Специалност Културология подготвя експерти в областта на управлението, администрацията и мениджмънта на културата, културните политики, пазара на културни продукти, културния маркетинг и реклама, организацията на културни събития, културните експертизи и анализи, както и в областта на изследванията на културните процеси.

Знанията и уменията, придобивани в бакалавърската степен, са в три основни области:

• История на културата с акцент върху българската културна история и културните постижения в европейски и балкански контекст. Задълбочено внимание получават въпросите на културното наследство, както и динамиките на съвременната култура в условията на евроинтеграция и глобализация от една страна и на националистически проекти и военни конфликти, от друга. Развива умения за контекстуализиране на културните явления, аналитично описание на техните взаимовръзки, разбиране и реконструкция на специфичния им исторически смисъл.
• Общотеоретична и методологическа подготовка. Предлага систематичен корпус от знания, включващи базови понятия и понятийни отношения, методологически школи и теории за културата, интелектуални системи и форми на критическа и културна рефлексия. Запознава с основни понятия на „съседни” дисциплини (семиотика, антропология, теория на религията, философия, социология). Развива способност за самостоятелно аналитично и евристично мислене, анализ на културни феномени, както и начални изследователски умения.
• Подготовка в приложната област. Развива знания и умения по управление и администрация на културата, културни политики и институции, културен мениджмънт, правни въпроси на културата, структура и функциониране на пазара на културни продукти и пр. В хода на приложната подготовка се създават умения за прилагане на посочените знания, за стратегическо планиране и оперативен мениджмънт, умения за иницииране и ръководене на проекти, за планиране и организиране на културни събития. Неразделна част от този блок дисциплини е учебната практика във външни културни организации.

Преподавателите от катедра История и теория на културата

Софийски университет извършва централизиран прием за бакалавърска степен – пълна информация за условията за кандидатстване и сроковете на кампанията можете да намерите тук:

Условия за прием и балообразуване на учебната 2024/25

Учебен план випуск 2024/25

Учебен план випуск 2023/24

Учебен план випуск 2022/23

Учебен план випуск 2021/22

Учебен план випуск 2020/21

Задължителни дисциплини

Академично писане

Антична култура. Древна Гърция

Основни понятия в културознанието

Семинар: Увод в културните изследвания

История на културните институции в България

Институционална инфраструктура на културата

Теория на културата

Дигитални култури 1 част

Култура и комуникации

Българската култура през VІІ-ХІV век 

Мениджмънт на културата

Политически феномени на Средновековна Европа

Теория на религиите

Увод в културната антропология

Ментални структури на Средновековна Европа

Политики за култура

Историческа антропология на България

Семиотика на културата 

Езикови практики и култура

Ренесанс и Барок

Развитие на публики

Традиция и модернизация – българската култура ХVІІІ-ХІХ век

Култура на Европейското Просвещение и Френската революция

История на българската култура през Ново и Най-ново време

Антропология на съвременните културни практики

Европейска култура на 19 век и началото на 20 век /култура, технология, революция и войни/

Социализъм и преход в България

Учебна практика

Избираеми дисциплини

Естетика и изкуство

История и типология на европейската философия

Изследователят в действие: практикум по качествени методи в социалните науки

Антично наследство в българските земи

Антична култура. Римска цивилизация

Обща социология

Световните религии

История и теория на модерното изкуство.

Философията през Античността, Средновековието и Ренесанса

Ромски общности и идентичности /История и всекидневна култура на ромските общности/

Имперски центрове и култура в Средновековна Европа

Увод в антропологическата демография

Средновековният театър

История и теория на кинематографа: въведение в основните понятия

Философски, етически и теологически проблеми на личността

Свещената кражба (furta sacra) и нейните употреби: реликви, памет и власт във византийския дворцов церемониал

Дигитални култури 2 част (пазар, емоции, публична сфера)

Социални движения

Културна памет и култури на паметта (на английски език)

Святост и войнски етос в християнска България

Етнографски туризъм

Между Изтока и Запада: българската култура VІІ-ХІV век

Власт и церемониал в културата на Средновековна Европа

Проблеми на християнската метафизика: светът, човекът, злото, волята

Средновековната българска култура в евразийски контекст

Отпадъкът  като материалност и ресурс. Антропологични перспективи

Договорни отношения в областта на културата

Правна инфраструктура на културата

Богословие и кино

Съвременната културна ситуация. Проблемни полета и феномени.

История на изкуството на Франция V- XVIIв

Популярна култура и културни индустрии

Традиция и забрава: българската култура ХV – ХVІІІ век

Религия и култура

Политика и религия

Мистика и мистичен опит

Религиозно разнообразие

Антропология на храненето

Антропология на въображаемото

Финансиращи програми за култура

Градска антропология

(Съ)бития, места и срещи. Идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма в България

Символният капитал на българското Възраждане

Визуална семиотика

Европейски политики за култура

Съвременната културна ситуация. Проблемни полета и феномени.

Манастирската култура в българските земи XV-XVIII

Жанровете научна фантастика и фентъзи в съвременната култура (от Жул Верн до Джордж Мартин)

Интелектуална собственост в областта на културата

Изкуство и власт през Ренесанса: Леонардо и Макиавели

Науката и ученият в литературата на модерността (от Гьоте до Уелбек)

Интимност и субективност при социализма

История на културологичното мислене

Село със затихващи функции

Културна компетентност

Популярната култура през епохата на комунизма в България

Професионални идеологии на културологичната хуманитаристика

Постметафизични сюжети. Културология и музика

Актуалността на следметафизиччото мислене

Как се става поет при социализма

История на съвременната култура

Историческа антропология на медицината

Биографичен опит на грижата

Наследство, общности, мобилизации

Факултативни дисциплини

Български език за чужденци

Латински език

Английски език

Испански език

Италиански език

Немски език

Френски език

Спорт

Факултативен модул „Учителска правоспособност“

Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда

Психология (Обща, възрастова и педагогическа психология)

Приобщаващо образование

Компетентностен подход и иновации в образованието

Педагогика

Методика на обучението по философия

Въведение в психологията

Разработване на уроци за обучение в електронна среда

Приобщаващо образование за деца и ученици със специални образователни потребности

Комуникативни умения в образователна среда

Лидерство в образованието

Методика на обучението по логика

Методика на обучението по етика

Гражданско образование

История и типология на европейската философия

Философията през Античността, Средновековието и Ренесанса

Философски, етически и теологически проблеми на личността

Естетика и изкуство

Културна компетентност

История на философията

Философска методология

Презентационни компетентности (практикум)

Учителски семинар

Oбразованието в специалност културология дава следната професионална квалификация:

• бакалавър по културология.

Възпитаниците на специалност културология се реализират в държавни културни институции, културни центрове и фондации, неправителствени организации, медии, рекламни и PR агенции, културни индустрии, организации за културен туризъм и в широк спектър от фирми, където е необходима добра обща култура, креативност, гъвкавост и умения за общуване.

Възможностите за реализация по специалността се подсигуряват от учебната практика, която е задължителен компонент от учебния план. Тя предвижда настаняване на студенти в партньорска организация за определен период. Учебните практики въвеждат студентите във всекидневния мениджмънт на институции и организации, планирането и организирането на културни събития, подготовката и реализирането на проекти и пр. Учебната практика може да се провежда и в рамките на катедрата по нейни проекти, които култивират у студентите както изследователски компетенции, така и умения за организиране на научни и културни събития.

Сред партньорите на специалността, които предоставят възможности за практика са общински и държавни институции, медии, нестопански организации, галерии, музеи, читалища, туроператорски агенции, изследователски институти, издателства и др. Освен това студентите от специалност Културология участват в проект „Студентски практики” на МОН.

В резултат на целенасочените усилия на Катедрата за разширяване на практическия и професионалния обхват на образованието по културология, специалността има изграден позитивен образ сред потенциални работодатели, които често проявяват активност за осигуряване на стажове или набиране на служители.

Процедура по дипломиране>>>

Студентите завършват четиригодишното си обучение с образователната степен „бакалавър по културология“ след успешно полагане на писмен държавен изпит или защита на дипломна работа. До защита на дипломна работа се допускат студенти, които имат успех от семестриалните изпити най-малко 5.00.

Процедура по дипломиране за специалността:

Първата сесия за дипломиране в бакалавърска степен е веднага след юнската лятна сесия. Писменият държавен изпит е в последния понеделник на м. юни, а защитата на дипломни работи – първия понеделник на м. юли. Следващата сесия е през м. септември. Датата не е фиксирана предварително, но е винаги преди кандидатстването в магистърски програми. 15 дена преди датата на държавния изпит/защита се подава молба за допускане до държавен изпит в отдел “Студенти”. Студентите трябва да са положили всички изпити и да имат събрани 230 кредита. Тези, които пишат дипломна работа, трябва да имат одобрена тема и научен ръководител най-малко 4 месеца преди защитата. До защита се допускат дипломни работи, които са преминали успешно през програмата за антиплагиатство.