Културология

Обща информация

За специалността

Специалност „Културология” е открита като самостоятелна специалност през 1990 г. с решение на Академичния съвет (Протокол № 12 от 06. 06. 1990 г.)

Дотогава, в продължение на няколко години, културологичното образование се подържа от Центъра по културознание (самостоятелно звено при СУ „Св. Климент Охридски”) като специализация за студентите от Софийския университет, Художествената академия и НАТФИЗ.

Основният фокус на специалността е обучението по история и теория на културата, съчетано с обучението по приложно културознание.

От 1990 г. досега специалността се утвърждава като престижна и интересна сред студентите и успешна в произвеждането на кадри за пазара на труда. В рейтинговата система за висшите училища в България, в направлението „Социология, антропология и науки за културата“, обучението в Софийския университет заема най-висока позиция (за справка интернет станицата на Рейтинговата система за висшите училища, посетен последно на 25 март 2013г.).

„Културология“ е една от най-желаните от кандидатстудентите бакалавърски програми, с висок входен бал. Специалността предлага съчетание между задълбочени исторически, теоретически и приложни знания в областта на културата. Примерът на първата, водеща катедра в София е последван през 90-те години от катедри, програми и отделни курсове по история и теория на културата в Благоевград, Пловдив, Варна, Шумен. Стратегия на катедрата е да се съчетават хармонично преподавателската с научно-изследователска и практико-приложна дейност.

В момента образованието по културология включва три степени – бакалавърска, магистърска и докторска, даващи съответно професионалните квалификации: бакалавър по културология; образователно-квалификационна степен „магистър” (магистър по културна антропология; магистър по изкуства и съвременност; магистър по културология: мениджър и аниматор на културното наследство); образователна и научна степен „доктор”, научно направление „Социология, антропология и науки за културата” с шифър 3.1.

В страната единствено катедра „История и теория на културата” обучава магистри и докторанти по културология. Учебните планове на специалността биват периодично обновявани в рамките на допустимото от закона, като целта е  да се поддържа съвременно научно равнище и се осигури качествено модерно и гъвкаво образование, съобразено с нови тенденции и методи на обучение, а също така и да се създават моделни програми и за други катедри и програми в страната.

Магистърските програми в областта на изкуствата, културната антропология , културното наследство и медиите, историята на жените и пола  естествено допълват общото образование, което студентите получават в бакалавърската степен и ги ориентират към конкретни професионални области. Същевременно магистърските програми са насочени към студенти от други специалности, с което създават широк интердисциплинарен климат.

Докторантури се обявяват с оглед на важни проблеми от развиващи се научни направления на културознанието. Докторантите са интегрирани в преподавателския и научния живот на катедрата, като взимат участие в различните изследователски проекти, водят упражнения и практикуми.

Преподавателите от катедрата са и изтъкнати български учени. Те са участници, често и ръководители на важни международни изследователски проекти и професионални мрежи, някои от тях сами инициират големи международни научни екипи и разработки. Научната продукция на специалността, както и нейните научни форуми задоволяват и най-строгите международни критерии. Научните трудове на преподаватели и докторанти от катедрата намират добър прием в престижни български и чужди издателства, научни списания, международни конференции и конгреси.  Съществен акцент в научно-изследователската дейност са и изследователските практики на студентите, в които те проверяват изследователските си умения в разнообразни конкретни области, а често биват включвани в български и международни изследователски проекти. Специалността стимулира студентите за собствени инициативи в областта на науката за културата, културните политики и културния мениджмънт, обществени и творчески изяви.

Специалността отделя внимание на своето обновяване с кадри и идеи и търси начини за привличане на млади учени. Преподаватели от катедрата съвместно с колеги от катедра Социология разработиха новаторски модел на докторантско училище на английски език, което е в процес на утвърждаване и извън рамките на Катедрата и Факултета (тенденцията е да се превърне в Университетско докторантско училище).

Разработват се системи за контрол на качеството и проучване на студентското и докторантско мнение, дава се възможност на докторанти и студенти да излъчат свои представители на научни събрания на специалността.

Катедрата се стреми да повишава качеството на преподаването и научните разработки на специалността, съизмервайки се с международни стандарти на престижни университети. За тази цел са разработени са схеми за мобилност и обмен, преподаватели и студенти от Катедрата активно участват в програмата Еразмус–Сократес в това число Интензивни програми Еразъм, в множество разнообразни международни конгреси, конференции, работни семинари, проекти и пр. Катедрата подържа много интензивни международни партньорства, благодарение на които гост-преподаватели се включват редовно в учебния процес.

Катедра

Адрeс

виж карта

Кампус "Изток"
бул. "Цариградско шосе", № 125, блок 1, етаж 4
София 1113
h_culture@phls.uni-sofia.bg

 

Ръководител на катедрата

доц. д-р Даниела Колева
koleva@phls.uni-sofia.bg
 

Инспектори

Ваня Еленкова
секретар, каб. 408,
тел. 870 63 26
e-mail:elenkova@phls.uni-sofia.bg
e-mail: vania_elenkova@abv.bg

Елка Кибарова
бибиотека на спец. Културология
тел. 02 80 05 111/400,
e-mail: kibarova@phls.uni-sofia.bg
e-mail:ely_kibarova@abv.bg

Преподаватели

НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ

 

проф. д.ф.н. Владимир Николаев Градев

vladimirgradev@yahoo.it

 

проф. д-р Даниела Любенова Колева

koleva@phls.uni-sofia.bg

 

проф. д.с.н. Ивайло Стефанов Дичев

ivayloditchev@gmail.com

 

проф. д.н. Иван Димов Кабаков

ivan_kabakov@abv.bg

 

проф. д.н.к. Иван Еленков Еленков

ivan_elenkov@yahoo.com

 

проф. д.ф.н. Калин Тодоров Янакиев

kalin.yanakiev@gmail.com

 

проф. д-р Райна Димитрова Гаврилова

gavrilova@phls.uni-sofia.bg

rayna.gavrilova@gmail.com

 

проф. д.н. Цветелин Йорданов Степанов

stepanov@phls.uni-sofia.bg

stepanov64@yahoo.com

 

доц. д-р Валентина Валентинова Георгиева

valentina_gueorguieva@yahoo.com

 

доц. д-р Георги Александров Вълчев

 

гл. ас. д-р Велислава Юриева Петрова

velislava.petrova@gmail.com

 

гл.ас. д-р Вяра Димитрова Калфина

kalfina@phls.uni-sofia.bg

viara.kalfina@gmail.com

 

гл.ас. Жана Борисова Дамянова-Асса

damjanovaa@phls.uni-sofia.bg

jdamianova@gmail.com

 

гл.ас. д-р Галина Николаевна Гончарова

goncharova@phls.uni-sofia.bg

goncharova.galina@gmail.com

 

гл. ас. Кирил Василев Василев

kirilvasilev@phls.uni-sofia.bg

 

гл. ас. д-р Нели Стоянова Стоева

nelly.stoeva@gmail.com

 

гл. ас. д-р Георги Кирилов Казаков

 

гл. ас. д-р Иво Емилов Страхилов

Бакалаври

Форма на обучение

Редовна форма на обучение. Броят на ежегодно приеманите студенти в степен „бакалавър” е около 60-65 души.

Условия за прием

Студенти по културология в ОКС „Бакалавър” се приемат след:

Балообразуването при този прием включва:

  1. Успешно издържан конкурсен изпит по история или български език и литература, или западен език (френски, немски или английски).
    • удвоената оценка от входния изпит;
    • оценка от дипломата за средно образование;
    • оценка по история/български език и литература от дипломата за средно образование;
    • оценка по първи западен език от дипломата за средно образование.
  2. Специалността обявява прием на студенти без приемен изпит и извън квотите за прием по т. А от Гимназията за древни езици и култура, които са защитили дипломна работа в областта на културологията с отличен успех.
  3. От учебната 2007/2008 г. в специалността се приемат студенти и със специализиран изпит по Философия и социални науки.

Образователни цели   

Конкретните образователни цели на специалност „Културология” са да подготвя професионално-компетентни експерти и специалисти в областта на управлението, администрацията, мениджмънта на културата, в областта на пазара на културни продукти,  културния маркетинг и рекламата на културни продукти, организацията на културни събития, културните експертизи и анализи, както и в областта на изследванията на културните процеси.

Бакалавърът трябва да получи базова широкопрофилна подготовка в областта на културата, нейната комплектност, комуникативен потенциал, различни традиции и ценности. Той трябва да притежава способност чрез самоподготовка да усъвършенства и обогатява своите знания и умения.

Корпусът от необходими знания и умения, свързани с общообразователната цел, се разделя на три основни области:

  • Подготовка в историческата област – знания и умения. Завършилият бакалавър трябва да има достатъчен обем знания по: културна история на античния свят, културна история на Средновековието и Ренесанса, културна история на Новото и Най-новото време. Специален акцент се поставя върху българската културна история и духовните постижения на нацията. Друг акцент е поставен върху формите и функционирането на съвременната култура в условията на евроинтеграция и глобализация. Предлагат се факултативни знания по  източни и неевропейски култури. Бакалаврите трябва да са в състояние да анализират историческата динамика на културата, да имат умения за  контекстуализиране на културните явления, аналитично описание на техните взаимовръзки, разбиране и реконструкция на специфичния им исторически смисъл.
  • Подготовка в общотеоретичната и методологическа област – знания и умения. Бакалаврите трябва да разполагат със систематичен корпус от знания, включващи  базови понятия и понятийни отношения, като: „култура”, „културна система и културна промяна”, „културна ценност”, „културна практика”, „културни процеси”, „културни ареали”, „национална култура”, „културно наследство”,  „традиция”, „култура и религия”, „култура и цивилизация”, „саморефлексия и критика на културата”, „култура, комуникация, медии”, „културни контакти, трансфери, хибриди, конфликти”, „интер-културен диалог”, „култура и глобализация”, „култура и идентичност” и пр. Този тип подготовка има за цел формирането на знания върху развиването на философската и социалната мисъл, различните интелектуални системи, формите на критическо и творческо мислене, формите на културна саморефлексия. Тя трябва да възпита у бакалаврите способност за самостоятелно аналитично и евристично мислене, както и начални изследователски умения спрямо проблемите на културните светове. Заедно с това тя трябва да им даде общ поглед върху различни методологически школи и учения за изучаване на културата, да ги запознае с основни понятия на „съседни” дисциплини (семиотика, антропология, теория на историята, философия, социология и пр.). Студентите трябва да придобият умения за теоретичен анализ на културни феномени в традициите на различни методологически подходи (за последното особено допринася изследователската практика на студентите).
  • Подготовка в приложната област – знания и умения. Тя създава задълбочени знания по управление и администрация на културата, културен мениджмънт, знания за пазара на културни продукти и културния маркетинг, културните политики, правни въпроси на културата, структура и функциониране на културните институции, интелектуална собственост и пр. В хода на приложната подготовка се създават умения за прилагане на посочените знания, за стратегическо планиране, умения за иницииране и ръководене на проекти, както и необходимите знания и умения в чуждоезиковата област, компютърна грамотност, знания за компютърни мрежи и виртуална комуникация.
  • КУЛТУРОЛОГИЯ планове

    бакалаври

  •  випуск 2020/21
  •  випуск 2021/22

Магистри

  • Културна антропология
  • Изкуства и съвременност. ХХ – ХХІ век
  • Мениджмънт и социализация на културното наследство
  • Медии, комуникации, култура
  • История на жените и пола
  • Специалност „Културология” предлага пет магистърски програми, две от които на чужд език, като в последните две се обучават и чуждестранни студенти.

    Програмите са създадени като естествено продължение и надграждане на бакалавърската програма на специалност „Културология”. Те пазят и развиват нейната културологична специфика, като същевременно се специализират в различни посоки. Изградени са в съответствие с търсенето на кадри на пазара на труда, със световните тенденции в науката за културата и по-слабо засегнати области  в  бакалавърската програма.

    Програмите с международно участие „Медии, комуникации и култура” и „История на жените и пола“, имат европейска акредитация в университетите партньори (Университетът Виадрина, във Франкфурт на Одер, Германия; и Университетът София-Анитиполис в Ница, Франция за маг. пр-ма „Медии, култура и комуникации; и във Виенския университет, Австрия, Университет Люмиер, Лион 2, Франция, Централно-европейски университет Будапеща, Унгария и Нотингамски университет, Великобритания за маг.пр-ма „История на жените и пола“).

    Формата на обучение в ОКС „магистър” при специалност „Културология” е само редовна. Срокът на обучение е между 2 и 3 семестъра. Средно броят на ежегодно приеманите студенти с държавна субсидия в магистърска степен е:

    • в магистърска програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство” – между 8-10 души;
    • в магистърска програма „Културна антропология” – между 8-10 души;
    • в магистърска програма „Изкуства и съвременност. ХХ – ХХІ век” – около 10 души;
    • в магистърска програма „Медии, комуникации, култура” – около 5-7 души български студенти, включени в общ поток от международни студенти (средно 20-25 души).
    • в магистърска програма „История на жените и пола“ – около 3-5 души.
    • магистри планове

      Културна антропология

    •  випуск 2020/21
    •  випуск 2021/22
    • Мениджмънт и социализация на културното наследство

    • випуск 2020/21
    •  випуск 2021/22
    • Изкуствата и съвременност (ХХ и ХХI век)

    •  випуск 2020/21
    •  випуск 2021/22
    • „Медии, комуникации, култура”

    •  випуск 2020/21
    •  випуск 2021/22
    • Културни изследвания в регионален контекст

    •  випуск 2021/22
    • Европейска магистърска програма „История на жените и половете”

    •  випуск 2020/21

    Докторанти

    Защитили докторанти за периода 2015 до 2020г.

     

    Име и фамилия на докторанта

    Заглавие на дисертацията

    Научен ръководител

    2015 година

    Антон Владимиров Ангелов, редовен докторант

    „Масова култура и култура за масите" (Неформални вкусове, ценностни ориентации, поведение, места на проявление, взаимодействия и взаимовлияния с официалните културни норми и институции през времето на комунизма в България)“

     

    Проф. д.н.к. Иван Еленков

    Ивайло Любомиров Александров, редовен докторант

    „Соцрекламата в България – идеология, изкуство, социални функции” (времето след 9.9.1944 г. – средата на 70-те години на ХХ век) ”

    Проф. д.н.к. Иван Еленков

    Жана Борисова Дамянова-Асса, самост. подготовка

    „Лабиринтите на смисъла. Семиотиката пред предизвикателствата на деконструкцията“

    проф. Владимир Градев

    Гергана Мирчева, самост. подготовка

    (А)нормалност и достъп до публичността: социално-институционални пространства на биомедицинските дискурси в България (1878-1939)

    проф. Иван Еленков

    2016 година

    Моника Вакарелова, редовна докторантура

    “Визуална репрезентация на холокоста (нерепрезентируемост и архив в изкуството на следпаметта)”

    проф. Ал. Кьосев

    Даниела Симеонова-Коруджиева, редовна докторантура

    „Употреби и управление на дисонантно културно наследство   

    (Паметници на монументалното изкуство, 1944-1989)“

    проф. Ал. Кьосев

    Слава Янакиева, самост. подготовка

    Топики на сакралното в кинематографията

    проф. Вл. Градев

    Петя Пешева, редовна докторантура

    „ Нови артистични практики, алтернативни градски пространства (Адаптиране на индустриалното наследство от независимата артистична сцена в контекста на кандидатурата на гр. София за Европейска столица на културата 2019 г.)“

    проф. Ивайло Дичев

    Емануил Георгиев, редовен докторант

    „Специфика на мистичния опит в средновековната православна християнска традиция“

    проф. К. Янакиев

    2017 година

    Диляна Петрова Филипова, редовна докторантка

    Лицето между чутото и видяното – изпълнение и изпълване на Бого-човешката драма“

    проф. Вл. Градев

    Невена Николаева Добрева, редовна докторантка

    Културното предприемачество. Актуални концепции и техните приложения в България“

    доц. И. Кабаков

    Калина Спасова Сотирова, самост. подготовка

    Дигитализация и виртуално експониране на движими културни ценности – културологичен, образователен и технологичен аспект“;

    доц. Г. Вълчев

    Георги Кирилов Казаков, докторант на самостоятелна подготовка

    „Памет, легитимност и власт: Христовите реликви и дворцовият церемониал във Византия (ср. на ІХ – нач. на ХІ век)“

    проф. К. Янакиев

    Зорница Минчева Драганова, редовна докторантка

    Алтерглобалистки перспективи: политически ориентации и културни практики в социалните центрове на Балканите“

    доц. Д. Колева

    2018 година

    Райко Павлов Байчев, редовен докторант

    „Относителност, вечност и преодоляване на времето: приносът на литературата на ХХ век (Скот Фицджералд, Вирджиния Улф и Самюъл Бекет)“

    проф. Александър Кьосев

    2019 година

    Пламен Радков Гечев, редовен докторант

    „От „cura animarum“ към психотерапия. Мистичният опит на православието и католицизма от ІV – ХVІІ век и неговият принос за изследването на духовното несъзнавано“

    проф. Калин Янакиев

    Калинка Петкова Янкова, редовна докторантка

    „Школата от Киото – «чистото съзнание» и «жизненият свят» във философията за пустотата. Феноменологични прочити. (Отражения и модуси на междукултурния диалог Изток-Запад)

    проф. Владимир Градев

    Иво Емилов Страхилов, редовен докторант

    „Тракийският" разказ в съвременна България - стари легитимационни рефлекси или търсене на европейска принадлежност (исторически образи, културни стереотипи и идеологически конструкти)“

    доц. Георги Вълчев

    Стоян Асенов Димитров, редовен докторант

    „Визуална реторика и симулация на автентичност в телевизионните документални филми на историческа тематика. Комуникативната преднамереност в историческите предавания за античността по Вайъсат Хистори Ченъл и по Българска Национална Телевизия през последните пет години“

    проф. Александър Кьосев

    2020 година

    КРИСТИНА АНГЕЛОВА ДОНЧЕВА, редовна докторантка

    „Празник и промяна. Коледа и Гергьовден от ХІХ до ХХІ век“.

    проф. Райна Гаврилова

    ПЛАМЕНА ПЛАМЕНОВА ЗАЯЧКА, редовна докторантка

    „Общността с наследство. Предизвикателства и перспективи за опазване и социализация на културното наследство“.

    проф. Иван Кабаков

    Мариана Николаева Димитрова, редовна докторантка

    „Скритият ресурс. Културните инициативи и публичните политики като фактор за местно и регионално развитие“.

    проф. Иван Кабаков

    Чавдар Валентинов Димитров, редовен докторант

    „Наративното осмисляне на културни светове във възгледите на Дейвид Кар и Пол Рикьор – сравнителен анализ между феноменология на дейността и херменевтика на дистанцираността“

    доц. Даниела Колева

    Силвена Неделчева Байракова, редовна докторантка

    „Българските читалища – между възхвалата и отрицанието. Читалищен мениджмънт в съвременен контекст“.

    доц. Георги Вълчев

     

     

    Продължаващо обучение

    Статията е в процес на създаване