проф. дфн Георги Каприев

Академична биография 

позиция в университета към момента: професор, дфн

БА/МА, година, дисциплина: СУ, 1987, философия

докторат, година, тема: д-р 1992 ("Философските основания на западноевропейската ранносредновековна историография"); дфн 1999 (Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи)

хабилитация: професор 2003 (история на философията)

Членства

• Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия – European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy (EGSAMP) (от 2006)
• Международно общество за изследване на средновековната философия (Société internationale pour l’étude de la philosophie médiéale - S.I.E.P.M.) - от 1992

- 1997/2002 вицепрезидент на комисията „Византийска философия“ на S.I.E.P.M.

- 2002/2012 - президент на комисията „Византийска философия“ на S.I.E.P.M.

• Член на Института за средновековна философия и култура – от 1999

- Изпълнителен директор на института

• Общество за философия на средновековието и ренесанса (Gesellschaft für Philosophie des Mittelalters und der Renaissance - GPMR), Германия – от 2004
• Главен редактор на philosophia-bg.com
• Съиздател на Архив за средновековна философия и култура, Християнство и култура, Biblitheca christiana
• Член на редакционните съвети на: Analogia (Гърция), Philotheos (Сърбия), Смисао (Черна Гора), Mediaevalia Philosophica Polonorum (Полша), Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters, Brill
• Дългогодишен театрален наблюдател на в-к „Култура“ и в-к „К“ (до 2019 г.)

Избрани публикации

Книги (след 2005)

(2020) Георги Каприев, Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 251 с.;

(2019) Tzotcho Boiadjiev, John A. Demetracopoulos, Katerina Ierodiakonou, Georgi Kapriev, Josef Schwartz, Byzanz. Judentum: Grundriss der Geschichte der Philosophie, begründet von Friedrich Ueberweg, Die Philosophie des Mittelalters, Bd. 1, herausgegeben von Alexander Brungs, Georgi Kapriev, Vilem Mudroch, Schwabe Verlag, Basel, SS. 360;

(2019) Георги Каприев, Византиска философија. Четири центри на синтеза, прев. Милан Ѓорѓевиќ, ПАГОМА ПРЕС, Скопје, 2019, 415 с.;

(2019) Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Каква ни е Хекуба? За историята на философията, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 101 с.;

(2018) Georgi Kapriev, Lateinische Rivalen in Konstantinopel: Anselm von Havelberg und Hugo Eterianus (= Recherches de Théologie et Philosophie Médiévales – Bibliotheca 15), Peeters, Leuven, SS. 313;

(2018) Георги Каприев, Димитър Вацов, Тодор Полименов, Диана Маркова, Философия. Учебник за 10. клас, Булвест 2000, София, 180 с.;

(2017) Георги Каприев, Механика срещу символика. Генезисът на новоевропейския историзъм, [второ, допълнено издание], Изток-Запад, София, 185 с.;

(2017) Георги Каприев, Деница Каприева, Диана Маркова, Философия. Учебник за 8. клас, Булвест 2000, София, 95 с.;

(2015) Виолета Дечева, Георги Каприев, На фокус Dimiter Gotscheff, София, Изток-Запад, 283 с.;

(2014) Георги Каприев, Византийски етюди, Комунитас, София, 440 с.;

(2011) Георги Каприев, Византийска философия. Четири центъра на синтеза. Ново допълнено издание, София, Изток-Запад, 478 с.;

(2011) Георги Каприев, Homo spiritualis и около него, София, Анубис, 95 с.;

(2010) Георги Каприев, Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система, София, Изток-Запад, 270 стр.;

(2005) Georgi Kapriev, Philosophie in Byzanz, Würzburg, Königshausen und Neumann, SS. 383;

(2005) Георги Каприев, Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски, София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 508 стр.;

Съставителства (след 2005)

(2019) Byzanz. Judentum: Grundriss der Geschichte der Philosophie, begründet von Friedrich Ueberweg, Die Philosophie des Mittelalters, Bd. 1, Schwabe Verlag, Basel (с Александър Брунгс и Вилем Мудрох);

(2019) Романо Гуардини, Упование и смелост, Комунитас, София, 2019;

(2019) Радичков на 90, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София;

(2019) Sine arte scientia nihil est. Изследвания в чест на проф. дфн Олег Георгиев, УИ „Св. Климент Охридски“, София;

(2016) Современная болгарская патрология (= серия Национальньiе патрологии 1) (с Илья Бей, Смилен Марков, Светослав Риболов, Свилен Тутеков), Издателский отдел Украинской Православной Церкви, Киев;

(2014) Le sujet de lʼacteur. An Anthropological Outlook on Actor-Network Theory (с Мартин Русел и Иван Чалъков), Wilhelm Fink Verlag, Paderborn;

 (2011) Nomina essentiant res. В чест на Цочо Бояджиев, Изток-Запад, София;

 (2007) Was ist Idee? (с Гюнтер Меншинг), Wehrhahn Verlag, Hannover;

(2006) Vernunft und Offenbarung (с Гюнтер Меншинг), Изток-Запад, София;

(2006) Морис Оландер, Археология на езиците, ЛИК, София;

(2005) Тематичен блок “Die byzantinische Philosophie“, в: Synthesis Philosophica 39, 3-120;

(2005-2018) Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР (с Милен Миланов и Никола Вандов), Фондация А’Аскеер, София;

Статии (след 2012 – много тясна селекция)

- Kapriev, G. (2017), Arithmology in the Work of Maximus the Confessor, in: Medieval Bulgarian Art and Letters in a Byzantine Context, E. Balakova, M. Dimitrova, M. A. Johnson (eds.), Sofia, 2017, 235-246;

- Kapriev, G. (2017), Die Begegnung Moses’ mit Christus (Gregorios Palamas, Triaden, II, 3, 55), in: Sophia. The Wisdom of God – Die Weisheit Gottes, T. Hainthaler, F. Mali, G. Emmenegger, M. L. Ostermann (Hg.), Innsbruck – Wien, 2017, 387-394;

- Kapriev, G. (2016), The Axiomatic Foundations and Reception of Byzantine Philosophy, in: Orthodox Theology & the Sciences, eds. G. Dragas, P. Pavlov, S. Tanev, Sofia – Columbia / Missouri, 2016, 203-211;

- Kapriev, G. (2016), Intellektuelle und körperliche Arbeit in der byzantinischen Mönchstradition, in: Geistige und körperliche Arbeit im Mittellalter, eds. G. Mensching, A. Mensching-Estakhr, Würzburg, 2016, 197-210;

- Kapriev, G. (2016), Lehrer und Schüler in der geistlichen und geistigen Kultursituation von Byzanz, in: Schüler und Meister (= Miscellanea Mediaevalia 39), eds. A. Speer, T. Jeschke, Berlin – Boston, 2016, 407-422;

- Каприев, Г. (2016), Ипостась и энергии, в: Современная болгарская патрология, съст. Г. Каприев, И. Бей, С. Марков, Св. Риболов, Св. Тутеков, Киев, 2016, 27-54;

- Kapriev, G. (2016), Der Synergiebegriff in der byzantinischen Philosophie, in: Synergie. Kultur- und Wissensgeschichte einer Denkfigur, eds. T. Petzer, S. Steiner, Paderborn, 2016, 33-45;

- Kapriev, G. (2015), Philosophy in Byzantium and Byzantine Philosophy, in: The Ways of Byzantine Philosophy, ed. M. Knežević, Alhambra, California, 2015, 1-8;

- Kapriev, G. (2015), Was heißt „theologisch gebildet“ in Byzanz?, in: Theologie und Bildung im Mittelalter, eds. P. Gemeinhardt, T. Georges (Archa verbi, Subsidia 13), Münster, 2015, 393-408;

- Kapriev, G. (2014), The Byzantine Trace, in: Le sujet de lʼacteur. An Anthropological Outlook on Actor-Network Theory, eds. G. Kapriev, M. Roussel, I. Tchalakov, Paderborn, 133-143;

- Kapriev, G. (2014), Die göttliche Gesetzgebung und die Norm der Erkenntnis gemäß Gregorios Palamas, in: Das Gesetz – The Law – La Loi (= Miscellanea Mediaevalia 38), eds. A. Speer / G. Guldentops, Berlin – New York 2014, 427-436;

- Kapriev, G. (2012), Vier Arten und Weisen, den Westen zu bewältigen, in: Knotenpunkt Byzanz. Wissensformen und Kulturelle Wechselbeziehungen (= Miscellanea Mediaevalia 36), eds. A. Speer / P. Steinkrüger, Berlin – Boston, 2012, 3-31;

- Kapriev, G. (2012), Axiomatische Gründe und Geschichtlichkeit: Die byzantinische Philosophie und ihre gegenwärtige Rezeption, in: Welt der Gründe (= Deutsches Jahrbuch Philosophie, Bd. 4), eds. J. Nida-Rümelin / E. Özmen, Hamburg, 2012, 671-680;

- Kapriev, G. (2012), Die Verurteilung von Konstantinopel 1368 – Universalansprüche und Provinzialisierung, in: Universalità della ragione. Pluralita delle filosofie nel Medioevo, (eds.) A. Musco, R. Gambino, L. Pepi, P. Spallino, M. Vasallo, t. 1, Palermo, 2012, 179-194;

- Kapriev, G. (2012), Der Wahrheitsbegriff bei Maximus Confessor, in: Wahrheit und Geschichte. Die gebrochene Tradition metaphysischen Denkens, Festschrift für G. Mensching, edd. A. Mensching-Estakhr / M. Städtler, Würzburg, 2012, 137-151;

- Каприев, Г. (2012), Мјесто и смисао философије по учењу Григорија Паламе (прев. Миконя Кнезевич), в:  Средњовјековна философија. Теме и проблеми, приредио Борис Б. Брајовић, Сарајево, 2012, 177-185.