Сълетите на Клифърд за писането
6th ed., copyright 2005, by Dale Lothrop Clifford

Ясното писане е изключително важно умение. Най-добрият начин за подобряване на стила на писане е като пишете, но четенето на добре написани материали също е ценно, тъй като ще ви даде възможност да видите как може да се използва езикът.

От вас не се очаква да създавате есета, доклади и отговори на изпитни въпроси, които са пълни с „големи“ думи и моден език. Вместо това трябва да развиете ясен стил на писане, който ви позволява да предавате на другите вашите познания, идеи, теории, интерпретации и всичко останало. Разбира се, трябва да използвате правилната психологическа терминология, но ако читателят ви трябва да препрочита изречение, параграф или страница по няколко пъти, за да открие какво сте искали да кажете, значи те са написани зле. Само защото някои статии са написани зле стилистично и в литературен смисъл, не означава, че е приемливо вие да създавате текстове, които са трудни за четене и за разбиране. (Освен това вас ще ви оценяват по написаното за разлика от авторите на статии.)

Плагиатство

Казано просто, плагиатството е актът на присвояване на работата на някой друг и представянето ѝ за своя. Най-очевидното плагиатство е да представяте за своя разработка, която е писана от друг, преписана, открадната или „заета“. Най-често срещаните форми на плагиатство обаче са резултат от небрежни парафрази и цитиране. Парафразата трябва да прави нещо повече от просто сменяне на няколко думи от оригинала, а директният цитат (независимо дали е фраза или един параграф) трябва да се придружава от надлежното цитиране на автора плюс бележка под линия или бележка в края на текста, посочваща пълната библиографска справка, и, разбира се, да е поставен в кавички.

Въведение

Доброто изложение (от какъвто и да е вид) трябва да едновременно ясно и интересно. Солидните познания за граматиката и композицията на текст ще осигурят яснота, а след като изложението Ви е ясно, можете да си позволите да работите върху стила си.

Граматика

Безупречната граматика е от изключително съществено значение за всеки писмен текст. Читателят ви разполага единствено с думите, които сте написали; Вие не сте там, за да обяснявате онова, което може да е останало неясно.

Използвайте единствено и само пълни изречения, а не фрагменти. Пазете се от фрази, които изглеждат като изречения, но не са. „Защото той смяташе, че Мери бърка.“ Което посочва неточност на мисленето.“

• Подлогът и глаголът трябва да са съгласувани. Пазете се от подлъгващи фрази, например „В четириъгълниците е разположен [не разположени] лабиринт от стени.“ В този случай подлогът е „лабиринт“.
• Съществителните и местоименията, които ги заместват, трябва да са съгласувани по число и пол. Пазете се от мъгляви и неясни местоимения. Избягвайте „това“ като заместване на съществителното-подлог от предходните изречения и по всяка вероятност ще избегнете най-често срещаната грешка.
• Пазете се от вместени не на място фрази – такива, които не казват това, което вие си мислите, че казват. „Предложение „да се отнеме шофьорската книжка на всеки шофьор, за когото е установено, че е бил под въздействие на алкохола за период от 90 дни“ ще остави настрана повечето шофьори, които шофират след употреба на алкохол, защото обикновено този период е по-малко от ден, а не 90 дни. За да се изясни смисълът, или трябва да се постави запетайка там, където ѝ е мястото, или да се смени словоредът на изречението…
• Пунктуацията ръководи читателя ви във вашия текст, обяснявайки взаимоотношенията между думите и фразите, а в някои случаи дори казва на читателя ви как да се чувства. Неправилната пунктуация може да обърка читателя ви. [Забележка: пунктуацията има различна функция в библиографските справки и бележките под линия, която е обяснена на специална страница.]
• Точката казва „стоп“. Това, което я предшества или следва, може да е свързано по идея, но изречението трябва да съдържа завършена мисъл.
• Точка и запетая свързват неща, които може да са отделни изречения, но сте избрали да съедините, за да подчертаете взаимоотношението по-силно, отколкото ако поставите изреченията едно до друго. Конюнкцията определя типа връзка („и“ и „но“, но не означава същото); точка и запетая внушава взаимоотношение.
• Това, което следва след двоеточието, по един или друг начин е еквивалентно на предходното. Обикновено е списък, но понякога може да е конкретен пример без думите „например“, които да го предшестват.
• Запетайките казват на читателя ви да направи пауза и разкриват, че това, което следва, е отчасти отделно от предходното, макар че елементите зависят един от друг като части на едно и също изречение.
• Удивителният знак е известен и като „крясък“. Човек не крещи в официални текстове.
  Скобите се използват за отделяне на нещата, които са по-малко важни в дадено изречение, обикновено като форма на нещо по-странично за читателя. Използвайте ги пестеливо.
• Четете много внимателно за правописни и печатни грешки. Дори ако ползвате текстообработка с автоматична проверка, помнете, че някои думи променят значението си с изписването, а машината не проверява за смисъл. Ако правописът не е силната ви страна, направете си списък с думите, които най-често бъркате, и правилното им изписване, или молете приятел/близък да чете и да коригира текстовете ви.
• Избягвайте страдателния залог винаги, когато можете да изразите мисълта си в деятелен залог. Абсолютно задължително е да избягвате „бива“ („Те биват два вида“ е много слаб стил на изразяване на простото „Те са два вида“.)
  Всеки културен човек е много внимателен за езика, който използва, и е чувствителен към всякакви думи, които може да са дискриминационни (например сессистки или ейджистки). Обидно е 60-годишните да бъдат наричани „старци“, както и 20-годишните – „младоци“.

Съвети за научния текст

Когато пишете доклад, реферат, есе и т.н., приемете, че аудиторията ви по принцип е образована, неизвестна за вас и безвремева. Ако искате пълноценно и ефективно да общувате с такава аудитория, трябва да пишете за нея, а не са роднините и съучениците си.

• Избягвайте повторението. Читателят ви винаги може да се върне към определена част или абзац, ако му е нужно. Не използвайте излишни фрази като „да се върнем към“, „да прегледаме отново“ и „след малко пак“.
• Избягвайте да използвате „Аз“ в научен текст. Повечето изречения, които започват с „Аз мисля“, могат да се изразят и без тази квалифицираща фраза. Ако вашите аргументи и доказателства доказват тезата ви, просто пояснете това; използването на „Аз мисля“ не ви освобождава от отговорността да докажете това, което твърдите.
• Избягвайте абсолюти като „винаги“, „никога“, когато пишете научен текст. Абсолютите почти винаги са невъзможни за доказване.
• Когато споменавате автор за пръв път, уверете се, че използвате пълното му име (или поне първия му инициал). Когато пишете на български език, имената на авторите, които ползвате, са задължително на кирилица (ако някой не е съгласен с транскрипцията ви, може да види в библиографията оригиналното изписване и да проведе по-нататъшно свое изследване). При следващо споменаване на същия автор, можете да ползвате само фамилното му име.
• Не използвайте „усещам“, когато всъщност искате да кажете „чувствам“ и не използвайте „чувствам“, когато всъщност имате предвид „мисля“.
• По принцип не съкращавайте. Изключението са често използвани титли, например „д-р“. Можете да съкратите имената на организации или хора, когато те са много добре известни и често използвани (например НАТО, ЕС, САЩ), но само след като сте използвали пълното име при първото срещане и след него посочите съкращението, което ще използвате, в скоби.
• Заглавията на цитираните книги или статии на латиница в основния текст трябва да са в курсив, а тези на кирилица – в кавички. Ако не сте сигурни за точния превод на даден термин, предложете своя превод, но в скоби след него задължително посочете оригиналния термин на латиница.
• Поставяйте в кавички заглавията на части от книги (статии или глави), заглавията на телевизионни предавания и преките цитати. Може (много пестеливо) да използвате кавичките, за да посочите на читателя си, че целенасочено използвате банални думи или жаргон.
• Избягвайте клишетата и жаргона. Жаргонът много бързо излиза от мода, а може да не е известен на всички читатели. Не бъдете неприятно претенциозни: „големите“ и сложни думи, използвани неуместно, ще съсипят впечатлението за вас като автор; ненужното използване на чуждици ще направи същото, например „Негативният тренд асертивността да се заменя с обсесивна агресивност като копинг-стратегия е контрапродуктивен в интеракциите“.
• Не „антропоморфизирайте“ (да превръщате неодушевено нещо в човек, например „двадесетият век стана свидетел“ или „историята доказва“). Вековете нямат очи и не историята доказва, а историците или учените, които често взаимно си противоречат.
• Избягвайте хиперболите и „розовата проза“. Когато разказвате интересна история, понякога е трудно да се устои на изкушението да я превръщате в сензация. Когато обаче използвате силно емоционални думи, особено прилагателни, претоварени с конотации, читателят ви ще стане толкова подозрителен по отношение на преувеличението, че работата ви ще загуби влиянието си. Никога не претендирайте в твърденията си – дори в избора на думи – за повече, отколкото можете да докажете.

Организация

Няма формула за писането на научен текст: структурата на работата ви (особено ако е есе) в повечето случаи ще произтича от темата, тезата и начина, по който работите с материала си.

• Въведението е най-важната част от писмения текст. То трябва да каже на читателя ви какво възнамерявате да направите (вашата теза) и как ще го направите. То трябва достатъчно да заинтересува читателя ви, за да продължи да чете.
  Тезата на доклада/есето е интерпретативно твърдение за темата или предметната материя.
• Параграфът е нещо като кратко есе сам по себе си. Тематичното изречение е въведението към параграфа: то казва на читателя ви за какво ще чете в параграфа. Това винаги трябва да е първото изречение в параграфа. Останалата част от параграфа трябва да обяснява или да илюстрира това тематично изречение.
• Организирайте логично. Въведете читателя в материала, за да подпомогнете разбирането. Повечето читатели няма да четат две страници, за да разберат нещо, което вие не сте успели да обясните по-рано.
• Опитайте се да правите плавни преходи между параграфите.
• Пазете се от това, което е наречено „текст на ножиците и лепенето“ – параграфи и цитати, залепени един след друг, само с няколко ваши думи или редове между тях. Резултатът често е твърде тромав и объркващ, тъй като материалът всъщност не е ваш.
• Заключението трябва да повтаря вашата теза, но вече доказана. Често заключението поставя тезата в по-широк контекст, а може и да обсъжда последиците, които надскачат обема на вашия материал, но заслужават да се отбележат, когато обобщавате какво сте направили.

Използване на таблици, графики и илюстрации

Таблиците, графиките и илюстрациите могат да са много ефективен начин за представяне на вашите доказателства. Те обаче не стоят сами за себе си и не заместват ефективното обсъждане на доказателствата в основния текст на вашия материал.

• Когато е възможно, поставяйте таблиците или илюстрациите близо до тази част от текста, която обяснява представената информация. Ако не е възможно, използвайте приложение и насочете читателя към приложението на подходящото място в текста.
• Номерирайте таблиците, графиките или илюстрациите последователно: Таблица 1, Таблица 2, Фигура 1, Фигура 2 и т.н. Направете същото в приложението, ако сте избрали такова подреждане. Заглавието на таблицата винаги е над нея, а заглавието на фигурите и графиките – под тях.
• Таблиците и илюстрациите трябва да са много ясно „етикетирани“.
  Както е с всички доказателства, трябва да цитирате източниците на информацията в таблиците, илюстрациите или графиките. Може да поставите тази информация в бележка под таблицата/илюстрацията/графиката.
• Уверете се, че сте дали име на всички елементи в таблиците и графиките. Читателят ви няма да разбере диаграмата, ако не знае какво представлява всеки стълб.
  Когато представяте цифрови доказателства, бъдете особено внимателни: текстът ви трябва да казва точно това, което вие искате. Уверете се, че читателят ви знае от какво е процент „90%“.
• Когато пишете за хора, думата е брой, а не количество. Количеството може да се дели до безкрай, но въпреки шегите за семейството с 2,5 деца, хората всъщност са неделими единици.

Стил

Стилът на писане е уникален за всеки автор, но не е нещо, което „или имате, или нямате“. Стилът се развива и подобрява с практиката.

• Добре избраният глагол е ключът към доброто изречение. Винаги, когато е възможно, използвайте деятелен залог. Избягвайте страдателните и непреходните глаголи (с други думи, пренапишете материала, за да отстраните поне 90% от всички форми на „се прави“ и задължително всички фрази от типа „разговорът се случва“), защото правят текста ви скучен, тежък и досаден.
• Научният текст се пише в сегашно историческо време. На всяка цена избягвайте да смесвате времената в едно и също изречение.
• Избягвайте конструкция, която цитира речниково определение на дума и след това обсъждането и/или атакуването му. Банално е и резултатът често е много слаб аргумент.
• Варирайте дължината и конструкцията на изреченията, но помнете, че краткото, ясно изречение често е по-добро от дългите по един абзац и трудни за разбиране изречения. Във всяко изречение се опитвайте да поддържате подлога и глагола близо един до друг.
• Не започвайте твърде много изречения с дати или с цифри.
  Твърде досадни са конструкции от типа „той е способен да…“. Използвайте тази конструкция само когато наистина искате да подчертаете способността, а не самото действие.
• Не използвайте две прилагателни или наречия там, където и по едно стига.
• Не използвайте думи като „изглежда“, „струва ми се“, когато отговорът на въпроса: „На кого изглежда?“ е „На мен“. Тези фрази отразяват малодушие: писателят се опитва да избегне отговорност за вземането на решение по отношение на доказателствата.

Цитати

Ученият трябва да осигури доказателства в подкрепа на своята интерпретация на данните и добре избран цитат често може да служи като такова доказателства. Използвайте цитатите мъдро. Недоброто цитиране или лошо избраните цитати ще отблъснат читателя ви.

• По принцип трябва да се цитират само първоизточници. Цитирането на вторични източници („както казва Джон Дюи (Dewey, 1932, цит. по Andersen, 1989“) добавя още една пречка между читателя и вашия опит да докажете твърдението си. Ако обаче нямате достъп до първоизточника, задължително посочете къде сте прочели цитираната мисъл (т.е. „цит. по…“).
• Не използвайте цитат, за да повторите това, което току-що сте казали в текста си. Въведете цитата, но не го правете „редундантен“, т.е. да повтаряте същото и с него. Този съвет се отнася и до изречението след цитата.
• Избягвайте дългите цитати. Цитирайте най-важното изречение и парафразирайте останалото.
• Цитатите, които са по-дълги от три печатни реда, трябва да са оформени като отделен абзац със специално форматиране. Тези блокови цитати не изискват кавички. Използвайте много пестеливо блоковите цитати. Читателите бързат или са мързеливи, така че е почти гарантирано, че ще прескочат дългите цитати.
• Парафразирането включва много повече от просто промяната на няколко думи в нечие чуждо изречение. Истинската парафраза изразява нечии чужди идеи или информация в съвършено различна форма, обикновено много по-кратка от оригинала (например абзац в едно изречение). Лошата парафраза лесно може да се приеме за плагиатство.
• Бележката под черта или в скоби казва на читателя ви откъде сте взели информацията или цитата. Когато използвате нечии чужди думи, идеи или изследвания, плагиатствате, ако не отдадете дължимото на този човек. Чуждите думи трябва да са в кавички, за да посочите, че те не са ваши. Независимо дали цитирате или парафразирате, трябва да посочвате източника си. Плагиатството в писмени текстове се преследва от закона; в университета ще ви донесе най-малкото слаба оценка.

Представяне

Как представяте работата си е много важно. Зле представен доклад или есе може да развали впечатлението за вас и да доведе до по-ниска оценка. Ако изглежда немарливо, читателят най-вероятно ще си направи подобно цялостно заключение за вас. Днес се очаква писмените ви текстове да са напечатани. Тъй като никой няма да ви организира курсове по машинопис, ако не знаете как да печатате или не сте много бързи в това, ще трябва сами да се погрижите за достатъчно практика.

Понякога ще имате конкретни насоки как да изглежда есето; ако е така, строго се придържайте към тях, но много често в заданията не се осигуряват такива детайли. Ето някои важни съвети:

• Използвайте само разрядка от един ред или от ред и половина; двойната разрядка може да затруднява четенето особено за хора с проблеми с възприемането на контраста.
  На български абзаците винаги започват с нов ред (за разлика от този сайт) (indentation в текстообработващите програми).
• Лявото и дясното поле на страницата трябва да са поне 2.5 см от края на страницата, за да има къде да се пишат коментари.
• Използвайте шрифт, който е прост и ясен, например Verdana, Bookman или Times, винаги в черен цвят (подразбиращата се стойност във всички компютърни пакети).
  Големината на шрифта трябва да е 11 или 12 пункта (ако специално е посочен по-голям размер на шрифта, съобразете се – възможно е преподавателят ви да има зрителен проблем).
• Никога не използвайте ръкописни или други „закачливи“ шрифтове, например Comic Sans.
• Никога не използвайте емотикони, различно оцветени шрифтове или малки иконки на мечета, цветенца и други подобни в полетата.
• Не вмествайте снимки в есетата си за украшение (диаграмите, които са необходими или изисквани, са съвсем друго нещо).
• Не подравнявайте текста от двете страни, т.е. блокови параграфи, освен ако нямате много добра сричкопренасяща програма или не ви е посочено, че трябва да го направите (ако не сричкопренасяте, в редовете остават големи дупки, а е възможно и читателят ви да е дислексик и тогава подравненият текст ще го затрудни).
• Никога не използвайте език от sms-ите и чатовете.
• Постарайте се да си изчетете работата, за да елиминирате възможно най-много печатни грешки.
• Коректорското четене ще ви помогне да хванете явни грешки и да премахнете странните твърдения, които ще предизвикат смеха или раздразнението на читателя ви.
• Ако имате зрителни затруднения, помолете ваш близък да чете коректурата вместо вас.
• Не печатайте заданията си на цветна хартия, на хартия с монограми или парфюмирана хартия (читателят ви в университета – преподавателите ви – няма да е впечатлен).
• Не използвайте прекалено много подзаглавия (те начупват текста и може да доведат до създаване на впечатление, че есето ви е поредица от откъснати един от друг параграфи, а не единно цяло).
• Не включвайте: „Бележки за преподавателя“. Послания като: „Имах други проблеми и затова не можах да го направя както искам“ или „Надявам се, че ви е било интересно толкова, колкото и на мен“ не са уместни и няма да създадат благоприятно впечатление.
• Номерирайте страниците.
• Подредете страниците в правилния ред (изключително важно).
• Ако трябва да имате специална заглавна страница, уверете се, че тя си е на мястото.
• Защипете писмената си работа с един-единствен телбод в горния ляв ъгъл (не я слагайте в папка или джоб освен ако изрично не сте инструктирани за това).
• Никога не ламинирайте страниците.

Списък за проверка преди предаването

• Есето ви има ли заглавие? То съответства ли точно на зададената тема (заглавие)?
• Вписали ли сте името си и факултетния си номер?
• Сложи ли сте титулната страница (ако се изисква такава)?
• Написали ли сте ясно въведение?
• Написали ли сте ясно заключение?
• Лесно ли се чете есето ви?
• Ясно и логично представен ли е текстът?
• Има ли смисъл това, което сте написали?
• Адекватно ли отговаря на поставените въпроси?
• Има ли логически грешки в аргументите ви?
• Спазили ли сте библиографските изисквания и цитирането?
• Правописът и граматиката коректни ли са?
• Цитирали ли сте и реферирали ли сте всеки източник, който посочвате в есето: в текста и в литературата накрая?
• Оставили ли сте достатъчни полета?
• Ясен и достатъчно голям шрифт ли сте използвали?
• Абзаците започват ли на нов ред?
• Номерирали ли сте страниците?
• Подредени ли са страниците в правилния ред?
• Добре ли сте защипали страниците (телбод, освен ако не е указано друго)?

Преди всичко: каквото и да пишете, бъдете своят най-суров критик.