Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа.
(1) Намиране на интересен за студента изследователски проблем.
(2) Избраната тема трябва да бъде ясно и кратко дефинирана (в началото на текста);
(3) Цялата дипломна работа трябва да бъде структурирана около намирането на отговор на формулирания изследователски проблем.
(4) Изследванията трябва да имат ясно дефинирани обект и метод.
(5) Дипломната работа трябва да има ясно дефинирана теза.

Структура
Дипломната работа съдържа увод, изложение (структурирано в глави), заключение.

Уводът поставя централния изследователски проблем. В него се излагат целта и задачите на дипломната работа. Изследователският проблем и авторовата хипотеза трябва да бъдат кратко и ясно дефинирани.

Изложението съдържа анализа на поставения проблем. Аргументирано и логически последователно се излагат: тезата на автора, направеният анализ и резултатите от него и изводите, до които се достига. Резултатите от направения анализ са аргументите, с които се доказва (или отхвърля) дефинираната от автора теза.

Структурата на дипломната работа предполага развиване на отделните части в самостоятелни глави, както и тяхното вътрешно структуриране на подточки.

Заключението съдържа в синтезиран вид основната идея на автора и резултатите, до които достига при своя анализ.

Литературни източници и цитиране
Дипломната работа трябва да демонстрира умение при боравенето с литературни източници. Тя трябва да включва списък на цитираната литература в края на дипломната работа, съдържащ точно описани: автор, произведение, град, издателство, година. (Например: Русо, Ж., Избрани съчинения, том 2, София, 1988)
Ако се цитира статия в сборник, се посочва заглавието и на статията, и на сборника, както и редакторите му. Източниците могат да бъдат семинарни текстове, литература, самостоятелно подбрана от дипломанта, материали от интернет (посочва се точният интернет адрес).
В текста трябва да има точно позоваване на автор и година на издаване на използваното произведение, както и точната страница. Цитирайте в кавички, когато се позовавате на конкретен пасаж или думи от даден текст. Когато авторовата мисъл се цитира буквално, тоест в кавички, се посочва конкретната страница. Например, (Русо 1988: 57), т.е. в скоби след цитираните в кавички думи се посочва авторът и годината на изданието, което сте ползвали, а след двоеточието е посочена конкретната страница. Пълните библиографски данни на цитираното произведение се посочват в списъка с цитираната литература.
Ако преразказвате близо до текст и в този смисъл цитатът не е точен, но е очевидно заимстван отнякъде, то цитирането да става с позоваване от типа (вж. Русо 1988: 28 – 34).
При включени таблици и графики им се дава заглавие и се посочва източникът. Тук важат същите правила за цитиране.
Ползването на доклади следва същия тип позоваване – с кавички и конкретна страница на текста от дадения документ, като в цитираната литература се посочва откъде е достъпен даденият цитиран източник.
Цитирането или позоваването на уебстраници съответно предполага точното цитиране на местонахождението на текста в дадения сайт. В списъка на цитираната и ползвана литература се посочват само входните портали към дадените сайтове.
Наличието на данни и друг вид обемен илюстративен материал е добре да бъде „изнесен” в края на текста като приложение. Наличието на повече от едно приложение предполага тяхното номериране.

За по-подробна информация относно цитирането – посетете тези линкове:
Христо Атанасов – „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (1)”
Христо Атанасов – „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (2)”

Полезни съвети
Магистърската теза се различава от отчет или доклад. Изложението в дипломната работа не представлява преразказ на закони или други нормативни документи, на обзорните доклади и т.н. Добър начин да се избегне това е като се започне с формулиране на проблема: какво се защитава в дадената работа?
Покажете, че познавате концепция, чрез която ще разглеждане темата си. Представете познанията си с оглед на избраната от вас тема. Логично е това да бъде направено в Първата глава на работата.
Наличието на обемен илюстративен материал е добре да бъде представен в края на текста като приложение.

Характерни грешки при разработването на магистърските тези
Да се търсят и представят като свои готови магистърски разработки.
Да се представят за магистърска теза готови доклади (например такива, разработвани по проекти за оперативните програми и други подобни).
Липсваща теза, обект, метод, цели и задачи на разработката, библиографска справка.
Разнообразни неточности при цитирането (например, посочени източници в библиографията, които не са използвани в изложението; обратно, използвани източници, които не са отразени в цитираната литература; преразказ на обширни пасажи без позоваване на автора; липса на теоретични източници; неточно позоваване на уеб източници и др.

Не забравяйте, че разработването на магистърска теза ви представя като специалисти по даден проблем. С разработката си заявявате и защитавате специфичното си знание по даден въпрос. Вие демонстрирате, че:
Първо, сте наясно със състоянието на нещата (нормативна база, статистика, съществуващи изследвания по въпроса, институционална рамка спрямо разглеждания от вас въпрос и т.н.);
Второ, че познавате в известна степен научната теория по въпроса, че са сте запознати с други анализи по темата и провеждате своя анализ на конкретен въпрос въз основа на концепция, която познавате.
Трето, че умеете да анализирате конкретно избрания от вас проблем в контекста на представените по-горе параметри. На тази основа правите своите изводи (в заключението на разработката си) и се заявявате като специалист по дадената проблематика.
Ако се придържате към този подход, за вас ще бъде по-интересно, по-лесно и по-ползотворно усилието за разработване на дипломната работа.

Преди да се подходи към непосредствена работата по магистърската теза дипломантът и научният ръководител следва да уточнят:
Каква е тезата, която ще залегне в основата на разработката и ще бъде защитавана;
Какъв е планът на работата;
Каква литература следва да залегне в основата на дадената разработка;
Какъв ще бъде подходът на дипломанта (дали ще прави вторичен анализ на вече публикувани резултати; дали ще прави преди всичко теоретичен преглед, дали ще провежда собствено изследване и т.н.)

Да се установи по какъв начин ще протече взаимодействието между научния ръководител и дипломанта.