниците, на които могат да се открият. Няма нужда тази страница да е нещо специално – текстообработващите програми го правят вместо вас, ако сте въвели коректно нивата на заглавията в текста.

В по-големите доклади вероятно ще има многобройни таблици, фигури (т.е. снимки и графики) или подчасти във всяка основна част и номерирането им ще улесни читателя. Например първата таблица в частта с резултатите ще е таблица 3.1, което сочи, че е първата от част 3 в доклада. Може да поискате да се върнете към тази таблица по-нататък в обсъждането, така че номерирането посочва точното място и е удобно, особено ако става дума за магистърска дипломна работа (приблизително 10 000 до 40 000 думи в Европа и САЩ) или докторска дисертация (приблизително 40 000 до 100 000 думи в Европа и САЩ при 300 думи средно на страница).

РЕЗЮМЕ

Резюмето е самостоятелно и самообясняващо се обобщение на целия доклад. То трябва да осигурява детайли за изследователския въпрос, зависимата и независимата променлива, детайли за участниците, методите, статистическите анализи, резултатите и последиците от тях в светлината на проверяваната хипотеза, и обикновено е между 120 и 150 думи. За по-голям доклад, например магистърска дипломна работа, резюмето обикновено е по-дълго. Макар че се поставя в началото на доклада, най-добре е да се пише, след като завършите останалата част от него. В крайна сметка това е лаконично, но детайлно обобщение на цялото изследване, така че е по-лесно да го напишете, след като всичко е готово. Ето два варианта на едно и също резюме: едното е слабо, а другото – по-добро.

Вариант 1 (слабо резюме)

Вариант 2 (по-добро резюме)

Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976) правят изследване, което показва, че мъжете и жените носят книги по различен начин. Ние събрахме случайна извадка от студенти и наблюдавахме начина, по който те носят книгите си. Въведохме данните в статистически пакет и установихме, че авторите са прави.

За да се провери теорията, издигната от Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976), че има полово различие в начина, по който мъжете и жените носят книги, беше проведено наблюдение от екип от първокурсници по психология в университет ХХХ. Беше използвана опортюнистична извадка и бяха наблюдавани 209 студенти (м=104; ж=105). Стилът на носене на книгите, организиран в шест различни метода (разделени на два основни типа), дефинирани от Джени и Джени, беше отбелязван със знака „Х“ в съответстващата колонка на напечатан списък. Повече мъже, отколкото жени използват метода на носене на книги, обозначен като Тип А, т.е. тясната страна на книгата облегната върху бедрото или пред гръдния кош (X2 = 55,46; p < 0,0001), което подкрепя по-ранните публикувани резултати.

Какво не е наред с първия пример? Първо, това резюме е твърде кратко. То ви казва какво е направено и защо, но е много повърхностно и няма никакви детайли. Каква е разликата между мъжете и жените при носенето на книгите според Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976)? Кои са тези „ние“? Настрана от факта, че не бива да използвате „аз“, „мен“, „ти“, „ние“, „наш“, „ваш“ и подобни думи в доклада, това означава, че авторът не е бил единственият изследовател. „Случайна извадка от студенти“ има много строго и специфично значение, така че как е бил направен този случаен подбор? Случайна ли е била, или опортюнистична? Как е отбелязван начинът на носене на книги? Колко книги? Големи или малки книги? Фразата „направихме изследване“ е напълно излишна, но също толкова излишна е и „въведохме данните в статистически пакет и установихме“. Никой днес не смята на ръка и тази фраза не ни казва нищо за резултатите. Нищо не ни казва и цялото резюме. „Авторите са прави“ – кои автори? И кое е правото? Ако резюмето поставя повече въпроси за изследването, отколкото дава отговори, е наистина много слабо резюме.

ВЪВЕДЕНИЕ

Въведението много прилича на есе. То дава релевантната фонова информация за темата, която се изследва; тук ключът е „релевантен“. Не пишете дълги есета за историята на разстройствата на храненето и как те засягат хората през целия им живот, ако изследователският въпрос е болестността от разстройства на храненето в юношеска възраст. Темата трябва да се адресира, но много кратко и въведението ви би следвало да започне широко и постепенно да се стеснява фокусът. Целият материал трябва да е подплатен с правилно цитиране и библиографска информация. То завършва с формулиране на хипотезите или изследователския въпрос, които се проверяват, например „хипотезата е, че мъжете ще демонстрират по-благоприятна нагласа от жените към телевизионната анимационна поредица Beavis & Butthead“. Никакво описание не се прави на това, как реално сте провели изследването – това е в по-нататъшна част.

МЕТОДИ И ПРОЦЕДУРИ

Тази част трябва да съдържа достатъчно детайли, така че всеки друг, който пожелае да ги следва, да може да повтори изследването ви. И тук има конкретен начин, по който това трябва да се направи. Тази част е структурирана така:

• Експериментален план
• Участници
• Материали
• Процедура

Експериментален план

Тази подчаст е много кратка, обикновено един-единствен абзац, и трябва да дава детайлите на използвания експериментален план. Не тук казвате на читателя си какви са стъпките в осъществяването на изследователския проект – това е по-нататък. Може да е изследване с въпросник, с наблюдение, експериментална ситуация или повторение на друго изследване, но с някаква вариация (различна възрастова група, различна култура и т.н.).

Ще трябва да посочите независимата и зависимата променлива. За независимата променлива ще трябва да укажете нивата, на които е била измервана, т.е. начина, по който тя би могла да се разчупи на подчасти (ако тя е била полът, очевидно нивата са мъж и жена).  Много независими променливи имат нива, които избирате самите вие, например възраст и социоикономически статус. Няма очевидни нива и вие решавате какви категории (нива) ще включите.

Понякога студентите се опитват да включат колкото се може повече потенциални независими променливи, но не го правете за лабораторен доклад. Ако включвате независима променлива, тя трябва да е релевантна на изследователския въпрос или хипотезите и след това трябва да я използвате в анализа. Не искайте от участниците да ви дават лична информация просто за забавление. Питайте ги за образованието например само ако имате убедителни основания да го направите и трябва да използвате тази информация в доклада си.

Дали сте използвали контролна група или сте правили опити да контролирате намесващите се променливи, е друга информация, която трябва да включите в частта върху експерименталния план. Ще трябва да посочите нещо релевантно на анализа на резултатите: дали изследването повтаря измерванията (вътре в групите), използва независими групи (между групите) и т.н.

Тук не споменавайте неща, които не са релевантни на изследването ви, например ако е било наблюдение, е много невероятно да ви е необходима контролна група, така че защо да я споменавате?

Участници

Тук трябва да отбележите колко участници е имало (например N = 30) и броят от тях на мъжете и на жените (например N = 30; м = 14; ж = 16). Трябва да посочите възрастовия диапазон и средната възраст. Кои са тези участници (като група, никога не ги посочвайте по име и не осигурявайте никаква информация, чрез която могат да бъдат идентифицирани) и как са били набрани? Важно е да посочите и всички стимули, които сте предлагали на участниците, тъй като е възможно те да имат ефект върху типа хора, които сте привлекли или върху мотивацията им да участват в изследването. Голяма част от изследванията в психологията са правени с американски студенти, участващи заради кредити за курсове. Следователно те представляват до голяма степен американци от средната и горната класа, под 22-годишна възраст, които е трябвало да участват, за да завършат успешно курса си. Колко представителна е за общата популация тази група, или в интерес на истината всяка тестирана група?

Материали

Тук трябва да посочите материалите и апаратите, които сте използвали в изследването. Може да сте използвали лист и хартия, и хронометър, или някаква лабораторна апаратура – в този случай трябва да посочите марката и модела. Често е полезно да споменете името на статистическия пакет, който сте използвали за анализиране на данните (някои пакети правят нещата по по-различен начин от други), но не е необходимо да пишете името на текстообработващата програма или дали ползвате Mac или PC. Този тип информация е нерелевантна и няма никакво отношение към изследването. Нерелевантно е и какъв цвят химикалки сте давали на участниците (освен ако цветът е важен в изследването) или размерът на пликовете, в които сте поставяли въпросниците.

Ако сте използвали чужд въпросник, трябва накратко да го опишете: кой е, за кого е, кой е авторът му, какво измерва, какви фактори съдържа, как се обработва? Непопълнено копие от всеки тип въпросник или лист за събиране на данни трябва да се приложи като приложение, а частта с материалите на доклада да насочва читателя точно към това конкретно приложение (например вж. Приложение 1). Тези приложения трябва да са номерирани в реда, в който се споменават в доклада ви.

Процедура

Тук описвате точно как сте провели изследването. Трябва да включите достатъчно детайли, така че всеки, който се опита да повтори работата ви, да може да го направи. Ако са представяни стимули, какви са били? Ако участниците са гледали думи на компютърен екран, в какъв цвят са били? С каква големина на шрифта и с какъв шрифт? Колко далече участниците са седели от екрана? Колко дълго е бил стимулът на екрана? Колко ярък е бил екранът? Осветление, вентилация и температура на стаята? Колко опита? Какъв е бил методът за реагиране на участниците? Как сте гарантирали, че са спазени етичните изисквания за психологическите изследвания? Не включвайте нерелевантните детайли.

Трябва да представите инструкциите, дадени на участниците преди, по време на и след експеримента. Ако са дълги, включете ги в приложение и насочете читателя към него. Какво е правил екзаминаторът по време на опита? Присъствали ли сте в стаята? Няколко души ли са правили теста едновременно, или е бил индивидуален? Имало ли е някакви въпроси или възражения от участниците? Това е важен въпрос, тъй като може да сочи потенциална замърсяваща променлива. Често експериментаторите не вземат под внимание дискомфорт или трудност, която експерименталната ситуация може да е създала за отделни участници.

РЕЗУЛТАТИ

Колкото и да е очевидно, тук описвате резултатите си. Внимавайте обаче: ОПИСВАТЕ, а не ИНТЕРПРЕТИРАТЕ. Тази част е строго фактологична. Някои често срещани грешки на студентите тук са:

• Смятат, че това трябва да е дълга част (тъй като внушението е, че статистиките са изключително важни и че това е много плашеща част) и я пълнят с опити да обясняват резултатите си или като използват много ненужни думи и фрази.
• Правят таблици и графики и просто ги включват без никакви обяснения или пък с „обяснението“ „Таблица 1 показва резултатите от изследването“.
• Слагат таблици и графики за всичко.
• Смятат, че тази част трябва да е пълна с числа (понякога е донякъде вярно, но в повечето студентски лабораторни доклади тази част е само думи с няколко числа).

Трябва да използвате думи (текст), за да формулирате какво сте открили. Започвате с описателните статистики (колко участници, възраст и пол, честоти), идентифицирате нивото на значимост (например ниво от 1% или от 5%; т.е. p<0.01 или p<0.05), след това споменавате резултатите от бивариативните тестове (две променливи, например корелации, t-тест, Ман-Уитни) и накрая – резултатите от мултивариативните тестове, които сте правили (например факторен анализ, дисперсионен анализ, множествена регресия) с детайлите на всеки post hoc тест, който е трябвало да направите. Разбира се, ако сте направили качествено изследване, цялата част с резултатите ще е от думи и природата на различните качествени анализи е такава, че и частта ще е много по-дълга, отколкото в количествен доклад.

Ако тестовете, които сте направили, дават значими резултати, трябва да ги съобщите заедно с цифрите, но ако няма значими резултати, просто ще кажете, че не е открито значимо взаимоотношение или разлика, или вариация между променливите (посочете ги); не цитирайте цифри.

Графиките и таблиците се използват само за илюстративни цели и са след, а не преди текста, който илюстрират. Нямате нужда от графика или таблица за всеки резултат, а само за основните, при това само ако илюстрацията ще изясни какво сте открили или ще даде зрителна представа колко голямо е различието или колко силно е взаимоотношението. Частта трябва да започва с текст и никога с таблица или графика, тъй като те са зрително представяне на това, което сте описали с думи. Всяка графика трябва да има име и осите да са обозначени. Името започва с „Фигура 1“ и т.н. Снимка или диаграма също се нарича графика. Таблиците също имат име, което обяснява какво е показано, и също са номерирани.

ПРИМЕР

Коментар 1 (обяснение): Това посочва, че по-високите нива на самооценка са положително корелирани с притежаването на външен локус на контрола и с високи резултати по чертите в JBPQ. [Просто превеждате числата в думи, обяснявайки какво означават, без никакви коментари или разработване – това е, което правите в частта с резултатите. ]

Коментар 2 (обсъждане): Този резултат е очакван, тъй като отразява установеното от Том и Джери (Tom & Jerry, 2000). Те са първите изследователи, които свързват локуса на контрола и самооценката, за които се знае, че корелират силно, с резултатите по личностните черти, изследвани с JBPQ. [Опитвате се да свържете резултатите с установеното от други изследователи и това трябва да бъде само в частта с обсъждането. ]

ДИСКУСИЯ

Дискусията е още едно „есе“. В тази част, която е подобна по дължина на въведението, започвате с кратко описание на резултатите, както сте го направили в частта с резултатите. Този път обаче би трябвало да ги ИНТЕРПРЕТИРАТЕ. Структурата следва следния модел:

Повтаряте хипотезата, която е била проверена, или изследователските въпроси, които сте си поставили.

Повтаряте ключовите резултати. Съответстват ли резултатите ви на хипотезата? Помнете, че в психологията никога нищо не се доказва, така че ако резултатите ви съответстват на очакваното, значи „осигуряват подкрепа на хипотезата, че...“. Правете това само ако резултатите ви са значими – тогава може да кажете, че „има достатъчно основания за отхвърляне на нулевата хипотеза“. Ако стойността на p е между p=0,051 и p=0,06, можете да кажете, че „резултатите се доближават до значимост“, но никога не може да твърдите, че резултатите са значими само защото една група е получила по-високи резултати от друга или защото изглежда, че има разлика между тях, когато ги начертаете на графика. Ако стойността на p показва, че резултатът не е значим, значи не е значим. Разбира се, ако сте правили качествено изследване, няма да говорите за стойности на p, а ще описвате ключови резултати в частта с резултатите и трябва да ги повторите тук.

Обсъдете по какъв начин резултатите са подобни или различни от публикуваните статии, на които сте направили обзор във въведението. Това е обсъждане, а не подточки с по няколко думи.

Ако сте получили напълно изненадващ резултат, който не е бил описван в литературата от въведението, коментирайте защо може да се е получил. Проверете в статиите дали някой друг е получавал подобен резултат и включете това в дискусията си. Понякога на студентите се казва: „Не бива да включвате нищо в дискусията, което не сте включили във въведението“ и има основания за тази инструкция. Ако обаче изследването ви е поднесло нещо напълно изненадващо, няма причини да не можете да го обсъдите с позоваване на научната литература.

Ако изненадващият резултат е нещо, което е трябвало да отчетете от самото начало, вероятно ще трябва да интегрирате литературата във въведението и след това да обсъдите резултатите си във връзка с този пункт в дискусията.

Идентифицирайте силните страни и слабостите на изследването си и коментирайте някои посоки за бъдещи изследвания. Винаги си гарантирайте, че ще откриете повече силни страни, отколкото слабости: все пак искате да представите доклада си в положителна светлина. Ако смятате, че методологията на изследването е била дефектна, постарайте се да не правите наистина язвителни коментари, тъй като това ще накара читателя да се запита: „Е защо си го правил, като смяташ, че е толкова лошо?“.

Не забравяйте, че целта на дискусията е да обсъдите ВАШИТЕ резултати и как те се свързват с направеното досега, т.е. това не е повторение на въведението. Трябва да използвате и комбинация от резултатите си с преди публикувани данни в литературата, за да извлечете заключения и да предложите възможности за бъдещи изследвания. Това ще са заключителните думи в частта с дискусията.

ЛИТЕРАТУРА

Частта с литературата е абсолютно идентична с тази на есето. Не я пренебрегвайте: объркването на тази част може да ви струва сериозно намаляване на оценката.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложенията трябва да са номерирани и всяко да започва на нова страница. Списък с приложенията ще е включен в съдържанието ви. Всяко приложение трябва да има заглавие – не ги включвайте без никакъв коментар. Уверете се, че са в правилния ред – този, в който сте ги споменавали в текста.

​