Международни отношения и проблеми на сигурността

Срок на обучение:

3 семестъра (политолози)

4 семестъра (неполитолози)

Форма на обучение: редовна и задочна

Ръководител: доц. д-р Любов Минчева

тел.: 971 10 02, вътр. 216

е-mail: antoanetadim@gmail.com

 

Програмата е предназначена за: политолози (дипломирани бакалаври или магистри по политически науки, включително специализирали международни отношения в политологията) и неполитолози (бакалаври или магистри, завършили бакалавърска или магистърска програма в следните професионални направления: Право и правни науки, История и археология; специалности: Европеистика, Публична администрация, Социология, Културология, Библиотекознание, Философия, Журналистика; Икономически науки, Инженерни науки, Поведенчески науки и психология, Науки за възпитанието и обучението (педагогика), География, Филология).

Динамиката в развитието на международните отношения е особено осезателна в годините след края на Студената война. Свидетели сме на разпад на регионални и международни системи за сигурност, упадък на държави и успех на трансгранични и национални движения. Тези процеси протичат в контекста на нарастваща глобализация; икономически подем, но и финансови кризи; и на все по-очевидно разделение на света на „бедни“ и „богати“. Тези процеси се съпровождат също така и от появата на влиятелни наддържавни и недържавни актьори, които оказват нарастващо въздействие върху развитието на международните отношения в широкия им спектър между „глобалния хаос“ и „глобалния ред“.

Предложената магистърска програма има за цел да запознае студентите с основите на международните отношения. За нас е важно нашите магистри да познават теоретични школи и системи на международните отношения; да разбират действащото международно право; да оценяват ролята на международните организации в създаването на нов международен ред. За нас е важно също да насърчим интереса към политическата икономия на международните отношения. И не на последно място, за нас е важно нашите магистри да придобият представа за глобалния конфликтен потенциал, проблемите на мироопазването, тероризма и организираната престъпност, както и да развият умения за анализ и управление на общностни конфликти.

Магистърската ни програма преследва и практически ориентирани цели. Бихме желали предлаганите от нас магистърски курсове да предоставят форум за ангажирани и професионални дискусии по конкретни теми от глобалната международна политика като например международни отношения и външна политика на Америка и Русия, Обща външна политика и политика за сигурност и отбрана на ЕС. Проблемите на регионалната сигурност и интеграция са също част от нашия curriculum. Те обхващат балканската политика, регионалните отношения на ЕС, както политиката в Близкия изток и Кавказ. Проблемите на националната сигурност и външната политика на България са особен акцент в нашата програма.

Магистърската ни програма съществува от 2002 г. Тя се разви в тясно сътрудничество с Academic Fellowship Program на Институт „Отворено общество“, Будапеща. Досега при нас са се обучавали над 530 магистри, измежду които студенти от страни – членки на ЕС, САЩ, Турция, Иран и Израел.

Програмата ни разработва различни изследователски проекти, които ще предоставят на нашите магистри възможност за развитие на изследователски и аналитични умения. Проектите ни насърчават работа в екип и създават устойчиви перспективи за включване в национални и международни професионални мрежи – както академични, така и политически ангажирани. С участието си в проектната изследователска дейност нашите магистри многократно умножават шансовете си за успешна бъдеща професионална реализация.

 

Условия за прием:

1. Изискване за успех: средният успех от семестриалните и държавните изпити (или оценка от дипломна работа) да надвишава добър (4,00).

2. Мотивационно писмо, което се предава в сроковете, обявени за прием на документи. Мотивационното писмо е съставна част от документацията за кандидатстване.

3. За държавна поръчка – писмен конкурсен изпит.

4. По изключение в магистърски програми Политическо консултиране и Политически мениджмънт се допуска прием на кандидати с по-нисък от указания успех в т. 1, ако те заемат ръководни и изборни политически постове или са публични личности, чиято дейност изисква повече знания за обществено-политическия живот.

 

Балообразуване:

1. За държавна поръчка приемът в магистърската програма се извършва въз основа на бал, формиран от следните компоненти:

– средноаритметичното от семестриалния успех и средния успех от държавните изпити (или оценка от дипломна работа) (т.е.: [семестриален успех + среден успех от държавни изпити или оценка от дипломна работа] делено на 2);

– оценката от мотивационно писмо (по 6-балната скала)

– оценката от писмения конкурсен изпит, умножена по коефициент 2.

2. За платено обучение приемът в магистърската програма се извършва по документи въз снова на бал, формиран от следните компоненти:

– средноаритметичното от семестриалния успех и средния успех от държавните изпити (или оценка от дипломна работа) (т.е.: [семестриален успех + среден успех от държавни изпити или оценка от дипломна работа] делено на 2);

– оценката от мотивационно писмо (по 6-балната скала), умножена по коефициент 2.

Забележка: Препоръчителна структура на мотивационното писмо:

1. Представяне на мотивите на кандидат-студента за избор на магистърската програма (научни интереси, трудов опит, професионална кариера и т.н.), изискващи съответното образование, което предлага магистърската програма.

2. Владеене на чужд език.

3. Предимства, които кандидатът смята, че има: например лични и социални умения, личен и трудов опит в сферата на публичната власт, гражданското общество и медиите, специфична мотивация и др.

 

Методически указания

1. Изпитът се провежда под формата на политологичен анализ на актуален политически проблем или събитие.

2. За конкретния изпит се формулират 12 (дванадесет) изпитни теми. В часа, обявен за започване на изпита, един от кандидатите в залата изтегля 3 (три) теми. Всеки от кандидатите избира по коя от трите да пише в зависимост от това, за коя от магистърските програми към специалността кандидатства като първо желание.

3. Политологичният анализ на всеки кандидат трябва да съдържа следните задължителни части: първо, описание на проблема (история на възникването; основни субекти; основни личности; фактологично описание); второ, състояние на средата (контекст на събитието или проблема); трето, вътрешни фактори, които оказват влияние върху развитието на събитието или проблема; четвърто, външни фактори, оказващи влияние върху развитието на събитието или проблема; пето, интереси, мотивиращи конкретните действия, свързани със или произтичащи от събитието или проблема; шесто, сценарии на развитие на събитието или проблема (с оценка на вероятността на тяхното реализиране); седмо, влияние на събитието или проблема върху политическата ситуация и/или система.

4. В политологическия анализ кандидатите за обучение в магистърските програми трябва да покажат, че познават и си служат с категориалния апарат на политическите науки.

 

Програми за изпити

 

Международни отношения и проблеми на сигурността

1. Арабските революции от 2011 г.: предпоставки, движещи сили, перспективи;

2. Европейският съюз в борбата с тероризма и организираната престъпност: нормативна рамка, институции, политически действия;

3. Присъединяването на Турция към ЕС: стратегии, перспективи, актьори, сценарии;

4. Гражданската война в Сирия `2012: актьори, перспективи, регионални последици.

 

Политически мениджмънт

1. 2013-та година – разпад или преструктуриране на българската партийна система (оценка и прогноза за „старите” и „новите” партии след парламентарните избори през 2013 г.);

2. Президентската институция в ситуация на криза (сравнителен анализ на ролята и действията на президентската институция 1997/2013);

3. Велико народно събрание – политически коз или реална необходимост;

4. Протестният потенциал на българите – възможно ли е в България приложението на политически инструменти като революция или референдум в контекста на двете протестни вълни (февруари и юни 2013 г.).

 

Политическо консултиране

1. Ролята на гражданските организации и движения в Р България в контекста на избори `2013;

2. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт в Р България – пълномощия и баланс на властите;

3. Тенденции в развитието на Р България като член на ЕС. Проблеми на усвояването на европейските средства;

4. Развитие на партийната система в Р България (2000–2013 г.).

 

Забележка: Изпитните теми изискват от кандидатите опит за самостоятелен анализ. За подготовка по темите се препоръчва научна литература в областта на:

– политологичния анализ;

– национален политически процес;

– политически партии;

– избори и изборен процес;

– политическа култура;

– политическо участие;

– политически институции;

– международни отношения;

– решаване на конфликти;

– проблеми на сигурността.

Като източник за подготовка могат да се ползват аргументи от публицистични анализи на водещи експерти и журналисти. За улеснение на кандидатите предлагаме примерна литература, която може да бъде от помощ, и препоръчваме задълбочено запознаване с актуалния политически живот в България.

 

Литература

Андерсън, Б. Въобразените общности. С., 1998.

Бжежински, Зб. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратигически императиви. С., 1997.

Буруджиева, Т., Л. Канева. Политическият мениджмънт, Сиела, С., 2007.

Гелнър, Ърнест. Нации и национализъм. Панорама, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 1999.

Дейвид, К., П. Джеймс /ред/. Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти. С., Военно издателство. 2002.

Дронзина, Т. Етнически конфликти и идентичности: предизвикателствата на Балканите пред обединена Европа, Кота. С., 2004.

Дъглас, Н. Институции и институционална промяна.

Канев, Д. Политически мениджмънт. С., 2000.

Карасимеонов, Г. Българската политология пред предизвикателствата на времето, Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Георги Карасимеонов, УИ СУ „Св.Кл.Охридски”, С., 2010.

Карасамеонов, Г. Партийната система в България, С., 2010.

Кенеди, П. Възход и падение на великите сили. С., 1997.

Кисинджър, Х. Дипломацията. С., 1997.

Минчева, Л. Качествените методи в сравнителните изследвания: сборник казуси, РИК БИ, Велико Търново, 2005.

Минчева, Л. Значението на 1989. Гражданско общество, политическа култура и ленинистко наследство. В: Демокрацията в България през ХХI век. Велико Тьрново, 2010.

Най, Дж. Международните конфликти. Теория и история. С., 1998.

Пиргова, М. Българският парламентаризъм в глобални условия. С., 2009.

Смит, А. Националната идентичност. Изд. Кралица Маб. С., 2000.

Стойчев, Ст. Избирателни системи и избирателни процедури. С., 1996.

Хикс, С. Политическата система на Европейския съюз. С., 2001.

Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. С.

Burchill, S., A. Linklater. Theories of International Relation, Macmillan, 1996.

Buzan, Barry, People, States and Fear, Harvester Wheatsheaf, 1991.

International Political Economy. Perspectives on global power and Wealth, Ed. By Frieden, Jeffry A, Lake David A. N.Y., 1991.

Nimmo, Handbook of Political Communication, N.Y., 1981.

Nuggent, Neill, The Government and Politics of the European Union, Macmillan, 1996.

Arend Lijphart, Patterns of Democracy, Yale Univ. Press: New Haven, 1999 (или Democracies, Yale Univ Press: New Haven, 1984).

Eurasia Insight: http://www.eurasianet.org/

Radio Free Europe/ Radio Liberty: http://www.rferl.org/

Pulitzer Center on Crisis Reporting: http://www.pulitzercenter.org/

CentralAsia-SouthCaucasus: http://www.centralasia-southcaucasus.com/

The World Security Institute: http://www.worldsecurityinstitute.org/

Caucasus: http://coombs.anu.edu.au/WWWVLAsian/VLCaucasus.html

The Washington Institute for Near East Policy: http://www.washingtoninstitute.org/

World Economic Forum: http://www.weforum.org/

STRATFOR Global Intelligence: http://www.stratfor.com/

Council on Foreign Relations: http://www.cfr.org/region/

EU Observer: http://euobserver.com/

Jamestown Foundation: http://www.jamestown.org/

http://www.slate.com/id/2285696