Философски факултет

Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "Психология".

Чл. 2. (1) Право да упражняват професията "психолог" в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Психология".

(2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти.

Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест.

Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.

Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение.

(2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми.

Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:

психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;
изготвяне на план за психологични изследвания;
наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;
психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;
създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;
изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;
психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;
работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;
изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;
изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;
оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;
изготвяне на трудово-експертни заключения;
изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;
идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;
кризисна интервенция и консултиране;
провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;
провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова;
работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;
обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;
изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;
извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Психология".

(3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология" и специалност "Клинична психология".

(4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Психология", специалност "Клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба "формулировка на случай" е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение.

Заключителни разпоредби

§ 2. Лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "психология", работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.

Наредба № 1 от 11 януари 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства.

(2) Медицинските дейности по ал. 1 включват:

1. диагностични изследвания;

2. медикаментозно лечение;

3. инструментално лечение;

4. психотерапия.

Чл. 2. (1) Медицинските дейности се съпътстват от оценка на психо-социалните потребности, свързани с дом, доход, работа, семейство (домакинство), участие в общността и др.

(2) Медицинските дейности се изпълняват в рамките на програми за грижи.

Чл. 3. (1) Медицинските дейности се провеждат от следните видове лечебни заведения:

1. индивидуални и групови практики за първична извънболнична помощ;

2. специализирани индивидуални и групови практики по психиатрия;

3. психиатрични кабинети на медицински и диагностично-консултативни центрове;

4. психиатрични диспансери;

5. психиатрични отделения на многопрофилните болници;

6. лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 определят в правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред:

1. профилът на лечебното заведение;

2. програмите за грижи;

3. психотерапевтичните методи.

(3) По отношение на лицата с психични разстройства не се провеждат програмите за грижи и психотерапевтичните методи, които не са включени в правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

(4) Профилът на лечебното заведение и програмите за грижи се съгласуват предварително с регионалния център по здравеопазване, който удостоверя съответствието им с областната психично-здравна политика.

Раздел II.
Медицински дейности

Чл. 4. Лицата с психични разстройства се оценяват с набор диагностични изследвания, който включва:

1. психиатрично изследване с помощта на анамнеза, клинично интервю, клинично наблюдение и психодиагностични, лабораторни и инструментални методи, в т.ч. визуализация на мозъчни структури и функции;

2. изследване на психичното развитие, психичните структури и психичните конфликти;

3. оценка на риска от:

а) себенараняване и самоубийство;

б) разрушителност и нападение;

в) социално изключване;

г) отказ на съдействие в лечението.

Чл. 5. Медикаментозното лечение се извършва с лекарства, разрешени за употреба за индикациите, за които са предписани, или за други индикации в рамките на медицинския стандарт, или при условията и по реда на клинично изпитване.

Чл. 6. (1) Инструменталното лечение, което се допуска по отношение на лица с психични разстройства е електро-конвулсивна терапия (ЕКТ).

(2) Електро-конвулсивната терапия се провежда при спазване на изискванията на медицинския стандарт по психиатрия.

(3) Електро-конвулсивната терапия се провежда при наличие на писмено информирано съгласие на лицето с психично разстройство, на неговия законен представител или попечител или на лицата по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Информираното съгласие се предхожда от информацията по чл. 88 ЗЗ, предоставена на лицето в писмена форма.

(4) Електро-конвулсивната терапия може да се провежда без информирано съгласие само в случаите по чл. 89, ал. 2 и 3 ЗЗ.

(5) Електро-конвулсивната терапия се провежда в психиатрични диспансери, психиатрични отделения на многопрофилните болници и лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ.

(6) За всяка проведена ЕКТ се съставя протокол съгласно Наредба № 24 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия" (ДВ, бр. 78 от 2004 г.).

Чл. 7. (1) Психотерапията е лечение чрез взаимодействие в условията на терапевтична връзка с пациента и/или семейството му и/или група от пациенти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Психотерапията се провежда от лечебните заведения по чл. 3, ал. 1, ако в тях работят психотерапевти, които отговарят на изискванията по чл. 8.

(3) Конкретната форма на психотерапия се прилага, ако методът е посочен в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 8. Право да извършва психотерапия има лице, което е:

1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности";

2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия;

3. има клиничен психиатричен опит.

Раздел III.
Медицински дейности в извънболничната психиатрична помощ.
Психиатрични програми за грижи

Чл. 9. (1) Лечебните заведения в извънболничната помощ гарантират по отношение на всяко лице с психично разстройство провеждането на следните дейности:

1. преглед за диагностично изследване на състоянието, в т. ч. оценка на психо-социалните потребности;

2. назначаване на медикаментозно лечение, психотерапия и психо-социална рехабилитация според потребностите на случая;

3. установяване на терапевтична връзка с пациента и проследяване на ефекта от терапията.

(2) Медицинските дейности в извънболничната помощ се изпълняват в рамките на следните програми за грижи:

1. координиране на случая при тежки разстройства;

2. поддържащо лечение при тежки разстройства;

3. спешна и кризисна интервенция;

4. активно лечение в домашни условия;

5. ранни интервенции при психози;

6. активно лечение на депресия;

7. активно лечение на невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства;

8. активно лечение при остри психотични разстройства;

9. други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение

Чл. 10. Всички извънболнични програми от грижи организират прегледите, сесиите и посещенията в епизоди на обслужване между прегледа, в който след диагностично изследване е започнато лечението, и прегледа, в който то е прекратено.

Раздел IV.
Медицински дейности в болнична психиатрична помощ. Психиатрични програми за грижи

Чл. 11. (1) Медицинските дейности в болничната помощ гарантират по отношение на всяко лице с психично разстройство провеждането на следните дейности:

1. при приемането: събиране на изчерпателни анамнестични данни, предварителен телесен и психиатричен преглед и определяне на работна диагноза, на първоначално лечение и на степента на зависимост от грижи;

2. в рамките на 24 часа от приемането: основното психиатрично изследване чрез провеждане на диагностично интервю, обсъждане на случая, консултации и първоначална формулировка по случая и лечебен план и определяне на лекуващ лекар.

(2) Медицинските дейности в болничната помощ се съчетават със свиждания и домашен престой, когато състоянието на пациента позволява това, когато контактът с други лица може да се отрази благоприятно върху заболяването и лечението или когато се цели по-бързото приспособяване към социалната среда.

Чл. 12. Медицинските дейности в болничната помощ се изпълняват в рамките на следните програми за грижи:

а) лечение на остри психотични епизоди;

б) лечение на тежки епизоди на депресия;

в) лечение на тежки епизоди на мания;

г) диагностично изследване и лечение на органични психози;

д) лечение и рехабилитация на непрекъснато протичащи психози, резистентни на биологична терапия;

е) оценка на риска при тежки разстройства;

ж) други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Раздел V.
Психиатрични програми за грижи за деца

Чл. 13. Психиатричните програми за грижи за деца са:

1. разстройства на развитието (аутистичен спектър);

2. разстройства в поведението (опозиционно поведение);

3. хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието;

4. разстройство на привързаността;

5. емоционални разстройства (сепарационна тревожност);

6. юношеска депресия;

7. други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Раздел VI.
Психо-рехабилитационни програми

Чл. 14. Рехабилитационните програми за грижи са:

1. обучение в умения;

2. обучения в трудова роля;

3. психообучение;

4. и други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Раздел VII.
Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи

Чл. 15. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са лица с психични разстройства, при които:

1. клиничната диагноза е:

а) психоза и/или тежко личностово разстройство с трайни психични нарушения; или

б) умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост; или

в) съдова или сенилна деменция; или

г) други психични разстройства, водещи до боледуване, което е съпоставимо по дълбочина на страданието и социалната дисфункция с това при горните разстройства;

2. психо-социалната оценка показва незадоволени основни потребности от дом, доход, работа, семейство (домакинство) и липса на умения да ги задоволи чрез социално участие;

3. оценката на риска показва висок риск от себенараняване и самоубийство и/или разрушителност и нападение и/или социално изключване и/или избягване/отхвърляне на лечение и здравно обслужване.

(2) Преценката, че едно лице се нуждае от специални здравни грижи, се прави от екипа на програмата за координиране на случая по желание на пациента, негов законен представител или лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ.

(3) Екипът определя координатор на случая, приема формулировка и лечебен план и наблюдава изпълнението на програмата и своевременното електронно документиране на действията по нея.

Чл. 16. Медицинските дейности, които се прилагат по отношение на лицата с психични разстройства, които се нуждаят от специални здравни грижи, се съобразяват с протичането на заболяването по модела срив, стабилизиране (след срива) и стабилност и се провеждат непрекъснато с подходящи за фазата на протичане средства.

Раздел VIII.
Програми за грижи. Индивидуален лечебен план. Координатор на случая

Чл. 17. (1) Програмите за грижи се изготвят в съответствие с медицинския стандарт по психиатрия и профила на лечебното заведение.

(2) Програмите от грижи се провеждат самостоятелно от лечебните заведения, във взаимодействие между тях или между тях и специализираните институции за предоставяне на социални услуги.

Чл. 18. (1) Изисквания към програмите за грижи:

1. проведен анализ на потребностите и приоритетите, посочени в областната политика за психично здраве, и доказано съответствие на програмата с политиката за психично здраве;

2. ясно формулирани:

а) цели и задачи на програмата;

б) прицелна група;

в) показания за включване и изключване;

г) методи за постигане на целите и задачите;

д) изчислен капацитет;

е) процедура за вход и изход;

ж) продължителност (времетраене);

з) необходим персонал (брой и компетенции), необходимо оборудване и бюджет.

(2) При провеждане на програмите за грижи се съставя технологична документация, която съдържа протокол на дейностите.

Чл. 19. Изисквания към програмите за психотерапия:

1. да гарантират незаменяемост на водещия терапията до нейното приключване;

2. да осигуряват времетраенето на сесиите, честотата и продължителността на терапията, съобразени с избрания метод;

3. да се провеждат в подходящо помещение, с осигурен надежден контрол на достъпа до него (физически и по телефона);

4. да се придружават от декларация на психотерапевта, че не провежда повече от 30 седмично.

Чл. 20. Изисквания към програмите за координиране на случая:

1. да се изпълняват на територията на местоживеене на лицето;

2. да описват механизъм за взаимодействие със специализираните институции за предоставяне на социални услуги, за осигуряване на защитени жилища, за настаняване в медико-социални домове, за трудова заетост, за психо-социална рехабилитация и за образование.

Чл. 21. (1) Всяко лечебно заведение определя екипи по програмите за грижи, които провежда.

(2) Екипът по програмата за грижи съставя индивидуален лечебен план за всяко лице с психично разстройство и определя координатор на случая.

(3) Екипът по програмата за грижи координира изпълнението на индивидуалните лечебни планове на не повече от 150 - 200 лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи.

Чл. 22. (1) Индивидуалният лечебен план включва график, описание и изпълнители на психиатричните, психотерапевтичните, рехабилитационните и социалните задачи в него.

(2) Индивидуалният лечебен план се прилага от лекуващия специалист или координатор на случая съгласно изискванията в протокола на програмата.

(3) Индивидуалният лечебен план се води на електронен носител, като лицата по ал. 2, които вписват информация в него, предприемат мерки за нейната защита.

(4) Индивидуалният план за грижи се прекратява, когато бъде изпълнен, освен когато е съставен за лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални грижи. При тях индивидуалният план не се прекратява, а се обновява на всеки 6 месеца.

Чл. 23. (1) Координаторът на случая съгласува дейностите по психиатричните и останалите програми за грижи при изработването и изпълнението на индивидуалния план за грижи.

(2) Координатор на случая при лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални грижи, може да бъде медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра".

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "профил на лечебното заведение" е специфичната лечебна дейност, която лечебното заведение осъществява; профилът показва приоритетите, методите (алгоритми), основани на медицинския стандарт по психиатрия, и разрешението за лечебна дейност;

2. "сесия" е лечебната процедура, определена по отношение участниците, пространството и разположението им в нея, времетраенето и метода, с който се провежда интервенцията.

3. "епизод на обслужване" е поредицата от прегледи и сесии по даден случай в обособен период от време по възникнал здравен проблем с начало и край;

4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) "клиничен психиатричен опит" е минимум 3 години стаж в лечебно заведение по чл. 3, ал. 1, т. 2 - 6.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2007 г.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Наредбата се издава на основание чл. 149, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

§ 4. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Указания по прилагане на наредбата се дават от министъра на здравеопазването.

Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация “Учител”

НАРЕДБА
за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител"

В сила от учебната 2017/2018 година Приета с ПМС № 289 от 07.11.2016 г.

Обн. ДВ. бр.89 от 11 ноември 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 декември 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.10 от 5 февруари 2021 г.

Подобласти на психологията и професионална реализация

Под общата шапка Психология съществува широк диапазон от теми и области, всяка от които има свое специализирано поле на изследване. По-долу са представени някои от най-разпространените специализации в психологията. Във всяка от тези области някои психолози посвещават по-голямата част от времето на провеждането на изследвания за разширяване на познанието, други практикуват и прилагат изследователските резултати, за да помогнат на хората и групите, а трети правят и двете като учени-практици. Една част от психолозите преподават в средни и висши училища.

Психологията е разнообразна научна област и включва много повече дейности от провеждането на терапия с пациенти, които са легнали на кожени кушетки. Областта Психология предлага голямо разнообразие от кариерни възможности в пряка работа с клиенти, в академична среда, в държавни агенции и в бизнеса. Не всички психолози провеждат терапия или дори изучават хората. Това, което е общото за всички подобласти на психологията обаче, е интересът и желанието да се разберат причините за поведението.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Експерименталните психолози преподават и провеждат изследвания в широк диапазон от теми, включително учене, усещане, възприятие, човешко изпълнение, мотивация, памет, език, мислене и общуване. Много експериментални психолози изучават и специализират в конкретни аспекти на човешкото познание: как възприемаме, съхраняваме, извличаме и прилагаме познанието. Други експериментални психолози изучават животните, за да прилагат наученото към хората или просто защото поведението на животните представлява интерес. Повечето от експерименталните психолози са заети в академична среда: преподават и провеждат изследвания. Други работят като изследователи за бизнеса и за държавни учреждения.

ЗДРАВНА ПСИХОЛОГИЯ

Здравните психолози изучават как психологическите, биологичните и социалните фактори влияят върху здравето и болестта. Те провеждат изследвания върху свързани със здравето теми, например дали техниките за релаксация и социалната подкрепа могат да помогнат на хората да преодолеят болестта по-бързо, или как да се променят нагласите на хората към тютюнопушенето. Здравните психолози проектират, оценяват и модифицират програми за подпомагане на здравето и благополучието (например управление на стреса, прекратяване на тютюнопушенето, отслабване). Те работят в академична и в изследователска среда, например университети и медицински академии, както и в приложна среда като болници и клиники.

ИНДУСТРИАЛНА/ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОЛОГИЯ

Индустриалните и организационните психолози прилагат психологическите принципи на работното място. Те се занимават с отношението между хората и работата. Индустриалните и организационните психолози често работят за фирми, корпорации и държавни агенции, изучавайки методите за набиране, подбор, обучение и оценяване на служителите. Те провеждат приложни изследвания по въпроси като: какви личностни фактори изграждат добрия служител, как може да се повиши производителността на работниците и какви са характеристиките на ефективните лидери. Индустриалните и организационните психолози разработват програми за повишаване на духа на служителите и превръщането на работното място в по-ефикасна и приятна среда. Други преподават и провеждат изследвания като членове на университетски катедри по психология и бизнес.

КЛИНИЧНА ПСИХОЛОГИЯ

Клиничните психолози изучават, диагностицират и терапевтират хора, които имат емоционални, поведенчески и психични проблеми или разстройства. Изследователите в тази област изучават въпроси като: "Как е най-добре да се лекуват хора с определена диагноза (например коя терапия действа най-добре)?". Проблемите могат да се простират от нормативни трудности, например помагане на някого да се справи със скръбта по починал човек или с криза, както и по-сериозни и хронични разстройства като шизофрения или разстройства на настроението. Ролята на практикуващи на клиничните психолози често се представя в масмедиите. Клиничните психолози работят в системата на здравеопазването: болници, здравни центрове и частна практика. Една част от тях са изследователи и преподаватели. Някои клинични психолози специализират в определени популации, например деца или възрастни; други – в определени проблеми, например депресия или тревожност. Някои клинични психолози са общопрактикуващи и се занимават с хора на всяка възраст и с всякакви проблеми.

КОЛИЧЕСТВЕНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОМЕТРИЯ

Психометриците изучават и разработват нови методи и техники за придобиване, анализиране и приложение на информацията. Психометрикът може да създава или да ревизира психологически тестове, тестове за интелигентност и тестове за способности. Тези психолози помагат на другите изследователи да проектират, да провеждат и да интерпретират експерименти. Количествените психолози и психометриците работят предимно в изследователска и академична среда.

КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ

Консултативните психолози се ангажират в много от същите дейности като клиничните психолози, но фокусират дейността си върху нормативното функциониране, а не толкова върху психичните разстройства. Консултативните психолози провеждат изследвания върху това, как да се помага на хората да управляват проблемите на всекидневието и житейските преходи, например развод, повторен брак, промяна на професионалната кариера и преходи към висшето образование и света на работата. Практикуващите консултативни психолози помагат на хората да се приспособяват към житейските промени и осигуряват кариерно ориентиране и оценка. Консултативните психолози работят на много от местата, където са заети и клиничните психолози. Много консултативни психолози работят и като преподаватели и изследователи. Други работят в клиники за психично здраве, преходни жилища, университетски консултативни центрове, в системата на наказателното правосъдие и в агенции за социални грижи.

НЕВРОПСИХОЛОГИЯ

Невропсихолозите изучават отношението между мозъка и поведението. Как невротрансмитерите влияят върху поведението ни? Коя част от мозъка е отговорна за мотивацията, езика или емоциите? Невропсихолозите провеждат изследвания, за да отговорят на въпроси за начина, по който мозъкът влияе върху емоциите и поведението ни. Те преподават и провеждат изследвания в академична среда, както и обучават бъдещи невропсихолози, лекари и клинични психолози. Някои невропсихолози оценяват и лекуват хора с мозъчни наранявания в неврологични, психиатрични и педиатрични отделения на болници и клиники.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Педагогическите психолози изучават как хората учат и прилагат това познание в образователна среда. Те разработват методи и материали за увеличаване на ефективността и ефикасността на образователни програми и учебни планове, създадени за хора на всякаква възраст. Педагогическите психолози работят в академична среда и провеждат изследвания върху ученето и обучението. Някои изучават как хората се учат да четат или да решават математически задачи. Други обучават учители и разработват методи за преподаване, за да се подпомогне процесът на обучение.

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО

Развитийните психолози изучават човешкото развитие в целия жизнен цикъл на човека. В академична среда развитийните психолози преподават и провеждат изследвания върху емоционалното, интелектуалното и психичното развитие на децата, юношите и хората в зряла възраст. Изследователските теми включват голямо разнообразие от въпроси, например дали повечето хора в зряла възраст преживяват „криза в средата на живота“, как бебетата се учат да пълзят или кои фактори влияят върху употребата на психоактивни вещества в юношеска възраст.

Развитийните психолози работят и в приложна среда, например педиатрични болници, гериатрични центрове и неправителствени организации. Те работят и като консултанти (например на детски телевизионни програми, компании за производство на детски играчки и т.н.). Някои развитийни психолози, известни като приложни развитийни психолози, практикуват в такива дейности като провеждане на развитийна оценка на деца, за да се гарантира, че те се развиват според нормативните очаквания за достигането на крайъгълните камъни в развитието. Развитийните психолози работят с хора във всички фази на живота, могат да дават научно обосновани съвети как да се проектира дом за възрастни хора, така че да отговаря на потребностите на по-възрастните, или да разработват и да оценяват програми за интервенция.

ПСИХОЛОГИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ФАКТОРИ

Психолозите на човешките фактори, или инженерните психолози, изучават как хората взаимодействат с машините, средата и продуктите. Те провеждат изследвания върху това, как хората разбират и използват машините, за да увеличат безопасността, ефективността и производителността на хората. Инженерните психолози може да работят върху проектирането на компютърни екрани, за да се предотврати умората на потребителя и напрежението на очите, или да проектират подреждането на уредите на автомобилното табло, за да подпомогнат лесния достъп и безопасност.

Инженерните психолози проектират, оценяват и модифицират военна апаратура, самолети, компютърни терминали и потребителски продукти. Повечето инженерни психолози работят в индустрията и в държавните агенции, а някои и в академична среда.

СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Социалните психолози изучават как хората взаимодействат едни с други и как са повлияни от социалната среда. Те провеждат изследвания върху теориите за личността, формирането и промяната на нагласите, убеждаването и конформизма и как хората изграждат взаимоотношения, включително привличането, предразсъдъците, груповата динамика, екипната работа, агресията и оказването на помощ. Социалните психолози работят в академична среда като преподаватели и изследователи, но и за корпорации и рекламни агенции, провеждайки маркетингови изследвания и изучавайки как потребителите възприемат продуктите.

УЧИЛИЩНА ПСИХОЛОГИЯ

Училищните психолози работят за подпомагане на интелектуалното, емоционалното, образователното и социалното развитие на децата. Те прилагат психологическите принципи в училищна среда. Училищните психолози провеждат изследвания по теми като: как климатът в класа влияе върху ученето на учениците или как да се подпомага и налага подходящото поведение в класната стая. Те работят в училищата, за да оценяват и да консултират ученици, работят с родителите и учителите и разработват поведенчески интервенции.

ЮРИДИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Юридическите психолози изучават правните въпроси от психологическа гледна точка. Те провеждат изследвания по теми като: надеждност на свидетелските показания, как да се разпитват свидетели, без това да „замърси“ техните показания, а в англосаксонските страни и как да се подбират съдебните заседатели. Юридическите психолози служат като вещи лица в дела от наказателното, гражданското и семейното право. Те може да оценяват затворници, да подпомагат вземането на решения за пускане под гаранция и да оценяват подсъдимите, за да определят дали са компетентни да дават показания. Юридическите психолози работят не само с адвокати и съдии, но и с полицията, за да участват в подбора, обучението и оценката на полицейските служители.

Професията Психолог

В България професията ПСИХОЛОГ не е регламентирана със специален Закон за психологията и Публичния регистър на психолозите (както това е в цяла Европа, а и в страни като Сърбия и Македония), но след застъпническите усилия на Европейската комисия и на професионални организации като ДПБ и БАП, от 2011 г. ПСИХОЛОГ и ПСИХОЛОГ-ПСИХОТЕРАПЕВТ са регулирани професии на територията на Република България по силата на важно и слабо познатo сред колегията и обществеността нормативно обстоятелство с международна и национална административна валидност и юридическа ефективност от 1 януари 2011 г.

От 1 януари 2011 г. професията "ПСИХОЛОГ" е вписана в Националния класификатор на професиите и длъжностите с общ професионален код "2634". Подзаконовият акт Заповед No РД01-514 от 12.07.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика осигурява в най-обобщена форма изпълнението на задълженията на Българската държавa да съблюдава за прякото прилагане и спазването на изискванията на Международната стандартна класификация на професиите (International Standard Classification of Occupations, 2008, МОТ-ООН) на територията и на Република България.

По-конкретно, това засяга всички психолози и психотерапевти с психологическа (немедицинска) професионална квалификация, работещи/практикуващи като такива в България. От административно-правна и професионално-съсловна гледна точка това означава, че както всяка друга професия, включена с професионален код и подкодове в Националния класификатор на професиите и длъжностите, поддържан официално у нас от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), професията ПСИХОЛОГ на практика е РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ в България, както и във всички страни, приели Международната стандартна класификация на професиите от 2008 г.

Този регламент на професията пряко задължава професионално-съсловните организации като ДПБ и БАП, всички нива на администрацията (държавна, областна, местна), самите практикуващи професията или работодателите и свободно упражняващите професии и изпълняващи длъжност, изискваща професионалната квалификация ПСИХОЛОГ по код 2634 в Националния класификатор на професиите и длъжностите на МТСП, както и техните работодатели, възложители на обществени поръчки или страни по граждански договори и договори за услуги, да осигурят представяне на доказателства за това, че са регистрирани като практикуващи професията ПСИХОЛОГ с общ професионален код 2634.

На този етап от развитието на правно-административната уредба и институционалната практика у нас само професионално-съсловните организации - Дружество на психолозите в България (ДПБ) и Българска асоциация по психотерапия (БАП) са създали и поддържат адекватни на тези международни и национални изисквания Публични регистри на квалифицираните си членове с професионална правоспособност ПСИХОЛОГ и ПСИХОЛОГ-ПСИХОТЕРАПЕВТ.

Всяка година МТСП публикува актуализация на Националния класификатор на професиите и длъжностите в България, която следва да се отчита при представянето на професионалната правоспособност на всички упражняващи регулирани професии. В актуализацията си от 2013 г. Националният класификатор на МТСП посочва следните професионални кодове, които засягат психолозите у нас (съгласно Приложение 4 към Заповед на Министъра на труда и социалната политика № PД01-931/27.12.2010 г. с влезлите в сила промени в НКПД-2011 от 01.01.2013 г. - документ на МТСП):

Професионален код: 2634 - Психолози

Подкод: 2634 - 6001 - Психолог
Подкод: 2634 - 6002 - Клиничен психолог
Подкод: 2634 - 6003 - Училищен психолог
Подкод: 2634 - 6004 - Психолог-Психотерапевт

Водене на бележки

Стилове на учене

Мотивация

Основни психологически бази данни

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

ВОДЕНЕ НА БЕЛЕЖКИ

Воденето на бележки е изключително ценно умение. За овладяването му е нужно време и практика, но ако упорствате, ще откриете подход, който ви върши работа. Стратегиите за добро водене на бележки ви пестят време, увеличават количеството информация, която можете да покриете и да помните, и служат като много добро помощно средство за учене, когато трябва да се подготвяте за изпити. Стратегията ви може да се базира на това, дали водите бележки по време на лекции, или учите от учебници или статии в списания. Възможно е да правите модификации въз основа на нивото си на мотивация, на някакви физически или сензорни трудности, които имате, или дали участвате в дистанционно обучение. Освен учебниците изключително полезно е да се опитате да четете много статии, които са достъпни чрез онлайн базите данни, за които е абониран университетът.

Най-ефективният начин да учите от учебника или от статии е да използвате нареченото от Раунтрий (Rowntree, 1976) подход SQ3R. Стъпките му са следните:

1. ПРОУЧВАНЕ: Прелистване на главата или статията, за да се получи най-обща представа за какво се отнася. На този етап не пишете нищо. Прегледайте заглавията, въведението (в което вероятно има изложение на целите или резултатите) и обобщението. Ако главата има речник, вижте го, за да имате представа за терминологията, която ще срещнете.

2. ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ: Задайте си някои въпроси за документа и ги запишете. За какво според вас ще е той? Струва ли ви се, че ще е полезен или релевантен на това, което би трябвало да учите? За какви неща вероятно ще се говори? Какви въпроси изникват в съзнанието ви, когато погледнете заглавието, подзаглавията, въведението и речника?

3. ПРОЧИТ: Прочетете документа от началото до края – бързо, но внимателно, и не пишете нищо. Целта е да получите представа за темата му; след това може да решите да го прочетете още два или три пъти.

4. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ: Нахвърляйте това, което си спомняте. Кои са били ключовите тези или аргументи, които са били представени в главата, и как са били демонстрирани? Има ли някакви големи и съществени изследвания, които са били обсъждани? Обсъдени ли са били някои от големите фигури в психологията? Името на един и същ автор появявало ли се е няколко пъти в главата или в цитатите?

6. ПРЕГЛЕД: Повторете първите три стъпки, за да се уверите, че не сте пропуснали нищо важно и че правилно си спомняте материала. На този етап може да прочистите бележките си или да им придадете окончателна структура.

Изключително важно е да добавяте библиографската информация към бележките си. Какви източници сте използвали? В коя книга или статия е била издигната дадена теза? Чий модел или теория е това? Може да сте написали бележките си със свои думи, но това не са ваши идеи; вие просто записвате разбирането си или нечия чужда работа и трябва да се отнесете с уважение към нея. Ако сте включили пряк цитат от източника в бележките си, трябва да отбележите номера на страницата, откъдето сте го взели. Ако не цитирате правилно чуждия труд в задачите в университета, може да се окажете наказани за плагиатство.

Всеки пък, когато си водите бележки, да анализирате академичен източник, да учите или да пишете есе или доклад, си задавайте тези шест въпроса и се помъчете да им дадете бързи отговори.

ЧИЙ: чия теория, модел, подход или модел изследвате?
КАКВО: за какво е, какво гласи, какво означава, предлага или внушава?
КОГА: кога е била разработена теорията, моделът или подходът, кога е било правено изследването?
КЪДЕ: къде е била разработена теорията, къде е проведено изследването и/или публикувано?
КОИ: кои методи са използвани за набиране на изследваните лица, за проектирането на модела, въпросника или изследването, за извършване на работата и за анализиране на данните?
ЗАЩО: защо теорията, моделът, подходът или изследването са важни и защо други учени са ги коментирали или използвали в собствената си работа?

КОНДЕНЗИРАНЕ НА БЕЛЕЖКИТЕ

Подходът NETTACT

1. БЕЛЕЖКИ: сравнете всички свои бележки по дадена тема.

2. ИЗПИТНИ РАБОТИ: сравнете всички скорошни изпитни въпроси по тази тема.

3. ТЕМИТЕ В ИЗПИТА: идентифицирайте темите (контекста, модни думи), които се появяват в минали задания и как са изследвани тези теми.

4. ТЕМИТЕ В КУРСА: прегледайте бележките си по темите и главите от учебника, и идентифицирайте покритите теми и – ако е приложимо – гледната точка, която е била приета или подчертавана в обсъждането им.

5. АСОЦИАЦИЯ НА ИДЕИ: Върнете се към миналите си бележки и свържете тезите, изследванията, цитатите и т.н. с всяка от отделните теми. Направете си нови и много кратки бележки по всяка тема на отделен лист. Ако откриете, че разполагате с много малко информация, която да запишете, сега е моментът да направите допълнителни проучвания!

6. НАПРАВЕТЕ ГРАФИКИ ОТ БЕЛЕЖКИТЕ СИ: вземете празен лист и сложете името на основната тема в кръг в средата. Ако сте идентифицирали шест различни теми например, начертайте 6 линии, които излизат от кръга и поставете по една кутийка в края на всяка линия (вж. фигурата). В тази кутийка запишете името на темата и много накратко ключовите пунктове, които са свързани с нея и които биха били полезни, ако трябва да отговаряте в свободен стил на въпрос по темата. За изследванията просто поставете цитат без никакви други детайли.

7. ГОВОРЕТЕ ЗА ТЯХ: тази графика е листът ви за учене; отделяйте по няколко минути всеки ден през сесията, връщайте се към листа и проверявайте дали можете да говорите по всеки от отделните кратки пунктове, които сте записали. Какво означават? Как са свързани с темата? Как бихте дефинирали ключовите термини? За кои теории или модели са? За какво са цитираните от вас изследвания? Кои са ключовите аргументи и подкрепящите доказателства? Ако го правите редовно, ще сте много добре запознати със съдържанието и докато говорите за различните пунктове (наум или на глас), може да откриете, че внезапно ви спохождат идеи, връзки с други теми в курса, практически приложения или ново разбиране на нещо. Ако това се случи, добавете го на страницата. Идеята е, че се ангажирате в активна преработка на материала, при това с колкото се може по-малко насоки: това ще ви помогне с възпроизвеждането по време на изпит.

СТИЛОВЕ НА УЧЕНЕ

Има четири основни стила на учене и хората са по-ефективни и имат предпочитания към някои от тях. Те са: чрез виждане, чуване, четене и писане, и чрез правене, или както са описани от Флеминг и Милс (Fleming and Mills, 1992), това са: зрителен, слухов, четене/писане и кинестетичен (VARK).

1. Ако учите най-добре зрително, вероятно ще е от помощ да оцветявате диаграми в бележките си, таблици или подхода NETTACT. Сигурно почти си представяте къде се намира нещо в бележките ви или в учебника. Ако е така, добавяйте зрителни компоненти във воденето на бележки и в ученето. Подобна зрителна техника е древният Метод на локусите: избирате си място, например сграда (апартамент), която познавате добре, и разполагате ключови късове информация на конкретни места в нея.

2. Ако имате предимно слухов стил, вероятно помните много по-добре това, което е било казано. Възможно е процесът на водене на бележки в час да ви разсейва и да учите повече, като слушате, а едва след това си нахвърляте информацията. Може да се самозаписвате, докато четете на глас от учебника или статията, за да се прослушвате след това. Може би колкото по-често чувате нещо, толкова по-лесно помните.

3. Ако имате предимно стила на четене/писане, вероятно ще е от полза да преписвате бележките си много пъти, да пишете много примерни есета или планове, или очертания. Може да откриете, че книгите по статистика са много объркващи за вас и можете да ги разберете едва след като сте правили тестовете отново и отново. Ако е така, вероятно не бива да предавате първата си чернова на есета и доклади, а да се стремите те да са готови няколко дни предварително, така че да можете да ги преработвате в останалото време.

4. Ако предпочитате кинестетичния стил, това означава за вас практика, практика и пак практика. Много от нещата в живота учим чрез правене. Има много задачи, които няма да можете да свършите единствено чрез гледане на диаграми, четене как се правят или гледане как някой друг ги прави. Много от тях изглеждат измамно прости, когато гледаме някой друг. Когато ги опитаме обаче, осъзнаваме, че истината не е точно такава..

МОТИВАЦИЯ

Клишето гласи: можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Да имаш силен интерес към предметната материя е страхотно начало, но всички имаме много други неща, които протичат в живота ни и които може да ни отклоняват или да ни разсейват и да намаляват понижават мотивацията ни. Има множество академични теории по темата за мотивацията; те може да са интересни, но няма да ви подтикнат към действие, когато изобщо не ви се пише онова есе. Това, което трябва да направите, е да идентифицирате нещата в живота си, които засилват и намаляват нивото ви на мотивация, и след това да откриете как можете да използвате това самопознание, например.

НАМАЛЕНА МОТИВАЦИЯ

ЗАСИЛЕНА МОТИВАЦИЯ

Умора
Страх от провал
Страх от успех
Ниска самооценка или самоувереност
Нехаресване на предметната материя
Нехаресване на преподавателя
Неразбиране на задачата или дисциплината
Претовареност с работа
Чувство, че пропускаш някакви забавления
Фонов шум (например шумен квартал или деца)
Твърде горещо или твърде студено
Липса на чувство за времеви натиск
Стрес
Депресия
Хормонални флуктуации
Болест
Болка
Трудности във взаимоотношенията

Добро настроение
Положителна умствена нагласа
Страх от неуспех
Желание за успех
Чувство за постижение
Висока самооценка или увереност
Харесване на задачата или дисциплината
Харесване на лектора
Очакване на награда, когато задачата приключи
Желание да се надмине някой колега
Музика
Чувство за времеви натиск
Релаксация
Физически упражнения
Говорене с приятел
Шоколад

ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАЗИ ДАННИ

Academic Search Premier, PsycARTICLES и PsycINFO са базите, които са най-пълни и съдържат статии от всяка област на психологията; те обикновено са първото място, в което човек търси. Това са бази данни в EBSCOhost, до които може да се стига поотделно или заедно и осигуряват възможността да се правят най-различни търсения: от базисно до напреднало. Може да се търсят статии по автор, тема, ключови думи, година и други параметри. Дават възможност и за показване на full text (пълнотекстово) и scholarly (peer reviewed) journals (научни списания).

Science Direct е друга отлична база данни за психологически статии във всички области, но е най-ценна, когато търсите статии за курсове по невропсихология или сравнителна психология. Може просто да разглеждате или да търсите по различни параметри, да проучвате само списания или книги (или и двете), да избирате конкретна година или период, както и конкретна широка област, например Arts and Humanities.

В света съществуват множество бази данни и зависи за какво е абониран университетът. Сред другите големи бази данни са: Blackwell Synergy, Cambridge Journals Online, InformaWorld, JSTOR, Oxford Journals Online, Project Muse, SpringerLink, SwetsWise, Taylor & Francis Journals, Wiley Interscience and Wilson OmniFile Full Text. Не забравяйте, че от време на време е добре да се проверяват и някои от медицинските или сестринските списания.

Оценка на научна литература

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE

Тези съвети не са списък от неща, които задължително трябва да правите всеки път, когато решите да прочетете някоя статия, а са по-скоро насоки, които ще ви помогнат в задачата да преценявате академичните достойнства на дадено произведение. Четенето на статии е важна задача от първи курс до края на професионалната ви кариера и като много други задачи ще развивате това умение с практиката. Когато започвате, а дори и по-нататък в кариерата ви, ако се натъкнете на дълга или трудна статия, може да ви трябва повече от час просто да я прочетете (макар че мнозина ще вложат много по-малко време дори в началото), но с тези насоки ще можете да използвате по-добре това време. Целта е да четете статии, глави и книги с критично око и активно, а не пасивно. От когнитивната психология е известно, че активната преработка на информацията може да води до по-добро задържане в дълговременната памет, отколкото пасивната ѝ преработка.

Материалът, който ще анализирате в психологията, обикновено са изследователски резултати: някои са описвани или споменавани в учебниците, но особено с напредване на обучението ще трябва да четете все повече статии. Какво има да се анализира? Искаме да разберем какво е направено в изследването и какво е установено. Какви са последиците от тези резултати и как се съпоставят или противоречат на направеното от други изследователи? Ще трябва да се запитате защо този резултат е важен, какви ни казва и как то съответства или се различава от установеното от други. За да анализирате статия, трябва да я прочетете внимателно и поне да обмислите всеки от няколко съществени въпроси:

Кой е написал статията или книгата?
Къде и кога е публикувано произведението?
Какви методи са използвани?
Постигнати ли са заявените цели?
Какъв тип доказателства представя авторът?
Как се сравняват тези резултати с откритото от други изследователи?
Как реагират други изследователи на статията или книгата?

Често срещана реакция е: „Та аз съм начинаещ в тази област, как бих могъл да преценявам дадено изследване?“, „Защо ще се публикува в рецензирано списание, ако не е добра?“ и „Ако е публикувана, не означава ли това, че е добра статия?“. Можете да го направите: като всичко, което трябва да се учи, ще се научите и с натрупване на достатъчно практика, ще можете да го правите почти без да се замисляте.

(1) Не се очаква да знаете всичко, но все пак ще трябва да се запознаете с базисната информация по темата и известен материал над това ниво. Очевидно не трябва да четете цяла година, за да можете да анализирате една-единствена статия, но ако организирате бележките си от прочетеното, ще откриете сходства и различия в това, което казват различни статии. Това ще ви помогне не само да разширите познанията си, но и да можете да мислите критично по темата.

(2) За мнозина е изненадващо, че има някои статии, публикувани в списания, които нямаше да бъдат оценени особено високо, ако бяха предадени като студентски доклад в някои университети. Разбира се, огромното мнозинство от публикуваните статии в уважавани, рецензирани списания отговарят на изключително високи стандарти, но както е и в живота, стандартите варират. Все пак при повечето неща се наблюдава нормално разпределение: повечето неща (и хора) попадат някъде по средата.

КОЙ Е НАПИСАЛ СТАТИЯТА ИЛИ КНИГАТА?

Ако книгата или статията е написана от експерт по темата и е публикувана от водещ издател, съдържащият се материал вероятно е с високо качество. В зависимост от предметната материя, това може да е труден текст за начинаещ, но ако е написан с ясен стил, поне част от него трябва да е достъпна за всички студенти. Днес всеки може да пише и да публикува. Знаенето кой е написал текста е важно, за да ви даде насока за точността и полезността на материала.

Ако сега започвате, много от имената няма да са ви познати, но в процеса на следването ще се запознавате с важните мислители и автори в различните клонове на психологията. Проверката в Google също е полезна, както и справката в университетската библиотека..

Имената на авторите са в началото на всяка статия или книга. Ако книгата е дело на множество автори, вероятно всеки от тях е допринесъл с отделни глави – това може ясно да е посочено или изобщо да не е споменато. Ако книгата е написана от лектори или изследователи от университет, или е публикувана от университетско издателство или известен и уважаван академичен издател, материалът вероятно е висококачествен. Ако това не се споменава и авторът или издателят няма връзка с Академията, проверете дали авторът е публикувал другаде и какви текстове. Възможно е това да е първото му произведение. Потърсете и в академичните бази данни, например Web of Science, дали е публикувал статии. Ако квалификацията на автора е в областта на електронното инженерство, а е написал книга по детска психология, този източник може да не е толкова полезен, колкото някой, написан от квалифициран академик в областта. Много статии са писани от един човек, , включително някои от тези, които имат няколко имена на първа страница. Вторият, третият четвъртият и т.н. отбелязан автор може да са били консултанти по статията и да са включени в знак на признание за съветите или редакциите, или да са участвали в изследването, или да са писали наравно с първия отбелязан автор. Ще откриете, че обикновено за контакти се посочва първият споменат автор. Ако искате да научите за авторите и да откриете повече за работата и експертните им познания, потърсете други статии, които са писали, или разгледайте уебсайта на университета им.

КОГА И КЪДЕ Е ПУБЛИКУВАНА РАБОТАТА?

Наистина ли това има значение? Защо? Тази информация още преди четенето на основния текст ще ви даде ориентация за границите или липсата им: какво можете и какво не можете да очаквате от текста. Познанията ни за обсъжданото явление в текста напреднали ли са, след като той е бил публикуван? Променили ли са се диагностичните критерии или категории, след като статията/книгата е написана? Теоретичният модел, на който се базира статията, разширен ли е и променен ли е; възможно е дори да е бил отхвърлен след публикацията? Може би теорията или подходът, на който тя се базира, вече не се разглеждат като добри.

Ако статията/книгата е била написана през последните пет години, тези въпроси може да не са важни. Ако обаче литературата, която преглеждате, е от особено динамична област, например невронаука, ще трябва да се консултирате с по-нови материали, за да проверите дали няма по-ново развитие. Можете да смятате всичко, публикувано през последните пет години, за „ново“ и винаги е добра идея да използвате най-нови източници. Какво да кажем обаче за изследванията, правени през 50-те, 60-те, 70-те години на ХХ век – те остарели ли са? Естествено ще трябва да използвате и по-стари източници – повечето от тях са абсолютно прави в това, което казват. Все пак обаче е добра идея да имате най-актуалната информация.

Къде е извършено изследването, също може да е важен пункт, който трябва да се обмисли в анализа, а може да ви даде и ъгъл, който да изследвате в мисленето си и в есетата си. Светът е пълен с различни култури и всяка от тях си има собствени нагласи, убеждения, нрави, традиции, очаквания и поглед върху различни аспекти на живота. Статиите може да са писани във всяка точка от света и да са публикувани там или в друга държава. Всяка в някакво отношение отразява културата, в която е написана и дали това ще представлява интерес, ще зависи от областта или от явлението.

КАКВИ МЕТОДИ СА ИЗПОЛЗВАНИ?

Как е било направено изследването, е важен въпрос, който трябва да се обмисли, когато се изследва всяка статия или част от книга, представяща резултати от изследвания. Това нерядко е трудна задача за начинаещи; нерядко частите с методите и резултатите в статиите са почти неразбираеми за първокурсниците. Изследователските планове и статистиките са неизбежна част от психологията.

Прочетете как е било планирано изследването, как са били набрани участниците, кои са били те, какви тестове, ситуации или въпросници са били използвани, как са били обработени данните, как са представени резултатите и как е спазена етиката на психологическите изследвания. Това може да изглежда много обемно, но откриването на тези отговори обикновено отнема само няколко минути, ако статията е била написана ясно.

Идентифицирате структурата на изследването и централните въпроси, на които то се опитва да отговори, винаги когато се запознавате с плана на изследването от гледна точка на анализирането на публикувана статия. Каква е била хипотезата или изследователският въпрос? Представеното в статията изследване въпросник ли е използвало? Или сравнява две групи? Има ли контролна група? Сравнява ли как участниците в една група се представят на един и същ тест в различни опити (може би ситуация „преди“ и „след“)? Използвана ли е била задача за разсейване? Давани ли са някакви активни вещества на участниците? Всеки един и същ тест ли прави и в едни и същи условия ли е бил поставен? Всичко това са важни въпроси, които трябва да се обмислят както в собствените ви изследвания, така и когато преглеждате работата на други. Този списък от въпроси не е пълен. Всяка публикувана статия трябва да включва достатъчно релевантни детайли, за да можете да им отговорите и вие или някой друг да може да повтори изследването, ако пожелае.

Проучете участниците в изследването: първо, броя им. Има ли идеален брой участници? Колко души е прекалено малко? Това зависи от типа изследване и от типа анализ, който ще се прави. Ако се използва качествена методология или определени типове изследвания с клинични групи, тогава дузина или дори по-малко изследвани лица може да са достатъчни. Ако провеждате изследване, чиито резултати ще бъдат анализирани статистически, ще имате нужда от доста повече участници: някои статистически техники изискват голям брой хора и измервания, за да дадат надеждни резултати, но общото базисно правило е, че трябва да имате поне 100 души в изследването. Защо? Една от причините е, че често тази група ще се разделя на по-малки.

Каква е възрастта и полът на участниците: тази информация със сигурност ще я има в резюмето, методите и резултатите. Млади или възрастни? Широк ли е възрастовият диапазон? С мъже, жени или смесено? Това може ад са много важни въпроси в зависимост от темата. Как са набрани. Клинична популация ли са, или са набрани чрез реклами, студенти ли са, които участват срещу получаване на кредити за курсове?

Какви тестове, въпросници или ситуации са използвани. Известен въпросник ли е използван? Или модифицирана версия? Интервюирани ли са – индивидуално или в група, или просто е трябвало да изпълняват някаква задача? Може да е бил манипулиран някакъв аспект на средата, например светлина. Знанието какво е правено, как е направено и с кого ще ви даде добра представа за стъпките, които трябва да предприемете, за да можете да повторите изследването. Това ви дава представа и какви статистически или качествени анализи са били направени още преди да прочетете частта с резултатите.

Когато четете частта с резултатите, трябва да го направите също с критично око. В началото ще ви е много трудно, но с опита ще става все по-лесно. Подходящи ли са били статистическите тестове в този случай? Ясно ли е какви тестове са използвани? Има ли други въпроси, които е можело да се изследват на базата на тези данни? Ако има въпроси, които според вас е трябвало да се зададат в изследването, каква би била ползата от тях? Смятате ли, че са изпуснати? По-прости тестове щяха ли да са достатъчни вместо по-сложните, които са използвани? Например изследователят може да е използвал параметрични тестове, когато непараметричните им еквиваленти щяха да са по-подходящи. Например статията на Д. Ръсел (Russell, D. W. (2002). In Search of Underlying Dimensions: The Use (and Abuse) of Factor Analysis. Personality and Social Psychology Bulletin, 28:1629-1646) върху използването и злоупотребата с факторния анализ в психологията е особено интересна в това отношение.

ФОРМУЛИРАНИТЕ ЦЕЛИ В ТРУДА ПОСТИГНАТИ ЛИ СА?

На пръв поглед това звучи странно: след като е публикуван, ясно е, че трудът трябва да е постигнал целта си! През по-голямата част от времето това е вярно, но от време на време ще откривате статии, които като че ли не го правят. Заглавието, резюмето или формулирания изследователски въпрос или хипотеза може да сочат или да подсказват едно, но обсъждането на резултатите да показва нещо друго. Възможно е цялата статия да съответства на заявената цел, но въпреки това да не сте убедени, че авторите са представили достатъчно убедителни аргументи, за да обосноват позицията или твърдението си. Може би виждате алтернативна интерпретация на резултатите, или нещо в плана или методите, или разсъжденията ви се струва недостатъчно.

Ако ще пишете есе, доклад или ще полагате изпит, уверете се, че разполагате с научните доказателства, за да подкрепите позицията си. Може да не сте съгласни с резултатите поради личните си убеждения, или да не разбирате напълно езика и теориите и как те се прилагат към конкретната тема. Реториката, без значение колко страстна е, не е доказателство и винаги трябва да осигурявате доказателства. Къде са прецедентите (публикувани резултати), които подкрепят вашата теза? Намерете ги, представете си и убедете читателя.

Ако имате малко базисни познания по конкретна тема, вероятно ще смятате, че не можете да преценявате достойнствата на дадена статия. Тогава ще се фокусирате по-скоро върху структурата. Погледнете заглавието; каква е била целта на статията? Прочетете резюмето и си задайте същия въпрос. Една ли е била целта, или няколко? Ако резюмето е добро, ще имате миниобобщение на цялото изследване. Зглавието и резюмето съответстват ли си? Ако не, каква е разликата? Прочетете въведението. Каква е целта: обикновено ще я намерите формулирана в края на тази част. Как би могло да се направи това изследване, за да се постигне целта? Ако имате познания за изследователско планиране, ще е лесно да отговорите, ако сте начинаещ – ще ви бъде трудно. Последната част, която ще изследвате, е обсъждането на резултатите. То би трябвало да се фокусира върху начина, по който резултатите са подобни или различни от направеното досега и върху последиците от тези резултати. Заключенията, които са направени тук, трябва да съответстват на заглавието, резюмето и целта, представена във въведението.

КАКВИ ТИПОВЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРЕДСТАВЯ АВТОРЪТ?

Какви материали са използвани? Статии, интервюта, интерпретации на статистически анализи или статии от популярни списания, лични мнения? Представянето на доказателствата балансирано ли е, или има внушение за предубеденост на автора? Статии в популярни списания и мнения едва ли са доказателства в подкрепа на научни аргументи в психологията – ако е така, материалът, който четете, вероятно не е с достатъчно високи научни стандарти, за да ви е полезен в следването, есетата, докладите и изпитите.

Запитайте се: авторът говори ли за резултатите от множество предишни изследвания, или само за няколко (например по-малко от десет)? Всички предишни изследвания ли подкрепят резултатите от това изследване, или са получавали различни резултати? Цитираните изследвания нови ли са и следователно представителни за актуалната работа в областта? Може би изследването е върху нова идея, или е връщане към нещо, което не е било проучвано от много време. Ако е така, как авторът е използвал резултатите от други публикувани изследвания, за да обясни и обоснове това, което е направил, и защо? Има ли различен културен контекст или нови технологии, които подпомагат това изследване?

Чест въпрос е колко позовавания трябва да има в статията, есето или доклада. Няма норма. Освен това някои списания поставят ограничение върху броя на източниците, които могат да се цитират, така че прегледайте другите статии, публикувани в списанието, за да видите броя на препратките в тях и как се сравнява със статията, която четете, и да се ориентирате дали авторът е цитирал толкова източници, колкото е било възможно.

КАК ТЕЗИ РЕЗУЛТАТИ СЕ СЪПОСТАВЯТ С НАПРАВЕНОТО ОТ ДРУГИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ?

В добре написания доклад или публикувана статия авторите трябва да са отговорили на този въпрос вместо читателя. Във въведението вероятно вече е посочено каква работа е била вършена по тази или тясно свързани теми; вероятно е говорено и за изследователските резултати в други статии. Дискусията ще представя последиците от резултатите от изследването, за което четете, и след това ще ги сравнява и съпоставя с тези на други изследователи.

Защо това има значение? Статия няма да бъде публикувана в уважавано научно списание, ако не добавя нещо към вече известното или ако не осигурява ново познание. Едно от най-важните неща по отношение на изследванията е да могат да се повтарят, т.е. други изследователи да могат да проведат същото изследване и да получат подобни резултати. Ако това се случи, са открити доказателства в подкрепа на твърденията на по-ранната работа. Разбира се, не всяка статия, която казва: „Да, те са били прави“, ще бъде публикувана. Откриването на доказателства в подкрепа на предишни изследвания е новина само ако по-ранната работа е била нещо ново или ако сте открили, че установените принципи могат да се приложат към подобни или дори различни групи или обстоятелства. Статията трябва да открива нещо, което обогатява вече известната информация, за да бъде публикувана.

Ако авторите са открили резултати, които са различни от обсъжданите другаде, се запитайте защо е станало така. Какво е различното в тяхното изследване? Участниците, например възрастова група? Въпросникът и/иил тестът или различна тяхна версия? По-малък или по-голям брой участници? Различен тип статистически анализ или интервю от използваните в другите изследвания? Причината за разликата може да не е известна дори и на авторите. В частта с дискусията целта ви е да определите по какво изследването си прилича с другите и какво е различно.

КАК СА РЕАГИРАЛИ ДРУГИТЕ УЧЕНИ НА СТАТИЯТА ИЛИ КНИГАТА?

Ако статията е била публикувана преди повече от година, често можете да откриете в различни онлайн бази колко пъти други изследователи я цитират. Понякога си струва да се провери и защо е цитирана: може други изследователи да откриват недостатъци, а не да хвалят изследването. Може единственият човек, който я цитира, да е самият автор. Причината да не е цитирана може да е, защото твърде малко време е минало от публикуването ѝ; понякога между предаването за рецензиране и публикуването може да мине цяла година. С напредване на следването ще започнете да разпознавате имената на ключови изследователи, така че ако видите някои от тези имена да цитират статията/книгата и да са положителни по отношение на нея, можете да сте уверени, че работата е добре приета като полезна.

Технически съвети за писането

СЪВЕТИТЕ НА КЛИФЪРД ЗА ПИСАНЕТО
6th ed., copyright 2005, by Dale Lothrop Clifford

Ясното писане е изключително важно умение. Най-добрият начин за подобряване на стила на писане е като пишете, но четенето на добре написани материали също е ценно, тъй като ще ви даде възможност да видите как може да се използва езикът.

От вас не се очаква да създавате есета, доклади и отговори на изпитни въпроси, които са пълни с „големи“ думи и моден език. Вместо това трябва да развиете ясен стил на писане, който ви позволява да предавате на другите вашите познания, идеи, теории, интерпретации и всичко останало. Разбира се, трябва да използвате правилната психологическа терминология, но ако читателят ви трябва да препрочита изречение, параграф или страница по няколко пъти, за да открие какво сте искали да кажете, значи те са написани зле. Само защото някои статии са написани зле стилистично и в литературен смисъл, не означава, че е приемливо вие да създавате текстове, които са трудни за четене и за разбиране. (Освен това вас ще ви оценяват по написаното за разлика от авторите на статии.)

ПЛАГИАТСТВО

Казано просто, плагиатството е актът на присвояване на работата на някой друг и представянето ѝ за своя. Най-очевидното плагиатство е да представяте за своя разработка, която е писана от друг, преписана, открадната или „заета“. Най-често срещаните форми на плагиатство обаче са резултат от небрежни парафрази и цитиране. Парафразата трябва да прави нещо повече от просто сменяне на няколко думи от оригинала, а директният цитат (независимо дали е фраза или един параграф) трябва да се придружава от надлежното цитиране на автора плюс бележка под линия или бележка в края на текста, посочваща пълната библиографска справка, и, разбира се, да е поставен в кавички.

ВЪВЕДЕНИЕ

Доброто изложение (от какъвто и да е вид) трябва да едновременно ясно и интересно. Солидните познания за граматиката и композицията на текст ще осигурят яснота, а след като изложението Ви е ясно, можете да си позволите да работите върху стила си.

ГРАМАТИКА

Безупречната граматика е от изключително съществено значение за всеки писмен текст. Читателят ви разполага единствено с думите, които сте написали; Вие не сте там, за да обяснявате онова, което може да е останало неясно.

Използвайте единствено и само пълни изречения, а не фрагменти. Пазете се от фрази, които изглеждат като изречения, но не са. „Защото той смяташе, че Мери бърка.“ Което посочва неточност на мисленето.“

Подлогът и глаголът трябва да са съгласувани. Пазете се от подлъгващи фрази, например „В четириъгълниците е разположен [не разположени] лабиринт от стени.“ В този случай подлогът е "лабиринт".
Съществителните и местоименията, които ги заместват, трябва да са съгласувани по число и пол. Пазете се от мъгляви и неясни местоимения. Избягвайте „това“ като заместване на съществителното-подлог от предходните изречения и по всяка вероятност ще избегнете най-често срещаната грешка.
Пазете се от вместени не на място фрази – такива, които не казват това, което вие си мислите, че казват. „Предложение „да се отнеме шофьорската книжка на всеки шофьор, за когото е установено, че е бил под въздействие на алкохола за период от 90 дни“ ще остави настрана повечето шофьори, които шофират след употреба на алкохол, защото обикновено този период е по-малко от ден, а не 90 дни. За да се изясни смисълът, или трябва да се постави запетайка там, където ѝ е мястото, или да се смени словоредът на изречението...
Пунктуацията ръководи читателя ви във вашия текст, обяснявайки взаимоотношенията между думите и фразите, а в някои случаи дори казва на читателя ви как да се чувства. Неправилната пунктуация може да обърка читателя ви. [Забележка: пунктуацията има различна функция в библиографските справки и бележките под линия, която е обяснена на специална страница.]
Точката казва „стоп“. Това, което я предшества или следва, може да е свързано по идея, но изречението трябва да съдържа завършена мисъл.
Точка и запетая свързват неща, които може да са отделни изречения, но сте избрали да съедините, за да подчертаете взаимоотношението по-силно, отколкото ако поставите изреченията едно до друго. Конюнкцията определя типа връзка („и“ и „но“, но не означава същото); точка и запетая внушава взаимоотношение.
Това, което следва след двоеточието, по един или друг начин е еквивалентно на предходното. Обикновено е списък, но понякога може да е конкретен пример без думите „например“, които да го предшестват.
Запетайките казват на читателя ви да направи пауза и разкриват, че това, което следва, е отчасти отделно от предходното, макар че елементите зависят един от друг като части на едно и също изречение.
Удивителният знак е известен и като „крясък“. Човек не крещи в официални текстове.
Скобите се използват за отделяне на нещата, които са по-малко важни в дадено изречение, обикновено като форма на нещо по-странично за читателя. Използвайте ги пестеливо.
Четете много внимателно за правописни и печатни грешки. Дори ако ползвате текстообработка с автоматична проверка, помнете, че някои думи променят значението си с изписването, а машината не проверява за смисъл. Ако правописът не е силната ви страна, направете си списък с думите, които най-често бъркате, и правилното им изписване, или молете приятел/близък да чете и да коригира текстовете ви.
Избягвайте страдателния залог винаги, когато можете да изразите мисълта си в деятелен залог. Абсолютно задължително е да избягвате „бива“ („Те биват два вида“ е много слаб стил на изразяване на простото „Те са два вида“.)
Всеки културен човек е много внимателен за езика, който използва, и е чувствителен към всякакви думи, които може да са дискриминационни (например сессистки или ейджистки). Обидно е 60-годишните да бъдат наричани „старци“, както и 20-годишните – „младоци“.

СЪВЕТИ ЗА НАУЧНИЯ ТЕКСТ

Когато пишете доклад, реферат, есе и т.н., приемете, че аудиторията ви по принцип е образована, неизвестна за вас и безвремева. Ако искате пълноценно и ефективно да общувате с такава аудитория, трябва да пишете за нея, а не са роднините и съучениците си.

Избягвайте повторението. Читателят ви винаги може да се върне към определена част или абзац, ако му е нужно. Не използвайте излишни фрази като „да се върнем към“, „да прегледаме отново“ и „след малко пак“.
Избягвайте да използвате „Аз“ в научен текст. Повечето изречения, които започват с „Аз мисля“, могат да се изразят и без тази квалифицираща фраза. Ако вашите аргументи и доказателства доказват тезата ви, просто пояснете това; използването на „Аз мисля“ не ви освобождава от отговорността да докажете това, което твърдите.
Избягвайте абсолюти като „винаги“, „никога“, когато пишете научен текст. Абсолютите почти винаги са невъзможни за доказване.
Когато споменавате автор за пръв път, уверете се, че използвате пълното му име (или поне първия му инициал). Когато пишете на български език, имената на авторите, които ползвате, са задължително на кирилица (ако някой не е съгласен с транскрипцията ви, може да види в библиографията оригиналното изписване и да проведе по-нататъшно свое изследване). При следващо споменаване на същия автор, можете да ползвате само фамилното му име.
Не използвайте „усещам“, когато всъщност искате да кажете „чувствам“ и не използвайте „чувствам“, когато всъщност имате предвид „мисля“.
По принцип не съкращавайте. Изключението са често използвани титли, например „д-р“. Можете да съкратите имената на организации или хора, когато те са много добре известни и често използвани (например НАТО, ЕС, САЩ), но само след като сте използвали пълното име при първото срещане и след него посочите съкращението, което ще използвате, в скоби.
Заглавията на цитираните книги или статии на латиница в основния текст трябва да са в курсив, а тези на кирилица – в кавички. Ако не сте сигурни за точния превод на даден термин, предложете своя превод, но в скоби след него задължително посочете оригиналния термин на латиница.
Поставяйте в кавички заглавията на части от книги (статии или глави), заглавията на телевизионни предавания и преките цитати. Може (много пестеливо) да използвате кавичките, за да посочите на читателя си, че целенасочено използвате банални думи или жаргон.
Избягвайте клишетата и жаргона. Жаргонът много бързо излиза от мода, а може да не е известен на всички читатели. Не бъдете неприятно претенциозни: „големите“ и сложни думи, използвани неуместно, ще съсипят впечатлението за вас като автор; ненужното използване на чуждици ще направи същото, например "Негативният тренд асертивността да се заменя с обсесивна агресивност като копинг-стратегия е контрапродуктивен в интеракциите".
Не „антропоморфизирайте“ (да превръщате неодушевено нещо в човек, например „двадесетият век стана свидетел“ или „историята доказва“). Вековете нямат очи и не историята доказва, а историците или учените, които често взаимно си противоречат.
Избягвайте хиперболите и „розовата проза“. Когато разказвате интересна история, понякога е трудно да се устои на изкушението да я превръщате в сензация. Когато обаче използвате силно емоционални думи, особено прилагателни, претоварени с конотации, читателят ви ще стане толкова подозрителен по отношение на преувеличението, че работата ви ще загуби влиянието си. Никога не претендирайте в твърденията си – дори в избора на думи – за повече, отколкото можете да докажете.

ОРГАНИЗАЦИЯ

Няма формула за писането на научен текст: структурата на работата ви (особено ако е есе) в повечето случаи ще произтича от темата, тезата и начина, по който работите с материала си.

Въведението е най-важната част от писмения текст. То трябва да каже на читателя ви какво възнамерявате да направите (вашата теза) и как ще го направите. То трябва достатъчно да заинтересува читателя ви, за да продължи да чете.
Тезата на доклада/есето е интерпретативно твърдение за темата или предметната материя.
Параграфът е нещо като кратко есе сам по себе си. Тематичното изречение е въведението към параграфа: то казва на читателя ви за какво ще чете в параграфа. Това винаги трябва да е първото изречение в параграфа. Останалата част от параграфа трябва да обяснява или да илюстрира това тематично изречение.
Организирайте логично. Въведете читателя в материала, за да подпомогнете разбирането. Повечето читатели няма да четат две страници, за да разберат нещо, което вие не сте успели да обясните по-рано.
Опитайте се да правите плавни преходи между параграфите.
Пазете се от това, което е наречено „текст на ножиците и лепенето“ – параграфи и цитати, залепени един след друг, само с няколко ваши думи или редове между тях. Резултатът често е твърде тромав и объркващ, тъй като материалът всъщност не е ваш.
Заключението трябва да повтаря вашата теза, но вече доказана. Често заключението поставя тезата в по-широк контекст, а може и да обсъжда последиците, които надскачат обема на вашия материал, но заслужават да се отбележат, когато обобщавате какво сте направили.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАБЛИЦИ, ГРАФИКИ И ИЛЮСТРАЦИИ

Таблиците, графиките и илюстрациите могат да са много ефективен начин за представяне на вашите доказателства. Те обаче не стоят сами за себе си и не заместват ефективното обсъждане на доказателствата в основния текст на вашия материал.

Когато е възможно, поставяйте таблиците или илюстрациите близо до тази част от текста, която обяснява представената информация. Ако не е възможно, използвайте приложение и насочете читателя към приложението на подходящото място в текста.
Номерирайте таблиците, графиките или илюстрациите последователно: Таблица 1, Таблица 2, Фигура 1, Фигура 2 и т.н. Направете същото в приложението, ако сте избрали такова подреждане. Заглавието на таблицата винаги е над нея, а заглавието на фигурите и графиките – под тях.
Таблиците и илюстрациите трябва да са много ясно „етикетирани“.
Както е с всички доказателства, трябва да цитирате източниците на информацията в таблиците, илюстрациите или графиките. Може да поставите тази информация в бележка под таблицата/илюстрацията/графиката.
Уверете се, че сте дали име на всички елементи в таблиците и графиките. Читателят ви няма да разбере диаграмата, ако не знае какво представлява всеки стълб.
Когато представяте цифрови доказателства, бъдете особено внимателни: текстът ви трябва да казва точно това, което вие искате. Уверете се, че читателят ви знае от какво е процент „90%“.
Когато пишете за хора, думата е брой, а не количество. Количеството може да се дели до безкрай, но въпреки шегите за семейството с 2,5 деца, хората всъщност са неделими единици.

СТИЛ

Стилът на писане е уникален за всеки автор, но не е нещо, което "или имате, или нямате“. Стилът се развива и подобрява с практиката.

Добре избраният глагол е ключът към доброто изречение. Винаги, когато е възможно, използвайте деятелен залог. Избягвайте страдателните и непреходните глаголи (с други думи, пренапишете материала, за да отстраните поне 90% от всички форми на „се прави“ и задължително всички фрази от типа „разговорът се случва“), защото правят текста ви скучен, тежък и досаден.
Научният текст се пише в сегашно историческо време. На всяка цена избягвайте да смесвате времената в едно и също изречение.
Избягвайте конструкция, която цитира речниково определение на дума и след това обсъждането и/или атакуването му. Банално е и резултатът често е много слаб аргумент.
Варирайте дължината и конструкцията на изреченията, но помнете, че краткото, ясно изречение често е по-добро от дългите по един абзац и трудни за разбиране изречения. Във всяко изречение се опитвайте да поддържате подлога и глагола близо един до друг.
Не започвайте твърде много изречения с дати или с цифри.
Твърде досадни са конструкции от типа „той е способен да...“. Използвайте тази конструкция само когато наистина искате да подчертаете способността, а не самото действие.
Не използвайте две прилагателни или наречия там, където и по едно стига.
Не използвайте думи като „изглежда“, „струва ми се“, когато отговорът на въпроса: „На кого изглежда?“ е „На мен“. Тези фрази отразяват малодушие: писателят се опитва да избегне отговорност за вземането на решение по отношение на доказателствата.

ЦИТАТИ

Ученият трябва да осигури доказателства в подкрепа на своята интерпретация на данните и добре избран цитат често може да служи като такова доказателства. Използвайте цитатите мъдро. Недоброто цитиране или лошо избраните цитати ще отблъснат читателя ви.

По принцип трябва да се цитират само първоизточници. Цитирането на вторични източници („както казва Джон Дюи (Dewey, 1932, цит. по Andersen, 1989“) добавя още една пречка между читателя и вашия опит да докажете твърдението си. Ако обаче нямате достъп до първоизточника, задължително посочете къде сте прочели цитираната мисъл (т.е. „цит. по…“).
Не използвайте цитат, за да повторите това, което току-що сте казали в текста си. Въведете цитата, но не го правете „редундантен“, т.е. да повтаряте същото и с него. Този съвет се отнася и до изречението след цитата.
Избягвайте дългите цитати. Цитирайте най-важното изречение и парафразирайте останалото.
Цитатите, които са по-дълги от три печатни реда, трябва да са оформени като отделен абзац със специално форматиране. Тези блокови цитати не изискват кавички. Използвайте много пестеливо блоковите цитати. Читателите бързат или са мързеливи, така че е почти гарантирано, че ще прескочат дългите цитати.
Парафразирането включва много повече от просто промяната на няколко думи в нечие чуждо изречение. Истинската парафраза изразява нечии чужди идеи или информация в съвършено различна форма, обикновено много по-кратка от оригинала (например абзац в едно изречение). Лошата парафраза лесно може да се приеме за плагиатство.
Бележката под черта или в скоби казва на читателя ви откъде сте взели информацията или цитата. Когато използвате нечии чужди думи, идеи или изследвания, плагиатствате, ако не отдадете дължимото на този човек. Чуждите думи трябва да са в кавички, за да посочите, че те не са ваши. Независимо дали цитирате или парафразирате, трябва да посочвате източника си. Плагиатството в писмени текстове се преследва от закона; в университета ще ви донесе най-малкото слаба оценка.

ПРЕДСТАВЯНЕ

Как представяте работата си е много важно. Зле представен доклад или есе може да развали впечатлението за вас и да доведе до по-ниска оценка. Ако изглежда немарливо, читателят най-вероятно ще си направи подобно цялостно заключение за вас. Днес се очаква писмените ви текстове да са напечатани. Тъй като никой няма да ви организира курсове по машинопис, ако не знаете как да печатате или не сте много бързи в това, ще трябва сами да се погрижите за достатъчно практика.

Понякога ще имате конкретни насоки как да изглежда есето; ако е така, строго се придържайте към тях, но много често в заданията не се осигуряват такива детайли. Ето някои важни съвети:

Използвайте само разрядка от един ред или от ред и половина; двойната разрядка може да затруднява четенето особено за хора с проблеми с възприемането на контраста.
На български абзаците винаги започват с нов ред (за разлика от този сайт) (indentation в текстообработващите програми).
Лявото и дясното поле на страницата трябва да са поне 2.5 см от края на страницата, за да има къде да се пишат коментари.
Използвайте шрифт, който е прост и ясен, например Verdana, Bookman или Times, винаги в черен цвят (подразбиращата се стойност във всички компютърни пакети).
Големината на шрифта трябва да е 11 или 12 пункта (ако специално е посочен по-голям размер на шрифта, съобразете се – възможно е преподавателят ви да има зрителен проблем).
Никога не използвайте ръкописни или други „закачливи“ шрифтове, например Comic Sans.
Никога не използвайте емотикони, различно оцветени шрифтове или малки иконки на мечета, цветенца и други подобни в полетата.
Не вмествайте снимки в есетата си за украшение (диаграмите, които са необходими или изисквани, са съвсем друго нещо).
Не подравнявайте текста от двете страни, т.е. блокови параграфи, освен ако нямате много добра сричкопренасяща програма или не ви е посочено, че трябва да го направите (ако не сричкопренасяте, в редовете остават големи дупки, а е възможно и читателят ви да е дислексик и тогава подравненият текст ще го затрудни).
Никога не използвайте език от sms-ите и чатовете.
Постарайте се да си изчетете работата, за да елиминирате възможно най-много печатни грешки.
Коректорското четене ще ви помогне да хванете явни грешки и да премахнете странните твърдения, които ще предизвикат смеха или раздразнението на читателя ви.
Ако имате зрителни затруднения, помолете ваш близък да чете коректурата вместо вас.
Не печатайте заданията си на цветна хартия, на хартия с монограми или парфюмирана хартия (читателят ви в университета – преподавателите ви – няма да е впечатлен).
Не използвайте прекалено много подзаглавия (те начупват текста и може да доведат до създаване на впечатление, че есето ви е поредица от откъснати един от друг параграфи, а не единно цяло).
Не включвайте: „Бележки за преподавателя“. Послания като: „Имах други проблеми и затова не можах да го направя както искам“ или „Надявам се, че ви е било интересно толкова, колкото и на мен“ не са уместни и няма да създадат благоприятно впечатление.
Номерирайте страниците.
Подредете страниците в правилния ред (изключително важно).
Ако трябва да имате специална заглавна страница, уверете се, че тя си е на мястото.
Защипете писмената си работа с един-единствен телбод в горния ляв ъгъл (не я слагайте в папка или джоб освен ако изрично не сте инструктирани за това).
Никога не ламинирайте страниците.

СПИСЪК ЗА ПРОВЕРКА ПРЕДИ ПРЕДАВАНЕТО

Есето ви има ли заглавие? То съответства ли точно на зададената тема (заглавие)?
Вписали ли сте името си и факултетния си номер?
Сложи ли сте титулната страница (ако се изисква такава)?
Написали ли сте ясно въведение?
Написали ли сте ясно заключение?
Лесно ли се чете есето ви?
Ясно и логично представен ли е текстът?
Има ли смисъл това, което сте написали?
Адекватно ли отговаря на поставените въпроси?
Има ли логически грешки в аргументите ви?
Спазили ли сте библиографските изисквания и цитирането?
Правописът и граматиката коректни ли са?
Цитирали ли сте и реферирали ли сте всеки източник, който посочвате в есето: в текста и в литературата накрая?
Оставили ли сте достатъчни полета?
Ясен и достатъчно голям шрифт ли сте използвали?
Абзаците започват ли на нов ред?
Номерирали ли сте страниците?
Подредени ли са страниците в правилния ред?
Добре ли сте защипали страниците (телбод, освен ако не е указано друго)?

ПРЕДИ ВСИЧКО: КАКВОТО И ДА ПИШЕТЕ, БЪДЕТЕ СВОЯТ НАЙ-СУРОВ КРИТИК.

Писане на есета

Примери на есета с анализ на оценители

Логически грешки

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

Писането на есета по психология на университетско ниво е едно от най-важните умения, които ще трябва да развиете в процеса на следването си. Може да учите усилено, за да придобиете експертни психологически познания, но ако не можете да ги предадете чрез есетата и отговорите си на изпитите, постигнатото от вас ще остане незабелязано. Това е ключово умение, което ще ви върши работа по-нататък на магистърско и докторско ниво или на работното ви място.

Дължината на есето зависи от целта, макар че типичният обем в световната практика за първи и втори курс е около 1500 думи, за трети и четвърти курс обемът нараства на около 3000 думи.

КОИ СА КРИТЕРИИТЕ?

Първото нещо, което трябва да знаете, е системата за оценка в университета. Различните университети и преподаватели имат някои разминавания, но общият световен стандарт е:

ПРОЦЕНТ	ОЦЕНКА
90-100%	Отличен 6
80-89%	Много добър 5
70-79%	Добър 4
60-69%	Среден 3
Под 59%	Слаб 2

* Някои по-престижни висши учебни заведения по света изискват и 70% като гранична стойност за издържане на изпит (среден 3).

Противно на студентските легенди, преподавателите не подхождат с нагласата да „късат“ студентите. (Изпитите всъщност са сред най-неприятното време не само за студентите, но и за преподавателите; никой преподавател не извлича удоволствие от писането на двойки.) Най-често срещаните причини за слабите оценки са:

Неотговаряне на поставения въпрос.
Забравяне, че писмената работа би трябвало да е академична и по психология, а не описание на лични размисли и чувства.
Предаване на твърде недостатъчен и неадекватен текст.
Неспазване на срок.
Плагиатство.
Непредаване на изисквана работа.

НЕОТГОВАРЯНЕ НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС

Това може да изглежда очевидно, но е изключително важно. Есето ви е на конкретна тема, която трябва да дискутирате или да оцените. Неуспехът това да се направи е забележително често срещан. Може да не сте обърнали достатъчно внимание на темата и да сте пропуснали ключова дума или фраза (или нейно значение). Възможно е да сте се отклонили от нея в подготовката (четенето на нужните материали) или в писането и в крайна сметка есето се оказва на друга тема. Може да не сте чели достатъчно, да не сте разбрали правилно предметната материя, да сте написали твърде широко есе, без да стигнете до конкретните пунктове в заданието, да не сте предвидили достатъчно време, за да се подготвите и да напишете есето, или просто не ви харесва темата и затова не сте се постарали да вложите достатъчно усилия. Винаги трябва да четете текста си, като държите пред себе си заданието, за да се уверите, че сте отговорили на поставения въпрос.

НЕСПАЗВАНЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СТИЛ И ЕЗИК

Много от темите, които се учат по психология, са ви донякъде познати – все пак това е наука за психиката и поведението. Вече знаете много за тях… така ли е обаче? Има много неща, които си мислим, че знаем заради „здравия разум“, чиито носители се ласкаем, че сме; тези източници обаче е възможно да не са коректни и науката нерядко е демонстрирала с изследвания, че стереотипите, народните приказки или мъдрости всъщност са неточни. Трябва да внимавате да не попаднете в капана на предаването на лична история или есе за начина ви на живот вместо академично есе. Ако не напишете академично есе, със сигурност ще получите слаба оценка.

ПРЕДАВАНЕ НА ТВЪРДЕ НЕДОСТАТЪЧЕН И НЕАДЕКВАТЕН ТЕКСТ

Всички учебни есета са с определен обем. Инструкциите на преподавателя ви дават представа каква гъвкавост може да имате в изложението, преди да се наложи санкция (например инструкцията може да е за есе с обем 1500 ± 250 думи (т.е. между 1250 и 1750 знака). Ще бъде посочено дали в този брой влиза и библиографската справка. Ако напишете 800 вместо 1500 думи, може да получите слаба оценка до голяма степен защото не сте покрили достатъчно материал в адекватните детайли.

НЕСПАЗВАНЕ НА СРОК

Ако преподавателят има правила по отношение на закъснялото предаване, трябва да се съобразите с тях. Ваша работа е да се информирате, така че „О, ама аз не знаех“ не е валидно извинение и няма да предизвика съчувствие. Всяко задание има краен срок – той е задължителен, освен ако изрично не сте си уговорили лично удължение. „Имам три есета да предавам тази седмица“ или „Заминавам в чужбина на екскурзия и няма да мога да си предам работата, преди да се върна“, може и да не предизвикат благоприятна реакция. Управлението на времето е едно от уменията, които трябва да развиете през следването си. Наистина може да имате три есета, но кой е казал, че трябва да ги пишете по едно и също време последната нощ преди крайния срок?

ПЛАГИАТСТВО

Това е доста болен проблем и предмет на объркване за студентите. Този въпрос е дискутиран в друга статия. Много университети в Европа и в САЩ използват компютърен софтуер за откриване на плагиатство, например чрез електронни копия на разработките, които се предават през уебсайтове като www.turnitin.com. Все повече университети изискват разработката да се предава през виртуална учебна среда като Moodle или WebCT. Дори и ако я предавате писмено обаче, не правете грешката да мислите, че плагиатството лесно може „да ви се размине“. Преподавателите ви са достатъчно опитни, за да могат да открият различните издайнически знаци, че абзац, част или цялото есе е копирано от други източници.

СРАВНЕТЕ ТЕЗИ ДВА ОТКЪСА

Освен дължината на тези два абзаца, можете ли да прецените кое есе ще получи по-висока оценка?

ПРИМЕР 1

ПРИМЕР 2

В първите два месеца от развитието на фетуса полът е неопределен. Ако след този период тестостеронът е доминиращият хормон, фетусът ще развие мъжки полови органи; ако не, той ще развие женски полови органи. Просто присъствието на хормони на този етап от развитието обаче само по себе си не гарантира, че първоначално развиващият се пол ще е окончателният; от време на време се раждат хора с несъответствие между различните компоненти на половата анатомия и физиология (Gross, 1996, p. 577). Тези несъответствия може да възникнат заради хромозомни аномалии, при които има несъответствие между хромозомния пол и външния вид, включително гениталиите. Най-известните от тях са синдромът на Търнър (XO) и синдромът на Клайнфелтер (XXY) (Gross, 1996, p. 577).

Говорим за културата, но какво означава тя? В бизнес смисъла организационната култура е дефинирана като „общите и относително стабилни убеждения, нагласи и ценности, които съществуват в организацията“ (Williams, Dobson & Walters, 1989). Някои са склонни да мислят за страната като представляваща култура, но както отбелязва Хюс (Hughes, 1994, p. 15), говорейки за Америка, „Америка е умствена конструкция, а не раса или унаследен клас или потомствена територия“. Във всяка организация или група – колкото голяма или малка да е – вероятно ще бъдат представени няколко или много различни култури, различни убеждения, нагласи и ценности. Много вероятно е да има редица припокриващи се характеристики на тези култури, но често е вярно, че доминиращите сили в групата желаят да предадат онова, което смятат за правилен начин на възприемане, мислене и чувстване. Можем ли изобщо да изучаваме напълно обективно дадена култура – нашата или нечия чужда? „Не можем да наблюдаваме културните практики – отбелязва Суорц (Swartz, 1998, p. 5), – без да помним, че нашият акт на наблюдение сам по себе си е културна практика.“ Личната ни предубеденост и убеждения ще оцветяват начина, по който виждаме убежденията на другия. Луис (Lewis, 1996) казва, че „пътят към себеразбирането е да поставяме под съмнение много от тези ценности, които са ни вменени, докато сме били малки“, и може да се твърди, че точно това трябва да направим, когато сме изправени пред опитите да разберем културата. „Културата – твърди Литълуд (Littlewood, 1992, p. 8) – не може да се мисли като чанта със спомени и техники за оцеляване, която хората разнасят със себе си и от която са забравили да се отърват. Тя е по-скоро динамично пресъздаване от всяко поколение, комплексен и променящ се набор от акомодации, идентификации, явни съпротиви и преработки.“ Следователно културните сходства и различия трябва да се вземат предвид, когато се опитваме да определим дали човекът е болен или има нужда от лечение. „Вземането на културата предвид не е просто въпрос дали е легитимно да прилагаме конвенционалните схеми към хората от други култури“ – предупреждава Айзенбърг (Eisenberg, 1996, p. xiii, цит. по Swartz, 1998, p. 59), тъй като „самата диагноза е културен въпрос в обществото“.

Първият пример просто преразказва факти без разработване или обсъждане и единственият източник, който се цитира, е учебник по въведение в психологията. Вторият пример изследва понятие, използва няколко академични източника и извлича заключения за значението на културата в контекста на здравето, като предупреждава читателя за факта, че самият акт на диагностицирането е културен феномен. Забележете и начина, по който са въведени цитатите: цитатът винаги е интегриран в изложението.

ЛОГИЧЕСКИ ГРЕШКИ

Знаете как да спорите, но дали знаете как да го правите добре? Полезно е да се запознаете с логическите грешки и когато препрочитате работата си, да внимавате за тях; ако сте допуснали такава грешка, се опитайте да я коригирате:

AD HOMINEM: тази латинска фраза означава „срещу човека“, т.е. пренебрегвате доказателство или аргумент на някого просто на базата кой е този човек. Редовно чуваме такива грешки около себе си: „Не го слушай какво говори, той е толкова противен, че не си заслужава даже "добър ден" да му кажеш“.

AD HOMINEM TU QUOQUE: втората част на латинската фраза значи „ти също!“; тази грешка се допуска, когато аргументът ви е, че някой, който обезсърчава нещо, го прави лично. „Не бива да пушиш – вредно е за здравето – каза човекът, който пуши по 2 кутии на ден.“ Само защото някой пуши и пренебрегва здравето си, не означава, че тютюнопушенето не е вредно за здравето.

АПЕЛИ КЪМ АВТОРИТЕТА: само защото известната актриса XYZ или спортната звезда ABC казва, че нещо е добро, лошо, правилно или погрешно, не е доказателство за верността на твърдението; това е просто мнение. За есето ви трябват научни доказателства, а не мнения, пък било то и на много известни и появяващи се по телевизията хора.

АПЕЛИ КЪМ НЕВЕЖЕСТВОТО: само защото няма доказателства в подкрепа на дадена теза, не означава, че тя не е вярна. По същия начин, ако твърдите, че нещо трябва да е вярно или реално само защото никой не е успял да го обори, допускате грешката на апелирането към невежеството.

АПЕЛИ КЪМ СЪСТРАДАНИЕТО: „Моля не ми пишете двойка, защото котката ми се разболя и трябваше да я водя на ветеринар, а след това ми откраднаха портфейла и не можах да си взема такси; трябваше да вървя пеша, а валеше силно и когато се прибрах, не можах да намеря ключовете си, така че трябваше да се обадя на сестра ми, та когато тя дойде, вече беше много късно, на мен ми беше лошо, трябваше да си легна и не можах да довърша есето.“ Много злощастно стечение на обстоятелствата наистина, но не е валиден аргумент. Работата ви се оценява по това, което предавате, а не по намеренията ви за онова, което сте щели да напишете, ако обстоятелствата бяха различни.

АЕЛИ КЪМ ПОПУЛЯРНОСТТА: много често срещана грешка и може да се види там, където някой се опитва да се аргументира на базата на „всеки твърди това“. Само защото някаква практика или нагласа има одобрението на мнозинството (реално или въображаемо), това не означава, че е най-добрият начин за правене на нещата.

АПЕЛИ КЪМ ТРАДИЦИЯТА: така винаги се е правило в миналото, следователно точно така трябва да продължи да се прави. Не е задължително вярно, разбира се, но е проблем, който се среща, когато сте направили изследване или сте изучавали процедура, която демонстрира по-добър подход, а аудиторията не желае да слуша, отхвърляйки аргументите ви просто защото са различни от това, което е било правено в миналото.

ОБЪРКВАНЕ НА ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ: има статистики, които показват, че яденето на много сладолед корелира с по-висок процент удавяния. Сладоледът ли повишава риска от удавяне? Ако това е заключението ви, бъркате причина и следствие, а и не разбирате проблема на третата променлива. Две неща може да вървят много често заедно, но това не означава, че едното е причина, а другото – следствие от него.

ФАЛШИВА ДИХОТОМИЯ: понякога тази грешка се прави неволно, до голяма степен защото имаме ограничени познания по дадена тема. Тя се допуска, когато твърдим, че има само две възможности и полагаме усилия да отхвърлим едната, а след това използваме това като доказателство, че другата трябва да е правилният отговор. Може да има много други възможности, но ние да сме ги пропуснали – преднамерено или непреднамерено. Ако искате да избегнете тази грешка, уверете се, че когато представяте две възможности и след това елиминирате едната от тях, изводът ви е, че възможност А като че ли е по-добро обяснение на явлението, отколкото възможност Б. Може и да обясните, че осъзнавате наличието на други възможности, но трябва да посочите защо сте избрали да говорите само за тези две.

ПРИБЪРЗАНИ ОБОБЩЕНИЯ: ако прегледате само два или три източника и те казват едно и също нещо, може да сте изкушени да допуснете, че те отразяват цялостното научно мнение по темата. Възможно е обаче да сте попаднали на двете статии в света, които не са съгласни с широкия консенсус в научната общност, така че сте направили преждевременно заключение.

POST HOC: означава „след това“ на латински и е термин, на който ще се натъквате в курсовете по статистика. Когато става дума за логическата грешка post hoc в аргументирането, правите погрешното допускане, че тъй като B следва A, това означава, че A е причинило B.

ОТКЛОНЯВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО, или това, което англоговорещите наричат red herring: много подходяща стратегия в криминалните романи и филми, но ако я използвате в есетата си, ще се плъзнете по тангентата и ще аргументирате нещо, което няма никакво отношение към зададената тема.

ХЛЪЗГАВ СКЛОН: случва се, когато навържете поредица от стъпки или събития, които се развиват към заключение с тежки последици, за което няма никакви реални доказателства, например аргументацията: лекарството Х е предписвано в случаи на разстройството Y, но има толкова сериозни странични ефекти, а в някои случаи води до увреждане на органи и органна недостатъчност, така че пациентът има нужда от трансплантация, но пък списъците на чакащи са толкова дълги, че може да е изкушен да си купи орган на черно и така да подхрани незаконната международна търговия на органи. Така ще стигнете до извода, че фармацевтичната индустрия индиректно подпомага незаконната търговия с органи. Къде са доказателствата в подкрепа на подобно твърдение? Предпоставката не води логически до такова заключение.

АРГУМЕНТ, КОЙТО Е ТАКА ПРЕДСТАВЕН, ЧЕ ДА Е ЛЕСЕН ЗА ОБОРВАНЕ: да можете да очаквате потенциалните контрааргументи и да се защитите срещу тях, е полезна стратегия, която засилва позицията ви. Ако се опитвате да го направите обаче, като представяте свръхопростена или неимоверно преувеличена версия на позицията на опонента си просто за да я отхвърлите и да твърдите, че действителната му позиция трябва да бъде отхвърлена, допускате тази логическа грешка. Вие не само интерпретирате погрешно противоположната позиция, но и подкопавате вашата, като прибягвате до такива често твърде очевидни тактики.

Литературен обзор

Обзорът на литературата не бива да се бърка с рецензия на книга: прегледът проучва научни статии, книги и други източници (например дисертации, сборници от конференции и т.н.), които са релевантни на определен въпрос, област на изследване или теория, осигурявайки описание, обобщение и критична оценка на всеки труд. Целта е да се предложи общ поглед върху значимата литература, публикувана по дадена тема.

Това е описание на публикуваното по темата от признати учени и изследователи. Понякога може да ви се дава като отделно задание (например като анотирана библиография), но по-често е част от въведението на есе, изследователски доклад или магистърска дипломна работа и дисертация. При писането на обзор на литературата целта ви е да запознаете читателя с познанието и идеите, които са били натрупани по темата, и какви са техните силни страни и слабости. Като всеки писмен труд, обзорът на литературата трябва да се дефинира от ръководна концепция (например вашата изследователска цел, проблема, който обсъждате, или тезата, която защитавате). Това не е просто описателен списък на публикувани материали или набор от обобщения, т.е. той е форма на критична дискусия, демонстрираща осъзнаване и вникване в различните аргументи, теории и подходи. Обзорът трябва да е синтез и анализ на релевантните публикувани произведения, свързани през цялото време със собствените ви цели и обосновка.

Обзорът на литературата може да е съществена част от дипломна работа или дисертация, или да е самостоятелно произведение по дадена тема. Той обаче не представлява нов научен принос.

Освен разширяването на познанията ви по темата, писането на обзори на литературата ви дава възможност да изградите и да демонстрирате умения в две области:

търсене на информация: способността ефикасно да преглеждате литературата, да използвате ръчни или компютъризирани методи, да откривате полезни статии и книги;
критична оценка: способността да прилагате принципите на анализа, за да откривате непредубедени и валидни изследвания.

Обзорът на литературата трябва:

да сравнява и да съпоставя становищата на различни автори по даден въпрос;
да групира авторите, които достигат до сходни заключения;
да критикува аспекти на методологията;
да подчертава водещи изследвания;
да отбелязва кои автори не са съгласни едни с други;
да подчертава празнотите в познанията;
да показва как вашето изследване се свързва с литературата като цяло;
да завършва с обобщение на разкриваното от литературата.

Когато решавате коя книга или статия да включите, си задавайте следните въпроси:

Авторът формулирал ли е проблем?
Ясно дефиниран ли е? Неговата значимост (мащаб, тежест, релевантност) ясно ли е показана?
Може ли към проблема да се подходи по-ефективно от друга гледна точка?
Каква е изследователската ориентация на автора (например интерпретативна, критична, комбинация от двете)?
Каква е теоретичната рамка на автора (например феминистка, психоаналитична, развитийна, бихейвиористична)?
Какво е взаимоотношението между теоретичните и изследователските перспективи?
Авторът оценил ли е литературата, релевантна на проблема? Авторът включва ли литература, заемаща позиции, с които той не е съгласен?
В изследователски материал: колко добри са базисните компоненти на изследователския план (например популация, интервенция, резултат)? Колко точни и валидни са измерванията? Анализът на данните коректен и релевантен ли е на изследователския въпрос? Заключенията основават ли се на данните и анализа им?
В материал, писан за широката аудитория, авторът апелира ли към емоциите, представя ли едностранни примери и използва ли реторично зареден език и тон? Има ли обективна база на разсъжденията, или авторът просто описва това, в което вече вярва?
Как структурира авторът аргументацията? Можете ли да „деконструирате“ потока на аргументацията, за да видите дали и къде той се разпада логически (например при установяването на причинно-следствени отношения)?
По какъв начин тази книга или статия допринася за разбирането ни на проблема, който се изучава, и по какъв начин е полезна за практиката? Кои са силните страни и ограниченията?
Как тази книга или статия се свързва с конкретната теза или въпрос, който разработвате?

Компоненти

Подобно на изследването, разработването на обзор на литературата има четири етапа:

Формулиране на проблема: коя тема или област се изследва и кои са нейните компоненти?
Търсене в литературата: откриване на материали, релевантни на изследваната тема.
Оценка на данните: определяне кои литературни източници имат съществен принос за разбирането на темата.
Анализ и интерпретация: обсъждане на резултатите и заключения от релевантната литература.

Обзорът на литературата има следните елементи:

Обзор на темата, проблема или теорията, която се разглежда, заедно с целите на прегледа на литературата.
Разделяне на произведенията от обзора на категории (например тези в подкрепа на определена позиция, тези против нея и трети, които предлагат напълно различна теза).
Обясняване как всяко произведение прилича на и как се различава от останалите.
Заключения за това, кои произведения са най-добре обмислени в аргументацията си, най-убедителни и имат най-голям принос за разбирането и разработването на изследвания въпрос.

При оценяването на всяко произведение трябва да се обмислят следните неща:

Произход: какви са „акредитивите“ на авторите? Аргументите на авторите подкрепени ли са от доказателствата (например изследвания на случаи, разкази, първичен изследователски материал, статистики, най-нови научни резултати)?
Обективност: гледната точка на авторите непредубедена ли е? Обмислят ли се данни, които противоречат на позицията им, или определена уместна информация се пренебрегва, за да се докаже тезата на авторите?
Убедителност: кои от тезите на авторите са най-убедителни и кои са най-малко убедителни?
Стойност: аргументите на авторите и заключенията им убедителни ли са? Произведенията в крайна сметка допринасят ли по някакъв съществен начин за разбирането на темата?

За повече информация вж.

Представяне на собствено изследване

Групови проекти

Представяне на конференция

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

ПРЕДСТАВЯНЕ С ПОСТЕР

Най-вероятно първите ви представяния ще са с постери. Академичните постери са често срещан начин за представяне на резултатите. Най-често срещаната грешка, която студентите правят, е да закачат разпечатания си доклад на стената: страници и страници с текст с големина 12 пункта, залепени на по-голям картон – това не е постер. Четенето на един постер не трябва да отнема две-три минути, че и повече, а десетки секунди (Malmfors, Garnsworthy & Grossman, 2003). Добрият постер е с голям шрифт, ясни изображения и много малко текст. Това е постер – зрително изображение, така че трябва да го имате предвид. Това не е лабораторен доклад или министатия. Той трябва да улавя вниманието, да събужда интерес и да насърчава дискусия и въпроси.

Придържайте се към професионалните стандарти: не бива да има украшения, прекалено използване на цветове или картинки, които не добавят нищо към информацията, а създават излишна претрупаност; вие рекламирате научно изследване, а не парти. Не бива да има неща, които се подават извън постера или стърчат напред – това е постер, а не колаж.

Има различни начини да се направи постер, така че могат да се дадат само някои най-общи насоки и общ пример. Освен ако не е изрично посочено, обикновено в постера не се включва резюме и със сигурност не се включва дълъг литературен обзор или детайлни методи и дискусии. Вместо тях може да формулирате целите и обосновката на изследването. Методите и процедурите ще са включени много накратко – само ключова информация. Резултатите ще са представени много лаконично и ще са допълнени с една или малко на брой графики и/или таблици. Обсъждането също ще е много кратко и е вероятно заключението ви да е сведено до едно изречение.

Как постигате това? Използвате само подточки (bullet points). Те ще са кратки, само с няколко думи, а не дълги изречения. Защо? Постерите трябва да могат да се четат много бързо, тъй като в една и съща сесия на конференция вероятно ще има много постери (потенциално стотици, ако е голяма). Никой няма да си направи труда да се задържа повече от няколко секунди, за да прочете постера ви, ако види, че е претрупан с текст. Същото важи, ако шрифтът е прекалено малък: трябва да е минимум 24 пункта. Човек, който иска да прочете постера ви, обикновено ще го прави от 30 до 90-100 см разстояние. Може да има няколко души, събрани пред постера едновременно и ако трябва да си залепят лицата за него, за да четат дребния шрифт, няма да го направят – ще преминат към следващия.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ:

Следвайте стриктно насоките, които са ви дадени за конкретния постер, който представяте.
Помнете, че постерът ви трябва да е зрително привлекателен.
Не включвайте украшения само заради украшенията.
Като фон може да имате много бледа и ненатрапваща се фотография или образ.
Не пишете дълги изречения или параграфи.
Използвайте само подточки (bullet points)
Използвайте поне 24-пунктов шрифт
Използвайте нормален шрифт – никакви причудливи и ексцентрични шрифтове.
Използвайте разрядка от ред и половина.
Избягвайте да използвате червени и зелени линии в графиките, тъй като далтонистите не могат да ги разграничават.
Избягвайте бледите шрифтове, тъй като не са лесно видими на ярка светлина.
Избягвайте печатането на постера на гланцирана хартия, тъй като това затруднява четенето на ярка светлина (използвайте матово, а не гланцово покритие).
Бъдете лаконични.

Защо добрият постер съдържа минимум текст? Помислете за филмовите афиши. Каква е целта им? Помислете за рекламите по спирките. Каква е целта им? Вашият постер е реклама на вашата работа, а не пълно житие и битие. Искате хората да спрат и да го погледнат внимателно, за да ви зададат въпроси. Важна част от представянето на вашия постер е как ще говорите за него пред интересуващите се читатели. Трябва да останете до постера си по време на сесията; не се отклонявайте, за да разглеждате чуждите. Трябва да имате и купче с копия в размер A4 на вашия постер, така че хората да могат да си вземат, ако пожелаят. Защо? На някои конференции постерите се излагат предната вечер преди действителната постерна сесия и могат да останат там ден или два, или през цялата продължителност на конференцията. Очевидно е, че не можете да седите неотлъчно до постера в продължение на дни – трябва да сте там само през определения период. Ако сте оставили наблизо купчинка с версията на постера си във формат A4, хората могат да си вземат и да се свържат с вас по-късно, ако имат някакви въпроси или коментари. Трябва да обръщате внимание и кога трябва да свалите постера си. Ако го оставите след времето, когато трябва да се свали, ще бъде изхвърлен. Пари, прахосани на вятъра, а персоналът по сигурността по летищата ще се чуди защо пренасяте огромен, приличащ на базука предмет, без в него да има постер на връщане.

Независимо от конкретните инструкции, под заглавието винаги ще трябва да включите името си, а ако сте студент – името на научния си ръководител и на всеки друг, който директно е подпомагал работата ви. За разлика от груповите проекти обаче вашето име ще е на първо място, тъй като това е ваша работа. Ще трябва да посочите катедрата и университета, както и имейл адреса си. Ще включите и официалното лого на университета си от едната страна на заглавието, и логото на катедрата (ако тя има) от другата страна. Ако постерът ви е само с учебна вътрешноуниверситетска цел или като курсов проект, не е нужно да включвате лого и имейл адреси, както и детайли за катедрата и университета. Ще трябва обаче да включите името на научния си ръководител. Има множество различни типове оформления в зависимост от конкретните насоки, които са ви дадени, но общ пример е следният (както виждате, има много малко текст).

Заглавието ще е в нормален шрифт, около 32 пункта, имената и адресът – 20 пункта, а текстът на постера – поне 24 пункта. Този дизайн е подходящ за постер, който ще е в пейзажен формат и не по-голям от размер A1. Ако сe иска ориентация портрет, ще трябва да използвате само две колони. Някои конференции изискват постерът ви да е с размер A0 и в тези случаи ще включите малко повече информация, за предпочитане кратки подточки (bullet points) и релевантни изображения. Този размер не е извинение да се залепят страниците от писмения доклад.

Размер на хартията	Брой страници A4
A3	2
A2	4
A1	8
A0	16

Професионалното отпечатване на хартия с размер A1 или A0 може да е много скъпо, особено когато си дадете сметка, че това е нещо, което ще използвате само веднъж – не може да ходите с един и същ постер на различни конференции. Ако става дума за действителна научна конференция, може да се опитате да го отпечатате професионално, но това не е необходимо, ако става дума за учебна сесия в университета. Можете да направите постера си от поредица от страници A4, които да ламинирате и след това да обедините в правилната последователност, за да стане единен постер с нужния размер и форма (например пейзажен формат размер A1). Ако ще го печатате, трябва да го проектирате като един-единствен слайд на PowerPoint и след това да определите страницата с желания размер. Ако ще се печата професионално, отбележете версията на PowerPoint, която сте използвали, и дали сте го правили на Mac или на PC – печатарите имат нужда от тази информация: ако има и малка разлика в техните настройки и тези на вашия компютър, това може да промени детайлите достатъчно, за да се окажете с разпечатка, която е твърде малка или голяма, или с разместени графики, или голяма бяла линия върху страницата.

Проектирането на постера е само първата стъпка в представянето му на конференция. Не стойте просто до постера си, усмихвайки се или изглеждайки твърде отегчени. Там сте, за да говорите с интересуващите се от вашата работа и да осигурявате допълнителната информация, която не е включена в постера ви. Това означава, че трябва да сте много добре запознати със съдържанието на постера и на изследването, и да можете да говорите ясно и уверено, когато ви попитат. Трябва да сте любезни и дипломатични. Помнете, че сте там като представители на вашия университет и се дръжте подобаващо. Не изпадайте обаче в паника. Там сте, за да говорите само за изследването, което сте провели, и ако сте студент, от вас няма да се очаква да знаете абсолютно всичко, което е било направено във вашата област.

ГРУПОВИ ПРОЕКТИ И ПРЕДСТАВЯНЕ

Ако групово трябва да проведете изследване и след това да напишете общ доклад, има някои въпроси, които трябва да обмислите. Физическата структура на доклада вероятно ще остане същата като на индивидуалния доклад, въпреки че той може би ще е много по-дълъг. Ще са необходими редовни срещи на екипа и е важно ако някой член не изпълнява своята част от работата, да говорите с преподавателя, който супервизира упражнението. Когато докладът е групов, всеки член ще получи една и съща оценка. Не си струва някой, който не работи, да проваля усилията на всички останали в групата.

Ето някои предложения за подхождането към писането на групов доклад:

Разпределете част от доклада на всеки член на екипа, така че всеки да има какво да прави (това включва библиографската справка и форматирането).
Тъй като въведението и частта с обсъждането на резултатите са много дълги, можете да ги разделите на секции.
Преценете броя думи, които ще са необходими за всяка секция, така че всяка тема или секция да получат равно внимание.
Всеки човек трябва да подготви библиографската справка за своята секция (да я оформи както трябва), така че този, който отговаря за форматирането на окончателната библиографска справка, да може да се ориентира и да разполага с цялата информация.
След като всеки е написал своята част, те трябва да се обединят по начин, който прави доклада единен – все едно е написан от един-единствен автор.
Препоръчително е всеки да го прочете като коректура.
Всеки член на екипа трябва да е готов и да е свободен да посочва всичко, което му се струва некоректно, липсващо, прекомерно, зле структурирано, зле написано или форматирано.
Групата трябва да осмисли, да обедини и да въведе предложените корекции.
Индивидуалното его трябва да бъде оставено настрана (по-лесно е да се каже, отколкото да се направи) и групата трябва да постигне съгласие по всички промени и корекции в доклада.
Когато отбелязвате имената на членовете на екипа на титулната страница, ги подредете по азбучен ред по фамилни имена.

Представянето на груповия доклад може да стане по различни начини и кой ще изберете, зависи от поставените изисквания: чрез постер (вж. по-горе), един член на групата представя доклада официално, групата изнася кратко изложение или изнася цяла лекция.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯ

Освен постери, може да се наложи да представяте работата си на конференция: да изнесете кратко изложение, често не повече от 15–20 минути, а и пълна презентация, т.е. официална лекция върху работата си. Има краен срок, до който трябва да кандидатствате пред организаторите на конференцията, за да бъдете разглеждани като потенциален участник. Ако кандидатствате за представяне с постер или кратко изложение, често ще искат да осигурите предварително резюме, заглавие и автори. Понякога организаторите искат да се представи минидоклад, в който да дадете силно съкратен вариант на доклада си на една-единствена страница A4, или може би до 1500 думи на дължина (приблизително 3 страници). Това означава, че трябва да сте завършили изследването и да сте го написали месеци преди датата за представяне – нещо, което студентите често не осъзнават. Конференцията може да е през април, но резюмето и министатията трябва да са били представени предишния ноември. След като организаторите прегледат представените документи, ще вземат решение кои презентации най-добре съответстват на темата на научното събитие и ще ви уведомят дали сте избрани да представите постер, кратко изложение или пълна лекция, или пък кандидатурата ви е била отхвърлена. Конференциите са скъпо занятие: трябва да платите регистрационна такса, транспортни разходи и настаняване и храна, но ако сте поканен оратор (изнасяте цялостна лекция), е възможно да ви платят всички разходи.

Облеклото за такива събития не е нужно да е изключително официално, но пък трябва да сте спретнати и чисти, и не твърде всекидневни: никакви дънки (освен черни) или тениски и пуловери с апликации или лога по тях, никакви големи вериги или колани с огромни токи и прекомерни бижута, никакви гуменки, къси панталони, джапанки, миниполи, дълбоки деколтета или голи гърбове. Внимавайте и с парфюмите и дезодорантите: не искате да задушите хората и да ги отблъснете от вас и от вашия постер. Определено не желаете да ви запомнят като човека, който е изглеждал така, сякаш отива на плаж, футболен мач или нощен клуб, който е ухаел като парфюмерия или е демонстрирал твърде много плът и долното си бельо – искате да ви запомнят с работата ви и с личността ви.

Ще ви дадат определено време в сесията, която най-вероятно ще съдържа още три, четири или пет други презентации. Ще има председател, който ще представя ораторите и ще следи за времето. Често има светлинна система: когато пред вас светне оранжева лампа, знаете, че имате още 5 минути, а когато светне червена лампа, трябва да приключите, защото времето ви е изтекло. Друг път няма светлини, а председателят вдига карта, която би трябвало да можете да видите с ъгълчето на окото, докато фокусирате вниманието си върху изложението и аудиторията пред вас. Ако надскочите времето си, няма да има възможност за въпроси и отговори, а може да забавите и останалата част от сесията, на което не се гледа с добро око.

Структурата следва обичайната последователност на научния доклад, но най-важната част от представянето ви са резултатите, обсъждането и заключенията. Трябва да имате и кратко въведение: как и защо сте провели изследването, но без да се впускате в големи подробности. Някои насоки:

Не повече от един слайд на минута говорене (а вероятно и по-малко).
Говорете бавно и ясно.
Осъществявайте зрителен контакт с аудиторията.
Не четете от подготвения текст.
Не претоварвайте слайдовете си с текст (използвайте кратки подзаглавия (bullet points).
Репетирайте изложението си предварително, така че слайдовете ви да ви служат като подсещане.
Уверете се, че имате разпечатка на слайдовете пред себе си, в случай че проекторната система се развали.
Не се свенете да показвате ентусиазма си.
Ако обикновено използвате ръцете си, за да наблягате на дадени пунктове от представянето, не се опитвайте да ги криете зад катедрата – бъдете себе си.
Не използвайте жаргон.
Не използвайте дразнещи и повтарящи се фрази – езикови паразити, като „знаете“, „нали разбирате“, „в това изследване“, „съответните“, „а именно“, „значи“ и т.н.
Не задавайте никакви въпроси на аудиторията и не им давайте задачи за изпълнение.
Опитайте се да направите изложението си достъпно за максимално широка аудитория, като избягвате прекалено техническия език (можете да го оставите в слайдовете) или като приемате, че всеки знае какви съкращения използвате.

Писане на доклади

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

Докладите се пишат в определен формат и е много важно точно да следвате структурата. Ако преподавателят ви иска нещо друго, следвайте дадените ви инструкции. Помнете обаче, че ако един преподавател иска нещо по-специално и се отклонява от стандартния формат, това не означава, че вие трябва да го правите във всички курсове, когато не е упоменато изрично. Небрежността в използването на правилния формат на доклада ще ви струва отнемане на точки, а оттам и по-ниска оценка.

СТРУКТУРА НА ДОКЛАДА

Функцията на доклада е да обясни какво изследване е било проведено, защо е било направено, точно как е било направено, какви резултати са получени и какви са последствията от тези резултати, когато се съпоставят с публикуваната литература. Писането на доклади е важно умение. То охваща уменията, използвани в писането на есета, заедно с подходящата употреба на анализ на данните, а представянето следва строги правила; конкретна информация ТРЯБВА да се представи в определени части на доклада. Основните части на всеки доклад са:

заглавие
съдържание
резюме
въведение
методи и процедури
резултати
обсъждане
литература
приложения

ЗАГЛАВИЕ

То често се пренебрегва. Не е рядкост първо да се напише докладът, а след това набързо да му се постави някакво заглавие, без всъщност да се мисли какво съобщава и внушава то. Или пък просто копирате името на заданието на титулната страница, но това също не е адекватно. Заглавието обикновено е на отделна страница заедно с името ви и факултетния ви номер и всяка друга информация, която се изисква да осигурите, например курса и преподавателя. Понякога ще има изискване да не слагате никакви илюстрации или снимки на титулната страница.

В идеалния случай заглавието трябва:

да не надвишава десетина думи;
да посочва за какво е било изследването;
да посочва независимата и зависимата променлива;
да идентифицира участниците;
да посочва някакъв ключов аспект на резултатите.

Кратко, запомнящо се заглавие може да звучи добре, но да не дава на читателя информацията, която търси. Постерите са нещо друго – приковаващите вниманието заглавия могат да привличат читателите и да се помнят лесно. Първо, за какво е било изследването? Учите психология, а не се обучавате за писане на печатни реклами. Има определени типове информация, които трябва да присъстват в заглавието, но има и излишни думи и фрази, които трябва да се елиминират. Тъй като е изследователски доклад, очевидно няма нужда да пишете „изследване върху“ или „изследване дали“ или каквото и да било друго, което да казва на читателя, че изследвате нещо. Трябва обаче да посочите независимата и зависимата променлива, без да използвате тези думи. Най-простият начин да запомните тези два типа променливи е: независимите променливи са неща, които използвате, за да изследвате нещо (например възраст, пол, професионален статус, височина и т.н.), докато зависимите променливи са нещата, които се опитвате да откриете (например IQ резултати, резултати за депресия, резултати за тревожност, нагласи, време на реакция и т.н.).

Заглавието трябва да посочва изследваните лица или участниците. Ако работата ви се занимава с хора, английският еквивалент е участници (participants); по-старият термин беше subjects, но неотдавна политиката се смени и този термин е изхвърлен от употреба за хората и е запазен за експерименталните животни.

Заглавията често са частта от публикуваните статии, които почти не поглеждате, но можете да ги използвате, за да ви помогнат да се научите да пишете по-добри заглавия на собствените си изследователски доклади. Погледнете някои статии и разчупете заглавията им: за какво е било изследването? Кои са били независимите и зависимите променливи? Кои са били участниците и какви са били ключовите резултати? Няма значение дали разбирате нещо от предмета на статията.

СЪДЪРЖАНИЕ

Когато читателят отгърне титулната страница на изследователския доклад, трябва да види съдържанието. Погрижете се то да е подредено и ясно. Трябва да включва номера на страницата, на която започва всяка основна част на текста, списък на таблиците и фигурите, които са представени в доклада и номерата на страниците, на които могат да се открият. Няма нужда тази страница да е нещо специално – текстообработващите програми го правят вместо вас, ако сте въвели коректно нивата на заглавията в текста.

В по-големите доклади вероятно ще има многобройни таблици, фигури (т.е. снимки и графики) или подчасти във всяка основна част и номерирането им ще улесни читателя. Например първата таблица в частта с резултатите ще е таблица 3.1, което сочи, че е първата от част 3 в доклада. Може да поискате да се върнете към тази таблица по-нататък в обсъждането, така че номерирането посочва точното място и е удобно, особено ако става дума за магистърска дипломна работа (приблизително 10 000 до 40 000 думи в Европа и САЩ) или докторска дисертация (приблизително 40 000 до 100 000 думи в Европа и САЩ при 300 думи средно на страница).

РЕЗЮМЕ

Резюмето е самостоятелно и самообясняващо се обобщение на целия доклад. То трябва да осигурява детайли за изследователския въпрос, зависимата и независимата променлива, детайли за участниците, методите, статистическите анализи, резултатите и последиците от тях в светлината на проверяваната хипотеза, и обикновено е между 120 и 150 думи. За по-голям доклад, например магистърска дипломна работа, резюмето обикновено е по-дълго. Макар че се поставя в началото на доклада, най-добре е да се пише, след като завършите останалата част от него. В крайна сметка това е лаконично, но детайлно обобщение на цялото изследване, така че е по-лесно да го напишете, след като всичко е готово. Ето два варианта на едно и също резюме: едното е слабо, а другото – по-добро.

Вариант 1 (слабо резюме)

Вариант 2 (по-добро резюме)

Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976) правят изследване, което показва, че мъжете и жените носят книги по различен начин. Ние събрахме случайна извадка от студенти и наблюдавахме начина, по който те носят книгите си. Въведохме данните в статистически пакет и установихме, че авторите са прави.

За да се провери теорията, издигната от Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976), че има полово различие в начина, по който мъжете и жените носят книги, беше проведено наблюдение от екип от първокурсници по психология в университет ХХХ. Беше използвана опортюнистична извадка и бяха наблюдавани 209 студенти (м=104; ж=105). Стилът на носене на книгите, организиран в шест различни метода (разделени на два основни типа), дефинирани от Джени и Джени, беше отбелязван със знака „Х“ в съответстващата колонка на напечатан списък. Повече мъже, отколкото жени използват метода на носене на книги, обозначен като Тип А, т.е. тясната страна на книгата облегната върху бедрото или пред гръдния кош (X² = 55,46; p < 0,0001), което подкрепя по-ранните публикувани резултати.

Какво не е наред с първия пример? Първо, това резюме е твърде кратко. То ви казва какво е направено и защо, но е много повърхностно и няма никакви детайли. Каква е разликата между мъжете и жените при носенето на книгите според Джени и Джени (Jenni & Jenni, 1976)? Кои са тези „ние“? Настрана от факта, че не бива да използвате „аз“, „мен“, „ти“, „ние“, „наш“, „ваш“ и подобни думи в доклада, това означава, че авторът не е бил единственият изследовател. „Случайна извадка от студенти“ има много строго и специфично значение, така че как е бил направен този случаен подбор? Случайна ли е била, или опортюнистична? Как е отбелязван начинът на носене на книги? Колко книги? Големи или малки книги? Фразата „направихме изследване“ е напълно излишна, но също толкова излишна е и „въведохме данните в статистически пакет и установихме“. Никой днес не смята на ръка и тази фраза не ни казва нищо за резултатите. Нищо не ни казва и цялото резюме. „Авторите са прави“ – кои автори? И кое е правото? Ако резюмето поставя повече въпроси за изследването, отколкото дава отговори, е наистина много слабо резюме.

ВЪВЕДЕНИЕ

Въведението много прилича на есе. То дава релевантната фонова информация за темата, която се изследва; тук ключът е „релевантен“. Не пишете дълги есета за историята на разстройствата на храненето и как те засягат хората през целия им живот, ако изследователският въпрос е болестността от разстройства на храненето в юношеска възраст. Темата трябва да се адресира, но много кратко и въведението ви би следвало да започне широко и постепенно да се стеснява фокусът. Целият материал трябва да е подплатен с правилно цитиране и библиографска информация. То завършва с формулиране на хипотезите или изследователския въпрос, които се проверяват, например „хипотезата е, че мъжете ще демонстрират по-благоприятна нагласа от жените към телевизионната анимационна поредица Beavis & Butthead“. Никакво описание не се прави на това, как реално сте провели изследването – това е в по-нататъшна част.

МЕТОДИ И ПРОЦЕДУРИ

Тази част трябва да съдържа достатъчно детайли, така че всеки друг, който пожелае да ги следва, да може да повтори изследването ви. И тук има конкретен начин, по който това трябва да се направи. Тази част е структурирана така:

Експериментален план
Участници
Материали
Процедура

Експериментален план

Тази подчаст е много кратка, обикновено един-единствен абзац, и трябва да дава детайлите на използвания експериментален план. Не тук казвате на читателя си какви са стъпките в осъществяването на изследователския проект – това е по-нататък. Може да е изследване с въпросник, с наблюдение, експериментална ситуация или повторение на друго изследване, но с някаква вариация (различна възрастова група, различна култура и т.н.).

Ще трябва да посочите независимата и зависимата променлива. За независимата променлива ще трябва да укажете нивата, на които е била измервана, т.е. начина, по който тя би могла да се разчупи на подчасти (ако тя е била полът, очевидно нивата са мъж и жена). Много независими променливи имат нива, които избирате самите вие, например възраст и социоикономически статус. Няма очевидни нива и вие решавате какви категории (нива) ще включите.

Понякога студентите се опитват да включат колкото се може повече потенциални независими променливи, но не го правете за лабораторен доклад. Ако включвате независима променлива, тя трябва да е релевантна на изследователския въпрос или хипотезите и след това трябва да я използвате в анализа. Не искайте от участниците да ви дават лична информация просто за забавление. Питайте ги за образованието например само ако имате убедителни основания да го направите и трябва да използвате тази информация в доклада си.

Дали сте използвали контролна група или сте правили опити да контролирате намесващите се променливи, е друга информация, която трябва да включите в частта върху експерименталния план. Ще трябва да посочите нещо релевантно на анализа на резултатите: дали изследването повтаря измерванията (вътре в групите), използва независими групи (между групите) и т.н.

Тук не споменавайте неща, които не са релевантни на изследването ви, например ако е било наблюдение, е много невероятно да ви е необходима контролна група, така че защо да я споменавате?

Участници

Тук трябва да отбележите колко участници е имало (например N = 30) и броят от тях на мъжете и на жените (например N = 30; м = 14; ж = 16). Трябва да посочите възрастовия диапазон и средната възраст. Кои са тези участници (като група, никога не ги посочвайте по име и не осигурявайте никаква информация, чрез която могат да бъдат идентифицирани) и как са били набрани? Важно е да посочите и всички стимули, които сте предлагали на участниците, тъй като е възможно те да имат ефект върху типа хора, които сте привлекли или върху мотивацията им да участват в изследването. Голяма част от изследванията в психологията са правени с американски студенти, участващи заради кредити за курсове. Следователно те представляват до голяма степен американци от средната и горната класа, под 22-годишна възраст, които е трябвало да участват, за да завършат успешно курса си. Колко представителна е за общата популация тази група, или в интерес на истината всяка тестирана група?

Материали

Тук трябва да посочите материалите и апаратите, които сте използвали в изследването. Може да сте използвали лист и хартия, и хронометър, или някаква лабораторна апаратура – в този случай трябва да посочите марката и модела. Често е полезно да споменете името на статистическия пакет, който сте използвали за анализиране на данните (някои пакети правят нещата по по-различен начин от други), но не е необходимо да пишете името на текстообработващата програма или дали ползвате Mac или PC. Този тип информация е нерелевантна и няма никакво отношение към изследването. Нерелевантно е и какъв цвят химикалки сте давали на участниците (освен ако цветът е важен в изследването) или размерът на пликовете, в които сте поставяли въпросниците.

Ако сте използвали чужд въпросник, трябва накратко да го опишете: кой е, за кого е, кой е авторът му, какво измерва, какви фактори съдържа, как се обработва? Непопълнено копие от всеки тип въпросник или лист за събиране на данни трябва да се приложи като приложение, а частта с материалите на доклада да насочва читателя точно към това конкретно приложение (например вж. Приложение 1). Тези приложения трябва да са номерирани в реда, в който се споменават в доклада ви.

Процедура

Тук описвате точно как сте провели изследването. Трябва да включите достатъчно детайли, така че всеки, който се опита да повтори работата ви, да може да го направи. Ако са представяни стимули, какви са били? Ако участниците са гледали думи на компютърен екран, в какъв цвят са били? С каква големина на шрифта и с какъв шрифт? Колко далече участниците са седели от екрана? Колко дълго е бил стимулът на екрана? Колко ярък е бил екранът? Осветление, вентилация и температура на стаята? Колко опита? Какъв е бил методът за реагиране на участниците? Как сте гарантирали, че са спазени етичните изисквания за психологическите изследвания? Не включвайте нерелевантните детайли.

Трябва да представите инструкциите, дадени на участниците преди, по време на и след експеримента. Ако са дълги, включете ги в приложение и насочете читателя към него. Какво е правил екзаминаторът по време на опита? Присъствали ли сте в стаята? Няколко души ли са правили теста едновременно, или е бил индивидуален? Имало ли е някакви въпроси или възражения от участниците? Това е важен въпрос, тъй като може да сочи потенциална замърсяваща променлива. Често експериментаторите не вземат под внимание дискомфорт или трудност, която експерименталната ситуация може да е създала за отделни участници.

РЕЗУЛТАТИ

Колкото и да е очевидно, тук описвате резултатите си. Внимавайте обаче: ОПИСВАТЕ, а не ИНТЕРПРЕТИРАТЕ. Тази част е строго фактологична. Някои често срещани грешки на студентите тук са:

Смятат, че това трябва да е дълга част (тъй като внушението е, че статистиките са изключително важни и че това е много плашеща част) и я пълнят с опити да обясняват резултатите си или като използват много ненужни думи и фрази.
Правят таблици и графики и просто ги включват без никакви обяснения или пък с „обяснението“ „Таблица 1 показва резултатите от изследването“.
Слагат таблици и графики за всичко.
Смятат, че тази част трябва да е пълна с числа (понякога е донякъде вярно, но в повечето студентски лабораторни доклади тази част е само думи с няколко числа).

Трябва да използвате думи (текст), за да формулирате какво сте открили. Започвате с описателните статистики (колко участници, възраст и пол, честоти), идентифицирате нивото на значимост (например ниво от 1% или от 5%; т.е. p<0.01 или p<0.05), след това споменавате резултатите от бивариативните тестове (две променливи, например корелации, t-тест, Ман-Уитни) и накрая – резултатите от мултивариативните тестове, които сте правили (например факторен анализ, дисперсионен анализ, множествена регресия) с детайлите на всеки post hoc тест, който е трябвало да направите. Разбира се, ако сте направили качествено изследване, цялата част с резултатите ще е от думи и природата на различните качествени анализи е такава, че и частта ще е много по-дълга, отколкото в количествен доклад.

Ако тестовете, които сте направили, дават значими резултати, трябва да ги съобщите заедно с цифрите, но ако няма значими резултати, просто ще кажете, че не е открито значимо взаимоотношение или разлика, или вариация между променливите (посочете ги); не цитирайте цифри.

Графиките и таблиците се използват само за илюстративни цели и са след, а не преди текста, който илюстрират. Нямате нужда от графика или таблица за всеки резултат, а само за основните, при това само ако илюстрацията ще изясни какво сте открили или ще даде зрителна представа колко голямо е различието или колко силно е взаимоотношението. Частта трябва да започва с текст и никога с таблица или графика, тъй като те са зрително представяне на това, което сте описали с думи. Всяка графика трябва да има име и осите да са обозначени. Името започва с „Фигура 1“ и т.н. Снимка или диаграма също се нарича графика. Таблиците също имат име, което обяснява какво е показано, и също са номерирани.

ПРИМЕР

Коментар 1 (обяснение): Това посочва, че по-високите нива на самооценка са положително корелирани с притежаването на външен локус на контрола и с високи резултати по чертите в JBPQ. [Просто превеждате числата в думи, обяснявайки какво означават, без никакви коментари или разработване – това е, което правите в частта с резултатите. ]

Коментар 2 (обсъждане): Този резултат е очакван, тъй като отразява установеното от Том и Джери (Tom & Jerry, 2000). Те са първите изследователи, които свързват локуса на контрола и самооценката, за които се знае, че корелират силно, с резултатите по личностните черти, изследвани с JBPQ. [Опитвате се да свържете резултатите с установеното от други изследователи и това трябва да бъде само в частта с обсъждането. ]

ДИСКУСИЯ

Дискусията е още едно „есе“. В тази част, която е подобна по дължина на въведението, започвате с кратко описание на резултатите, както сте го направили в частта с резултатите. Този път обаче би трябвало да ги ИНТЕРПРЕТИРАТЕ. Структурата следва следния модел:

Повтаряте хипотезата, която е била проверена, или изследователските въпроси, които сте си поставили.

Повтаряте ключовите резултати. Съответстват ли резултатите ви на хипотезата? Помнете, че в психологията никога нищо не се доказва, така че ако резултатите ви съответстват на очакваното, значи „осигуряват подкрепа на хипотезата, че...“. Правете това само ако резултатите ви са значими – тогава може да кажете, че „има достатъчно основания за отхвърляне на нулевата хипотеза“. Ако стойността на p е между p=0,051 и p=0,06, можете да кажете, че „резултатите се доближават до значимост“, но никога не може да твърдите, че резултатите са значими само защото една група е получила по-високи резултати от друга или защото изглежда, че има разлика между тях, когато ги начертаете на графика. Ако стойността на p показва, че резултатът не е значим, значи не е значим. Разбира се, ако сте правили качествено изследване, няма да говорите за стойности на p, а ще описвате ключови резултати в частта с резултатите и трябва да ги повторите тук.

Обсъдете по какъв начин резултатите са подобни или различни от публикуваните статии, на които сте направили обзор във въведението. Това е обсъждане, а не подточки с по няколко думи.

Ако сте получили напълно изненадващ резултат, който не е бил описван в литературата от въведението, коментирайте защо може да се е получил. Проверете в статиите дали някой друг е получавал подобен резултат и включете това в дискусията си. Понякога на студентите се казва: „Не бива да включвате нищо в дискусията, което не сте включили във въведението“ и има основания за тази инструкция. Ако обаче изследването ви е поднесло нещо напълно изненадващо, няма причини да не можете да го обсъдите с позоваване на научната литература.

Ако изненадващият резултат е нещо, което е трябвало да отчетете от самото начало, вероятно ще трябва да интегрирате литературата във въведението и след това да обсъдите резултатите си във връзка с този пункт в дискусията.

Идентифицирайте силните страни и слабостите на изследването си и коментирайте някои посоки за бъдещи изследвания. Винаги си гарантирайте, че ще откриете повече силни страни, отколкото слабости: все пак искате да представите доклада си в положителна светлина. Ако смятате, че методологията на изследването е била дефектна, постарайте се да не правите наистина язвителни коментари, тъй като това ще накара читателя да се запита: „Е защо си го правил, като смяташ, че е толкова лошо?“.

Не забравяйте, че целта на дискусията е да обсъдите ВАШИТЕ резултати и как те се свързват с направеното досега, т.е. това не е повторение на въведението. Трябва да използвате и комбинация от резултатите си с преди публикувани данни в литературата, за да извлечете заключения и да предложите възможности за бъдещи изследвания. Това ще са заключителните думи в частта с дискусията.

ЛИТЕРАТУРА

Частта с литературата е абсолютно идентична с тази на есето. Не я пренебрегвайте: объркването на тази част може да ви струва сериозно намаляване на оценката.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложенията трябва да са номерирани и всяко да започва на нова страница. Списък с приложенията ще е включен в съдържанието ви. Всяко приложение трябва да има заглавие – не ги включвайте без никакъв коментар. Уверете се, че са в правилния ред – този, в който сте ги споменавали в текста.

Публикуване на резултати от статистически анализи

Явяване на изпити

Есеистични въпроси

McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.

Два са основните типове изпити, които са широко използвани в обучението по психология: въпроси с множествени отговори и есеистични въпроси. Те изискват различни умения и всяка форма има своите положителни и отрицателни страни.

ТЕСТОВЕ С МНОЖЕСТВЕНИ ОТГОВОРИ

Тестовете с въпроси с множествени отговори обикновено се състоят от голям брой айтеми (не е рядкост и да са повече от 100) със следната структура: твърдение или въпрос, следвани от четири потенциални отговора (понякога алтернативите може да са пет). Трябва да изберете една от тези възможности, която според вас е вярната или най-добре отговаря на въпроса. Например:

Високото кръвно налягане в отсъствието на видима физическа причина се нарича:

(а) Измислено разстройство.
(б) Психосоматика.
(в) Повишено кръвно.
(г) Есенциална хипертония.

Как ще се подготвите за тест с множествени отговори, имайки предвид специфичната природа на информацията, която се изисква да запомните? Подготовката за такива тестове изисква различна стратегия от тази, която бихте използвали в ученето за отговаряне на есеистични въпроси. При тях ще трябва да четете много повече, да учите от учебника и от допълнителни източници, да се опитвате да разберете по-широките въпроси по темата. За тест с множествени отговори може да работите само по учебника или основната посочена от преподавателя ви литература, тъй като въпросите винаги са по-конкретни. Не е нужно да запаметявате целия учебник наизуст, но трябва да сте наясно с фактите. Откъде знаете къде да ги търсите? Има различни типове въпроси, които се задават в подобни тестове:

Дефиниции

Тези въпроси ще искат да идентифицирате описания термин или ще ви дават термин и след това ще трябва да изберете коя от осигурените възможности най-добре го дефинира. По-горният пример е такъв. За да се подготвите за този тип въпроси, трябва да обърнете внимание на речника в учебника или ключовите думи във всяка глава. Първата ви стъпка е да научите тази терминология и какво означава. След това се върнете към главите, за да идентифицирате всякакви други термини, които ви правят впечатление и които биха могли да се появят в теста. Конспектирайте си ги заедно с определенията им.

Съкращения

В тези въпроси ще ви бъде представено съкращение и ще се иска от вас да посочите кой от предложените варианти за отговор е правилен, например:

REM е съкращение за:

(а) Бързи очни движения.
(б) Движение на дясното око.
(в) Движение на лявото око.
(г) Нито едно от посочените.

Всеки път, когато срещнете съкращение в основната литература в курса, си го отбелязвайте заедно със значението му.

Критерии или етапи

Това също е много популярен тип въпроси в тестове с множествени отговори. Ще откриете, че много неща в психологията имат различни части, етапи или диагностични критерии и трябва да си гарантирате, че ги знаете. Има два начина, по които подобни въпроси могат да се задават: чрез идентифициране на компонентите в правилния ред или откриване какво липсва или е неточно.

Диагностичните критерии може да не са в някакъв определен ред. Теоретичните модели или стадиалните теории обаче, например психосексуалните етапи на развитието според Фройд или йерархията на потребностите според Маслоу, имат части, които трябва да се поставят в определен ред. За тях не е достатъчно да помните само имената на различните стъпки, но трябва да ги подредите в правилната последователност. Ако сте запознати с различните стъпки, етапи или критерии за разстройствата, теориите, моделите, ще можете да откриете верния отговор на въпросите, например:

Трите етапа на Общия адаптационен синдром според Х. Селие са:

(а) Осъзнаване, съпротива, изтощение.
(б) Тревога, реакция, изтощение.
(в) Осъзнаване, реакция, погасяване.
(г) Тревога, съпротива, изтощение.

Учени и парадигми

Два важни типа информация, която трябва да научите заедно с всяка теория, модел или подход, е ученият, свързан с тях, и парадигмата, в която те попадат. С какво са свързани известните хора в психологията? Това са някои от най-лесните въпроси в такива тестове, но въпреки това прекалено много студенти объркват отговорите на тях, например:

Зигмунд Фройд и Карл Юнг се свързват с:

(а) Когнитивната парадигма.
(б) Биологичната парадигма.
(в) Бихейвиористичната парадигма.
(г) Психоаналитичната парадигма.

За да се подготвите за този тип въпроси, трябва да си гарантирате, че винаги свързвате известните теоретици и изследователи с цялостния широк подход, в който са работили/работят (парадигмите), а също и че сте запознати с всяка от основните парадигми в психологията и в какво точно те се състоят.

Попълване на празните места

Тези въпроси са представени като твърдение, което съдържа една или повече липсващи думи. Трябва да изберете правилната възможност, за да завършите изречението, например:

Възприятието за дълбочина при бебетата може да се тестира, използвайки експеримента _________.

(а) Виртуална реалност.
(б) Бинокулярен паралакс.
(в) Виртуална пропаст.
(г) Темпорален контекст.

Тези въпроси могат да са върху всеки аспект на курса, а липсващият термин да е всякакъв: име на изследовател, модел, теория, тест или разстройство. Най-добрият начин да се подготвите за тях е да си отбелязвате ключовата информация, която според вас може да попадне в тестовите въпроси.

Сценарии

Понякога въпросът може да се представи като миниатюрно изследване на случай. Ако е тест по психопатология, трябва да знаете диагностичните критерии за различните типове разстройства, за да можете да отговорите, например:

Борис не се наслаждава на живота, тъжен е, лесно се уморява, няма никакви интереси и има проблеми с храненето и съня. Имал е няколко такива епизода и последния път епизодът е траел повече от две седмици. Той най-вероятно ще бъде диагностициран с:

(а) Шизофрения.
(б) Клинична депресия.
(в) Тревожно разстройство.
(г) Меланхолия.

Факти и числа

Това са въпроси, които изискват от вас да сте запаметили детайли, например болестност, пропорции, възрастов диапазон или други цифрови стойности, които се появяват доста често. Информацията може да е била представена на графика, в таблица, схема или фигура в учебника – нещо, върху което сигурно сте мислили, докато сте се опитвали да разберете и да оцените материала, например:

Разпространението на специфичните фобии при мъжете е около:

(а) 7%
(б) 9%
(в) 11%
(г) 13%

Най-добрият начин да се подготвяте за тези въпроси е да си отбелязвате всичко от лекциите и учебниците, което ви се струва важно като количествен показател: болестност, пропорция или възрастов диапазон, и след това да го запомните.

Някои тестове прилагат „негативното оценяване“, което има за цел да ви откаже просто да се опитвате да отгатвате отговорите. Обичайният формат за това е да получавате една точка за всеки правилен отговор, но да губите 1/3 точка за всеки неправилен отговор. Въпросите, на които не е отговорено, обикновено получават 0 точки. Макар че идеята е да се намали гадаенето, присъствието на негативно оценяване обикновено засилва нивото на стреса сред студентите и може да води до „повторно гадаене“ на въпроси, на които сте отговорили правилно, но смятате, че трябва да са погрешни, тъй като са „твърде очевидни“. При такова оценяване някои студенти може да отговарят единствено на въпросите, за които са абсолютно сигурни, и да пропускат всичко друго от страх да не загубят точки, а това е погрешна стратегия. Винаги се информирайте от преподавателя какъв тип оценяване ще има на теста.

Какво трябва да направите на теста? Първото и най-важното е да запазите спокойствие. Обикновено има повече време, отколкото ще ви е необходимо, ако знаете отговорите на повечето въпроси. Не забравяйте да носите със себе си студентската си книжка, добре работеща химикалка и/или молив. Уверете се, че много внимателно сте прочели инструкциите на теста. Ще се иска да попълните името си и факултетния си номер, така че трябва да го помните.

Помнете, че имате достатъчно време и четете внимателно всеки въпрос и възможностите за отговор; ако ги четете твърде бързо, може да пропуснете нещо или да го разберете погрешно. Ако сте сигурни в отговора, нанесете го в теста или в листа за отговори. Ако не сте сигурни, минете на следващия въпрос. След като сте стигнали до края, върнете се в началото и започнете да отговаряте на въпросите, които първия път сте пропуснали. Ако мислите, че не знаете отговора или не сте сигурни кой е правилният отговор, внимателно прочетете и обмислете всяка възможност за отговор, за да видите дали можете да елиминирате някои от тях. Кои възможности категорично не са правилният отговор? Може да откриете, че чрез тази стратегия ще ви остане една-единствена възможност, която вероятно е вярната. Понякога дори е възможно да откриете, че отговорът на един въпрос се съдържа в друг въпрос в същия тест, или пък да установите, че нещо, което се появява в един въпрос или във възможностите за отговор, ви помага да отговорите правилно на въпрос, за който сте сметнали, че не сте подготвени.

ПОДГОТОВКА ЗА ЕСЕИСТИЧНИ ВЪПРОСИ

Как се подготвяте за есеистични изпити? Първата стъпка е да потърсите примери на предишни есета, дори и ако са давани от различни преподаватели. Ще придобиете представа за стила на въпросите. Може да идентифицирате темите, които са най-популярни. Така ще имате насока в какви области да четете интензивно, за да придобиете представа за аспекта, който ще се изисква за обсъждане, и да се фокусирате върху конкретни проблеми от курса, вместо да се губите в по-широк спектър от литература, която ви е интересна или забавна. Прекарването на часове в библиотеката в четене най-общо за психологията може да е интересно и забавно; възможно е да откриете много интересни книги, които силно ви впечатляват. Често срещана грешка обаче сред „начинаещите“ студенти е да четат много „широко“, без да се концентрират върху конкретните неща в курсовете си. Ако по време на изпита осъзнаете, че е трябвало да се фокусирате повече върху темите от учебната програма на курса, а не върху онова, което ви е било интересно, вече вероятно е твърде късно.

Запаметени есета

Една от най-често срещаните причини за по-ниски или слаби оценки на изпитите е защото студентите не са отговорили на поставения въпрос. Може би знаете много за някоя широка тема и просто пишете това, без всъщност да разработите специфичния ракурс, който се изисква. Може да сте видели някой термин или понятие във въпроса и да сте приели, че това е централният му фокус. Възможно е дори да не сте прочели внимателно въпроса, за да осъзнаете, че той съдържа две, а дори три отделни части, всяка от които би трябвало да обсъдите. Някои студенти предпочитат да подготвят предварително есета или теми, да ги запаметяват наизуст и след това да ги използват на изпита, но наблюденията показват, че тази практика изобщо не е за препоръчване.

Помислете за нещо, което сте запаметили наизуст и все още можете да рецитирате добре, например стихотворение. Сега започнете да го рецитирате от 15-тия ред, без да се замисляте. Няма да можете да го направите. Няма да успеете, ако не се върнете в началото, за да прегледате умствено текста до 15-тия ред, и да започнете на глас от там. Сега си представете, че сте в изпитната зала, имате само 3 часа, в които са напишете три критични есета с по около 1000–1500 думи всяко. Откривате трите теми, за които сте се подготвили и които сте наизустили, но ракурсът на въпросите е различен от вашия. Какво правите? Не можете да напишете есетата, които сте си подготвили, и да очаквате добра оценка, защото те не съответстват на поставеното задание. Вместо това се опитвате да ги преструктурирате умствено, така че да отговорите на поставените въпроси. Частта, която ви трябва обаче, е от средата до края на запаметеното есе. От когнитивната психология е известно, че стресът пречи на познавателната преработка на информацията (например памет, мислене, възприятие). Откривате, че отчаяно рецитирате есетата, опитвайки се да стигнете до частта, която съответства на поставения изпитен въпрос, защото не можете по друг начин да стигнете някъде в средата. Времето минава, а ако отговорът ви просто започва от наизустеното, изложението вероятно няма да е добро и така се увеличава вероятността от по-ниска оценка. Отговорът ви вероятно ще е и по-кратък, защото използвате само част от предварително подготвеното есе; кратките отговори са водеща причина за лоши оценки в университетите. Следователно не учете наизуст есета, които след това планирате да модифицирате по време на изпита.

Ако сте на изпит и трябва да отговорите на три въпроса, а от четирите теми, които сте си подготвили, се изтеглят само две, какво правите? Това, което със сигурност не бива да правите, е да предадете работата си с по-малко отговорени въпроси от изискваните и да излезете преди времето да е изтекло. Ако трябва да отговорите на три въпроса, а сте отговорили само на два, автоматично „отписвате“ 33,33% от изпита си. Ако все пак се опитате да отговорите, повишавате шансовете си.

ПРЕПОРЪКИ

Стъпка 1: прочетете внимателно въпросите и решете кой според вас е най-малко заплашителен/предизвикващ паника/неразбираем.

Стъпка 2: разчупете въпроса на елементи.

Стъпка 3: в черновата си направете план: въведение, основна теза 1, основна теза 2, основна теза 3 и заключение.

Стъпка 4: запитайте се: „Ако знаех всичко по тази тема, какъв тип неща трябваше да спомена във въведението?“ и ги нахвърлете като подточки под заглавието Въведение, например:

Въведение

Общо твърдение за темата
Идентифициране на ключовия въпрос
Дефиниране на ключовото понятие
Формулиране на моята позиция
Формулиране как ще демонстрирам позицията си

(Не е нужно да знаете всичко по темата, за да сте в състояние да направите този план.

Стъпка 5: Какво вероятно трябва да дефинирате, обсъдите, оцените или коментирате в есе на тази тема? Помислете за три основни пункта, които бихте могли да издигнете, без да се притеснявате какво точно ще кажете по тях: вероятно значението на някакво ключово понятие или ключови дебати, които могат да се приложат (просто си отбележете идеята). Всяка от подточките ще има собствен параграф в текста, който трябва да структурирате като есе.

Стъпка 6: ако това не размърда паметта ви и наистина сте отчаяни, може да прибегнете до парадигмите в психологията. Изберете две или три от тях, така че да можете да посветите основни параграфи в текста на есето, говорейки за ключовата идея, изразявана от тях и как може да се демонстрира и приложи към изпитния въпрос.

Стъпка 7: организирайте подточките в ред, който има смисъл като добре структуриран потенциален отговор на въпрос. Поставете най-силните си пунктове в началото, най-слабия – на второ място, а третия – на последно, преди заключителната част. От социалната психология са известни ефектите на първенството и на новостта и точно това е вашата цел тук. Започнете силно, завършете също силно и читателят може да забрави колко слаба е била средата на изложението ви.

Стъпка 8: Започнете да пишете отговора си, прилагайки есеистичния формат, без да забравяте да включите заключителна част. Пишете подробно по основните пунктове, привличайки цялото научно психологическо познание, което смятате, че можете да приложите по релевантен начин. Уверете се, че изложението ви е гладко, има преходи и звучи наистина като есе, а не като поредица от нахвърляни мисли, които не стигат никъде. Периодично се консултирайте с въпроса, за да сте сигурни, че не се отклонявате.

Колко дълги трябва да са есеистичните отговори?

Това е често срещан въпрос и отговорът: „колкото е необходимо“ не е особено полезен. Според някои преподаватели първокурсникът може да напише минимум 4 страници на час – всичко, по-малко от това, вероятно не е достатъчно. Във втората година пак според същите статистики стремежът е към 5 страници, а в третата и четвъртата година – 6 страници на час. Естествено, въпросът изобщо не е в количеството: 6 страници празни приказки за краставицата и нейното водно съдържание са просто безсмислени и няма да ви осигурят добра оценка. Тези обеми може да звучат плашещо, но ако следвате общите насоки за есетата, не би трябвало да имате трудности в постигането на тези цели, стига да сте учили за курса.

НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗПИТНИЯ СТРЕС

Повечето хора се притесняват по време на изпити. Физиологията на стреса и как той влияе върху психиката, тялото и здравето се изучава в редица курсове от учебния план по психология. Един от физиологичните аспекти на стреса е, че тялото засилва производството на кортизол, а той може да пречи на паметта и на способността ни да мислим. Като намалявате нивото на стрес, намалявате и нивото на кортизол, произвеждан от тялото. Има различни начини да го направите. Тук са представени някои; възможно е вие да имате друга тактика. Важното обаче е да не пречите на състудентите си по време на изпита.

Положително мислене
Дишане
Релаксация
Хумор
Потапяне в работа

Ако стресът се появи в средата на изпита, а не в началото, пак може да доведе до паника. Отделете една-две минути, за да се опитате да го намалите.

„Разграфяване“ на изпита

Обикновено ще знаете предварително на колко въпроса ще трябва да отговаряте и за колко време. Ако времето за изпит е 3 часа и трябва да отговорите на 3 въпроса, колко време имате за всеки? Един час? Грешка. Винаги трябва да заделите 10 минути в началото на изпита и 10 минути в края за други задачи и след това да разпределите останалото време на броя на въпросите, на които трябва да отговорите. В този пример може да имате максимум по 53 минути на въпрос. Тези десетина минути в началото и в края са времето, когато вършите подготвителната работа, анализирате въпросите – и накрая – връщате се и препрочитате изцяло работата си за грешки, пропуски и четливост.

Колко време имате за всеки изпитен въпрос?

Продължителност на изпита	Въпроси	Време на въпрос
3 часа	5	32 минути
	4	40 минути
	3	53 минути
	2	80 минути
2 часа	4	25 минути
	3	33 минути
	2	50 минути

ПРИМЕР

Обяснете какво се има предвид под оперантно обуславяне и дайте примери как то се прилага в обучението и възпитанието.

Ключовите думи тук са „обяснете“ и „оперантно обуславяне“, така че в есето ще трябва говорите за това, какво означава терминът и как този процес действа, давайки примери от практиката за илюстрация. Контекстът, в който се иска да направите това, е обучението и възпитанието, така че структурата на есето ви може да е следната:

ВЪВЕДЕНИЕ: дефиниране на оперантното обуславяне и кой е издигнал тази идея; споменаване на ключовите термини, които са свързани с тази форма на учене; отбелязване, че тя има множество практически приложения, включително в обучението и възпитанието; формулиране на стойността на оперантното обуславяне и как тя може да се демонстрира.

ОСНОВЕН ТЕКСТ, ПУНКТ 1: фокусиране върху обучението; дефиниране на компонентите на оперантното обуславяне и показване как те могат да се прилагат; включване на позоваване на научни изследвания, които са показали ефективността му в обучението, както и на такива, които са го оспорвали; извличане на заключение за стойността му за обучението.

ОСНОВЕН ТЕКСТ, ЧАСТ 2: фокусиране върху възпитанието; как могат да се прилагат ключовите компоненти на оперантното обуславяне; включване на позоваване на научни изследвания, които са показали ефективността му във възпитанието, и някои, които го оспорват; извличане на заключение за стойността му във възпитанието.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ: Напомняне на читателя що е оперантното обуславяне и кои са основните му компоненти; обобщаване на ключовите пунктове и заключения, които са направени в основния текст, а след това обвързването на всичко, за да се покаже как е демонстрираната цялостната позиция, формулирана във въведението.

Това, което не бива да се появява в конкретното есе, е всякакво споменаване на кутии на Скинър, гълъби, плъхове и т.н., или Торндайк и неговите котки. Забележителното е, че не са малко студентите, които ще напишат есе за Скинър и плъховете и гълъбите му, вместо да обясняват оперантното обуславяне и как то може да се прилага. По същия начин, когато трябва да пишат есе върху структурата на психиката според Фройд или предложените от него психосексуални етапи на развитието например, много студенти ще пренебрегнат зададената тема и вместо това ще пишат минибиография на Фрод, нахвърляйки много накратко нужното едва в края на есето.

ПРОВЕРКА ЗА ГРЕШКИ, ПРОПУСКИ И ЧЕТЛИВОСТ

Последните 10 минути от изпитното време са изключително важни: това, което направите в тях, може да е отговорно за разликата между една или друга оценка. Това е моментът да прочетете текста си, защото е последната възможност да откриете и да коригирате грешки, пропуски, нечетливо писане или гафове.

Грешки

Съществена ваша теза е, че две неща не са свързани, но в бързината сте пропуснали думата „не“. В зависимост от темата това може да се брои за съществена грешка, която ще намали значително оценката ви. Ако си прочетете работата, може да хванете такива грешки и да ги коригирате.

Пропуски

Може да си спомните точно този важен детайл, който е трябвало да включите. Сложете звездичка там, където трябва да се вмести текстът, бързо номерирайте страниците и включете в полето „Вж. * на с. Х“, идете на страница Х и запишете детайла, като го обозначите в началото със звезда. Това може да е нещо много важно, така че пропускането му да ви струва сериозно намаление на оценката, но ако отделите време да си прочетете работата, ще спасите положението.

Нечетлив почерк

Може да сте направили откритие, достойно за Нобелова награда, но ако читателят ви (преподавателят) не може да прочете написаното, блестящият ви отговор няма как да бъде разбран и оценен по достойнство. Ако откриете дума или фраза, която дори вие се затруднявате да прочетете – какво остава за читателят ви, – препишете ги по-ясно. Не забравяйте, че пишете академично есе, така че всякакви емотикони, съкращения от чатовете и sms-ите, цифри вместо букви, жаргон, писане с главни букви и т.н. са абсолютно неприемливи.

Колкото и есета да сте писали, никога не е вредно да имате предвид следното по отношение на ключовите думи в изпитните въпроси:

СРАВНЕТЕ И СЪПОСТАВЕТЕ: изисква от вас да покажете как две неща (например теории, модели, подходи, методи и т.н..) са сходни и различни едно от друго. Полезен подход е да приложите контекст, в който ще ги изследвате, и да използвате научната литература, за да ви помогне в критичната оценка.

ОЦЕНЕТЕ КРИТИЧНО: изисква детайлен анализ на концепция, теория, модел или твърдение, което е било представено, с многобройни препратки към научната литература в подкрепа на вашите аргументи.

ОПИШЕТЕ: изисква кратко описание на ключова концепция или понятие, но и да надскочите простото повторение на текста от учебника и от бележките си от лекциите, позовавайки се на научната литература и включвайки известна степен на оценка. Много студенти не се справят добре с въпроси от типа „опишете“.

ОБСЪДЕТЕ: това прилича на критичната оценка, защото разполагате с твърдение или принцип и от вас зависи да го анализирате и да го оцените. Може да включва елементи на описание, сравнение и съпоставяне, и илюстриране.

ОБЯСНЕТЕ: изисква детайли отвъд това, което можете да включите в обсъждане или оценка, тъй като трябва да обясните как нещо функционира и как може да се прилага в една или повече ситуации. Трябва да останете обективни и да включите препратки към научната литература.

ИЛЮСТРИРАЙТЕ: може да използвате диаграми и/или да прилагате концепции към житейски ситуации, но това ще е подобно на „обяснете“ и „обсъдете“.

ОЧЕРТАЙТЕ: изисква да дадете кратко описание на концепция или понятие, но и да разработите отговора си, като говорите за всеки пункт с позоваване на научната литература, а не просто да отбелязвате поредица от изказвания.

Пет неща, които трябва да се избягват по време на тестове

►► Final Exam Tips: 5 Things to Avoid When Taking the Tests ►►

Това са няколко грешки, които често се допускат и които трябва предварително да планирате да ИЗБЯГВАТЕ:

НИКОГА...

1. НЕ СЕ ВПУСКАЙТЕ ПРЕЗ ГЛАВА КЪМ ПЪРВИЯ ВЪПРОС.

Не бързайте и просто дишайте, особено на въпрос, изискващ свободно изложение. Препускането обикновено води до преждевременни заключения или започването на есе, за което по средата осъзнавате, че представя абсолютно неубедителни доводи.

2. НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ С ТРУДНИТЕ ВЪПРОСИ.

Няма причина да се стресирате и да започвате с мъките. Вероятността е тези въпроси да ви вкарат в задънена улица и да ви разсейват през цялото време. Вместо това започнете с лесните въпроси и изградете увереността си, че знаете материала.

3. НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА ЗАБЕЛЯЗВАНЕТО.

Често, когато преглеждаме набързо въпросите, се опитваме да откриваме ключови думи или фрази. Това е добра техника, но може да води до преждевременни заключения и заграждане на първия отговор, който изглежда подобен на онова, което сте запаметили. На практика въпросът може да пита за нещо съвършено различно и след това да се самоизяждате, че сте объркали отговорите на въпроси, за които сте били сигурни, че знаете. Подхождайте БАВНО: използвайте ключовите думи, за да се ориентирате и да мислите за свързани теми, но се уверете, че не им позволявате да ви заслепят в отговарянето на действителния въпрос.

4. НЕ ПРЕНЕБРЕГВАЙТЕ ОСНОВАТА НА ВЪПРОСА.

Често ключът е основата на въпроса. Ако се колебаете между два отговора, върнете се към въпроса и вижте кой от тях е по-смислен. Понякога може да се твърди, че повече от един отговор е верен, но думи като "винаги" и "никога" във въпроса ще ви помогнат да елиминирате алтернативи за отговор. И отново вижте номер 3: уверете се, че отговорът ви наистина съответства на основата на въпроса, преди да преминете нататък!

5. ТОВА СМЕ ЧУВАЛИ ДО ПРИЛОШАВАНЕ… НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ПРОВЕРИТЕ РАБОТАТА СИ!

Повечето учащи не горят от желание да проверяват работата си или да подхождат бавно. Вместо това бързат, уверени, че са се справили отлично на изпита, само за да открият, че грешки от небрежност им струват отнети точки. Случва се и на най-добрите: просто отделете няколко минути, за да проверите всичко. Ако имате повече време, отговорете отново на въпросите и се предизвикайте да видите колко дълго наистина можете да проверявате самоувереността си.

И най-важното, грижете се за себе си — това е само един изпит! В рамките на живота изпитът не си струва уврежданията, които стресът от него може да нанесе на психиката и на взаимоотношенията с околните. Правете умствени и физически почивки, общувайте с хора и се опитвайте да оставате позитивни през целия процес!

Пери Наджин

Плагиатство и как да се избягва

Практическо упражнение

ДЕЙВИД ГАРДНЪР

ЩО Е ПЛАГИАТСТВО?

Oxford English Dictionary дефинира плагиатството като „..вземане и използване като свои мислите, писмения текст или изобретенията на друг“. С други думи, това е непризнатата употреба като собствена на работата на друг човек, независимо дали тя е била публикувана, т.е. става дума за копиране.

ЗАЩО ПЛАГИАТСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА?

Университетите не позволяват плагиатството. Ако го правите, рискувате да не завършите успешно следването си. На пръв поглед може да изглежда, че този въпрос е релевантен само по време на изпити, но това е погрешно впечатление. Първо, ако копирате чужда работа, без да го признаете, плагиатствате, независимо дали е за изпити, или не. Второ, става дума за всяка работа, която е предадена за оценяване, т.е. това означава всякакви задачи, домашни работи, есета, доклади, дипломни работи или дисертации, както и по време на изпитите, които полагате.

ТЕХНИКИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ПЛАГИАТСТВОТО

В академичното писане трябва да демонстрирате, че сте чели и разбирате препоръчваните книги, статии и всякакви други релевантни четива, но не и чрез копиране на онова, което те казват. Идеите са собственост на авторите на произведенията. Копирането им по начин, който внушава, че те са ваши, е плагиатство.

Има две неща, които можете да правите, за да не ви обвинят в плагиатство: (1) парафразиране и (2) следване на правилата.

Парафразиране (пренаписване със свои думи)

Книгите и статиите трябва да се използват като източник на информация, въз основа на който пишете – със свои думи – това, което според вас са важните пунктове. Трябва да почетете източниците си на информация. В частите от вашите писмени текстове, които разчитат на източници за информация, парафразирането би следвало да се използва най-много.

Освен изреждането на тези важни пунктове, трябва и да ги обясните, да сравнявате и съпоставяте становищата на различни автори, които сте чели, и да добавяте собствени коментари по обсъжданата тема. Правейки тези неща, вие надскачате просто повтарянето на информацията, която сте открили, а това изгражда доброто изпълнение на заданията. Повтарянето на информацията показва само, че сте я прочели, а вероятно и запаметили. Добавянето на обяснения, сравнения, съпоставки и коментари е по-добро, защото показва, че информацията е била прочетена, анализирана и разбрана. Преподавателят, който оценява заданието, със сигурност ще постави по-висока оценка на такава демонстрация на познания и разбиране.

Спазване на правилата, когато се копира директно от текст

Има моменти, когато може да цитирате директно от източника. Трябва обаче да спазвате определени правила.

(1) Директното копиране на част от пасаж (т.е. цял параграф) трябва да е рядкост във вашите писмени задания и не бива да е голяма част от текста ви. То трябва много ясно да се разграничи от останалата част от вашия текст по начин, който ясно показва, че е цитат.

(2) Много кратки части от източника (например част от изречение) може да се копират, когато е необходимо. НО: думите, които сте копирали, трябва веднага да са видими за читателя ви. Трябва да внимавате и да не ги променяте, а да ги представите така, както са в оригинала.

(3) Точният източник на цитат трябва да се посочи. Това се прави по начин, който ясно показва колко е копирано.

Ситуации, в които може да пожелаете директно да копирате:

когато точните думи са релевантни на вашия аргумент/дискусия;
когато нещо е изразено по начин, който е уникален;
когато пренаписването му ще доведе до загуба на въздействие.

Показване какво е копирано

За да избегнете обвинения в плагиатство, трябва да покажете точно кои части от текста ви са копирани от други източници. Следователно трябва да отбележите началото и края на цитата, и да посочите страницата, от която е взет.

Пример 1

Ако копирате повече от 2 реда текст, те трябва да са в отделен абзац с отстояние от двете страни, за да се покаже ясно целият цитат.

Когато се обсъжда наличието на видеоматериали, предназначени специално за използване от самоподготвящи се учещи, Гарднър прави разграничение между материали за преподаване и такива за учене.

Съществуват множество висококачествени видеоматериали за преподаване, но, както се оказва, има много малко неща, които могат да се опишат като висококачествени учебни материали. Това не бива да ни изненадва, когато обмислим целите на голяма част от тези видеоматериали: не са предназначени за използване от преподавателите в учебните зали. Това, което обикновено превръща качествения материал за препродаване в качествен материал за учене, е участието на преподавателя. Ако материалът е достъпен за самостоятелно учене, без по някакъв начин да се осигури участието на преподавателя, ще е от ограничена полза за учещите (Gardner, 1994, p. 108).

Това не е разграничение, което задължително е ограничено до обсъждането на видеоматериали, но може да се разшири и към обсъждането на материалите за самоподготовка по принцип.

Пример 2

Кратките цитати в текста трябва да са ясно отбелязани: къде започват и къде свършват.

Когато обсъжда наличието на видеоматериали, създадени специално за използване за самоподготовка, в литературата е изказвано мнението, че това, което „обикновено превръща качествения материал за препродаване в качествен материал за учене, е участието на преподавателя“ (Gardner, 1994, p. 108). Това е разграничение, което трябва да се разшири към осигуряването на материали за самоподготовка по принцип.

Отразяване откъде сте копирали (признаване на източниците)

Има различни начини да признаете източниците си. Ако няма специални изисквания, използвайте метода, който виждате най-често в материалите, препоръчани ви за курса. След като сте избрали метода, е важно да бъдете последователни. Двата най-често срещани методи са:

1. В бележка под линия или в края на главата/произведението

Поставете цифра (обикновено в повдигнат шрифт) в текста и отбележете източника си в бележка под линия на същата страница или в края на текста. Цифрите трябва да са последователни в целия текст.

Това, което е в текста ви:

Д. Гарднър твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя¹.

Това, което е в края на страницата или на текста:

Gardner, D. (1994). Creating simple interactive video for self-access. In D. Gardner and L. Miller (Eds.) Directions in Self- Access Language Learning. Hong Kong: Hong Kong University Press.

2. Кратки препратки в основния текст

В текста признавате източника си, като посочвате фамилията на автора и датата на публикуване. Читателят след това може да провери това в литературата накрая, която съдържа пълната библиографска статия.

Това, което е в текста ви:

Д. Гарднър (Gardner, 1994) твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.

Това, което е в частта с литературата в края на текста:

Gardner, D. (1994). Creating simple interactive video for self-access. In D. Gardner and L. Miller (Eds.) Directions in Self- Access Language Learning. Hong Kong: Hong Kong University Press.

ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВАШИТЕ МНЕНИЯ

Използване на глаголи

Когато цитирате информация, имате възможността да изразите мнението си за нея. Това обикновено се прави чрез внимателния избор на глагола, който използвате, за да съобщите информацията. Ето някои примери на вариране на мнението.

Пример 1:
Изразяване на положително мнение за цитираната информация:

Гарднър (Gardner, 1994) демонстрира, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.

Пример 2:
Изразяване на отрицателно мнение за цитираната информация:

Гарднър (Gardner, 1994) твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.

Пример 3:
Изразяване на неутрално мнение за цитираната информация:

Гарднър (Gardner, 1994) пише, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.

Има голям избор от глаголи, които можете да използвате: обяснявам, посочвам, предполагам, установявам, отбелязвам, съобщавам, заключавам, дефинирам, идентифицирам, описвам, обсъждам, показвам, заявявам, наблюдавам, издигам хипотеза. Най-добрият начин да се ориентирате, е като наблюдавате как те са използвани в книгите и статиите, които четете.

ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ

Текстове А и Б са източници, които са използвани за осигуряване на информация при писането на студентски текстове.

1. Прочетете текстове А и Б, за да получите представа за оригиналната информация.
2. За студентските текстове:

Прочетете текста.
Преценете дали има плагиатство.
Открийте точно какво не е наред (или е наред).
Помислете за начини да се коригира проблемът.
Прочетете коментарите на текста в края на страницата.

ИЗТОЧНИК А	ИЗТОЧНИК Б
Мики Маус е любим символ на величието на Америка. Той представлява дълга, безгрижна епоха, в която всичко в света върви добре за най-проспериращата нация на земята. Мики Маус символизира просперитета на американците през период, когато те доминират света както икономически, така и политически. Важно е, че създание, което често се разглежда в други страни като вредител, който трябва да се унищожава, може да се издигне в САЩ и да стане филмова звезда, която е известна на всички. Това символизира американската мечта, в която всеки (очевидно и гризачите, а вероятно и редица други нечовекоподобни образи) може да очаква свобода на словото, свобода на действията и свобода да изкарва почтено прехраната си. Важно е да се отбележи в този контекст, че възходът към славата и/или богатството на потискания другаде човек отдавна е популярна тема във фолклора в западните страни по принцип и в Америка в частност. Не стига, че прави един гризач герой, американската публика превръща в идол и партньорката на Мики – Мини. Интересно е да се отбележи, че Мики и Мини често демонстрират поведение, приличащо на човешкото ухажване. Интересно е и че тази щастлива неженена двойка остава постоянно в това състояние на невинно блаженство. То като че ли улавя невинността на детството, която децата не знаят, че притежават, а възрастните непрестанно си спомнят с нега. Освен ролята им на платонична двойка, Мики и Мини демонстрират социално приемливо междуличностно поведение със своите многобройни приятели животни. Тези герои са били разработени като средство за учене на малките деца на ключови елементи от социалното поведение. Днешните родители са израсли с лудориите на Мики Маус и неговите приятели и са доволни и децата им да направят същото. Много вероятно е Мики Маус да е възникнал от чисто хрумване на Уолт Дисни, без никакви намерения да се създадат ролеви модели за децата (или за младите по сърце). Той обаче се е развил във важна фигура в американското, а може би и в глобалното общество. Той е играл и продължава да играе съществена роля във формирането на добре балансирани членове на обществото както чрез филмите, така и чрез днешния международен Клуб на Мики Маус.	Мики Маус, очаворателната малка мишка на Уолт Дисни, е известен по целия свят. Той се смята за игрив герой, който често си създава неприятности, но неизбежно накрая побеждава. Неговата изобретателност и остроумие се разглеждат като символ на онова, което е най-добро в Америка и в американците (Dent, 1988). Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна характеристика на характера на малкия гризач. Славата на Мики Маус се е разпространила по света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените ъгълчета на земята. Тя е рекламирана и налагана от американската рекламна машина. Това е форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото. В своята епоха европейците са били неудържими точно както са неудържими Мики Маус и всичко, което следва от него. Важната разлика е, че европейският колониализъм е бил незабавно видим, а следователно и е било по-възможно хората да му се съпротивляват. Вярно е, че европейският колониализъм не е бил лесен за разгромяване в краткосрочна перспектива просто защото е имал зад себе си най-мощните световни военни сили по онова време. Колониализмът на Мики Маус има зад себе си равна, ако не и по-голям сила, която подкрепя напредването му. Същевременно безкрайно по-трудно е той да бъде разгромен в краткосрочна или дългосрочна перспектива, защото той се превръща в част от тъканта на обществото в неговите колонии по начин, който е бил недостъпен за предишните версии на колониализма. За девет десети от света Мики Маус в действителност не е любимият аутсайдер, който успява да надделее в земята на изобилието. Той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат социално с групите на приятелите и с представителите на другия пол. Обратното, той е диктатор, който оформя децата по модели на социално поведение, които са чужди на тяхното общество. Той подхранва разпасан консумеризъм в страни, които не са готови икономически за това, създавайки банкрутирали, зависими, клиентелистки държави. Освен това Мики Маус допринася и за езиковия колониализъм. Независимо от твърденията, изказвани в САЩ, е необходимо ефектът на Мики Маус и всичко, което следва от него, да се разглежда в глобален смисъл. Ясно е, че неговата роля е на предвестник на американския колониализъм в голяма част от света. Днес има много части на глобуса, в които на културата и обществото са били нанесени непоправими щети в резултат от тази колонизация.
Извлечено от: Symbols of America by R. O. Dent, 1988, p. 53.	Извлечено от: Insidious Icons of Our Times by Michel Souris, 1990, p. 109.

СТУДЕНТСКИ ТЕКСТ 1

Мики Маус е обичан символ на величието на Америка, защото представлява дълга и безгрижна епоха, когато всичко в света е вървяло добре за най-проспериращата държава на земята. Славата на Мики Маус се е разпространила в света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените краища на земята. Той символизира просперитета на американците през този период, когато те са доминирали в света както икономически, така и политически. Мики Маус е станал филмова звезда и популярно име. Това символизира американската мечта, според която всеки (включително и гризачи, а вероятно и много други нечовешки образи) могат да очакват свобода на речта, свобода на действията и свобода да изкарват почтено прехраната си.

Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна характеристика на малкия гризач. Той е рекламиран от американската рекламна машина. Това е форма на коварен колониализъм, която е много по-лоша от европейския колониализъм от миналото. В своята епоха европейците са били неудържими точно както Мики Маус днес. Важната разлика е, че европейският колониализъм е бил незабавно видим и следователно е било по-възможно да му се съпротивляват.

Мики и Мини Маус демонстрират социално приемливо междуличностно поведение със своите приятели животни. Тези герои са били разработени като инструмент за учене на малките деца на ключовите елементи на социалното поведение. Днешните родители са израсли с лудориите на Мики Маус и неговите приятели и са щастливи и децата им да направят същото. Някои хора обаче мислят, че той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат социално с групи от приятели и с хора от другия пол, а е диктатор, който оформя децата според модели на социално поведение, които са чужди за тяхното общество. Той насажда неистов консумеризъм в страни, които икономически не са готови за него, създавайки банкрутирали, зависими клиентелистки държави. Освен това способства за езиковата колонизация.

Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?

СТУДЕНТСКИ ТЕКСТ 2

Р. О. Дент пише, че Мики Маус е обичан символ на величието на Америка. Той представлява дълга и безгрижна епоха, когато всичко в света върви добре за най-проспериращата държава на земята. Той символизира просперитета на американците през целия период, когато те са доминирали света икономически и политически.

Майкъл Саурис пише, че Мики Маус – очарователната малка мишка на Уолд Дисни, е известен по целия свят. Той се смята за игрив герой, който често си навлича неприятности, но неизбежно накрая побеждава. Изобретателността и остроумието му се разглеждат като символизиращи всичко, което е добро в Америка и американците. Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна черта в характера на малкия гризач.

Р. О. Дент освен това отбелязва, че е съществен фактът, че създание, което често се разглежда в други страни като напаст, която трябва да се унищожава, може да се издигне в САЩ, за да стане филмова звезда и всеизвестен герой. Това символизира американската мечта, според която всеки (очевидно включително гризачите, а много вероятно и други нечовекоподобни герои) може да очаква свобода на речта, свобода на действията и свобода почтено да се изкарва прехраната. В този контекст е важно да се отбележи, че възходът до славата или богатството на аутсайдерите отдавна е популярна тема във фолклора на западните страни по принцип и в Америка в частност.

Майкъл Саурис също отбелязва, че славата на Мики Маус се е разпространила по света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените кътчета на земята. Той се рекламира и налага от американската рекламна машина. Тази форма на коварен колониализъм е много по-лоша от европейския колониализъм от миналото. В своето време европейците са били неудържими точно както Мики Маус и неговите последователи са неудържими. Важната разлика е, че европейският колониализъм е непосредствено видим и следователно е било по-лесно да му се съпротивляват.

Освен това той каза, че за девет десети от света Мики Маус фактически не е любимият аутсайдер, който успява в земята на изобилието. Той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат с групите на приятелите и с представителите на другия пол. Обратното, той е диктатор, който оформя децата според модели на социално поведение, които са чужди на тяхното общество. Той налага разюздан консумеризъм в страни, които икономически не са готови за това, създавайки следователно банкрутирали, зависими клиентелистки държави. Освен това допринася и за езиковата колонизация.

СТУДЕНТСКИ ТЕКСТ 3

Р. О. Дент заявява, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота от американска гледна точка. При дефинирането на този символизъм авторът говори за просперитета и властта – политическа и икономическа, на САЩ и техния народ през изминалите 50 години. Освен това той споменава факта, че възходът до славата и богатството на анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Авторът свързва този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, които предлагат на гражданите свободата да водят живота си така, както пожелаят.

М. Саурис (Souris, 1990) е запознат с по-ранните аргументи (Dent, 1988) по отношение на символизма на Мики Маус и също коментира този аспект на анимационния герой. Той казва, че силата на този символизъм, когато се разпространи глобално, е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Освен това е много по-трудно да се преодолее, защото той се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. М. Саурис (Souris, 1990) твърди, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добър ролеви модел за децата, а обратното, насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества. Изразява се и мнението, че Мики Маус насърчава консумеризма и подпомага установяването на английския като универсален език, което е вредно за местните езици.

СТУДЕНТСКИ ТЕКСТ 4

Р. О. Дент казва, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота според американската гледна точка. При дефиниране на символизма той говори за просперитета и властта – политическа и икономическа на САЩ и техния народ в целия период на съществуване на Мики Маус (приблизително през последните 50 години). През този период Америка е повишила статуса си като световна сила чрез участието във войни и в космическата надпревара, както и чрез щедра помощ за други страни и чрез поддържането на силен долар.

М. Саурис е съгласен, че Мики Маус символизира определени черти на американския живот, но приема по-отрицателно становище за този символизъм, който според него е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Той твърди, че европейският колониализъм от ХІХ в. е по-лесен за отблъскване, докато коварният „колониализъм на Мики Маус“ (p. 109) е много по-труден за преодоляване, тъй като се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. Важно е да се отбележи, че докато Р. Дент (Dent, 1988) говори единствено за американския контекст, М. Саурис (Souris, 1990) разширява тези аргументи в по-глобален контекст.

Р. Дент (Dent, 1988) заявява, че възходът към славата и богатството на един анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Той свързва този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, който предлага на гражданите ѝ свободата да водят живота си така, както пожелаят. Тази свобода е гарантирана според американската конституция и следователно е важна характеристика на живота в Америка. М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но казва, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добрият ролеви модел за децата, а обратното, насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества.

М. Саурис (Souris, 1990) освен това заявява, че Мики Маус насърчава консумеризма и подпомага установяването на английския като универсален език за сметка на местните езици.

СТУДЕНТСКИ ТЕКСТ 5

Р. Дент твърди без привежда особени доказателства, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота от американска гледна точка. В опит да дефинира този символизъм той говори за просперитета и властта – политическа и икономическа – на САЩ и техния народ в целия период на съществуване на Мики Маус (приблизително последните 50 години). През този период Америка е повишила статуса си като световна сила чрез участие във войни и в космическата надпревара, както и чрез щедра помощ за други държави и поддържане на силен долар.

М. Саурис (Souris, 1990) е съгласен, че Мики Маус е символ на определени характеристики на американския начин на живот, но той има по-отрицателно мнение за този символизъм, за който показва, че е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Той демонстрира, че европейският колониализъм от ХІХ в. е по-лесен за отблъскване, докато коварният „колониализъм на Мики Маус“ (p. 109) е много по-труден за преодоляване, защото се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. Важно е да се отбележи, че докато Р. Дент (Dent, 1988) говори само за американския контекст, М. Саурис (Souris, 1990) показва, че аргументите неизбежно да простират и в глобален контекст.

Р. Денс (Dent, 1988) смята, че възходът до славата и богатството на анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Той се опитва да свърже този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, които като че ли предлагат на гражданите ѝ свободата да водят живота си така, както пожелаят.

Тази свобода е гарантирана от американската конституция и следователно се смята за важна характеристика на живота в Америка. М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но дава ясно да се разбере, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добър ролеви модел за децата; точно обратното, той насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества. М. Саурис (Souris, 1990) показва и че Мики Маус насърчава консумеризма и по-широкото използване на английския език. Изглежда вероятно Мики Маус да е допринесъл за установяването на английския като универсален език за сметка на другите национални езици.

КОМЕНТАРИ

Текст 1

Това е най-лошият възможен вид плагиатство. Той „краде“ огромни части от текста от двата източника, без да признава това. В действителност много малко от текста е написан от студента. Той е преписан от източниците, макар че на места редът е променен. Освен това някои части от копирания текст са използвани по начин, който не изяснява оригиналното становище на автора. Например второто изречение (започващо със „Славата…“) е взето от източник Б, където е използвано за изразяване на отрицателно становище за разпространение на славата на Мики Маус. Начинът, по който е включено тук (т.е. извън контекста) внушава, че се подкрепя положителното становище, изразено от автора на източник А.

Резултат

Написалият този текст ще получи двойка и ще трябва да преработи текста. Според правилника на университета при повторно нарушение може и да бъде отстранен.

Текст 2

Този текст посочва използваните източници на информация. Освен това текстът е структуриран доста добре, така че релевантните тези от двата източника се появяват заедно. Има обаче два основни дефекта. Първо, не е ясно от текста каква част е директно копирана и каква е парафразирана. В действителност, ако погледнем внимателно, ще видим, че практически целият текст е копиран от единия или другия източник. Това е твърде много директно копиране. Второ, студентът не добавя нищо. Няма обяснения, сравнения, съпоставяне или мнения за това, което казват източниците. Студентът е положил твърде минимални усилия и е виновен за плагиатство, защото няма индикация, че копирането е директно (а и има твърде много копиране).

Резултат

Преподавателят може да поиска студентът да преработи работата или пък ще му постави ниска (или слаба) оценка.

Текст 3

Този текст коректно сочи източниците и от изучаването на оригиналните текстове можем да видим, че през по-голямата част от времето студентът не е копирал директно, а е парафразирал информацията. На два пъти, когато има директно копиране, то е направено коректно. Парафразирането е позволило на студента да покаже разбиране за източниците – виждаме, че той ясно е разбрал контрастиращата природа на двата източника. Като описание на онова, което студентът е прочел в източниците, тези два параграфа са добре написани. Те обаче не стигат достатъчно далеч. Студентът не е изследвал контраста в максимална степен, почти не е включил обяснение на пунктовете и не е представил никакво свое мнение.

Резултат

Като добре написан текст, покриващ основните пунктове по темата, този пример би могъл да получи средна оценка. След като е прекарал доста време в създаването на добре изгладени изречения, студентът може да е разочарован от тази оценка. За да получи по-висока, той трябва да демонстрира способност да борави с информацията.

Текст 4

Този текст коректно признава източниците и ясно посочва кои части са копирани и кои – парафразирани. Втората половина от последното изречение обаче изглежда парафраза, но приписва повече на М. Саурис, отколкото той е написал в действителност. Това по-скоро е интерпретация и екстраполация от написаното от автора. Структурирането на текста е добро. Свързаните становища от различни източници (в съгласие или несъгласие) са съпоставени. Връзките са посочени чрез „Саурис (Souris, 1990) е съгласен.., но,.." и чрез „М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но...“. Освен това са добавени някои обяснения там, където според студента аудиторията може би се нуждае от допълнително изясняване. Единственото липсващо в този текст е, че студентът не изразява мнение по пунктовете от информацията. В действителност втората част от последното изречение може да е мнение, което студентът (вероятно срамежливо, но със сигурност погрешно) е приписал на публикувания източник.

Резултат

Този текст е добре написан и използва коректно източниците. Освен това той структурира добре информацията. Би следвало да получи оценка над средната.

Текст 5

Това е добре написан текст. Той признава източниците и ясно показва кои части са копирани директно. Последното изречение отразява по-ясно какво точно принадлежи на Саурис и каква част е собственото мнение на студента. Той обяснява пунктовете, които може да се нуждаят от допълнително изясняване, и ясно показва контраста между становищата на авторите на двата източника. И най-важното: този текст включва становищата на неговия автор. Те не са изразени тромаво като „Моето мнение е…“, а се откриват във фините детайли: как са представени мненията на авторите на двата източника. Промените в избора на думи показват, че студентът е благоразположен към мнението на М. Саурис, но не и към това на Р. Дент. Въпреки това текстът точно представя какво са казали авторите на двата източника.

Резултат

Текстът заслужава висока оценка за демонстриране на познаване на информацията, но и за способността да се борави с тази информация, за да се изтъкват пунктове и тези, които според студента са важни.

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти

Business Insider

Рийд Хофман казва, че му е отнело 15 години след завършването на Стенфордския университет през 1990 г. да се ориентира какво наистина ще прави с живота си. Ориентирал се е! Хофман днес е съоснователят-милиардер на LinkedIn – публична компания на стойност 19 милиарда долара. През тези 15 години Хофман първо смята, че иска да стане университетски преподавател. След това изоставя тази идея, за да постави началото на няколко компании. Повечето от тях се провалят. Как е открил своя път? Какви уроци днешните абсолвенти могат да научат от житейския път на Хофман? За да отговорят на тези въпроси, Хофман и Бен Каснока пишат книга, озаглавена The Start-Up of You. След това, разширявайки идеите в книгата, те създават презентация за абсолвентите, наречена The 3 Secrets Of Highly Successful Graduates (Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти“), която е публикувана в Business Insider.

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти - част 1

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти - част 2

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти - част 3

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти - част 4

Навиците, които висшистите трябва да забравят

Със завършването на университета започва нов етап в живота, различен и уникално стойностен.

Висшето образование доказва лична амбиция, стъпка напред в живота, зрялост. С него трябва да си отидат някои от старите, детски практики, присъщи на студентския живот, смятат авторите в сайта YoungEntrepreneur. Те изброяват 10 неща, които всеки завършващ студент трябва да остави на вратата на квартирата или на изхода на университета. Става дума за следните навици:

1. ОТЛАГАНЕТО ДО ПОСЛЕДНАТА МИНУТА. Може да успявате да вземате изпитите си като учите в последния момент, но ако желаете да откриете собствен бизнес след като завършите или да стартирате кариера, трябва да спрете да го правите.

2. ЖИВОТЪТ ПО ПИЖАМА. Дните на спортните фланелки в клас свършват със завършването на висше образование. От този момент нататък започва времето, в което младите хора трябва да се обличат така, както желаят другите да ги възприемат. Ако ви предстои среща или някакъв вид събитие, свързано с изграждането на контакти, уверете се че изглеждате стилно.

3. НЕПРЕКЪСНАТОТО ПИСАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯ. Въпреки че живеем в свят, където sms-ите са начин на комуникация между приятели и колеги, има и моменти, когато е време да позвъним по телефона или да се срещнем с човека очи в очи. Макар и да е по-трудно. Общуването чрез съобщения понякога може да изглежда грубо.

4. ПУБЛИКУВАНЕТО НА ВСИЧКО В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ. Време е да сложите край на снимките от студентски купони и самозаснемането пред огледалото. В университета този вид поведение може би е приемливо, но след това, с навлизането в професионалния живот, вече не е.

5. СТУДЕНТСКИЯТ ЖИВОТ. Той преминава със завършването. След това идва моментът да сторите нещо, което светът не е виждал от вас.

6. НЕПРЕКЪСНАТИТЕ КУПОНИ. Сънят е важен. Особено когато имате някакви амбиции да постигнете нещо в бизнеса. Без него на следващия ден не можете да дадете най-доброто от себе си. Винаги ще можете да откриете хора, с които да се забавлявате вечер, но истинският свят се върти около работния ден. Трябва да приемете този факт и да се приспособите към него.

7. ПОДРАЖАВАНЕТО НА ДРУГИ ХОРА. В студентските години може и сте опитвали да променяте себе си и това, което харесвате, за да се впишете. Но тези дни отминават. Следват времена, в които човек трябва да бъде себе си в максимална степен, за да взема правилните решения за себе си.

8. ИЗБИРАНЕТО НА ЛЕСНИЯ ПЪТ. Успешните професионалисти са прилежни, изследват възможностите и се отправят към трудните начинания, за да постигнат нещо удивително. Човек не може да постигне иновации, като избира най-лесните опции, без опитва да стигне там, където друг не е стъпвал.

9. ДВИЖЕНИЕТО С ТАЙФАТА. Приятелският ви кръг вероятно споделя с вас ценности, интереси и амбиции, но приятелите невинаги са хората, с които е най-добре да се работи.

10. ЗУБРЕНЕТО. То е най-лошият навик от университета. След него обаче следва период на непрекъснато учене - цял живот, като за решаващ изпит. В този житейски тест човек може да успее само с желание да научава, като разбира и осмисля.

Явяване на интервюта

Отговаряне на въпроси в интервюто

О тговаряне на въпроси в интервюто

Corfield, R. (2009). Successful interview skills: how to prepare, answer tough questions and get your ideal job (5th ed.). London: Kogan Page

Речниковото определение дефинира интервюто като среща лице в лице за целите на консултацията. С други думи, това е обсъждане между двама или повече души поради някаква причина. Организациите, компаниите и институциите използват този метод за среща и обсъждане, за да си помогнат да изберат най-добрите кандидати, които да наемат.

Интервютата имат много форми и видове в зависимост от функцията си. Повечето интервюта се провеждат с цел избиране на човек за вакантно работно място. Работодателят, старшите мениджъри или персоналът по човешки ресурси се срещат с кандидатите, задават им поредица от въпроси и след това решават на кого да предложат работното място. Не всички интервюта обаче са свързани с кандидатстването за работа. Може да ви интервюират в процеса на кандидатстване в университет или за записване в учебен курс или тренинг, за започване на доброволна работа или за присъединяване към социален клуб или общество. Дори и когато вече работи, човек може често да е интервюиран от шефове, мениджъри или тютори: тези интервюта може да имат множество цели: оценяване или преглеждане на напредъка; следене на представянето ни на работното място; обмисляне на конкретни проекти; планиране на бъдещото развитие; разрешаване на трудови или учебни проблеми, а понякога и за целите на посредничеството или въпросите на дисциплината, ако трудностите в работата продължават.

✔ Подгответе се да свършите известна работа предварително, за да си помогнете да се представите максимално добре.

✔ Отнасяйте се към всяко интервю като възможност да проверите какво мислите и чувствате по отношение на работодателя.

✔ Подхождайте към всяко интервю позитивно: то може да е възможност да придвижите напред кариерата си.

✘ Не отказвайте интервю просто защото сте уплашени – това вакантно място може да бъде заето от вас.

✘ Не мислете, че можете просто да импровизирате: правилната подготовка е жизненоважна.

✘ Не позволявайте паниката да ви победи: по-вероятно е да успеете, ако запазите спокойствие.

1. Бъдете открити за това, пред което може да се изправите по време на интервюто. Днес се използват много по-разнообразни методи за подбор.

2. Опитайте се да не живеете в миналото. Само защото не сте имали успех на предишни интервюта, това не означава, че следващият път ще е същото.

3. Избягвайте да фалшифицирате отговорите си на тестовете. Повечето тестове са достатъчно усъвършенствани, за да проличат несъответствията в това, което казвате.

4. Бъдете себе си: ако нямате успех, може би зад ъгъла ви чака по-добро работно място.

5. Почти всеки, който някога е бил наеман, е трябвало да премине през подобно интервю, за да стигне там, където е днес.

НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ГРЕШКИ

Това са десетте най-често срещани причини за неуспеха на хората на интервюта.

1. Пристигане за интервюто неподготвен за това, което ще последва.

2. Появяване с немарлив външен вид или с твърде лежерна нагласа към интервюто.

3. Непоказване на никаква възбуда или ентусиазъм по отношение на работата.

4. Създаване на впечатлението, че кандидатът като че ли не разбира правилно изискванията на работното място.

5. Създаване на впечатлението, че кандидатът не е обмислил задълбочено всички аспекти на свободното работно място, например демонстриране на нехаресване на работата с документи, когато е ясно, че това е съществена част от предлаганото свободно работно място.

6. Непълно отговаряне на въпросите и даване на отговори, които са прекалено кратки.

7. Мъглявост по отношение на детайлите и твърде много неструктурирано приказване без посока.

8. Липса на ясни отговори за уменията и способностите, т.е. твърде голяма мъглявост или скромност.

9. Създаване на впечатлението, че кандидатът е прекалено загрижен какво може да получи от работата, вместо да съобщи точно какво предлага.

10. Използване на помпозен и претенциозен език или жаргон вместо нормална реч.

ПРИЧИНИ ЗА УСПЕХ

Това са десетте качества, които се търсят в най-голяма степен от работодателите:

1. Гъвкавост.

2. Помагаща и грижовна нагласа към клиентите и пациентите.

3. Подкрепящ член на екипа.

4. Готовност да се поеме отговорност за организирането на хората или проектите.

5. Притежаване на положителна нагласа пред лицето на трудности или предизвикателства.

6. Демонстриране на ентусиазъм по отношение на работата.

7. Способност за приемане на промяната.

8. Създаване на впечатление за интелигентност.

9. Готовност за участие в непрекъснато учене.

10. Добра организация на времето.

✔ Поставете се на мястото на работодателя, когато мислите какво би свършило работа в интервюто.

✔ Посветете известно време на мисленето за себе си, биографията ви дотук и вашите силни страни.

✔ Намерете примери и илюстрации, за да обосновете твърденията, които правите за себе си.

✘ Не оставяйте проучването на работодателя и на свободното работно място за последния момент: това може да отнеме доста време.

✘ Не с плашете. Позволете на интереса към работата и на ентусиазма ви да растат.

✘ Не разказвайте на твърде много хора, че имате насрочено интервю (възможно е и то да не доведе доникъде).

ПОМНЕТЕ:

1. Работодателите често не ги бива в интервюирането на хора.

2. Ако са ви извикали на интервю, имате също толкова голям шанс като всеки останал кандидат да получите работата.

3. Истината е, че кандидатът, който се представи най-добре през този ден, обикновено получава работата.

4. Най-важното впечатление, което трябва да създадете, е, че сте правилният човек за това работно място.

5. Трябва да убедите работодателя, че имате много неща, които да му предложите.

Полезна част от подготовката е да откриете колкото се може повече в отговор на следните въпроси:

С какви стоки или услуги се занимава работодателят?
Кои са формулираните цели и ценности или мисия на организацията, ако съществуват?
Ако е частна компания, как се представя и кои са основните ѝ конкуренти?
Ако е организация с идеална цел, какъв приоритет има в момента сред финансиращите организации и политиците?
Как бихте описали какъв тип организация е това?
Какъв тип умения търсят в момента?
Можете ли да идентифицирате културата на организацията? В какво вярват и как управляват нещата? Как бихте се чувствали да работите там? Има огромна разлика между традиционна, йерархична институция и младо, динамично начинание. В кой тип организация ще се чувствате по-добре? Защо?

Области, за които най-вероятно ще са въпросите в интервюто

1. Квалификацията и уменията ви.

2. Предишният ви трудов опит.

3. Вашият характер или личност.

ЗЛАТНИ ПРАВИЛА:

1. Винаги бъдете позитивни по отношение на предишните си работни места.

2. Бъдете ентусиазирани и мотивирани.

3. Капитализирайте силните си страни.

✔ Използвайте технологията и интернет, за да ви дадат предимство, когато проучвате работодателя и работното място.

✔ Започнете с ревизиране на това, което сте включили във формуляра си за кандидатстване: това е, което ви е осигурило насроченото интервю.

✔ Мислете за типа човек, който работодателят ще търси.

✘ Не оставяйте изследването за последната минута: възможно е да ви трябва повече време, отколкото сте предполагали.

✘ Не се притеснявайте, ако не съответствате на свободното работно място във всяко отношение: може би те търсят точно вас.

✘ Не забравяйте да си подготвите примери за всички пунктове, които те изискват.

ПОМНЕТЕ:

1. Изучаването на съществуващите документи за свободното работно място носи дивиденти.

2. Мислете за себе си като вече заели работното място: ще можете да говорите така, сякаш вече вършите тази работа.

3. Концентрирайте се върху това, което ви прави по-добър кандидат от останалите, който заслужава да бъде нает.

4. Опитайте се да направите връзки между миналия ви опит и това, което е необходимо в тази трудова роля.

5. Превърнете отрицателните аспекти на миналото си в позитиви, като подчертавате какво сте научили или как епизодът е развил характера ви.

ВЪНШЕН ВИД

Външният ви вид е най-важният аспект на първите впечатления, които създавате. Това не може да се подчертае в достатъчна степен и важи в еднаква степен за мъжете и за жените. Добре подбраният външен вид показва, че сте си направили труда да работите върху себе си и да предадете определено послание. Обикновеният, неутрален външен вид сочи сериозна, професионална нагласа. Изборът ви на дрехи и аксесоари демонстрира нагласата ви към себе си и към другите хора.

Цвят и стил на дрехите

По принцип се признава, че има определен спектър от цветове, който подхожда най-добре на всеки човек. Те са различни за всеки, но могат да способстват всеки от нас да има характерно присъствие. Правилният стил на обличане не привлича вниманието към дрехите, а по-скоро показва човека, който ги носи, и с правилните цветове ще получавате комплименти за това, колко добре изглеждате ВИЕ, а не за дрехите ви. Да изглеждате добре не означава да харчите цяло състояние за дрехи, да се обличате по последна мода или да се опитвате да приличате на някой друг. Класическото едноредно сако, за което се грижите, няма да остарее. Ако не можете да отделите средства за дрехи, вземете назаем от приятел или роднина, но не се обличайте в нещо, което е твърде малко за вас. Носенето на твърде впити дрехи просто създава впечатление, че сте по-пълни; ако се съмнявате, носете един номер по-големи дрехи от нормалното, за да изглеждате по-слаби. Добавете височина с аксесоари, които акцентират горната част на тялото ви, например брошка или ненатрапващи се, но забелязващи се обици. Като правило: обикновените неутрални цветове са най-безопасни, когато искате да изглеждате умно облечени. Рокли до глезените (особено при ниски жени), рокли със смъкнати или повдигнати талии няма да създадат впечатление за стабилен, компетентен професионалист. Ако не сте абсолютно сигурни какво правите, изхвърлете всякакви райета и карета. Тъмносиньо или средно до тъмносивото за костюми или сака и контрастиращата бледо (но не ярко) бяла или бежова риза или блуза вършат добра работа за създаването на уверен, компетентен външен вид. Черното изглежда най-добре на тези, които имат силен естествен тен или тъмна, или естествено руса коса.

Аксесоари

Вратовръзките, обувките, коланите, чантите и бижутата могат да подчертаят стилно или да съсипят облеклото, макар че повечето хора мислят за тях като за допълнения към общия ни външен вид. Обувките много често се забелязват и трябва да са подходящи, чисти и добре подбрани за интервюто. Нерядко интервюиращите първо поглеждат към обувките. Не е нужно те да са нови, но винаги прави добро впечатление, ако са умно подбрани, поддържани и чисти. Мъдро е човек да инвестира в чифт добри и стилни кожени обувки, защото доброто качество винаги се вижда. Изборът на обувки е част от впечатленията на интервюиращия за начина, по който кандидатът ще се държи на работното място. Висящите обици, както и дрънкащите гривни трябва да се оставят за нощните барове. Бижутата по принцип не се възприемат като приемливи за мъжете, така че трябва да бъдат свалени по време на интервюто. Мъжете трябва да носят чорапи и обувки, които по цвят отиват на костюма им. Уверете се, че чорапите ви са достатъчно високи, за да не разкриват голата ви кожа, когато седнете с кръстосани крака. Жените трябва да носят само чанта, ако изобщо имат нужда от нея. Ако носите куфарче, поставете съдържанието на дамската си чанта в него, а не жонглирайте с дамска чанта и куфарче, тъй като това нарушава образа на добре организиран, авторитетен професионалист.

Коса

Косата ви трябва да е чиста и подстригана наскоро. Ако го направите една седмица преди интервюто, ще имате време да свикнете с новата си подстрижка. Огромното мнозинство от хората изглеждат най-добре с естествения цвят на косата си и това е най-силно видимо, когато носят дрехи, които допълват естествения им тен и цвят на косата. Изрусените коси при жените създават всичко друго, но не и впечатление за авторитет и професионализъм.

Грим

Ако носите грим, уверете се, че стилът и цветът му не ви състаряват. Това е още една област, в която жените често нямат увереност, защото са бомбардирани с противоречиви съвети от реклами и статии в списания, но не търсят специализирана помощ. Консултация със специалист по външния вид може да реши проблемите и ще ви даде надеждна информация за най-добрите цветове и стил грим, които ви подхождат. При всички случаи гримът трябва да е ненатрапващ се и дневен, а не нощен – кандидатствате за работа, а не сте в нощен бар.

Поведение

Изписани са огромен брой книги върху научното изследване на езика на тялото и невербалната комуникация. По същество всички сме биологични същества (животни) и реагираме един на друг и на това твърде просто ниво: когато срещнем други животни, искаме да знаем, че не сме изправени пред заплаха. Затова и усмихването на другия е толкова мощен сигнал. Когато се усмихваме на другите хора, ги уверяваме, че няма да ги атакуваме, а когато другите ни се усмихват, получаваме уверение, че човекът срещу нас не е враг. Общуването между хората е много по-спокойно и директно, когато знаем, че сме в безопасност. За да създадете добро впечатление, започнете интервюто позитивно, като влезете в стаята и се усмихнете на всички присъстващи интервюиращи. Дори ако сте твърде тревожни или уплашени, за да се усмихнете отново, ще сте започнали уверено интервюто. Здрависването с тези, които ще ви интервюират, е полезно начало, ако се чувствате уверени да го направите. Очевидно, ако огромна маса или бюро блокира пътя между вас и голям брой интервюиращи, опитите за здрависване може да създадат повече проблеми, отколкото си струва, но ако е възможно и удобно, здравото, приятелско ръкостискане ще създаде впечатление за вас като отворен и позитивен човек. Това важи с особена сила за жените, които могат да въздействат по този начин, тъй като ръкостискането продължава да е по-рядко при жените. В края на интервюто, когато си тръгвате, не забравяйте да благодарите на интервюиращия за отделеното време и внимание, и отново да се усмихнете, за да си тръгнете позитивно. Ако сте започнали с ръкостискане, тръгнете си пак по същия начин.

Зрителен контакт

Гледането на събеседника в очите, докато говорим, казва на този човек, че се интересуваме, обръщаме внимание на казваното и нямаме какво да крием. Когато сме боязливи, понякога е трудно да се поддържа директен зрителен контакт с интервюиращия. Ако това ви е трудно, поне се опитайте да го гледате, когато ви задава въпрос, макар че гледате другаде, докато отговаряте. Ако ви интервюира повече от един човек, не се опитвайте всеки път да включвате всеки от групата. Вместо това, когато един интервюиращ ви задава въпрос, отнасяйте се към него така, сякаш е единственият интервюиращ. Гарантирайте си, че поведението ви няма да се възприеме като флиртуване. Това не е част от описанието на работата и ако поведението ви изглежда неуместно, ще е във ваша вреда и вероятно няма да ви приемат сериозно като кандидат.

Поза

Друг важен аспект на езика на тялото по време на интервю е позата. Искате да привличате вниманието и да ви запомнят. Трябва да вървите с изправени рамене, леко повдигната брадичка, за да увеличите височината и да изправите гръбнака си. Оглеждайте се, за да демонстрирате внимание към заобикалящото ви, гледайте директно хората в очите, докато се усмихвате уверено на всеки, когото срещате. В интервюто последното нещо, което искате, е да изглеждате свит, незначителен и незабележим. Искате интервюиращите да останат с положителни впечатления за вас и физически. Когато сядате, убедете се, че не го правите на ръба на стола, а използвате цялата седалка и гръбнакът ви е опрян стабилно и е подкрепян от облегалката на стола. Лекото накланяне напред създава впечатление за енергичност. Не се отпускайте и не се излежавайте на стола: внушавате, че не приемате интервюто сериозно. Практикувайте предварително, за да откриете коя седяща позиция ви е най-удобна. Няма значение дали краката ви са кръстосани, или не, но не менете непрекъснато позицията им, защото така ще разсеете интервюиращия от това, което казвате.

Жестове

Ръцете трябва да са леко свити в скута ви или да са поставени на облегалките на стола. Жестовете добавят разнообразие към речта ви и може би естественият ви стил е от време на време да използвате ръцете си по тази начин. Твърде многото жестикулация внушава тревожност и напрежение, така че се следете, когато упражнявате отговорите си пред огледало.

Глас

Нервността по време на интервюто засяга хората по различен начин: някои говорят бавно и много тихо, други – твърде бързо и започват да повишават глас, трети се двоумят и оставят големи празноти между думите. Някои хора заекват, когато са под натиск, а други отговарят много кратко: са „да“ и „не“ винаги, когато е възможно, вместо да говорят за себе си. Нито една от тези реакции не е от полза в интервюто.

✔ Поддържайте фокуса си.

✔ Дрехите ви трябва да са избрани умно и да са удобни.

✔ Проверете външния си вид, преди да влезете за интервюто.

✘ Не пренасяйте притесненията си в интервюто: влезте готови да блестите.

✘ Не се въртете: опитайте се да седите спокойно.

✘ Не говорете твърде бързо заради нервност; правете чести паузи.

ПОМНЕТЕ:

1. Отделете време да дишате дълбоко и да се усмихвате.

2. Не изпускайте поглед от това, което искате да постигнете.

3. Бъдете уверени по отношение на това, което искате да кажете.

4. Не забравяйте, че и интервюиращият вероятно е под известно напрежение.

5. Нервността никога не се показва в такава степен, в каквато си мислите.

Ако правите представяне (на себе си или на проект):

✔ Внимавайте то да е просто и директно.

✔ Обобщете представянето си на лист, който ще дадете на интервюиращите, за да могат да се консултират с него впоследствие (не забравяйте да впишете името си в листовката).

✔ Демонстрирайте удоволствие от представянето, докато го правите, за да покажете, че се наслаждавате на този елемент от работата.

✘ Не се рекламирайте прекалено усърдно и нереалистично: вероятно ще подразните всеки присъстващ.

✘ Не говорете на различен език от нормалния; избягвайте жаргона, инициалите и съкращенията.

✘ Не се опитвайте да съберете твърде много информация в кратко представяне – в този случай по-малко е по-добре.

ПОМНЕТЕ:

1. Доброто представяне не просто се случва, върху него трябва да се работи.

2. Впечатленията, които искате да придобие работодателят, са, че сте кандидатът, който може да предложи най-много и който има множество добри идеи.

3. Ясното структуриране на представянето ще помогне на аудиторията да го разбере.

4. Опитайте се да включите някои зрителни елементи, за да предадете по-лесно посланията си.

5. Изнасянето на представянето изисква също толкова работа, колкото и създаването на съдържанието. Упражненията изграждат съвършенството.

The TOEFL Study Guide

Технически изисквания към студиите в Годишник на СУ, Книга Психология

Технически изисквания към студиите за Годишник на СУ, Книга Психология

Ръкописите за Годишника трябва да се подготвят според приетия стил в Publication Manual of the American Psychological Association (6th ed.) с изключение на това, че фигурите и таблиците трябва да са вместени в основния текст близо до мястото, където те се обсъждат в текста, а не в края на ръкописа. Приемат се единствено файлове с ръкописи, създадени с Word, които могат да се редактират.

Справка: http://phls.uni-sofia.bg/article/details/110#tab773

Общи изисквания

1. Формат на страницата: А4 с полета горе/долу/ляво/дясно по 2 см.

2. Разположение на номера на страницата: долу, център, на 1 см от ръба на страницата

3. Шрифт: Times New Roman, 12 р.

4. Отстояние между редовете: 1.5 lines (ред и половина).

5. Табулация: 0.7 см.

6. Основният текст трябва да е подравнен от двете страни.

7. Пренасяне на думи: изключва се възможността за автоматично пренасяне на думите, тъй като някои програми за предпечат се затрудняват със скритите знаци.

8. Удареното „ѝ“ в Word се изписва с натиснат SHIFT бутон и едновременно натискане на бутона „ь“ (до него).

Титулна страница

1. Центрирана шапка във вида:

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Психология

Том ХХХ, година

ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI”

FACULTY OF PHILOSOPHY

Psychology

Volume ХХХ, година

2. Заглавие на студията: центрирано, главни букви

3. Име/на на автора/авторите: на 1.5 реда отстояние, главни букви, центрирани

4. Принадлежност (катедра) и служебни имейли: центрирани, в курсив

5. Резюме: от 100 до 200 думи

6. Ключови думи: максимум 6

7. Под резюмето на български: резюме на английски:

Име на автора (без форматиране). Заглавие (в курсив). Формат на параграф: Hanging Indent
Текст на резюмето

Jorj Balev. IRT approach in the psychometrical analyses of the Bulgarian adaptation of Beck Depression
Inventory

The Bulgarian adaption of the Beck Depression Inventory is analyzed from the perspective of Item Response Theory. The motivation of the work is twofold…

Основен текст

1. Текстът на студията започва на нова страница.

2. Заглавията на параграфите трябва да са форматирани чрез Heading Levels (нива на заглавията и подзаглавията) в целия текст.

3. Структура на текста

Най-широкоразпространената структура на статиите/студиите е:

Справка: https://www.psychologicalscience.org/publications/ms-structure-guidelines

Въведение

Въведението би трябвало да обяснява обосновката, стояща зад изследването, която поставя изследователската тема и изследването в контекста на актуалната изследователска работа в психологията. Авторът трябва да обобщи предишните изследвания, които са релевантни на описваното в статията/студията изследване, и да подчертае празнотата в познанията, която се запълва от представяното изследване. Въведението трябва ясно да поставя изследователски въпрос, да описва експерименталния план и да очертава хипотезите на автора.

Метод

Тази част (или части, например Изследвани лица, Материали, Процедура) трябва да съдържа ясно и лаконично описание и – когато е необходимо – обосновка на условията и процедурите в изследването, както и използваните аналитични инструменти или методология. Трябва да се съобщят всички изключени наблюдения, независими променливи/манипулации и зависими променливи/измервания/мерки и авторът да обясни как е била определена извадката.

Резултати

Тази част трябва да представя събраните данни и анализа им. Резултатите от всички измервания трябва да се представят лаконично и ясно, използвайки таблици и/или фигури, когато е уместно. Дублирането на информацията, представена в таблиците/фигурите, в текста трябва да е минимално и всички резултати трябва да се съобщят в текста, а не в заглавията на фигурите/таблиците. Все повече се насърчава включването на размерите на ефекта, придружени от 95-процентни доверителни интервали, а не стандартни отклонения или стандартни грешки. Авторите трябва да са особено внимателни да следват стила на APA, когато описват статистическите детайли и да положат усилие да изключат от тази част интерпретацията и дискусията на резултатите или всякакви детайли за методологията.

Обсъждане

В тази част се обсъждат резултатите в контекста на изследователския въпрос, който е поставен, и хипотезите на автора. Тук е мястото да се изследват и по-широките последствия и значимостта на резултатите, както и конкретните препоръки за посоката на бъдещите изследвания по тази тема.

Таблици

Таблиците трябва да могат да се редактират и да са създадени с функцията за таблици в Word, а не да се използват отделни табулации за създаване на колони. Не трябва да има празни редове или колони. Имената на колоните не могат да се променят вътре в таблицата; в такива случаи новите имена и данните под тях се поставят в отделна таблица със собствено заглавие. Таблиците трябва да са вместени близо до мястото в текста, където те се обсъждат. Пример:

Таблица 1. Име на таблица 1

Име на колона 1	Име на колона 2	Име на колона 3	Общо име на колона 4		Общо име на колона 5		Колона 6
Име на колона 1	Име на колона 2	Име на колона 3	Колона 4а	Колона 4б	Колона 5а	Колона 5б	Колона 6
Име на общ ред 1
Име на ред 1	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Име на ред 2	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Име на ред 3	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Име на общ ред 2
Име на ред 4	0,1*	0,0	0,0	0,3**	0,0	0,0	0,0
Име на ред 5	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Име на ред 6	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Име на ред 7	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0

Бележка: [Обяснителните бележки, които са приложими за цялата таблица или за големи части от нея, се представят тук. Обясненията на всички използвани съкращения и символи (с изключение на символите за статистическа значимост) също се включват в тази бележка.]

^a [Конкретни бележки, които са приложими към определена колона, ред или клетка в таблицата, се обозначават с буквите а, б, в и т.н.]

*p < 0,05. **p < 0,01. [Ако се използват звездички за посочване на резултатите от тестовете за значимост, символите се обясняват тук.]

Други съображения:

Таблиците трябва да бъдат номерирани в реда, по който се обясняват в текста.
Всички таблици трябва да бъдат споменати в текста и текстът на студията трябва да псочва информацията, която е включена във всяка таблица. Например, ако в таблицата са представени резултатите от множество статистически тестове, в текста авторът трябва да ги посочи, независимо дали ще го направи по общ начин, или поотделно.

Фигури

Фигурите трябва да бъдат разположени близо до мястото, където се обсъждат в текста. (При необходимост, ако издателството го изисква, авторът трябва да има готовност да представи отделни файлове с фигурите с издателско качество). За вместените графики авторът трябва да има готовност да предаде компютърния файл във формата на програмата, с която графиката е направена, например ако графиката е създадена в Excel, авторът трябва да има готовност при поискване от издателството да предаде оригиналния файл от Excel, а не само екселския файл, вместен в текстовия документ на Word. Фотографските изображения (например снимки на експерименталната среда) трябва да се вместят в текстовия файл, но авторът следва да има готовност да предаде файловете в стандартните формати за изображения, например JPEG. Изображенията трябва да са с добро качество, т.е. минимална резолюция от 300 пиксела на инч (PPI).

Имена на фигурите

Имената на фигурите са под самите фигури в основния текст, центрирани. Всяко име на фигура трябва да започва с „Фигура“, например „Фигура 1. Име на фигурата“. Името трябва да е кратко и да описва само това, което е показано на самата фигура. Резултатите не бива да се обобщават. Всяко име трябва да започва с фрагмент от изречение, което служи като заглавие и обобщава цялото съдържание на фигурата поне в най-общ смисъл. Ако има текст след този фрагмент от изречение (името на фигурата), текстът трябва да е в цели изречения.

Други съображения

Името трябва да е ясно само по себе си, т.е. читателят трябва да може да разбере фигурата, без да търси друга информация в текста. Ако осигуряването на пълно обяснение ще е твърде тромаво и дълго, името може да насочи читателя към текста или към друга фигура или таблица.
Препратките към обозначени с буква части на фигурата в името трябва да са в скоби и ако е възможно, да предшестват релевантния текст, например „Време на реакция в (a) Експеримент 1 и (б) Експеримент 2 като функция на експерименталното условие“. Не започвайте името на фигурата или изречение в името с буква, обозначаваща част от графиката.
Всяко име на фигура трябва да обяснява съкращенията при първа употреба и да цитира всички източници така, както е в текста (например използването на „et al.“). Съкращенията, използвани във фигурата, трябва да са обяснени в името ѝ.
Името на фигурата не трябва да повтаря информация, която е включена в самата фигура, например че пунктираната линия се използва за определено експериментално условие.
Фигура с множество части не е задължително да има букви, които ги обозначават. Ако се използват букви за обозначаването им, те винаги са малки и трябва да се обяснят в името на фигурата.
Фигурите трябва да се номерират в реда, в който се говори за тях в текста.
Всички фигури трябва да са споменати в текста и в текста трябва да се посочи информацията, която е включена във всяка фигура. Например, ако дадена фигура има 2 части, в основния текст не може да се говори само за едната от тях (не е задължително обаче в текста да се описва поотделно всяка част на фигурата, например, ако Фигура 1 има части (a) и (б), в текста може да се говори за Фигура 1 като цяло).
Ако фигурата има звездички, за да посочат значимост, името на фигурата трябва да ги обяснява (т.е. какво е било проверено и каква стойност на p се сочи от една звездичка, от 2 звездички и т.н.). За разлика от таблиците, това обяснение трябва да се включи в пълно изречение.

Литература

Всеки цитиран източник в текста трябва да е включен в списъка с литературата и обратно. Онлайн източниците се цитират по същия начин като печатните източници с добавяне в големи скоби кога е посетен онлайн източникът. Източниците в литературата се форматират според изискванията на стила на APA.

Подробна справка: http://phls.uni-sofia.bg/article/details/110#tab773

Релевантни примери

Статия в списание:

Russano, M. B., Meissner, C. A., Narchet, F. M., & Kassin, S. M. (2005). Investigating true and false confessions within a novel experimental paradigm. Psychological Science, 16, 481–486. doi:10.1111/j.0956-7976.2005.01560.x

Книга с автор:

Krumhansl, C. L. (1990). Cognitive foundations of musical pitch. New York, NY: Oxford University Press.

Глава в редактиран сборник:

Mazziotta, J. C., Toga, A. W., & Friston, K. J. (2000). Experimental design and statistical issues. In J. C. Mazziotta & A. W. Toga (Eds.), Brain mapping: The disorders (pp. 33–58). San Diego, CA: Academic Press.

Източник с повече от 7 автори:

Balota, D. A., Yap, M. J., Cortese, M. J., Hutchison, K. A., Kessler, B., Loftis, B., … Treiman, R. (2007). The English Lexicon Project. Behavior Research Methods, 39, 445–459.

Онлайн източник:

Nelson, D. L., McEvoy, C. L., & Schreiber, T. A. (1998). The University of South Florida word association, rhyme, and word fragment norms. Посетена на адрес: http://w3.usf.edu/FreeAssociation/ (Ако е възможно страницата да се промени или да бъде премахната, се включва датата, на която е посетена.)

Проверка на текста преди предаване

Във файла с основния текст на студията:

Титулната страница с шапката, заглавието на студията, имената на авторите и тяхната принадлежност, служебния имейл на всеки от авторите
Резюме (100 до 200 думи)
Текст, организиран съобразно този стандарт
Таблици, форматирани според този стандарт (с използване на функцията за таблици в Word)
Таблици и фигури, вместени в текста близо до мястото, където се обсъждат в основния текст
Имена на таблиците и фигурите
Литература, форматирана според стила на APA

Новини • Прием

Вход • Регистрация

Електронна поща

Полезна информация

Обща информация

Наредба № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността Психология

Наредба № 1 от 11 януари 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности

Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация “Учител”

НАРЕДБА
за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител"

Подобласти на психологията и професионална реализация

Професията Психолог

Водене на бележки

Оценка на научна литература

Технически съвети за писането

Писане на есета

Литературен обзор

Представяне на собствено изследване

Писане на доклади

Публикуване на резултати от статистически анализи

Явяване на изпити

Пет неща, които трябва да се избягват по време на тестове

Плагиатство и как да се избягва

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти

Навиците, които висшистите трябва да забравят

Явяване на интервюта

The TOEFL Study Guide

Технически изисквания към студиите в Годишник на СУ, Книга Психология

Полезна информация

Обща информация

Наредба № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността Психология

Наредба № 1 от 11 януари 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности

Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация “Учител”

НАРЕДБА за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител"

Подобласти на психологията и професионална реализация

Професията Психолог

Водене на бележки

Оценка на научна литература

Технически съвети за писането

Писане на есета

Литературен обзор

Представяне на собствено изследване

Писане на доклади

Публикуване на резултати от статистически анализи

Явяване на изпити

Пет неща, които трябва да се избягват по време на тестове

Плагиатство и как да се избягва

Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти

Навиците, които висшистите трябва да забравят

Явяване на интервюта

The TOEFL Study Guide

Технически изисквания към студиите в Годишник на СУ, Книга Психология

НАРЕДБА
за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител"