Стилът на APA (American Psychological Association) е най-широко използваният за цитиране на източници в социалните и поведенческите науки и е описан в Publication Manual of the American Psychological Association (6th ed.).
Библиографията винаги е накрая на произведението и включва цялата информация, от която се нуждае читателят, за да открие всеки източник, който цитирате в текста. Всеки източник, който е цитиран в текста, трябва да е посочен и в библиографията и обратното: всеки източник, посочен в библиографията, трябва да може да се открие и в текста на произведението.
Всички редове след първия ред на всяка статия в библиографията трябва да са indented (с отстояние, т.е. да започват на половин инч от началото на текстовото поле). В текстообработващите програми това се нарича hanging indentation. Имената на авторите са обърнати, т.е. започва се с фамилното име, следвано от инициалите. Източниците са подредени по азбучен ред по фамилното име на първия автор. При множество източници на един и същ автор, те се подреждат в хронологичен ред от най-стария до най-новия. Заглавията на списанията се изписват изцяло. Пунктуацията и използването на главни букви се запазват така, както са изписани в цитирания източник. Всички основни думи в заглавията на списанията (на латиница) се изписват с главна буква. Когато се цитират книги, глави, статии или уебстраници, с главна буква е само първата дума от заглавието и подзаглавието, първата дума след двуеточие или тире в заглавието и личните имена. Не се изписва с главна буква втората част от сложна съставна дума с тире.
Стилът на APA (American Psychological Association) е най-широко използваният за цитиране на източници в социалните и поведенческите науки и е описан в Publication Manual of the American Psychological Association (6th ed.).
Библиографията винаги е накрая на произведението и включва цялата информация, от която се нуждае читателят, за да открие всеки източник, който цитирате в текста. Всеки източник, който е цитиран в текста, трябва да е посочен и в библиографията и обратното: всеки източник, посочен в библиографията, трябва да може да се открие и в текста на произведението.
Всички редове след първия ред на всяка статия в библиографията трябва да са indented (с отстояние, т.е. да започват на половин инч от началото на текстовото поле). В текстообработващите програми това се нарича hanging indentation. Имената на авторите са обърнати, т.е. започва се с фамилното име, следвано от инициалите. Източниците са подредени по азбучен ред по фамилното име на първия автор. При множество източници на един и същ автор, те се подреждат в хронологичен ред от най-стария до най-новия. Заглавията на списанията се изписват изцяло. Пунктуацията и използването на главни букви се запазват така, както са изписани в цитирания източник. Всички основни думи в заглавията на списанията (на латиница) се изписват с главна буква. Когато се цитират книги, глави, статии или уебстраници, с главна буква е само първата дума от заглавието и подзаглавието, първата дума след двуеточие или тире в заглавието и личните имена. Не се изписва с главна буква втората част от сложна съставна дума с тире.
Цяла книга
Springer, S. P., & Deutsch, G. (1985). Left brain, right brain (Rev. ed.). New York: W. H. Freeman.
Brand, M., & Harnish, R. M. (Eds.). (1986). The representation of knowledge and belief. Tucson, AZ:
University of Arizona Press.
Първият пример показва как да цитирате преработено издание, вторият – том под редакция. Забележете, че (1) всички редове с изключение на първия са с отстояние; (2) всяка част в статията завършва с точка, следвана от интервал; (3) в списъка на авторите вместо съюза AND се използва символа „&“ преди името на последния автор; (4) в статия с няколко автора всички имена на автори са обърнати; и (5) само първата дума на заглавието на книгата или главата е с главна буква.
Преводно заглавие:
Laplace, P. S. (1951). A philosophical essay on probabilities. (F. W. Truscott & F. L. Emory, Trans.).
New York, NY: Dover. (Original work published 1814).
Когато цитирате преиздадено произведение като горното, в основния текст трябва да посочите и двете дати: Laplace (1814/1951).
Издание, различно от първото:
Helfer, M. E., Kempe, R. S., & Krugman, R. D. (1997). The battered child (5th ed.). Chicago, IL:
University of Chicago Press.
Глава от книга под редакция:
O’Neil, J. M., & Egan, J. (1992). Men’s and women’s gender role journeys: A metaphor for healing,
transition, and transformation. In B. R. Wainrib (Ed.), Gender issues across the life cycle
(pp. 107-123). New York, NY: Springer.
Когато отбелязвате страниците на главата или студията в скоби след заглавието на книгата, използвайте „pp.“ преди цифрите: (pp. 1-21). Това съкращение обаче не се появява преди номерата на страниците в библиографските статии за периодични издания с изключение на вестниците.
Многотомно произведение:
Wiener, P. (Ed.). (1973). Dictionary of the history of ideas (Vols. 1-4). New York, NY: Scribner’s.
Книга с неизвестен автор
The American heritage dictionary (2nd college ed.). (1991). Boston: Houghton Mifflin.
Глава в том под редакция
Nadel, L., & Zola-Morgan, S. (1984). Infantile amnesia: A neurobiological perspective. In M. Moscovitch
(Ed.), Infant memory (pp. 145-172). New York: Plenum.
Забележете, че макар имената на авторите на главата да са обърнати, името на редактора на тома не е обърнато.
Въведения, уводи, предговори и послеслови:
Funk, R., & Kolln, M. (1998). Introduction. In E. W. Ludlow (Ed.),Understanding English
grammar (pp. 1-2). Needham, MA: Allyn and Bacon.
Цитирайте библиографската информация за книгата (както винаги), но и Introduction, Preface, Foreword или Afterword (което е приложимо) така, както цитирате глава от книгата.
Статии в списания и вестници
Цитатите за статии в списания следват същата обща форма като книгите и имат същите части: (1) име на автора: фамилия, следвана от инициали; (2) година на публикуване в скоби; (3) пълно заглавие на статията: с главна буква е само първата дума и заглавието не е в курсив и не е в кавички; (4) информация за публикацията, включително заглавие на периодичното издание (изцяло изписано и в курсив) и том (също в курсив), и номера на страницата (не в курсив).
Списание с непрекъснати номера на страниците (т.е. номерата на страниците в един брой започват оттам, където са свършили тези от предишния том):
Milner, B., Corkin, S., & Teuber, H.-L. (1986). Further analysis of the hippocampal syndrome: 14-year
follow-up study of H. M. Neuropsychologia, 6, 215-234.
Списание, което поставя номера на страниците поотделно за всеки брой:
Hubel, D. H., & Wiesel, T. N. (1979). Brain mechanisms of vision. Scientific American, 241(3), 150-164.
Забележете, че в този пример само томът е в курсив (241) и се следва (без интервал) от книжката в скоби (3) и след това запетая.
Kernis, M. H., Cornell, D. P., Sun, C. R., Berry, A., Harlow, T., & Bach, J. S. (1993). There’s more to
self-esteem than whether it is high or low: The importance of stability of self-esteem.
Journal of Personality and Social Psychology, 65, 1190-1204.
При множество автори забележете, че имената им са обърнати – фамилия, следвана от инициали, разделени със запетайки, а името на последния автор се предшества от запетайка и знака „&“.
При повече от седем автори:
Miller, F. H., Choi, M. J., Angeli, L. L., Harland, A. A., Stamos, J. A., Thomas, S. T., …
Rubin, L. H. (2009). Web site usability for the blind and low-vision user. Technical
Communication, 57, 323-335.
След името на шестия автор използвайте многоточие на мястото на имената на авторите. След това посочете името на последния автор. Не трябва да има повече от седем имена.
Когато един автор е както единствен автор на самостоятелно произведение, така и – в друга библиографска статия – пръв автор от авторски колектив, първо се отбелязва самостоятелното произведение.
Berndt, T. J. (1999). Friends’ influence on students’ adjustment to school. Educational
Psychologist, 34, 15-28.
Berndt, T. J., & Keefe, K. (1995). Friends’ influence on adolescents’ adjustment to school.
Child Development, 66, 1312-1329.
Две или повече произведения на един и същ автор в една и съща година:
Berndt, T. J. (1981a). Age changes and changes over time in prosocial intentions and behavior
between friends. Developmental Psychology, 17, 408-416.
Berndt, T. J. (1981b). Effects of friendship on prosocial intentions and behavior. Child
Development, 52, 636-643.
Статия в популярно списание
Steinberg, J. A. (1991, March). Putting your business on the map. MacUser, 7, pp. 158-163, 166-167.
Забележете, че в този пример статията не е публикувана на последователни страници, а се появява първо от 158 до 163, а след това отново от 166 до 167 страница.
Статия във вестник
Clark County schools teaching sign, integrating deaf and hearing students. (1996, January 29).
Indiana Daily Student, p. 4.
Тъй като авторът на тази статия не е посочен, библиографската статия започва със заглавие и трябва да се подреди по азбучен ред по първа значима дума. Ако авторът беше посочен, годината и датата в скоби щяха да са след името му, както е в другите библиографски статии с периодика. В текста този източник ще бъде посочен със съкратен вариант на заглавието: “Clark County schools (1996).”
Документ на държавна агенция
National Institute of Mental Health. (1990). Clinical training in serious mental illness (DHHS
Publication No. ADM 90-1679). Washington, DC: U.S. Government Printing Office.
Цитати от електронни медии
Интернет статия, основана на печатен източник:
Swanson, H. L. (1999). What develops in working memory? A life span perspective [Electronic version].
Developmental Psychology, 35, 986-1000.
В този пример онлайн вариантът и печатната версия са идентични; ако смятате, че онлайн вариантът се различава от печатния, трябва да включите URL и датата, на която сте посетили страницата.
Научна статия в електронно списание
От август 2011 г. препоръките за форматиране на DOI (digital object identifier – идентификатор на дигитален обект) са променени. DOI сега се представя като буквено-цифров стринг, който действа като активен линк. Според The APA Style Guide to Electronic References, 6th edition, трябва да използвате DOI формата, с който е публикувана статията. Ако тя използва по-стария цифров стринг, използвайте това като DOI. Ако обаче е представена с по-новия буквено-цифров стринг, ще използвате него като DOI. Тъй като онлайн материалите потенциално могат да променят своите URL, APA препоръчва да се осигурява Digital Object Identifier (DOI), когато е наличен, а не URL. DOI са опит да се осигурят стабилни, дълготрайни линкове към онлайн статии. Те са уникални за документа и се състоят от дълъг буквено-цифров код. Много (но не всички) издатели осигуряват DOI на статията на първата страница на документа. Някои онлайн бази данни осигуряват DOI на статията, но може и да „крият“ кода в бутон, който може да е озаглавен „Article“ или да е съкращение на името на продавача, например „CrossRef“ или „PubMed“. Този бутон обикновено води потребителя към пълния текст на статията, където е включен DOI.
Wooldridge, M.B., & Shapka, J. (2012). Playing with technology: Mother-toddler interaction scores
lower during play with electronic toys.Journal of Applied Developmental Psychology, 33(5),
211-218. http://dx.doi.org/10.1016/j.appdev.2012.05.005
Статия от онлайн периодично издание, която няма DOI:
Kenneth, I. A. (2000). A Buddhist response to the nature of human rights. Journal of Buddhist
Ethics, 8. Извлечена от http://www.cac.psu.edu/jbe/twocont.html.
Електронни книги
Електронните книги може да са от лични уебсайтове, бази данни или дори да са в аудио формат. Използвайте следния формат, ако книгата, която сте използвали, съществува само в дигитален формат или е трудно да се открие в печатна форма. Ако произведението не е налично онлайн, а трябва да се купи, използвайте „Предлагана“, а не „Извлечена“ и посочете на читателя къде може да я открие. За книги, които се предлагат в печатна и в електронна форма, включете датата на публиуване в скоби след името на автора. В библиографската справка за e-book издания включете типа и версията на електронната книга, която цитирате (например „[Kindle DX version]“). Ако има DOI, посочете го в края на библиографската статия.
De Huff, E. W. (n.d.). Taytay’s tales: Traditional Pueblo Indian tales. Извлечена от
http://digital.library.upenn.edu/women/dehuff/taytay/taytay.html
Davis, J. (n.d.). Familiar birdsongs of the Northwest. Предлагана от http://www.powells.com/cgi-
bin/biblio?inkey=1-9780931686108-0
Документ с много страници, създаден от частна организация
Character education: The role of parents, teachers, and the community. (n.d.). Посетен на 10.10.2007,
на уебсайта на National Parent Information Network:
http://npin.org/library/2001/n00584/n00584.html.
Забележете, че този цитат включва заглавието на документа, датата, на която е бил посетен уебсайтът, името на организацията, която е източник на документа, документът и URL. Името на организацията се посочва след датата на извличане за документи, които са част от по-големи, по-сложни уебсайтове, например тези на университети или правителствени агенции.
Интервюта, имейли и друга лична комуникация
Личното общуване с автори не се включва в библиографската справка; единствено в основния текст на произведението в скоби се цитира името на комуникатора, фразата „лична комуникация“ и датата, на която е проведена.
(E. Robbins, лична комуникация, 04.01.2013).
А. П. Иванов също твърди, че много от студентите му се затрудняват с използването на стила на APA (лична комуникация, 03.11.2012).
Два са основните типове статии, писани в областите, които използват стила APA: (1) обзор на литературата и (2) експериментален доклад. Всеки от тях има уникални изисквания, засягащи частите, които трябва да присъстват в статията.
1. Обзор на литературата
Литературният обзор е критично обобщение на това, което научната литература разкрива по конкретна тема или въпрос. Често студентските изследвания в областта на социалните и поведенческите науки попадат в тази категория. Целта е в такъв писмен доклад студентите да демонстрират познаването на изследователската работа в областта, релевантна на бъдещите им изследвания (обзорът на литературата не е равнозначен на анотирана библиография).
Обзорът на литературата най-често има следната структура:
2. Експериментален доклад
Експерименталният доклад отразява планирането и провеждането на собствено експериментално изследване. Неговата структура е по-сложна и следва научния метод, но и улеснява читателя, като осигурява познатите насоки, за да може той по-лесно да прегледа информацията за:
Експерименталният доклад обикновено включва следните части (дължината варира и най-често се определя от мащаба на проведеното изследване):
Целта на таблиците и фигурите в статията е да подпомогнат читателя ви да разбере представената информация. Всички текстообработващи програми позволяват създаването на собствени таблици и фигури, както и вместването на образи. Целта на тези материали е единствено да подпомогнат разбирането, а не да пълнят място или да прикриват незначителни резултати зад воала на сложни статистики. Основният въпрос е: таблицата/фигурата необходима ли е? По-добре ли е да се представят прости дескриптивни статистики в текста, или да бъдат обобщени в таблица? Тъй като таблиците и фигурите допълват текста, в основния текст трябва да има препратка към всички използвани таблици/фигури и обяснение какво читателят трябва да търси, когато ги използва. Посочва се само важното, което трябва да се извлече от тях, а за детайлите читателят е свободен да прави собствени изводи. Ако се използват чужди фигури, таблици или данни, авторът на статията трябва да събере цялата информация, за да може да документира източниците си. Всяка таблица и фигура трябва да е разбираема и без препратките в основния текст, така че е необходимо да се включи обяснение на всяко съкращение (с изключение на стандартните статистически символи и съкращения). Всички таблици са номерирани последователно и така се изписват в основния текст (таблица 1, таблица 2 и т.н.); същото важи за фигурите (фигура 1, фигура 2 и т.н.). Съкращенията, терминологията, стойностите на нивото на вероятност трябва да са консистентни в таблиците и фигурите в цялата статия. По същия начин форматите и заглавията трябва да са еднакви; едни и същи данни не се повтарят в различни таблици или фигури.
Данни, които биха изисквали само две колони в таблица, се представят в основния текст (без таблица). В таблици се представят само по-обемни и сложни данни. За да бъдат ясни, трябва да са подредени логично, например данните, които се сравняват, трябва да са представени едни до други (преди/след, деца/хора в зряла възраст, мъже/жени и т.н.), а статистическата информация (средни, стандартни отклонения, стойности N и т.н.) трябва да е представена в отделни части на таблицата.
Основната структура на таблиците е:
Таблица 2. Заглавие
Конкретни типове таблици
Таблица за дисперсионен анализ (ANOVA).
Традиционният формат за таблицата за дисперсионен анализ е да се отбележи източникът в първата колона, след това степените на свобода (df) и F отношенията. Първо посочете вариацията между групите и грешката, след това вариацията вътре в групите и грешката. Осигурете обща бележка към таблицата, за да обясните какво означават тези стойности (вж. примера). Използвайте звездички, за да посочите статистически значимите F отношения и дайте бележка за вероятността.
Таблица 3. Примерна таблица за дисперсионен анализ
Таблица за регресионен анализ.
Традиционното представяне на данните от регресионния анализ следва два формата. Ако изследването е приложно, се отбелязват само суровите или нестандартизираните коефициенти (β). Ако изследването е чисто теоретично, се отбелязват само стандартизираните коефициенти (beta). Ако изследването не е нито чисто приложно, нито чисто теоретично, се отбелязват както стандартизираните, така и нестандартизираните коефициенти. Посочва се и типът анализ.
Таблица 4. Примерна таблица за регресионен анализ
Забележка: R2 = 0.34; p < 0.05.
Забележки под таблиците
Под таблиците може да има три типа забележки: общи, конкретни и за вероятностите. Всички те трябва да се поставят под таблицата точно в този ред.
Общите забележки обясняват, конкретизират или осигуряват информация за таблицата като цяло. Тук се поставят обясненията на съкращенията, символите и т.н.
Конкретните забележки обясняват, конкретизират или осигуряват информация за конкретна колона, ред или отделна клетка. За да поставите конкретна забележка, използвайте малки букви в повдигнат шрифт (например a, б, в) и подредете повдигнатите букви отляво надясно, отгоре надолу. Първата бележка на всяка таблица трябва да започва с повдигнато a.
Бележките за вероятността осигуряват на читателя данните за статистическата значимост. Звездите посочват стойностите, при които нулевата хипотеза се отхвърля, а вероятността (стойността на p ) е посочена в тази бележка. Такива бележки са нужни само когато са релевантни на данните в таблицата. Броят на звездите за дадено ниво на вероятност трябва да е консистентен в цялата статия.
При подготовката на фигурите яснотата и четивността са базисните критерии. Избягвайте изкушението да използвате специалните ефекти, които осигуряват повечето софтуерни пакети. Тримерните ефекти и пластовете, както и светлосенките може да ви изглеждат интересни, но злоупотребата с тях има потенциала да изкриви данните и дори да подразни читателя. Добрият дизайн е ненатрапващ се, почти невидим, защото подпомага комуникацията. Неуместният дизайн разсейва читателя от данните и подкопава в очите му авторитета на автора.
APA има спецификации за размера на фигурите и шрифтовете, използвани в тях. Фигурите от една колона трябва да са между 5 и 8.45 см широки. Фигурите с две колони трябва да са с широчина между 10.6 и 17.5 см. Височината на фигурите не бива да надскача текстовото поле на страницата. Текстът във фигурата трябва да е с шрифт san serif (например Helvetica, Arial или Futura). Размерът на шрифта трябва да е между 8 и 14 пункта. Използвайте кръгове и квадрати, за да разграничите точките в линейните графики.
Уверете се, че сте включили номера на фигурата и заглавието, както и легенда (ако е необходимо). Тези елементи (за разлика от таблиците) са под фигурата. Номерът на фигурата е в курсив: Фигура X, следван от заглавието, така както се изписва нормално изречение. Следва легендата, която обяснява използваните във фигурата символи.
И при фигурите важат следните основни въпроси:
Когато включвате статистики в основния текст на статията, уверете се, че давате достатъчно информация, за да може читателят да разбере изследването. Макар че количеството обяснения и включваните данни зависят от конкретното изследване, стилът на APA има насоки за представянето на статистическата информация:
Използвайте малки скоби, за да включите статистическите стойности:
…се оказва статистически значима (p = 0.42) за всички променливи.
Използвайте малки скоби, за да включите степените на свобода:
t(45) = 4.35
F(3, 87) = 2.11
Използвайте големи скоби, за да включите границите на доверителните интервали:
89% CIs [3.45, 2.7], [-6.0, 3.89] и [-7.23, 1.89]
Използвайте стандартен шрифт (не получерен или курсив), когато изписвате гръцки букви, повдигнат шрифт, който служи като идентификатор, и съкращения, които не са променливи.
Използвайте курсив за статистическите символи:
t, F, N
Използвайте курсив, главно N, когато говорите за броя на изследваните лица в цялата извадка.
N = 328
Използвайте курсив, малко n, когато обозначавате само част от извадката.
n = 42
За по-подробна информация и примери виж: https://owl.purdue.edu/