Специалност Психология към Философски факултет на СУ „Св. К. Охридски“ се обособява в самостоятелна катедра през 1972 г. Със своите 29 преподаватели и две катедри днес, тя е сред най-големите психологически звена в България и предлага акредитирано обучение в трите степени на висшето образование: бакалавърско, магистърско и докторско.
Бакалавърската степен създава фундамента, над който се надгражда специализираната компетентност в основните области на психологията. Дисциплините от учебния план помагат на студентите да видят връзките между различните области на изследвание в психологията и да осмислят нейните базисни характеристики: (1) психологията е емпирична, (2) теоретично разнообразна наука, (3) която непрекъснато се развива в социокултурен контекст.
Тъй като поведението е множествено детерминирано и е оформено от културата и наследствеността, а човешкият опит и преживяване на света са силно субективни, от 1879 г., когато Вилхелм Вунд създава първата психологическа лаборатория в Лайпцигския университет, до днес са натрупани богати и задълбочени психологически познания. Наложилият се световен стандарт е, че за практикуването на психологията като професия е нужна поне магистърска степен (вж. например Наредба 29 на Министерство на здравеопазването).
Преподавателите в специалност Психология са разделени в две катедри. Повече информация за тях можете да намерите на страниците на отделните катедри:
Катедра „Обща, експериментална, развитийна и здравна психология“
Катедра „Социална, организационна, клинична и педагогическа психология“
Софийски университет извършва централизиран прием за бакалавърска степен – пълна информация за условията за кандидатстване и сроковете на кампанията можете да намерите тук:
Забележка: списъкът по-долу отговаря на учебния план на випуск 2024/25.
Задължителни дисциплини
З001 Експериментална психология 1 част
З003 Психолингвистика
З045 Въведение в психологията
З006 Експериментална психология 2 част
З008 Когнитивна психология 1 част
З046 Биологична психология
З011 Когнитивна психология 2 част
З012 Основи на социалното познание и поведение
З013 Педагогическа психология 1 част
З014 Психология на личността 1 част
З015 Психология на развитието в детско-юношеската възраст 1 част
З016 Статистически методи в психологията 1 част
З017 Педагогическа психология 2 част
З018 Психология на здравето
З019 Психология на личността 2 част
З020 Психология на развитието в детско-юношеската възраст 2 част
З021 Социална психология 1 част
З022 Статистически методи в психологията 2 част
З023 Организационна психология
З024 Психологическо измерване и оценяване 1 част
З025 Психология на развитието на възрастните 1 част
З026 Социална психология 2 част
З027 Трудова психология 1 част
З029 Психология на аномалното развитие 1 част
З030 Психология на развитието на възрастните 2 част
З031 Психопатология 1 част
З033 Трудова психология 2 част
З034 Диференциална психология и индивидуална психологическа диагностика
З035 Етнопсихология 1 част
З036 Клинична психология 1 част
З037 Методология на социално-психологическото изследване
З038 Психология на аномалното развитие 2 част
З039 Психопатология 2 част
З041 Етнопсихология 2 част
З042 Икономическа психология
З043 Клинична психология 2 част
З044 Консултативна психология
Избираеми дисциплини
И300 История на философията-част 1
И301 Логика
И308 Етика
И302 Антропология
И303 Естетика-част 1
И304 Систематична философия-част 1
И307 История на философията-част 2
И326 Философия на политиката
И309 Естетика-част 2
И310 Социология
И311 Систематична философия-част 2
И312 Невербална комуникация
И313 Академично писане
И328 Емоционална интелигентност и комуникация
И335 История на българската психология
И327 Практикум – превенция на употребата на психоактивни вещества и развиването на зависимост
И315 Психология и кино
И316 Оптимизация на поведението
И317 Спортна психология
И318 Теория и практика на интервюирането
И319 Междукултурни изследвания в психологията
И324 Джендърна психология
И325 Умения и стратегии за психологическо консултиране
И334 Дигитализация и психология
И028 Психологическо измерване и оценяване 2 част
И320 Междукултурни различия в организационното поведение
И321 Психология на рекламата
И322 Диференциална психологическа диагностика
И323 Критическата психология на българската история
Специалност Психология предлага на своите студенти възможност за придобиване на допълнителна квалификация за Учител по психология и дисциплините от философския цикъл в средното училище. Студентите, които искат да придобият тази квалификация, трябва да изучават допълнителни дисциплини, описани детайлно в съответния учебен план по-горе.
В България професията психолог не е регламентирана със специален закон за психологията и публичния регистър на психолозите (както това е в цяла Eвропа, а и в страни като Сърбия и Северна Македония), но след застъпническите усилия на Европейската комисия и на професионални организации като ДПБ и БАП, от 2011 г. Психолог и Психолог-психотерапевт са регулирани професии на територията на Република България по силата на важно и слабо познатo сред колегията и обществеността нормативно обстоятелство с международна и национална административна валидност и юридическа ефективност от 1 януари 2011 г.
От 1 януари 2011 г. професията Психолог е вписана в националния класификатор на професиите и длъжностите с общ професионален код „2634“. Подзаконовият акт заповед № РД 01-514 от 12.07.2010 г. на министъра на труда и социалната политика осигурява в най-обобщена форма изпълнението на задълженията на българската държавa да съблюдава за прякото прилагане и спазването на изискванията на Международната стандартна класификация на професиите (International standard classification of occupations, 2008, МОТ-ООН) на територията и на Република България.
По-конкретно, това засяга всички психолози и психотерапевти с психологическа (немедицинска) професионална квалификация, работещи/практикуващи като такива в България. От административно-правна и професионално-съсловна гледна точка това означава, че както всяка друга професия, включена с професионален код и подкодове в националния класификатор на професиите и длъжностите, поддържан официално у нас от министерството на труда и социалната политика (МТСП), професията психолог на практика е регулирана професия в България, както и във всички страни, приели международната стандартна класификация на професиите от 2008 г.
Този регламент на професията пряко задължава професионално-съсловните организации като ДПБ и БАП, всички нива на администрацията (държавна, областна, местна), самите практикуващи професията или работодателите и свободно упражняващите професии и изпълняващи длъжност, изискваща професионалната квалификация психолог по код 2634 в националния класификатор на професиите и длъжностите на МТСП, както и техните работодатели, възложители на обществени поръчки или страни по граждански договори и договори за услуги, да осигурят представяне на доказателства за това, че са регистрирани като практикуващи професията психолог с общ професионален код 2634.
На този етап от развитието на правно-административната уредба и институционалната практика у нас само професионално-съсловните организации – Дружество на психолозите в България (ДПБ) и Българска асоциация по психотерапия (БАП) са създали и поддържат адекватни на тези международни и национални изисквания публични регистри на квалифицираните си членове с професионална правоспособност психолог и психолог-психотерапевт.
Всяка година МТСП публикува актуализация на националния класификатор на професиите и длъжностите в България, която следва да се отчита при представянето на професионалната правоспособност на всички упражняващи регулирани професии. В актуализацията си от 2013 г. Националният класификатор на МТСП посочва следните професионални кодове, които засягат психолозите у нас (съгласно приложение 4 към заповед на министъра на труда и социалната политика № pд01-931/27.12.2010 г. С влезлите в сила промени в НКПД-2011 от 01.01.2013 г. :
Психолозите изучават и изследват умствените процеси и поведението на хората като отделни личности или в групи и прилагат тези научни знания за насърчаване на личното, социалното, образователното или професионалното приспособяване и развитие.
Психолозите изпълняват следните основни задачи:
• планират и провеждат тестове, за да определят умствените, физи- ческите и други характеристики като интелигентност, способности, наклонности, потенциал и т.н., тълкуват и оценяват резултатите и дават адекватни съвети;
• анализират влиянието на наследствени, социални, професионални и други фактори върху индивидуалното мислене и поведение;
• провеждат разговори или терапевтични интервюта с лица или групи с цел консултация и последваща терапия;
• поддържат нужните контакти с членове на семейства, образователни органи или работодатели и предлагат възможни решения за справяне с даден проблем;
• изучават психологическите фактори при диагнози, лечение и превенция на умствени заболявания, емоционални и личностни разстройства, както и се консултират със съответните специалисти;
• изготвят научни доклади и отчети;
• формулират диагностични тестове, тестове за оценяване на постигнатите резултати, които да се използват от учители при планирането на методи и съдържание на обучението;
• провеждат проучвания и научни изследвания на планирането на работа, работните групи, морал, мотивация, контрол и управление;
• разработват теории, модели и методи за тълкуване и описание на човешкото поведение.
Примерни длъжности в единичната група 2634:
Психолог
Психолог, клиничен
Психолог, училищен
Професионална компетентност
Бакалавърската степен по психология квалифицира завършилите да работят като помощници на психолози и други професионалисти в областта на помагащите професии, трудовата рехабилитация и превъзпитателни програми.
Професионална реализация
Притежаващите бакалавърска степен могат да работят като изследователски или административни асистенти на правоспособни психолози, както и като технически сътрудници в свързани области, например маркетингови изследвания, търговско обслужване или бизнес мениджмънт. При избран модул за получаване на учителска правоспособност бакалаврите по психология могат да работят като учители по психология и дисциплините от философския цикъл в средното училище.
Студентите завършват четиригодишното си обучение с образователната степен „бакалавър по психология“ след успешно издържан писмен държавен изпит по Психология или защита на дипломна работа (до защита на дипломна работа ще се допускат студенти, които имат успех от семестриалните изпити най-малко 5.50)