Културологията като университетска специалност
Специалност Културология посреща първия си випуск студенти през 1991/92 г. Тя наследява специализацията „История и теория на културата“, създадена през 1981 г. от проф. Николай Генчев, за да предоставя допълнително интердисциплинарно образование на студенти от различни специалности. В нейния екип участват известни български интелектуалци: проф. Атанас Натев, проф. Димитър Аврамов, проф. Иван Стефанов, проф. Ивайло Знеполски, проф. Александър Фол. И днес много от преподавателите имат силно медийно присъствие, значими постижения в областта на изкуството и голям практически опит в политиките за култура и културните институции.
Катедрата предлага обучение в бакалавърска, магистърска и докторска степен като пази традицията да насърчава своите възпитаници да трупат знания от различни научни области, да прилагат оригинални творчески подходи към теоретични и практически казуси и да развиват критично мислене. Основни принципи на обучението са 1) органична връзка с изследователската дейност на преподавателите; 2) индивидуален подход към интересите и потребностите на студентите; 3) насърчаване на социална, гражданска и културна осъзнатост; 4) осигуряване на академична мобилност и извънакадемични практики.
Връзката между теоретичната наука и практическите ѝ измерения се осигурява чрез структурата на учебните планове и програми. Избираемите дисциплини са над 1/3 от всички дисциплини в учебния план, което прави студентите активни участници в определянето на собствения си професионален профил. Насърчават се индивидуалните търсения на студентите, напр. чрез избора на тема за курсов проект. Задължителните учебни практики в бакалавърската степен осигуряват връзка с пазара на труда, а сътрудничествата с водещи европейски университети разширяват хоризонта на научния и културния опит.
В рамките на публичния семинар „Съвременни културни трансформации“, организиран от доц. д-р Велислава Петрова в рамките на магистърската програма „Културна антропология“, студентите имат възможност да се срещат с интересни личности, изследователи и практици, и да обсъждат с тях актуални теми и феномени от социалната реалност. Ето някои от тях:
Любими на студентите са летните школи, в които наблюдават и изучават „на терен“ множество културни практики и събития: стари и нови ритуали, фестивали, празници, местни забележителности и т.н. Този опит извън стените на Университета не само дава нови знания, но създава общности, приятелства и дух на откривателство.
Културологията като експертно знание
Науките за културата се характеризират с рефлексивност и отвореност към различни дисциплинарни и тематични полета. Следвайки тази тенденция и постоянно анализирайки научната продукция и обучителните програми на водещи световни университети, колегията на специалност Културология покрива широк диапазон от теми в своите научни изследвания и образователни курсове. Те са и от актуален обществен интерес, доколкото разглеждат тенденции в културния живот в национален и местен мащаб, политики за култура, социализация на културното наследство, промени в градската среда, механизми за финансиране на културата, развитие на публики, дигитални култури и онлайн идентичности, политически употреби на религията и съвременни религиозни практики, култура на съпротивата и култура на грижата и пр.
Катедрата поддържа широка мрежа от национални и международни контакти. В рамките на традиционния международен форум „Софийски диалози“, съ-организиран с фондация „Дом на науките за човека и обществото“, гости са били световно известни учени като Франсоа Фюре, Пол Рикьор, Юрген Хабермас, Жак Дерида, Райнхард Козелек, Алайда Асман, Умберто Еко, Чарлз Тейлър, Майк Федърстоун и др. Изследователските проекти на колегията са подкрепяни от авторитетни международни фондации, от рамковите програми на ЕС, от Национален Фонд “Научни изследвания“ и др. Ето някои от тях, които дават представа за диапазона на изследователските интереси на преподавателите:
Обучението във всички образователни степени на специалност Културология е обвързано с истински ангажираща изследователска работа. В рамките на проекти, летни школи и семинари студентите осъществяват собствени изследвания, провеждат анкетни проучвания и интервюта, обобщават и представят резултатите, участват в научни и научно-практически конференции, публикуват статии в електронното списание на специалността „Семинар_BG“ и списанието на Културния център на СУ „Пирон“, индексирани в НАЦИД и представени в международната онлайн библиотека CEEOL. И двете списания поддържат високо академично ниво, осигурено чрез анонимно рецензиране.
Културологията като трансграничен опит
Специалност Културология е част от съвременните програми за образователна мобилност, които подпомагат личностното и професионалното развитие на студенти и преподаватели посредством обмен на научен опит и знания. В рамките на европейските програми „Учене през целия живот“ и „Еразъм+“ студентите получават възможността да прекарат един или два семестъра във ВУ в страна от ЕС, като след завръщането им се признават кредити за положените в чужбина изпити. Така културолози от всички образователни степени слушат лекции и участват в научния живот на университети в цяла Европа и извън нея. Бакалавърската и магистърските програми посрещат като гост-лектори известни чуждестранни учени.
Две от магистърските програми в специалност културология – „История на жените и половете“ и „Медии, комуникации и култура“ – са разработени в партньорство с водещи европейски университети, като Виенския, Лион 2, Ница, ЦЕУ, Виадрина. Защитени са няколко докторски дисертации на двойно научно ръководство.
Споделените със съвипусниците и публикуваните в социалните мрежи разкази за обучение в чуждестранни университети, за справяне с предизвикателствата на други системи за оценяване, за отбелязването на празници в мултинационална среда свидетелстват как културолозите намират себе си на път и през граници.
Културологията като кариерен маршрут
Специалност Културология подготвя широкопрофилни специалисти, притежаващи теоретични знания и аналитични, интерпретативни, комуникационни и практически умения за работа в различни сфери на културата: държавни културни институции, административни структури и неправителствени организации на национално, регионално и местно ниво, медии, културни индустрии, фирми и организации за културен туризъм. Културолозите са адаптивни и мобилни, което ги прави конкурентни в условията на динамичен пазар на труда и необходимост от повишаване и разширяване на квалификацията.
Както разкриват биографиите и кариерните маршрути на възпитаниците на специалността, културолозите разполагат с почти неограничени възможности за реализация в различни професии и сфери на културния и обществения живот – от заемане на ръководни позиции в държавни институции до организиране на фестивали и участие в артистични практики.
Важен компонент от учебния план на бакалавърската програма по културология, който осигурява възможности за професионална реализация, е учебната практика. Тя се осъществява най-често чрез настаняване на студенти на работа в партньорска организация за определен период. Учебните практики във външни организации въвеждат студентите в проблеми на културните политики и управлението на културата, културния мениджмънт, културния пазар, културните индустрии, рекламата, PR дейности, финансирането на проекти и пр.
Сред партньорите на специалност Културология, които осигуряват възможности за практика, са общински и държавни структури, частни и обществени медии, неправителствени организации, галерии, музеи, читалища, туроператорски агенции, изследователски институти, издателства и др. Ето някои от тях:
Освен това студентите от специалност Културология са сред най-активните участници в проект „Студентски практики“ на Министерство на образованието и науката. Над 50 студенти са реализирали стажове по тази програма за периода 2015 – 2019 г. в 29 различни организации.
Културологията като преживяване
Специалност Културология е не само един от многото образователни и кариерни маршрути пред младите хора в България; тя е изключително преживяване, което оставя спомени, приятелства и солидарности. Неслучайно почти 80% от първокурсниците посочват, че са се ръководили от личните си интереси при избора на специалността и са очаквали да им е „забавно и любопитно“, а много от завършилите споделят, че тя е тяхното „най-голямо приключение“.
Ученето на културология е начин на живот. В градинката пред блок 1 на кампус Изток студенти културолози са оформили място за почивка с импровизирани пейки и хамаци, а в самия блок на петия етаж е оборудвана чайна-барче, където споделят обяда си и общуват на чаша чай или кафе. Библиотеката-читалня на специалност Културология е сред най-богатите в областта на изследванията на културата. Не само това: тя е уютно място, където студенти и преподаватели с удоволствие остават за час-два.
В специалност Културология са установени много добри неформални отношения между преподаватели и студенти. Те взаимно се мотивират да участват активно както в учебния процес, изследователски инициативи и проекти, така и в организирането на различни събития. Отбелязванията на студентския празник, абсолвентските балове и годишнините на катедрата се отличават с неподражаем стил и добро настроение. По инициатива на студентите се провеждат и тематични партита – посветени например на 30-те години и на 60-те години на ХХ век, с дрескод и музика от избраната епоха.
Като всички млади хора, културолозите присъстват в социалните мрежи. Катедрата поддържа YouTube канала „КултуроВлогия“, където, освен видеозаписи на лекции от семинара „Университет за всички“, могат да се видят и кратки видеа, създадени с чувство за хумор от студенти и докторанти в рамките на инак сериозни проекти: https://www.youtube.com/channel/UCQICBSBgjnANWnH1yPtgtPw/videos
През есента на 2021 г. беше учреден Алумни клуб на културолозите, който да подпомага изграждането на общност, споделянето на ресурси, информация и комуникация, осигуряване на стажове и споделени преживявания. Във връзка с 30-годишнината на катедрата клубът проведе първия годишен Бал на културолозите, с който заяви своето присъствие и очерта пространство за нови културологични срещи, събития и запомнящи се преживявания.