Скъпи колеги,
С огромно удоволствие Ви каним на публичните лекции в Софийски университет на две от водещите имена в съвременната феноменология. Проф. Дан Захави от Университета на Копенхаген и проф. Софи Лойдолт от Техническия университет в Дармщат ще изнесат лекции в Софийския университет на 24 октомври 2025 г. в Зала № 1 на Ректората:
Дан Захави
13:30–14:30 | Лекция: Minds in the World: Collective Intentionality and the Problem of Internalism
14:30–15:00 | Дискусия
Софи Лойдолт
15:30–16:30 | Лекция: Phenomenology of the Public Realm
16:30–17:00 | Дискусия
След лекциите ще се проведе кръгла маса с участието на гост-лекторите и български учени.
Всички интересуващи се са добре дошли!
Организатори на събитието гл. ас. д-р Борис Пантев, катедра „Философия“ и Философски факултет
Резюмета на лекциите и биографични справки
Dan Zahavi
Minds in the World: Collective Intentionality and the Problem of Internalism
(October 24, 13:30–14:30, Rectorate, Lecture Hall 1)
The aim of my talk is to offer an interpretation of Husserl’s theory of collective intentionality that will make it clear that he is not an internalist or methodological solipsist. Critics like Hubert Dreyfus, Taylor Carman, and Ron McIntyre contend that Husserl’s transcendental method, including the epoché and transcendental reduction, commits him to focusing solely on internal mental representations, thereby neglecting external reality and intersubjectivity. Carman, for instance, asserts that the reduction involves „methodically turning away from everything external to consciousness“. I have on previous occasions argued that the claim that Husserl’s phenomenology involves a turn away from objects transcendent to consciousness rests on a misunderstanding of his transcendental idealism and his notions of epochéand reduction. On this occasion, however, I will supplement my previous arguments by instead considering Husserl’s extensive, yet often overlooked, work on collective intentionality.
Husserl’s work on this topic is primarily to be found in his analysis of communicative acts; acts that Husserl considers crucial for the constitution of an objective world, sociality, and the personal self. More specifically, Husserl defines communicative acts as „social acts“ that involves a particular kind of intentional intertwinement and which ultimately results in what Husserl calls a being-within-one-another.
In his analysis, Husserl distinguishes various modalities of this intertwinement, the highest of which is the emergence of a personality of higher order. Despite the somewhat ominous label, Husserl does not advocate the existence of some kind of group consciousness or hive mind, but takes personalities of higher order to be communicative unities that are grounded in individual acts. Nevertheless, and decisively, we are on his account dealing with a form of collective intentionality that presupposes intertwined or suitably interrelated individual subjects, which precisely is a view that rules out methodological solipsism. In fact, what we find in Husserl, and what I will belabour in my talk is precisely a position that is equally distinct from the internalism of Searle and the collectivism of Brandom.
Sophie Loidolt
Phenomenology of the Public Realm
(October 24, 13:30–14:30, Rectorate, Lecture Hall 1)
What does it mean to be, appear, and act in public? These questions are rarely asked when it comes to the often-diagnosed „structural transformation“ (Habermas) of the public sphere. Yet people have a wide variety of „public experiences“ every day: from the simple experience of leaving the house and moving on the street to highly networked and technologically mediated public communication and concerted action. In the project I would like to present in its outlines, I try to shed light on the quality and structure of such „public experiences“ using a phenomenological approach. In this way, I want to reclaim public space as an experiential space and argue that experiences matter for the constitution of different kinds of public spheres and public spaces.
How, for example, do phenomena like visibility, attention, relevance, reality, trust, or their opposites emerge in public contexts? And how can our individual and collective experiences of the public retain its high democratic ideals while facing the constant threat of superficial entertainment and self-commercialization? In contrast to theories that view the public sphere primarily as a system of information, coordination, or discourse, a phenomenological approach aims to reveal the ways in which experiences constitute spaces of meaning. Such a disclosure of the world-building function of experience is crucial if we are to understand how people can relate to their public existence and a public world, how they can integrate into it or fall away from it, gain or lose trust, and how a shared world is either built or destroyed.
If we turn to the treatment of the public and publicness in the phenomenological tradition itself, including its hermeneutical, existentialist, and anthropological branches, this reveals an interesting picture that has not been examined yet in its coherence and context. One insight stands out right at the beginning: Explicit phenomenological investigations of the public realm are surprisingly rare, the big exception being Hannah Arendt’s work. The aim of the paper is therefore to identify different strands in the phenomenological tradition that address the topic—or fail to address it—, to relate them to one another, and to extract valuable ideas, debates, and concepts for a more comprehensive phenomenological theory of the public realm.
Проф. Дан Захави е сред водещите фигури в съвременната феноменология и изтъкнат философ на съзнанието. Той е професор по философия в Университета в Копенхаген, където през 2002 г. основава Центъра за изследване на субективността, който ръководи и до днес. Неговите изследвания обхващат проблемите на себе-съзнанието, интерсубективността, социалното познание и връзката между феноменологията и когнитивните науки.
Захави е автор на редица влиятелни монографии, сред които Self-Awareness and Alterity, Subjectivity and Selfhood и Self and Other. Сред най-четените му трудове е The Phenomenological Mind (в съавторство със Шон Галахър) — фундаментален текст за преосмислянето на връзката между феноменологията и аналитичната философия. Сред по-новите му книги са Phenomenology: The Basics (2 изд., 2025) и Being We: Phenomenological Contributions to Social Ontology (OUP, 2025). Освен това той е (съ-)редактор на множество сборници, като общият брой на неговите авторски и редакторски книги надхвърля 30.
В трудовете си Захави показва, че съзнанието е по своята същност релационно и че „ние-опитът“, емоционалното споделяне и ангажиментите от второ лице формират нашето разбиране за света, за другите хора и за общностите. Неговите изследвания се обръщат и към класически източници — особено Хусерл и други ключови фигури на феноменологическата традиция — като същевременно допринасят за съвременните дебати в областта на социалната онтология и философията на когнитивната наука.
Захави е изнасял лекции и ключови доклади по целия свят. Бил е член на редица редакционни колегии и е съосновател и дългогодишен главен редактор на списанието Phenomenology and the Cognitive Sciences. Настоящите му изследвания развиват нюансирана концепция за колективната интенционалност и динамиката на интерперсоналния опит.
Проф. д-р Софи Лойдолт е професор по философия и ръководител на катедрата по практическа философия в Техническия университет в Дармщат, Германия. Тя е била президент на Германското дружество за феноменологични изследвания (2023–2025) и редовен гост-професор в Центъра за изследване на субективността в Копенхаген (2020–2025). По-голямата част от образованието си получава във Виенския университет. Научни специализации я отвеждат в Хисерловия архив в Льовен, Университета Сен Дени в Париж и New School for Social Research в Ню Йорк.
Нейната работа е съсредоточена върху проблеми в областта на феноменологията, политическата и правната философия, етиката, както и трансценденталната философия и философията на съзнанието. Книгата ѝ Phenomenology of Plurality: Hannah Arendt on Political Intersubjectivity (Routledge, 2018) получава наградата Edward Goodwin Ballard Book Prize. Сред останалите ѝ книги са: Anspruch und Rechtfertigung. Eine Theorie des rechtlichen Denkens im Anschluss an die Phänomenologie Edmund Husserls (Springer, 2009) и Einführung in die Rechtsphänomenologie | Introduction to the Phenomenology of Law (Mohr Siebeck, 2010; японски превод излиза през 2025 г.). Лойдолт е съставител на Routledge Handbook of Political Phenomenology, публикуван през 2025 г. В момента тя подготвя книга със заглавие Public Experiences. A Phenomenological Theory of the Public Realm.
Събитието се осъществява с подкрепата на Проект на Софийски университет „Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“, договор № BG-RRP-2.004-0008