Библиотечно-информационни науки

Обща информация


​В Софийския университет "Св. Климент Охридски" библиотековедски дисциплини се преподават от 1924 г. През 1953 г. е създадена специализирана катедра. Първоначално в нея студентите се обучават в самостоятелна специалност, а впоследствие обучението се извършва под формата на втора специалност, придобивана успоредно с основната, и чрез следдипломна квалификация. През 1986 г. катедра "Библиотекознание, научна информация, културна политика" е включена в Центъра по културознание.

От учебната 1993/1994 година във Философския факултет е създадена самостоятелна специалност "Библиотечно-информационни дейности" (БИД) с петгодишен срок за редовното обучение и тригодишен срок за задочно обучение (само за завършилите полувисше образование в Института по библиотечно дело, преобразуван през 1998 г. в колеж). През 2003 г. специалност БИД е преименувана в специалност "Библиотечно-информационни науки" (БИН), като новото наименование е в съответствие с възприето в международната университетска практика.

От учебната 2006/2007 година до сега в специалност БИН се осъществява прием в редовна и задочна форма на обучение (след завършено средно образование и за срок на обучение 4 години)  в една бакалавърска и три магистърски програми, както и за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Специалността "Библиотечно-информационни науки" се поддържа от катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика".

Съвременната катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика" става част от структурата на Философски факултет през 1993 г. През същата година е създадена и специалност "Библиотечно-информационни науки" (БИН), в която днес се подготвят студенти от бакалавърска, магистърска и докторска степен (редовна и задочна форма на обучение).

Научете повече за историята на катедрата

 

Катедра

 

2017 г.

 

Адрес

Кампус "Изток", блок 1, етаж 4 
Телефони: 02 8704236 или 02 800 51 11 (вътрешен 425)
bin@phls.uni-sofia.bg

Ръководител 

доц. д-р Милена Миланова (mmilanovam@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (11 -13 ч.), каб. 422

Академичен състав

проф. дфн Боряна Христова (bhristova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник и четвъртък (13-15 ч.), каб. 425

проф. дфн Иванка Мавродиева (mavrodieva@ phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (15-17 ч.), каб. 411

проф. д-р Красимира Даскалова (daskalova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (17- 19), каб. 414

проф. дфн Оля Харизанова (oharizanova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (10-12 ч.), каб. 427

проф. д. изк. Симеон Недков (nedkov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - петък (13-15 ч.), каб.418

доц. д-р Десислава Лилова (dlilova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (11–13 ч.), каб.411

доц. д-р Елица Лозанова-Белчева (lozanovabe@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (13 –15 ч.), каб. 422

доц. д-р Илко Пенелов (ipenelov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (13-15 ч.), каб. 425

доц. д-р Милена Миланова (mmilanovam@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда (11 -13 ч.), каб. 422

доц. д-р Цветанка Панчева (tsvetanka_panchevа@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник  (13-15 ч.), каб. 425

гл. ас. д-р Анета Дончева (adoncheva@phls.uni-sofia.bg)

приемно време – вторник  (13–15 ч.), каб. 412

гл. ас. д-р Ели Попова (e_popova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - сряда  (11-13 ч), каб. 426

гл. ас. д-р Силвия Станчева (ssstanchev@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (11–12 ч.), каб.418

ас. д-р Петър Миладинов (miladinov@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - понеделник (10–12 ч.), каб.412

ас. Мария Аврамова (mariaavramova@phls.uni-sofia.bg)

приемно време - вторник (9–11 ч.), каб.412

Инспектор

Мария Богданова (bogdanova@phls.uni-sofia.bg)

Библиотекар

Весела Цокева (vcokeva@phls.uni-sofia.bg)

Администратор на сайта на катедрата

ас. д-р Петър Миладинов (miladinov@phls.uni-sofia.bg)

Преподаватели

Бакалавърска степен

  Срок на обучение: 8 семестъра (4 учебни години)

  Форми на обучение: редовно, задочно, дистанционно

  Инспектор: Мария Богданова (bogdanova@phls.uni-sofia.bg)

  Телефон: 02 8704236

 

Приемат се кандидати, завършили средно образование след успешно издържан конкурсен изпит по: български език и литература, история, чужд език.

Обучението в специалност „Библиотечно-информационни науки“ (БИН) цели студентите:

  • да се запознаят с видовото многообразие от документи и аналитичните техники за обработка на документална информация;
  • да придобият умения за ефективно използване на съществуващата информационна инфраструктура;
  • да усвоят техниките и похватите за оценка на информационни ресурси;
  • да усвоят технологиите (традиционни, електронни; локални, мрежови) за създаване, класифициране, съхраняване и разпространяване на информация;
  • да умеят да  организират и управляват информация и информационни системи;
  • да се запознаят с моделите и методите за информационно обслужване;
  • да познават институциите, свързани с опазване, съхраняване и осигуряване на достъп до културно-историческото наследство.

Обучението в специалност БИН се провежда съобразно съвременните национални и международни изисквания. Застъпени са няколко научни направления: библиотекознание, библиография, организация и управление на информацията, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), история на средствата за комуникация, музеология, културна политика, организация и управление на културни институции. Обучението е изградено на модулен принцип, като се постига баланс между знанията и уменията в изброените направления. Наред с придобиването на базови знания за традиционните технологии, прилагани в информационните дейности, обучението обхваща развитието на практически умения за използване на информационни ресурси в мрежова среда, поддържане и развитие на информационни услуги и управление на информационни потоци.

Студентите придобиват професионални компетентности, свързани с: поддържане и развитие на библиотечни дейности, изграждане и поддържане на системи за оценка и анализ на бази от данни и информационни масиви, организация и управление на информационни ресурси, прилагане на съвременни технологии в информационното обслужване, планиране и създаване на информационни продукти, сътрудничество с различни културни институции.  Наред с изброеното се усвояват управленски умения за организация на дейностите в т. нар. „интелигентни организации“, както и изследователски нагласи към явленията и процесите в информационния сектор. 

Завършилите бакалавърска програма БИН  са подготвени за работа в:

  • библиотеки – обществени, научни, училищни и университетски, специални;
  • информационни центрове към различни институции и организации с изследователски, производствени, брокерски или дистрибуторски функции;
  • документационни служби към издателства и редакции на средства за масова комуникация;
  • центрове за информационно обслужване и международен информационен обмен;
  • разпространение и търговия на информационни ресурси.

Квалификационната характеристика за бакалавърската програма е бакалавър по библиотечно-информационните науки (БИН).

Завършилите бакалавърска програма БИН могат да продължат обучението си за придобиване на магистърска степен.

Специалността предлага четири магистърски програми:

  • Библиотечно-информационни науки и културна политика
  • Библиотечно-информационни технологии – неспециалисти
  • Библиотечно-информационни науки на руски език
  • Управление на електронно съдържание

 

Вижте дипломни работи на студенти, завършили БИН

Докторантска степен

​​

В момента към специалност "Библиотечно-информационни науки" се обучават и подготвят дисертационни трудове 18 докторанти.

Име, презиме, фамилия

Зачислен (от–до)

Форма

Научен ръководител

Кирил Аспарухов Камбуров

01.02.2013 – 01.02.2017

Задочна

проф. дфн Оля Харизанова

Любен Ледианов Пенковски

01.02.2013 – 01.08.2016

Задочна

проф. дфн Оля Харизанова

Никола Стефанов Николов

01.02.2017 – 01.02.2020  Редовна проф. дфн Оля Харизанова

Стамена Цветанова Кавръкова

20.07.2016 - 20.07.2019  Редовна проф. дфн Оля Харизанова

Асен Георгиев Георгиев

01.02.2017 – 01.02.2020 Редовна

проф. дфн Боряна Христова

Мадлен Стаменова Янева -Георгиева 01.02.2015 - 01.02.2019 Задочна проф. д.изк. Симеон Недков
Иван Петров Христов 01.02.2015 - 01.02.2019 Задочна проф. д.изк. Симеон Недков
Вяра Кирилова Белева 01.02.2017 – 15.02.2021 Задочна проф. д.изк. Симеон Недков

Ива Стоянова Стоянова

01.02.2017 – 01.02.2020 Редовна проф. д.изк. Симеон Недков
Анна Христова Митева 15.07.2014 - 15.07.2018 Задочна доц. д-р Милена Миланова
Димитър Георгиев Русков 15.07.2014 - 15.07.2018 Задочна доц. д-р Елица Лозанова-Белчева
Росен Красимиров Стефанов 15.07.2015 -15.07.2018 Редовна доц. д-р Елица Лозанова-Белчева
Милена Гришева Катошева 15.07.2014 -15.07.2017 Редовна проф. д.изк. Симеон Недков
Светослава Милчева Тончева 15.07.2014 -15.07.2017 Редовна доц. д-р Илко Пенелов
София Иванова Пейчева  15.07.2014 - 15.07.2018 Задочна доц. д-р Цветанка Панчева

Георги Методиев Петров

01.02.2017 – 01.02.2020 Редовна доц. д-р Цветанка Панчева
Евгени Димитров Иванов 01.02.2015 - 01.02.2018 Редовна доц. д-р Милена Миланова
Евдокия Каменова Кутева 20.01.2016 - 20.01.2020 Задочна доц. д-р Милена Миланова
Петър Стефанов Стефанов 20.01.2016 - 20.01.2019  Задочна проф. д.изк. Симеон Недков
Ангела Франсис Конлан 20.01.2016 - 20.01.2019  Редовна проф. д.изк. Симеон Недков
Надя Димитрова Карачоджукова 01.02.2017 - 01.02.2020 Редовна доц. д-р Милена Миланова
Мария Асенова Аврамова 01.03.2017 - 01.03.2020 Самостоятелна подготовка доц. д-р Милена Миланова
Силвия Кирилова Зафирофа 25.06.2015 - 25.06.2018 Самостоятелна подготовка доц. д-р Антоанета Тотоманова

Вижте повече за докторската степен в СУ

Продължаващо обучение

​​

Специалност БИН предлага непрекъсната професионална квалификация в областта на:

  • управлението на библиотеки и информационни центрове,
  • управлението на информационни ресурси,
  • управлението на информационни услуги, 
  • въвеждането на нови технологии и тяхното приложение.

Проблематиката на учебните програми допълва и надгражда нови знания и умения към полученото университетско образование по информационни науки. Тя е съобразена със съвременните тенденции и стандарти в библиотечно-информационната дейност, като е разпределена в следните модули:

Модул І. Мениджмънт на библиотеки и информационни центрове

Модул ІІ. Информационен маркетинг

Модул III. Комуникационни процеси в библиотеки и информационни центрове

Модул ІV. Организация и управление на колекции (Каталогизиране)

Модул V. Организация и управление на услуги в библиотеки и информационни центрове

Модул VІ. Традиционни и нови технологии в библиотеки и информационни центрове

Модул VІІ. Културно наследство 

Модул VIIІ. Обучение на ползватели в библиотеки и информационни центрове

Продължаващото образование, предлагано от катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика", е предназначено предимно за:

  • управленски кадри в библиотеки, информационни центрове и други подобни организации с придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър", "магистър" или "доктор";
  • специалисти с придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър", "магистър" или "доктор", работещи в библиотеки, музеи, информационни центрове или специализирани отдели в други институции;
  • специалисти с придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър", "магистър" или "доктор", които осъществяват обучение на библиотекари, други информационни специалисти  или потребители на информационни услуги;
  • други заинтересовани от проблематиката.

►► За подаване на заявки и повече информация:

Анелия Георгиева (инспектор СДК на Философски факултет)

Телефони: (02) 987 10 46; (02) 9308 351

Вижте повече тук ► 

ЕРАЗЪМ +

"Еразъм+" е програма за сътрудничество в областта на образование. Една от ключовите дейности в рамките на тази програма е образователната мобилност с цел обучение.

Студентите получават възможност да се обучават в друг университет-партньор, за период до 12 месеца.

Те получават финансова помощ за периода от обучението си от 450 или 500 евро (месечно), в зависимост от категорията на приемащата страна. Софийски университет и Философски факултет не поемат финансови ангажименти извън договорираните грантове по програмата.
Право на участие в мобилността с цел обучение по "Еразъм+" имат:

  1. бакалаври в редовна и задочна форма на обучение, които са завършили първите два семестъра от обучението си и не са записани в последен семестър към датата на подаване на документите;
  2. магистри, записани в редовно или задочно обучение на магистърска програма
  3. докторанти, зачислени в редовна или задочна форма на докторантура

Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика” предлага на студентите следните възможни позиции за обмен на бакалаври и магистри по програма Еразъм+ за учебната 2017–2018 г.:

  • Hochschule – Hannover (University of Applied Sciences and Arts) – Deutschland (с немски език или с английски език)
    • 4 места за бакалаври или магистри – продължителност 5 месеца
  • Uniwersytet Warszawski (University of Warsaw) – Poland (с полски език или с английски език)
    • 3 места за бакалавър или магистър – продължителност 5 месеца
  • Vilniaus universitetas (Vilnius University) – Lithuania (с английски език)
    • 2 места за бакалавър или магистър – продължителност 5 месеца

Желаещите да кандидатстват за местата, обявени от Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика”, трябва да отговарят на следните условия:

  • да имат успех над 4.50 от следването си досега;
  • да имат висока степен на владеене на езика, на който се извършва обучението;
  • да са студенти в програмите „БИН”, „БИТ“, „УЕС“ „БИНКП”, „История на книгата и четенето“ или докторанти в катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика”.

Кандидатите за участие в мобилност по програма Еразъм+ следва в срок от 22 февруари до 6 март 2017 г., да подадат определен набор от документи в електронната платформа на адрес:

http://erasmus.uni-sofia.bg

За достъп до системата студентът/докторантът вписва потребителското си име и парола, които ползва в СУСИ. Необходимите за кандидатстване документи са:

  1. Молба (свободен текст) с подредени по желание университети (до 3) и посочване на семестър на обучение за учебната 2017–2018 г.;
  2. Мотивационно писмо;
  3. Сертификат за ниво на владеене на чужд език;
  4. CV, публикации (ако има такива), дипломи, сертификати за владеене на език;
  • За студенти бакалавърска степен – Уверение за успех и семестър на обучение;
  • За студенти магистърска степен – Уверение за записана магистърска програма;
  • За докторанти – заповед за зачисляване в докторантурата.

Комисия от Катедрата разглежда подадените документи и прави предварителен подбор на кандидатите и кани допуснатите кандидати на изпит-събеседване.
Събеседването с кандидатите ще се състои на 16 март 2017 г., четвъртък, от 13.30 ч., в Кампус „Изток”, блок 1, ет. 4, зала 45 – катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика”.
За повече подробности, свързани с конкурса, се обръщайте към доц. д-р Илко Пенелов, в Катедрата – Кампус „Изток”, блок 1, ет. 4, кабинет 414 или на адрес: ipenelov@phls.uni-sofia.bg

 

Насоки за разработване на курсови работи

Значение и предназначение на курсовата работа

Очакванията към курсовите работи са сходни във всички професионални направления. Те биха могли да се обобщят по следния начин:

  • Курсовата работа се разработва въз основа на поставено от съответния преподавател задание и изисквания за форма и други специфични ограничения.
  • Обемът на курсовата работа (броят страници) не е водещ критерии, стига поставената цел и задачи да са реализирани. Все пак, преподавателят по съответната учебна дисциплина е в правото си да поставя ограничения и да ги съобщава предварително на студентите.
  • Курсовата работа трябва да демонстрира способността на студента да използва подходящи изследователски процедури, да организира първична и вторична информация в смислено цяло и да представя резултатите в приемлив текст.

Какво се разбира под приемлива курсова работа

Условията, при които се допуска разработване на курсова работа изцяло зависят от  преподавателя. Те би следвало да са предварително оповестен, а всеки студент – информиран предварително (преди началото на разработване на курсовата работа). Въпреки това, студентът трябва да се консултират с преподавателя по следните въпроси:

  1. Кои теми са препоръчителни или представляват специален интерес? Има ли теми или подтеми, които са неприемливи?
  2. Какви форми на изследване са препоръчителни?
  3. Какви информационни източници са препоръчителни? Има ли осигурен достъп до препоръчителните източници?

Препоръки към оформлението на курсовата работа

Титулна страница

  • Университет, факултет, специалност (изписани с главни букви, центрирано).
  • Надпис „Курсова работа“ (изписан с главни букви и центрирано)
  • Тема на курсовата работа (изписан с главни букви и центрирано)
  • Трите имена на студента, факултетен номер, форма на обучение [редовна/задочна], степен [бакалавър/магистър] (отляво всяко на отделен ред).
  • Преподавател (отдясно , академична длъжност, научно звание всяко на отделен ред)
  • Най-долу в средата на заглавната страница се изписва „София ….. година“. 

Забележка:

Препоръчителен размер на шрифта – 12.

Препоръчителен формат на курсовата работа (ако съответния преподавател не е изискал друго) – А4 (приблизително 1800 знака на страница)

Съдържание

Започва на нова страница. Всички части (глави, раздели) и техните подраздели (препоръчителна дробност до две деления) се номерират с римски или арабски цифри или комбинирано в зависимост от обема на курсовата работа и спецификата на съдържанието й. Задължително се посочва страницата (с арабски цифри), от която започва частта или подразделът.

Увод

В уводната си част курсовата работа може да съдържа:  

  • Цел на разработката.
  • Задачи на разработката;
  • Възможно е да се формулира хипотеза на разработката;
  • Възможно е да се формулират очаквани резултати от разработката;
  • Използвани методи; 
  • Възможно е да се съдържа представяне на проблема на основата на автори, школи, дискусии, публикации – първоизточници и библиографски извори, бази от данни, професионални речници и енциклопедии, резултати от справки и разработки, непосредствено свързани с темата или други допълващи разработки;
  • Структура на разработката (синтезирано представяне на отделните глави/части, с акцент върху поставената цел, разработена в съответна част и постигнатия резултат).  

Основен текст на курсовата работа

Текстът в основната част на курсовата работа следва да бъде съобразен с целите и задачите, поставени в увода.

Работата може да бъде структурирана в няколко самостоятелни части (глави, раздели, точки), които имат собствени заглавия и чието оформление трябва да бъде еднотипно (вид шрифт, размер на шрифта и пр.).

Допустимо е в началото на курсовата работа да бъде поместено мото, което има отношение към разглеждания проблем. В този случай задължително трябва да се посочи източника/автора на мотото.

Заключение

Оформя се като самостоятелна част в края на курсовата работата. Съдържа синтезирано изложение на постигнатите резултати, обобщения и изводи, може да съдържа оценки, изводи и/или препоръки.

Изводите и препоръките се дефинират конкретно и могат да се изброят в логическа последователност или според значимостта им.

Приложения

Ако към дадена курсова работа освен основния текст има и необходимост от добавяне на приложение/приложения, то/те трябва да има/имат връзка с някаква част от основното съдържание. При това положение в основния текст се поставя препратка към даденото приложение.

Например:

(Приложение 1);

[Приложение 1].

  • Приложенията могат да съдържат анкетни карти, допълнителни таблици, фигури, фотографии и др. в зависимост от темата и достиженията на разработката.
  • При ксерокопия на документи се посочват библиографски данни за оригиналния документ.
  • При наличие на фотографии трябва да се даде информация за лицето или обекта, изобразени на фотографията.
  • При провеждане на анкети се посочва съставителя на анкетата и сътрудниците, участващи в анкетирането, ако има такива.

Важно е да се има предвид, че в основния текст дадено приложение трябва да се интерпретира, а не да се преразказва.

Номериране на таблици и илюстрации

Таблици, диаграми, илюстрации и др., поместени в текста, се номерират от 1 до изчерпване на обектите от даден вид, подлежащи на номериране. С други думи, всички таблици се номерират от 1 до изчерпване на броя им; всички фигури – също от 1 до изчерпване на броя им.

Таблиците, фигурите, илюстрациите могат да се посочат в списък на отделна страница/страници след съдържанието и преди увода на курсовата работата с препратка към съответната страницата на основния текст.

Бележки в текста

Към някои пасажи в основния текст или в приложенията може да има бележки (например за лица, събития, чужди коментари, пояснения на думи или техен превод от чужд език и др.).

Те могат да бъдат оформени по два начина:

  • „под линия“ (MS Word – Foodnote) на страницата, за която се отнасят;
  • в края на курсовата работа (MS Word – Endnote) като отделен списък.

Връзката между бележките и текста е задължителна. При посочван „под линия“ връзката може да се осъществи със някакъв символ (например звезда) или с арабска цифра, а ако бележките са оформени като списък в края на текста – само със арабски цифри.

Цитирания в текста

Цитиране се извършва по БДС 17377-96. То може да се оформи по някой от следните начини:

  • цитиране в текста;
  • цитиране под линия;
  • цитиране под формата на самостоятелен списък в края на курсовата работа. (Нареждането става по реда на цитирането или по азбучен ред на авторската редна дума).

Пример за цитиране в текст

Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво.“12

(...)

---------------

12 Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html   

Забележка: В горния пример индексът 12 препраща към бележка под черта, където е описан източника.

Пример за цитиране под линия (Foodnote)

---------------

12 Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Цитатът е в зоната за бележка под линия. Намира се на същата страница, където е и индекса 12, препращащ към цитата.

Пример за цитиране под линия (Endnote)

---------------

12 Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Бележката, съдържаща цитата, е в края на целия текст. Индексът 12, препращащ към цитата, е на съответна страница, в която се пояснява съдържащото се в цитираното..

Примери за описание на цитирани източници на книжен носител

Владимирова, Катя. Стратегическо управление на човешките ресурси – теория и практика. София, Издат. на НБУ, 2009, с. 22.

Паунов, Марин. Организационна култура. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 15-33.

Пожарлиев, Александър. Управление на кариерата в организациите. -В: Управление на кариерата в организацията. Наръчник с добри практики от България и Европа. София, БАУРЧР, 2008, с. 21-51.

Дулов, Владимир. Информационните технологии и културата на модерното общество. -В: Проблеми на постмодерността, Т. 1, брой 1, 2011, с. 29-76.

***

Harrison, R. Learning and Development. – 3rd ed., IPM, London, 2002, р. 24.

Farmer, Jane, Ward, Grainne, Wood, Lawraine. Taking stock: career planning for isolated, middle-level professionals. In: Library Career Development, Vol. 6, 1998, No. 8, pp. 3-15.

Примери за описание на цитирани електронни източници

Капитал [онлайн], 4 авг. 2011. [Прегледан на 08.02.2014]. Достъпно от: http://www.capital.bg/klasacii/100women/2011/08/04/1219600_djendur_ludost_v_detskata_gradina/

Стратегическо управление. В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [Прегледан 15.12.2012]. Достъпно от: http://bg.wikipedia.org/wiki/ Стратегическо_управление

Проект на Закон за предучилищно и училищно образование. В: МОН [онлайн]. [Прегледан 15.11.2013]. Достъпно от: http://parliament.bg/bills/41/202-01-20.pdf

Наумов, Илия. Организационно поведение [онлайн].  OMDA Ltd. [Прегледан 27.03.2012]. Достъпно от:  http://www.omda.bg/public/institut/ilia_naumov/kniga_org.htm

***

The new concept of a librarians and libraries. The mission of librarians is to improve society through facilitating knoledge creation in their communities. In: You tube. [Viewed 12.03.2012]. Available from:  http://www.youtube.com/watch?v=6yHNBUYesVc -


Забележка:

Преподавателят е в правото си да постави слаба оценка за некоректно използване на чужд труд и/или за същото да поиска наказание за студента според Правилника за устройството и дейността на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (чл. 137).

Настоящата инструкция е утвърдена от Факултетния съвет на Философски факултет с Протокол №9/07.06.2016 г. и има препоръчителен хара

Дипломиране

  • Дипломантите от бакалавърска степен имат възможност: (1) да се явят на държавен изпит или (2) да разработят дипломна работа. За допускане до разработване на дипломна работа следва да са изпълнение две условия: успехът от семестриалното обучение да е отличен и да се подаде молба до ръководителя на катедрата (по образец)
  • Дипломантите от магистърска степен задължително разработват дипломна работа. Те също предварително следва да подадат молба до ръководителя на катедрата (по образец).

При необходимост от повече информация се обръщайте към инспектор „Студенти“ (кампус "Изток", бл. 4, ет. 2).

Темата на дипломната работа задължително се съгласува с научен ръководител. След предаването на разработката в завършен вид, научният ръководител трябва да потвърди писмено съгласието си, че разработената дипломна работа може да бъде допусната до защита.

Дипломната работа трябва да е написана грамотно както стилово, така и граматически. Дипломантът е отговорен за всички правописни, технически и други грешки, допуснати в нейното съдържание.

Студентът предава в секретариата на катедрата (кампус "Изток", бл. 1, ет. 4) два подвързани и идентични по съдържание екземпляра, единият от които остава в библиотеката към специалността. Задължително към книжния носител се прилага електронен носител, съдържащи един файл с пълния текст на дипломната работа (Word или PDF) и всички други файлове, които е свързано с дипломната работа.

Подробно описание на изискванията, както и декларация можете да изтеглите по-долу.

Изтеглете "Насоки за оформянето на дипломна работа" ►

Изтегледе декларация ►

Изтеглете молба за допускане до разработване на дипломна работа ►

Изтеглете Конспект за държавен изпит ►

Нашите абсолвенти

Драги колеги,

На добър час в професионалната реализация!

Дори и да не ви виждаме толкова често, както през изминалите четири години, мислено ще бъдем с вас.

Успех :) 

Випуск 2014 (редовно обучение)

 

Випуск 2014 (задочно обучение)

Публикации

  • Годишник на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Философски факултет. Книга Библиотечно-информационни науки
  • Членовете на катедрата са изявени изследователи и учени. Вижте част от публикациите на академичния състав.

     

    Разпис на занятията

    Бакалавърска степен - редовно обучение (летен семестър 2016/2017)

    I курс

    II курс

    III курс

    IV курс

    Бакалавърска степен - задочно обучение (януари - февруари 2017 г.)

    I курс

    II курс

    III курс

    IV курс

    Магистърска степен - задочно обучение

    „БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА”

    „БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ”

    „ИСТОРИЯ НА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО”

    „УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННО СЪДЪРЖАНИЕ“ (УЕС)

     

    За учебната 2016/2017 г. периодът на провеждане на очните занятия със студентите от магистърските програми в специалността – задочно обучение
    („Управление на електронно съдържане”, „Библиотечно-информационни технологии”, „История на книгата и четенето”, "Библиотечно-информационни науки и културна политика"), е следният:

    • І семестър (зимен) – 16.01.2017 г. - 31.01. 2017 г.
    • ІІ семестър (летен) – 05.06.2017 г. - 18.06. 2017 г.

    Първите срещи със студентите ще се проведат на 16.01.2017 г.

    Студентските книжки на новоприетите студенти ще бъдат връчени в началото на очните занятия за І семестър.

    Контакти

    Адрес

    Кампус "Изток", блок 1, етаж 4 
    Телефони: 02 8704236 или 02 800 51 11 (вътрешен 425)
    bin@phls.uni-sofia.bg