Явяване на изпити

Обща информация

Есеистични въпроси

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

Два са основните типове изпити, които са широко използвани в обучението по психология: въпроси с множествени отговори и есеистични въпроси. Те изискват различни умения и всяка форма има своите положителни и отрицателни страни.

ТЕСТОВЕ С МНОЖЕСТВЕНИ ОТГОВОРИ

Тестовете с въпроси с множествени отговори обикновено се състоят от голям брой айтеми (не е рядкост и да са повече от 100) със следната структура: твърдение или въпрос, следвани от четири потенциални отговора (понякога алтернативите може да са пет). Трябва да изберете една от тези възможности, която според вас е вярната или най-добре отговаря на въпроса. Например:

Високото кръвно налягане в отсъствието на видима физическа причина се нарича:

(а) Измислено разстройство.
(б) Психосоматика.
(в) Повишено кръвно.
(г) Есенциална хипертония.

Как ще се подготвите за тест с множествени отговори, имайки предвид специфичната природа на информацията, която се изисква да запомните? Подготовката за такива тестове изисква различна стратегия от тази, която бихте използвали в ученето за отговаряне на есеистични въпроси. При тях ще трябва да четете много повече, да учите от учебника и от допълнителни източници, да се опитвате да разберете по-широките въпроси по темата. За тест с множествени отговори може да работите само по учебника или основната посочена от преподавателя ви литература, тъй като въпросите винаги са по-конкретни. Не е нужно да запаметявате целия учебник наизуст, но трябва да сте наясно с фактите. Откъде знаете къде да ги търсите? Има различни типове въпроси, които се задават в подобни тестове:

Дефиниции

Тези въпроси ще искат да идентифицирате описания термин или ще ви дават термин и след това ще трябва да изберете коя от осигурените възможности най-добре го дефинира. По-горният пример е такъв. За да се подготвите за този тип въпроси, трябва да обърнете внимание на речника в учебника или ключовите думи във всяка глава. Първата ви стъпка е да научите тази терминология и какво означава. След това се върнете към главите, за да идентифицирате всякакви други термини, които ви правят впечатление и които биха могли да се появят в теста. Конспектирайте си ги заедно с определенията им.

Съкращения

В тези въпроси ще ви бъде представено съкращение и ще се иска от вас да посочите кой от предложените варианти за отговор е правилен, например:

REM е съкращение за:

(а) Бързи очни движения.
(б) Движение на дясното око.
(в) Движение на лявото око.
(г) Нито едно от посочените.

Всеки път, когато срещнете съкращение в основната литература в курса, си го отбелязвайте заедно със значението му.

Критерии или етапи

Това също е много популярен тип въпроси в тестове с множествени отговори. Ще откриете, че много неща в психологията имат различни части, етапи или диагностични критерии и трябва да си гарантирате, че ги знаете. Има два начина, по които подобни въпроси могат да се задават: чрез идентифициране на компонентите в правилния ред или откриване какво липсва или е неточно.

Диагностичните критерии може да не са в някакъв определен ред. Теоретичните модели или стадиалните теории обаче, например психосексуалните етапи на развитието според Фройд или йерархията на потребностите според Маслоу, имат части, които трябва да се поставят в определен ред. За тях не е достатъчно да помните само имената на различните стъпки, но трябва да ги подредите в правилната последователност. Ако сте запознати с различните стъпки, етапи или критерии за разстройствата, теориите, моделите, ще можете да откриете верния отговор на въпросите, например:

Трите етапа на Общия адаптационен синдром според Х. Селие са:

(а) Осъзнаване, съпротива, изтощение.
(б) Тревога, реакция, изтощение.
(в) Осъзнаване, реакция, погасяване.
(г) Тревога, съпротива, изтощение.

Учени и парадигми

Два важни типа информация, която трябва да научите заедно с всяка теория, модел или подход, е ученият, свързан с тях, и парадигмата, в която те попадат. С какво са свързани известните хора в психологията? Това са някои от най-лесните въпроси в такива тестове, но въпреки това прекалено много студенти объркват отговорите на тях, например:

Зигмунд Фройд и Карл Юнг се свързват с:

(а) Когнитивната парадигма.
(б) Биологичната парадигма.
(в) Бихейвиористичната парадигма.
(г) Психоаналитичната парадигма.

За да се подготвите за този тип въпроси, трябва да си гарантирате, че винаги свързвате известните теоретици и изследователи с цялостния широк подход, в който са работили/работят (парадигмите), а също и че сте запознати с всяка от основните парадигми в психологията и в какво точно те се състоят.

Попълване на празните места

Тези въпроси са представени като твърдение, което съдържа една или повече липсващи думи. Трябва да изберете правилната възможност, за да завършите изречението, например:

Възприятието за дълбочина при бебетата може да се тестира, използвайки експеримента _________.

(а) Виртуална реалност.
(б) Бинокулярен паралакс.
(в) Виртуална пропаст.
(г) Темпорален контекст.

Тези въпроси могат да са върху всеки аспект на курса, а липсващият термин да е всякакъв: име на изследовател, модел, теория, тест или разстройство. Най-добрият начин да се подготвите за тях е да си отбелязвате ключовата информация, която според вас може да попадне в тестовите въпроси.

Сценарии

Понякога въпросът може да се представи като миниатюрно изследване на случай. Ако е тест по психопатология, трябва да знаете диагностичните критерии за различните типове разстройства, за да можете да отговорите, например:

Борис не се наслаждава на живота, тъжен е, лесно се уморява, няма никакви интереси и има проблеми с храненето и съня. Имал е няколко такива епизода и последния път епизодът е траел повече от две седмици. Той най-вероятно ще бъде диагностициран с:

(а) Шизофрения.
(б) Клинична депресия.
(в) Тревожно разстройство.
(г) Меланхолия.

Факти и числа

Това са въпроси, които изискват от вас да сте запаметили детайли, например болестност, пропорции, възрастов диапазон или други цифрови стойности, които се появяват доста често. Информацията може да е била представена на графика, в таблица, схема или фигура в учебника – нещо, върху което сигурно сте мислили, докато сте се опитвали да разберете и да оцените материала, например:

Разпространението на специфичните фобии при мъжете е около:

(а) 7%
(б) 9%
(в) 11%
(г) 13%

Най-добрият начин да се подготвяте за тези въпроси е да си отбелязвате всичко от лекциите и учебниците, което ви се струва важно като количествен показател: болестност, пропорция или възрастов диапазон, и след това да го запомните.

Някои тестове прилагат „негативното оценяване“, което има за цел да ви откаже просто да се опитвате да отгатвате отговорите. Обичайният формат за това е да получавате една точка за всеки правилен отговор, но да губите 1/3 точка за всеки неправилен отговор. Въпросите, на които не е отговорено, обикновено получават 0 точки. Макар че идеята е да се намали гадаенето, присъствието на негативно оценяване обикновено засилва нивото на стреса сред студентите и може да води до „повторно гадаене“ на въпроси, на които сте отговорили правилно, но смятате, че трябва да са погрешни, тъй като са „твърде очевидни“. При такова оценяване някои студенти може да отговарят единствено на въпросите, за които са абсолютно сигурни, и да пропускат всичко друго от страх да не загубят точки, а това е погрешна стратегия. Винаги се информирайте от преподавателя какъв тип оценяване ще има на теста.

Какво трябва да направите на теста? Първото и най-важното е да запазите спокойствие. Обикновено има повече време, отколкото ще ви е необходимо, ако знаете отговорите на повечето въпроси. Не забравяйте да носите със себе си студентската си книжка, добре работеща химикалка  и/или молив. Уверете се, че много внимателно сте прочели инструкциите на теста. Ще се иска да попълните името си и факултетния си номер, така че трябва да го помните.

Помнете, че имате достатъчно време и четете внимателно всеки въпрос и възможностите за отговор; ако ги четете твърде бързо, може да пропуснете нещо или да го разберете погрешно. Ако сте сигурни в отговора, нанесете го в теста или в листа за отговори. Ако не сте сигурни, минете на следващия въпрос. След като сте стигнали до края, върнете се в началото и започнете да отговаряте на въпросите, които първия път сте пропуснали. Ако мислите, че не знаете отговора или не сте сигурни кой е правилният отговор, внимателно прочетете и обмислете всяка възможност за отговор, за да видите дали можете да елиминирате някои от тях. Кои възможности категорично не са правилният отговор? Може да откриете, че чрез тази стратегия ще ви остане една-единствена възможност, която вероятно е вярната. Понякога дори е възможно да откриете, че отговорът на един въпрос се съдържа в друг въпрос в същия тест, или пък да установите, че нещо, което се появява в един въпрос или във възможностите за отговор, ви помага да отговорите правилно на въпрос, за който сте сметнали, че не сте подготвени.

ПОДГОТОВКА ЗА ЕСЕИСТИЧНИ ВЪПРОСИ

Как се подготвяте за есеистични изпити? Първата стъпка е да потърсите примери на предишни есета, дори и ако са давани от различни преподаватели. Ще придобиете представа за стила на въпросите. Може да идентифицирате темите, които са най-популярни. Така ще имате насока в какви области да четете интензивно, за да придобиете представа за аспекта, който ще се изисква за обсъждане, и да се фокусирате върху конкретни проблеми от курса, вместо да се губите в по-широк спектър от литература, която ви е интересна или забавна. Прекарването на часове в библиотеката в четене най-общо за психологията може да е интересно и забавно; възможно е да откриете много интересни книги, които силно ви впечатляват. Често срещана грешка обаче сред „начинаещите“ студенти е да четат много „широко“, без да се концентрират върху конкретните неща в курсовете си. Ако по време на изпита осъзнаете, че е трябвало да се фокусирате повече върху темите от учебната програма на курса, а не върху онова, което ви е било интересно, вече вероятно е твърде късно.

Запаметени есета

Една от най-често срещаните причини за по-ниски или слаби оценки на изпитите е защото студентите не са отговорили на поставения въпрос. Може би знаете много за някоя широка тема и просто пишете това, без всъщност да разработите специфичния ракурс, който се изисква. Може да сте видели някой термин или понятие във въпроса и да сте приели, че това е централният му фокус. Възможно е дори да не сте прочели внимателно въпроса, за да осъзнаете, че той съдържа две, а дори три отделни части, всяка от които би трябвало да обсъдите. Някои студенти предпочитат да подготвят предварително есета или теми, да ги запаметяват наизуст и след това да ги използват на изпита, но наблюденията показват, че тази практика изобщо не е за препоръчване.

Помислете за нещо, което сте запаметили наизуст и все още можете да рецитирате добре, например стихотворение. Сега започнете да го рецитирате от 15-тия ред, без да се замисляте. Няма да можете да го направите. Няма да успеете, ако не се върнете в началото, за да прегледате умствено текста до 15-тия ред, и да започнете на глас от там. Сега си представете, че сте в изпитната зала, имате само 3 часа, в които са напишете три критични есета с по около 1000–1500 думи всяко. Откривате трите теми, за които сте се подготвили и които сте наизустили, но ракурсът на въпросите е различен от вашия. Какво правите? Не можете да напишете есетата, които сте си подготвили, и да очаквате добра оценка, защото те не съответстват на поставеното задание. Вместо това се опитвате да ги преструктурирате умствено, така че да отговорите на поставените въпроси. Частта, която ви трябва обаче, е от средата до края на запаметеното есе. От когнитивната психология е известно, че стресът пречи на познавателната преработка на информацията (например памет, мислене, възприятие). Откривате, че отчаяно рецитирате есетата, опитвайки се да стигнете до частта, която съответства на поставения изпитен въпрос, защото не можете по друг начин да стигнете някъде в средата. Времето минава, а ако отговорът ви просто започва от наизустеното, изложението вероятно няма да е добро и така се увеличава вероятността от по-ниска оценка. Отговорът ви вероятно ще е и по-кратък, защото използвате само част от предварително подготвеното есе; кратките отговори са водеща причина за лоши оценки в университетите. Следователно не учете наизуст есета, които след това планирате да модифицирате по време на изпита.

Ако сте на изпит и трябва да отговорите на три въпроса, а от четирите теми, които сте си подготвили, се изтеглят само две, какво правите? Това, което със сигурност не бива да правите, е да предадете работата си с по-малко отговорени въпроси от изискваните и да излезете преди времето да е изтекло. Ако трябва да отговорите на три въпроса, а сте отговорили само на два, автоматично „отписвате“ 33,33% от изпита си. Ако все пак се опитате да отговорите, повишавате шансовете си.

ПРЕПОРЪКИ

Стъпка 1: прочетете внимателно въпросите и решете кой според вас е най-малко заплашителен/предизвикващ паника/неразбираем.

Стъпка 2: разчупете въпроса на елементи.

Стъпка 3: в черновата си направете план: въведение, основна теза 1, основна теза 2, основна теза 3 и заключение.

Стъпка 4: запитайте се: „Ако знаех всичко по тази тема, какъв тип неща трябваше да спомена във въведението?“ и ги нахвърлете като подточки под заглавието Въведение, например:

Въведение

• Общо твърдение за темата
• Идентифициране на ключовия въпрос
• Дефиниране на ключовото понятие
• Формулиране на моята позиция
• Формулиране как ще демонстрирам позицията си

(Не е нужно да знаете всичко по темата, за да сте в състояние да направите този план.

Стъпка 5: Какво вероятно трябва да дефинирате, обсъдите, оцените или коментирате в есе на тази тема? Помислете за три основни пункта, които бихте могли да издигнете, без да се притеснявате какво точно ще кажете по тях: вероятно значението на някакво ключово понятие или ключови дебати, които могат да се приложат (просто си отбележете идеята). Всяка от подточките ще има собствен параграф в текста, който трябва да структурирате като есе.

Стъпка 6: ако това не размърда паметта ви и наистина сте отчаяни, може да прибегнете до парадигмите в психологията. Изберете две или три от тях, така че да можете да посветите основни параграфи в текста на есето, говорейки за ключовата идея, изразявана от тях и как може да се демонстрира и приложи към изпитния въпрос.

Стъпка 7: организирайте подточките в ред, който има смисъл като добре структуриран потенциален отговор на въпрос. Поставете най-силните си пунктове в началото, най-слабия – на второ място, а третия – на последно, преди заключителната част. От социалната психология са известни ефектите на първенството и на новостта и точно това е вашата цел тук. Започнете силно, завършете също силно и читателят може да забрави колко слаба е била средата на изложението ви.

Стъпка 8: Започнете да пишете отговора си, прилагайки есеистичния формат, без да забравяте да включите заключителна част. Пишете подробно по основните пунктове, привличайки цялото научно психологическо познание, което смятате, че можете да приложите по релевантен начин. Уверете се, че изложението ви е гладко, има преходи и звучи наистина като есе, а не като поредица от нахвърляни мисли, които не стигат никъде. Периодично се консултирайте с въпроса, за да сте сигурни, че не се отклонявате.

Колко дълги трябва да са есеистичните отговори?

Това е често срещан въпрос и отговорът: „колкото е необходимо“ не е особено полезен. Според някои преподаватели първокурсникът може да напише минимум 4 страници на час – всичко, по-малко от това, вероятно не е достатъчно. Във втората година пак според същите статистики стремежът е към 5 страници, а в третата и четвъртата година – 6 страници на час. Естествено, въпросът изобщо не е в количеството: 6 страници празни приказки за краставицата и нейното водно съдържание са просто безсмислени и няма да ви осигурят добра оценка. Тези обеми може да звучат плашещо, но ако следвате общите насоки за есетата, не би трябвало да имате трудности в постигането на тези цели, стига да сте учили за курса.

НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗПИТНИЯ СТРЕС

Повечето хора се притесняват по време на изпити. Физиологията на стреса и как той влияе върху психиката, тялото и здравето се изучава в редица курсове от учебния план по психология. Един от физиологичните аспекти на стреса е, че тялото засилва производството на кортизол, а той може да пречи на паметта и на способността ни да мислим. Като намалявате нивото на стрес, намалявате и нивото на кортизол, произвеждан от тялото. Има различни начини да го направите. Тук са представени някои; възможно е вие да имате друга тактика. Важното обаче е да не пречите на състудентите си по време на изпита.

• Положително мислене
• Дишане
• Релаксация
• Хумор
• Потапяне в работа

Ако стресът се появи в средата на изпита, а не в началото, пак може да доведе до паника. Отделете една-две минути, за да се опитате да го намалите.

„Разграфяване“ на изпита

Обикновено ще знаете предварително на колко въпроса ще трябва да отговаряте и за колко време. Ако времето за изпит е 3 часа и трябва да отговорите на 3 въпроса, колко време имате за всеки? Един час? Грешка. Винаги трябва да заделите 10 минути в началото на изпита и 10 минути в края за други задачи и след това да разпределите останалото време на броя на въпросите, на които трябва да отговорите. В този пример може да имате максимум по 53 минути на въпрос. Тези десетина минути в началото и в края са времето, когато вършите подготвителната работа, анализирате въпросите – и накрая – връщате се и препрочитате изцяло работата си за грешки, пропуски и четливост.

Колко време имате за всеки изпитен въпрос?

Продължителност на изпита	Въпроси	Време на въпрос
3 часа	5	32 минути
	4	40 минути
	3	53 минути
	2	80 минути
2 часа	4	25 минути
	3	33 минути
	2	50 минути

 

ПРИМЕР

Обяснете какво се има предвид под оперантно обуславяне и дайте примери как то се прилага в обучението и възпитанието.

Ключовите думи тук са „обяснете“ и „оперантно обуславяне“, така че в есето ще трябва говорите за това, какво означава терминът и как този процес действа, давайки примери от практиката за илюстрация. Контекстът, в който се иска да направите това, е обучението и възпитанието, така че структурата на есето ви може да е следната:

ВЪВЕДЕНИЕ: дефиниране на оперантното обуславяне и кой е издигнал тази идея; споменаване на ключовите термини, които са свързани с тази форма на учене; отбелязване, че тя има множество практически приложения, включително в обучението и възпитанието; формулиране на стойността на оперантното обуславяне и как тя може да се демонстрира.

ОСНОВЕН ТЕКСТ, ПУНКТ 1: фокусиране върху обучението; дефиниране на компонентите на оперантното обуславяне и показване как те могат да се прилагат; включване на позоваване на научни изследвания, които са показали ефективността му в обучението, както и на такива, които са го оспорвали; извличане на заключение за стойността му за обучението.

ОСНОВЕН ТЕКСТ, ЧАСТ 2: фокусиране върху възпитанието; как могат да се прилагат ключовите компоненти на оперантното обуславяне; включване на позоваване на научни изследвания, които са показали ефективността му във възпитанието, и някои, които го оспорват; извличане на заключение за стойността му във възпитанието.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ: Напомняне на читателя що е оперантното обуславяне и кои са основните му компоненти; обобщаване на ключовите пунктове и заключения, които са направени в основния текст, а след това обвързването на всичко, за да се покаже как е демонстрираната цялостната позиция, формулирана във въведението.

Това, което не бива да се появява в конкретното есе, е всякакво споменаване на кутии на Скинър, гълъби, плъхове и т.н., или Торндайк и неговите котки. Забележителното е, че не са малко студентите, които ще напишат есе за Скинър и плъховете и гълъбите му, вместо да обясняват оперантното обуславяне и как то може да се прилага. По същия начин, когато трябва да пишат есе върху структурата на психиката според Фройд или предложените от него психосексуални етапи на развитието например, много студенти ще пренебрегнат зададената тема и вместо това ще пишат минибиография на Фрод, нахвърляйки много накратко нужното едва в края на есето.

ПРОВЕРКА ЗА ГРЕШКИ, ПРОПУСКИ И ЧЕТЛИВОСТ

Последните 10 минути от изпитното време са изключително важни: това, което направите в тях, може да е отговорно за разликата между една или друга оценка. Това е моментът да прочетете текста си, защото е последната възможност да откриете и да коригирате грешки, пропуски, нечетливо писане или гафове.

Грешки

Съществена ваша теза е, че две неща не са свързани, но в бързината сте пропуснали думата „не“.  В зависимост от темата това може да се брои за съществена грешка, която ще намали значително оценката ви. Ако си прочетете работата, може да хванете такива грешки и да ги коригирате.

Пропуски

Може да си спомните точно този важен детайл, който е трябвало да включите. Сложете звездичка там, където трябва да се вмести текстът, бързо номерирайте страниците и включете в полето „Вж. * на с. Х“, идете на страница Х и запишете детайла, като го обозначите в началото със звезда. Това може да е нещо много важно, така че пропускането му да ви струва сериозно намаление на оценката, но ако отделите време да си прочетете работата, ще спасите положението.

Нечетлив почерк

Може да сте направили откритие, достойно за Нобелова награда, но ако читателят ви (преподавателят) не може да прочете написаното, блестящият ви отговор няма как да бъде разбран и оценен по достойнство. Ако откриете дума или фраза, която дори вие се затруднявате да прочетете – какво остава за читателят ви, – препишете ги по-ясно. Не забравяйте, че пишете академично есе, така че всякакви емотикони, съкращения от чатовете и sms-ите, цифри вместо букви, жаргон, писане с главни букви и т.н. са абсолютно неприемливи.

Колкото и есета да сте писали, никога не е вредно да имате предвид следното по отношение на ключовите думи в изпитните въпроси:

СРАВНЕТЕ И СЪПОСТАВЕТЕ: изисква от вас да покажете как две неща (например теории, модели, подходи, методи и т.н..) са сходни и различни едно от друго. Полезен подход е да приложите контекст, в който ще ги изследвате, и да използвате научната литература, за да ви помогне в критичната оценка.

ОЦЕНЕТЕ КРИТИЧНО: изисква детайлен анализ на концепция, теория, модел или твърдение, което е било представено, с многобройни препратки към научната литература в подкрепа на вашите аргументи.

ОПИШЕТЕ: изисква кратко описание на ключова концепция или понятие, но и да надскочите простото повторение на текста от учебника и от бележките си от лекциите, позовавайки се на научната литература и включвайки известна степен на оценка. Много студенти не се справят добре с въпроси от типа „опишете“.

ОБСЪДЕТЕ: това прилича на критичната оценка, защото разполагате с твърдение или принцип и от вас зависи да го анализирате и да го оцените. Може да включва елементи на описание, сравнение и съпоставяне, и илюстриране.

ОБЯСНЕТЕ: изисква детайли отвъд това, което можете да включите в обсъждане или оценка, тъй като трябва да обясните как нещо функционира и как може да се прилага в една или повече ситуации. Трябва да останете обективни и да включите препратки към научната литература.

ИЛЮСТРИРАЙТЕ: може да използвате диаграми и/или да прилагате концепции към житейски ситуации, но това ще е подобно на „обяснете“ и „обсъдете“.

ОЧЕРТАЙТЕ: изисква да дадете кратко описание на концепция или понятие, но и да разработите отговора си, като говорите за всеки пункт с позоваване на научната литература, а не просто да отбелязвате поредица от изказвания.

​