Обзорът на литературата не бива да се бърка с рецензия на книга: прегледът проучва научни статии, книги и други източници (например дисертации, сборници от конференции и т.н.), които са релевантни на определен въпрос, област на изследване или теория, осигурявайки описание, обобщение и критична оценка на всеки труд. Целта е да се предложи общ поглед върху значимата литература, публикувана по дадена тема.

Това е описание на публикуваното по темата от признати учени и изследователи. Понякога може да ви се дава като отделно задание (например като анотирана библиография), но по-често е част от въведението на есе, изследователски доклад или магистърска дипломна работа и дисертация. При писането на обзор на литературата целта ви е да запознаете читателя с познанието и идеите, които са били натрупани по темата, и какви са техните силни страни и слабости. Като всеки писмен труд, обзорът на литературата трябва да се дефинира от ръководна концепция (например вашата изследователска цел, проблема, който обсъждате, или тезата, която защитавате). Това не е просто описателен списък на публикувани материали или набор от обобщения, т.е. той е форма на критична дискусия, демонстрираща осъзнаване и вникване в различните аргументи, теории и подходи. Обзорът трябва да е синтез и анализ на релевантните публикувани произведения, свързани през цялото време със собствените ви цели и обосновка.

Обзорът на литературата може да е съществена част от дипломна работа или дисертация, или да е самостоятелно произведение по дадена тема. Той обаче не представлява нов научен принос.

Освен разширяването на познанията ви по темата, писането на обзори на литературата ви дава възможност да изградите и да демонстрирате умения в две области:

• търсене на информация: способността ефикасно да преглеждате литературата, да използвате ръчни или компютъризирани методи, да откривате полезни статии и книги;
• критична оценка: способността да прилагате принципите на анализа, за да откривате непредубедени и валидни изследвания.

Обзорът на литературата трябва:

• да сравнява и да съпоставя становищата на различни автори по даден въпрос;
• да групира авторите, които достигат до сходни заключения;
• да критикува аспекти на методологията;
• да подчертава водещи изследвания;
• да отбелязва кои автори не са съгласни едни с други;
• да подчертава празнотите в познанията;
• да показва как вашето изследване се свързва с литературата като цяло;
• да завършва с обобщение на разкриваното от литературата.

Когато решавате коя книга или статия да включите, си задавайте следните въпроси:

• Авторът формулирал ли е проблем?
• Ясно дефиниран ли е? Неговата значимост (мащаб, тежест, релевантност) ясно ли е показана?
• Може ли към проблема да се подходи по-ефективно от друга гледна точка?
• Каква е изследователската ориентация на автора (например интерпретативна, критична, комбинация от двете)?
• Каква е теоретичната рамка на автора (например феминистка, психоаналитична, развитийна, бихейвиористична)?
• Какво е взаимоотношението между теоретичните и изследователските перспективи
• Авторът оценил ли е литературата, релевантна на проблема? Авторът включва ли литература, заемаща позиции, с които той не е съгласен?
• В изследователски материал: колко добри са базисните компоненти на изследователския план (например популация, интервенция, резултат)? Колко точни и валидни са измерванията
• Анализът на данните коректен и релевантен ли е на изследователския въпрос?
• Заключенията основават ли се на данните и анализа им?
• В материал, писан за широката аудитория, авторът апелира ли към емоциите, представя ли едностранни примери и използва ли реторично зареден език и тон? Има ли обективна база на разсъжденията, или авторът просто описва това, в което вече вярва?
• Как структурира авторът аргументацията? Можете ли да „деконструирате“ потока на аргументацията, за да видите дали и къде той се разпада логически (например при установяването на причинно-следствени отношения)?
• По какъв начин тази книга или статия допринася за разбирането ни на проблема, който се изучава, и по какъв начин е полезна за практиката? Кои са силните страни и ограниченията?
• Как тази книга или статия се свързва с конкретната теза или въпрос, който разработвате?

Компоненти

Подобно на изследването, разработването на обзор на литературата има четири етапа:

• Формулиране на проблема: коя тема или област се изследва и кои са нейните компоненти
• Търсене в литературата: откриване на материали, релевантни на изследваната тема.
• Оценка на данните: определяне кои литературни източници имат съществен принос за разбирането на темата.
• Анализ и интерпретация: обсъждане на резултатите и заключения от релевантната литература.

Обзорът на литературата има следните елементи:

• Обзор на темата, проблема или теорията, която се разглежда, заедно с целите на прегледа на литературата.
• Разделяне на произведенията от обзора на категории (например тези в подкрепа на определена позиция, тези против нея и трети, които предлагат напълно различна теза).
• Обясняване как всяко произведение прилича на и как се различава от останалите.
• Заключения за това, кои произведения са най-добре обмислени в аргументацията си, най-убедителни и имат най-голям принос за разбирането и разработването на изследвания въпрос.

При оценяването на всяко произведение трябва да се обмислят следните неща:

• Произход: какви са „акредитивите“ на авторите? Аргументите на авторите подкрепени ли са от доказателствата (например изследвания на случаи, разкази, първичен изследователски материал, статистики, най-нови научни резултати)?
• Обективност: гледната точка на авторите непредубедена ли е? Обмислят ли се данни, които противоречат на позицията им, или определена уместна информация се пренебрегва, за да се докаже тезата на авторите?
• Убедителност: кои от тезите на авторите са най-убедителни и кои са най-малко убедителни?
• Стойност: аргументите на авторите и заключенията им убедителни ли са? Произведенията в крайна сметка допринасят ли по някакъв съществен начин за разбирането на темата?

За повече информация, вижте тук