Целта на изследователския проект е да проучи и анализира моделите на интимност на младите хора в контекста на съвременните социални, дигитални и икономически трансформации в България. Промените в практиките и нагласите към интимността и романтичните взаимоотношения сред младите хора са значими от гледна точка на потенциала им да променят моделите на семейство, родителство, брак и партньорски взаимоотношения. Проектът почива върху очакването, че практиките и рисковете на интимността на младите хора са силно повлияни от навлизането на дигиталните технологии във всички сфери на живота им, но също така и върху разбирането, че групата на младите хора е вътрешно нехомогенна и социалните различия сред младите хора (напр. по пол, етнос и сексуална ориентация) рефлектират в много голяма степен върху начините, по които те изграждат интимните си отношения.
Чрез мащабно проучване с количествени и качествени методи ще се изгради цялостна картина на младежката интимност в България, включително през гледната точка на самите младежи, която ще бъде съпоставена с наличното знание в международен контекст. Освен научна, проектът има и приложна насоченост, тъй като подходът на изследване чрез действие дава възможност за включване на млади хора в използването на научното познание за осъвременяване на политиките, насочени към младежта.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Проектът цели да очертае цялостна и диференцирана картина на практиките и културите на интимността на младите хора в България, като типологизира и анализира специфичните за българските младежи форми на интимност, включително дигиталните такива и проучи как те са обвързани със социалните различия сред младите хора. Освен изследователски, проектът има и практико-приложна насоченост, като чрез подхода на изследване в хода на действието (action research) цели да включи младите хора в дискусии върху рисковете в интимността и търсенето на средства, включително и политически, за минимизирането им.
Изследователски цели:
Oбразователни цели:
Изследването е от обществено значение и има цели, свързани със социалното развитие и подобряване на качеството на живот на младите хора:
Ръководител на научния колектив
Гл. ас. д-р Гергана Ненова (СУ)
Участници:
Проф. Татяна Коцева (БАН и Бургаски свободен университет)
Доц. Елица Димитрова (БАН)
Доц. Ния Нейкова (БАН)
Доц. Вероника Димитрова (СУ)
Д-р Радостина Антонова (НБУ)
Александра Кирова (СУ)
Д-р Рая Михайлова (СУ)
Монография:
Нейкова, Ния. (2025). Дигитализация на любовта: в търсене на интимния друг. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ ISBN: 978-619-245-516-3
https://www.researchgate.net/publication/393659307_DIGITALIZACIA_NA_LUBOVTA_v_trsene_na_intimnia_drug
Статии:
1. Nenova, G., Dimitrova, V., Georgieva, R., & Vasileva, I. (2026). Intimacy and family: results from qualitative research among Bulgarian urban heterosexual youth. Culture, Health & Sexuality, 1-12.
2. Ненова, Г. (2024). Социологическите подходи към интимността–в търсене на теория на средно равнище. Критика и хуманизъм, 1(60), 13-32.
https://www.researchgate.net/profile/Gergana-Nenova/publication/384377431_Sociologiceskite_podhodi_km_intimnostta_-_v_trsene_na_teoria_na_sredno_ravnise/links/66f66c5cf599e0392fa70c5f/Sociologiceskite-podhodi-km-intimnostta-v-trsene-na-teoria-na-sredno-ravnise.pdf
3. Ненова, Г., Василева, И. (2024) „Токсичната връзка“ в пресечната точка на търсенето на „себе си“ и на равенство: употреби на категорията „токсичен“ в разказите на младите хора за интимността. Критика и хуманизъм, 1(60), 95-121
4. Георгиева, Р. (2024) Социално-икономически фактори, влияещи върху различните практики на дигитална интимност на младите хора (18-24-годишни) в България. Критика и хуманизъм, кн. 60, бр. 1, с. 173-190.
5. Коцева, Т., Димитрова, Е. (2024) Уязвимата интимност: рискове и несигурност в интимните отношения на младите хора в България. Критика и хуманизъм, кн. 60, бр. 1, с. 47-76.
6. Кирова, А. (2024) Интимност, субкултури и лично Аз в юношеството. Критика и хуманизъм, кн. 60, бр. 1, с. 213-230.
7. Антонова, Р. (2024). Младежки наративи за интимността – резултати от теренно изследване сред юноши в ромска общност. Критика и хуманизъм, кн. 60, бр. 1, с. 191-212.
8. Нейкова, Н. (2024) Попкултурни образи за любов и интимност: полови ролеви модели в съветите на българските дигитални инфлуенсъри. Критика и хуманизъм, кн. 60, бр. 1, с. 121-152.
Този интердисциплинарен проект произхожда от наблюдението в редица държави, че имавръзка между психично здраве и социални неравенства. Основната изследователска целна проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение.Проектът щесистематизира всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на товаще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания. Ще бъде анализирано въздействието на грижата върху статуса насемейството. В следващата фаза ще бъдат проучени публичните образи и нагласи къмпсихичното заболяване и отговорностите на обществото към него. Ще бъде изследванмедийният образ на психичното заболяване и чрез национално представително проучванеще бъде изследвано влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Изследователски цели:
Основната изследователска цел на проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение.
Конкретни изследователски цели са:
– Да се систематизират всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на това ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания, за да се установи какво е въздействието на грижата върху статуса на семейството и да се систематизират техните рецепции и очаквания към обществото. Те ще бъдат тествани в следващата фаза – на изследване на публичните образи и нагласи към психичното заболяване и отговорностите на обществото към него.
– Очертаване на медийния образ на психичното заболяване и на влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията.
– Идентифициране на точките на разрив и на засрещанията между обществените нагласи, от една страна, и очакванията на семействата, грижещи се за свой член със заболяване.
Образователни цели:
– Специализация и мобилност на млади учени: основна цел на проекта в тази насока е да привлече множество талантливи и мотивирани млади учени, които да бъдат задържани в страната за научна работа. Младите учени ще имат възможност да специализират в утвърдени центрове, да посещават конференции и да развият умения за работа в интердисциплинарна среда.
– Работа със студенти: Обогатяване на учебния процес в катедра „Социология“ с изследователска практика, натрупване на практически опит от страна на студентите за работа в интердисциплинарни екипи. Придобиване на основни изследователски умения от страна на студентите.
– Подобряване на видимостта на български учени в международната научна общност: участниците в екипа ще имат възможност да представят резултатите от проекта в редица международни форуми, както и да публикуват в чуждестранни и български реферирани научни издания.
Мрежови цели:
– Да формира по-широк интердисциплинарен екип за изследване на социалните аспекти на психичното здраве.
– Създаване на трансгранично сътрудничество за бъдещи изследвания.
Цели, свързани със социално развитие:
– Изследването е от обществено значение. Чрез него се цели социално развитие, намаляване на бедността, подобряване на здравето и качество на живот на хората с психични разстройства.
– Ангажиране на науката с важни проблеми от практическо естество.
– Формиране на политики, основани на знанието.
Ръководител на научния колектив
Гл. ас. д-р Вероника Димитрова (СУ)
Участници:
Проф. дсн Майя Грекова
Доц. д-р Христо Хинков, дм (НЦОЗА)
Доц. дсн Милена Якимова (СУ)
Доц. д-р Михаил Околийски (НЦОЗА)
Гл. ас. д-р Боряна Бунджулова (СУ)
Гл. ас. д-р Захари Зарков, дм (НЦОЗА)
Гл. ас. Владимир Наков, дм (НЦОЗА)
Д-р Румяна Динолова-Ходжаджикова, дм (НЦОЗА)
Д-р Симеон Кюркчиев (УАСГ)
Д-р Мария Мартинова (БАН)
Д-р Боян Захариев (ИОО)
Стефан Малеев (ЦПЗ)
Основни резултати по проекта са публикациите на екипа:
1. Димитрова, В., М. Мартинова, С. Кюркчиев, З. Зарков. 2019. Психично здраве и социални неравенства в България. Българско списание за обществено здраве, т. 11, кн. 3, 25-34.
2. Захариев, Б. 2020. Психични заболявания и психично болни в популярните медии в интернет. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 39-64.
3. Мартинова, М., В. Димитрова. 2020. Медийният образ на хората с психични разстройства. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 65-86.
4. Хинков, Хр., Зарков, З., Наков, Вл., Динолова, Р., Околийски, М., Николова, Ст., Люцканова, М., Кьосев, Ал. 2020. Психичноздравни аспекти на епидемията от COVID-19 в България. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 87-110.
5. Димитрова, В., М. Мартинова. 2020. Възприятие за психичното разстройство и връзката му с биографията. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 111-138.
6. Бунджулова, Б. 2020. Живот с възрастни хора с деменция – социални, феноменологични и психоаналитични реконструкции. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 139-162.
7. Кюркчиев, С. 2020. За отношението между тревожност и невроза. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 163-172.
8. Наков, В., Ина Димитрова. 2020. Самоубийството в късна възраст между патологията и автономността: локални исторически следи и актуални статистически данни. Критика и хуманизъм, кн. 53, бр. 2, стр. 173-190.
9. Бунджулова, Б. Деменция, идентичност и социални неравенства. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, книга „Социология“, 87-107.
10. (Двуезична) Dimitrova, V., Zahariev, B., Martinova, M. 2022. The social construction of mental disorders and its connection with aspects of stigma. Bulgarian Journal for Public Health, Vol. 14, 2, pp. 12-33. Димитрова, В., Захариев, Б., Мартинова, М. 2022. Социалното конструиране на психичните разстройства и връзката му с аспекти на стигмата. Българско списание по обществено здраве, т. 14, кн. 2, стр. 12-23.
11. Dimitrova, V., Zahariev, B., Martinova, M. 2022. Attitudes towards people with mental disorders in Bulgaria. International Journal for Social Psychiatry. DOI: 10.1177/00207640221127905.
Публикации в сборници в реномирани издателства:
12. Димитрова, В., Мартинова, М., Наков, В. (съставители). Обществени аспекти на психичното здраве и психичните разстройства. София: Издателство на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
13. Димитрова, В., Захариев, Б., Мартинова, М. 2022. Социоикономически и демографски фактори, асоциирани със стигматизиращи публични нагласи към хората с психични разстройства в България 2022. В: Димитрова, В., Мартинова, М., Наков, В. (съставители). Обществени аспекти на психичното здраве и психичните разстройства. София: Издателство на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сс. 30-52.
14. Христов, Т., Мартинова, М. 2022. Време и субективност в автобиографичните разкази на членове на групите за взаимопомощ на анонимни алкохолици. В: Димитрова, В., Мартинова, М., Наков, В. (съставители). Обществени аспекти на психичното здраве и психичните разстройства. София: Издателство на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сс. 109-133.
15. Мартинова, М. 2022. Разказите за живота на алкохолика в групите за взаимопомощ на Анонимните алкохолици. В: Келиян, М. и др. (ред. и съст.). Общности и идентичности. Сборник в чест на проф. Таня Неделчева. Академично изд. „Проф. Марин Дринов“, София.
Публикация на студент, участвал в проекта:
16. Христова, Я. 2020. Ограниченото обществено знание като пречка пред премахването на стигмата над психично болните. Критика и хуманизъм, кн. 53 (приета за печат), бр. 2, стр. 243-256.
Намаляването на имунизационния обхват в детска възраст е проблем в България и по света, водещ до увеличаване на разпространението на опасни ваксинопредотвратими заболявания. Колебанията на родителите относно ваксинациите се считат за водеща причина за намаляване на обхвата. Тези колебания се подхранват от различни процеси, като особено важен фактор в последните години е разпространението на подвеждаща информация за рисковете от ваксините в интернет пространството. В същото време, между разнообразните източници на информация, педиатрите продължават да се считат от родителите за основен източник на качествена здравна информация. Както педиатрите, така и другите здравни работници, обаче, са поставени пред ново предизвикателство, а именно необходимостта да комбинират рутинната си дейност с добре насочена и ефективна дейност по предоставяне на информация за ваксините на все по-колебаещи се родители. Целта на този проект е да изследва съвременните проблеми при комуникацията между педиатри и родители по темата ваксини и да подпомогне набелязването на адекватни мерки за подобряване на имунизационния обхват в България.
В изследването са заложени няколко задачи:
(1) проучване на световните добри практики при оптимизиране на комуникацията между педиатри и родители и набелязване на мерки, които биха могли да се приложат в България.
(2) проучване между педиатри и други здравни работници, директно ангажирани с комуникацията с родителите (напр. здравни медиатори) в две стъпки: (а) дълбочинни интервюта с малка група педиатри/здравни работници за набелязване на основните елементи на проблема в българския контекст (качествено проучване); (б) разработване на анкета, включваща въпроси свързани с идентифицираните в качественото проучване проблеми, и провеждане на анкетно проучване в представителна извадка от педиатри за количествено установяване на най-важните пречки в комуникацията от гледната точка на педиатрите.
(3) проучване между родители чрез фокус групи за установяване на важните елементи, допринасящи за колебанието относно ваксинациите от гледна точка на родителите.
(4) разпространение на резултатите от проекта както на международни форуми, така и в България на специално организирани срещи, в които ще бъдат включени представители на различните заинтересовани страни. В срещите ще се постави акцент върху това как информацията, практиките и идеите от проекта могат да бъдат приложени за изграждане на стратегии и политики за подобряването на имунизационния обхват на децата в България.
Чрез комбиниране на информацията от различните заложени проучвания ще се получи по-цялостна картина, вплитаща международния опит и локалния контекст, представен през гледната точка на педиатрите и на родителите. Интердисциплинарният подход е в съответствие с основни съвременни експертни препоръки, според които справянето с проблема с колебанията относно ваксинациите изисква интегрирането на социологически и епидемиологични методи за проучване на разнообразните проявления на проблема в отделните държави/общности. Специалното внимание върху разпространението и обсъждането на резултатите със заинтересованите страни цели резултатите от проекта наистина да бъдат приложени при посрещането на едно съвременно обществено предизвикателство – ефективната комуникация на качествена научна информация по отношение на ваксините.
Проектът е финансиран от фонд „Научни изследвания“.
Основната цел на този проект е да изследва ролята, отношението, знанието, поведението и проблемите при комуникацията между педиатри/здравни работници и родители по темата ваксини и да подпомогне набелязването на адекватни мерки за подобряване на имунизационния обхват в България.
Конкретните изследователски цели на проучванията по проекта за постигане на основната цел, са следните:
Образователни цели:
Мрежови цели:
Цели, свързани със социално развитие:
Изследването е от обществено значение. Чрез него се цели социално развитие, подобряване на здравето и качеството на живот на населението. Чрез проекта науката ще се ангажира с фундаменталното проучване на важен за обществото проблем и ще се предостави възможност за формиране на политики, основани на знанието.
Ръководител на научния колектив:
Участници от водещата организация (НЦЗПБ):
Партньорска организация:
Участници:
Основни резултати са публикациите по проекта:
6. Dimitrova, V., Martinova, M. 2022. Hesitations about the mandatory childhood immunization calendar and their relationship to trust. In: Sociological Problems, vol. 54, 1, pp. 360-382.
Изследователският проект изхожда от базовата предпоставка, че целта на задължителното средно образование е да предостави равни шансове на всички ученици; предпоставка, през която се структурира масовото образование на модерната държава. Днес така структурираното задължително образование е в криза навсякъде по света и е изправено пред серия предизвикателства.
Първо, информационното общество предполага друг тип образователна програма, която не е фокусирана върху пасивното възпроизводство на знания, а върху рефлексията и разбирането на динамично променящия се свят, върху ориентацията в информационните потоци, върху въображението и активността. Второ, образованието трябва да се справи с предизвикателствата на глобалния свят и икономика, трябва да подготвя хора, компетентни за глобалния пазар на труда. Трето, населенията са станали подвижни отвъд държавните граници и фрагментирани отвъд големите колективни идентичности. Това предполага отваряне на образователните програми към различия, към интеркултурни взаимодействия, към интеграция на различни типове опит.
Тези предизвикателства изискват реформиране на базовото образование и промисляне на визията какво означава качество на образованието в съвременния свят. Различните страни и различните училища в различна степен се справят с новите предизвикателства, а това увеличава образователните неравенства. Едновременно с този процес се разгръща и пазар на образователни услуги извън структурата на публичното образование, който разнообразява образователните възможности на децата, но е в силна зависимост от икономическия и социален статус на семействата. Така се създава ситуация на непрекъснато диференциране и сегментиране на образователната сфера.
Проектът адресира едновременно два изключително значими въпроса, засягащи образованието, но и чрез него потенциала за стабилно социално-икономическо развитие: какво означава качество на масовото задължително средно образование в съвременната динамична транснационална ситуация; и възможно ли е образованието, и ако да, как, да осигури равни социални шансове на всички деца, независимо от техния произход и особености.
Проекът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
Стратегическата цел на изследването е да провери доколко средното образование, така, както е структурирано след последните реформи в сферата и според новия закон, успява да гарантира равенството на жизнените шансове на всички ученици. Изследвания до сега показват, че до скоро средното образование успяваше не да гарантира равенство на шансове, а да възпроизвежда социални неравенства, превръщайки обучението на децата в зависимост от икономическия и образователен статус на семействата им, т.е. обричаше децата да възпроизвеждат социалния статус на родителите си. Питането ни днес е дали, след усилията по реформиране на сферата с ясно заявената цел ученикът да бъде поставен в центъра на образованието, са произведени условия и механизми, които да прекратят възпроизводството на неравенства и да дадат, необходимите за обществото като цяло, равни жизнени шансове на учениците.
Целта ни е да картографираме различните образователни възможности, които се предлагат на децата и да анализираме социалните условия, които водят до възпроизводство на неравенства, както и до разширяване на жизнените шансове. Именно затова е планирано „модулно изследване”, в което през различни призми да се анализират типологично различни случаи на образователни възможности на задължителното средно образование.
А. Публични образи на образованието – модул 1
Изследователският модул има за цел чрез дискурсивен анализ на медии и документи да интерпретира публичните образи и идеи за училищното образование и начините, по които те влияят на процесите в сферата.
Водещата ни хипотеза е, че се създават негативни образи на образованието, които подкопават доверието в него и блокират шансовете на училището да предоставя равни шансове от една страна, а от друга – кара родителите да инвестират в алтернативни форми на образование, за да гарантират жизнените шансове на децата си. Целта ни е да покажем как различни социални актьори през собствените си цели и интереси произвеждат съмнение в шансовете на училищното образование да предоставя равни жизнени шансове на учениците.
Б. В търсене на „качество” на образованието – модул 2
Този изследователски модул има за цел да анализира как и какво се конструира като „качество” на образованието. Припомняйки предпоставките на този проект, а именно, че основна функция на образованието е да гарантира равенство на шансовете, целта е да предложим „индикатори”, през които да се анализира „качеството”, разбирано като предлагане на еманципативни шансове на учениците. За да предложим различни/нови понятия за качество на образованието, този изследователски модул ще подложи на вторичен анализ проведените до сега изследвания върху качеството на образованието.
В. Карта на образователни шансове/неравенства – модул 3
Целта на този изследователски модул е да картографира как и доколко училищното образование произвежда жизнени шансове или възпроизвежда социални неравенства. Хипотезата ни е, че при една и съща нормативна база, но в различни социални условия, едни училища ще разширяват жизнените шансове на своите ученици, а други – ще възпроизвеждат неравенствата и ще превръщат социалната позиция на родителите в социална съдба на децата им.
Ръководител на проекта е проф. Петя Кабачиева.
Изследователски екип:
проф. дсн Майя Грекова, проф. дсн Лиляна Деянова, доц. дсн Милена Якимова, доц. д-р Светла Маринова, гл. ас. д-р Момчил Христов, гл. ас. д-р Леа Вайсова, гл. ас. д-р Мила Минева, д-р Николай Янков, докторант Светломир Здравков; извънщатни сътрудници: д-р Мария Мартинова, д-р Симеон Кюркчиев
Основни резултати са публикациите по проекта:
Грекова, М. „Кого и как приобщава „приобщаващото образование“: нормативната уредба“, Социологически проблеми, 2/2019
Grekova, M. “Integrating Education”: From Normative Regulation to Implementation, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Деянова, Л. „Човешкият капитал“, образователните реформи и възпроизводството на неравенствата“, ГСУ, книга Социология, т. 109, 2021
Здравков, С. „Областни неравенства и образователни шансове в България: сравнителен анализ на данните от Националното външно оценяване“, Социологически проблеми, 2/2019
Здравков, С. „Делегирани бюджети и образователни неравенства“, ГСУ, книга Социология, т. 109, 2021
Zdravkov, S. Delegated Budgets and Educational Inequalities, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Кабакчиева, П. „Качество на образованието – за кого? Нормативни визии за качеството и практическа диференциация на училищата спрямо качество и възможности за образователна и социална мобилност“, Социологически проблеми, 2/2019
Kabakchieva, P. Social Inequalities Reloaded: the Adaptation of the “Quality of Education” Concept to the Social Milieu, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Маринова, С. „Клопките на образователното (не)равенство. Относно необходимостта от нова парадигма на мислене и организация на образователните практики“, Социологически проблеми, 2/2019
Маринова, Св. „Паралелните светове на българското училище. Сравнителен анализ на два случая“, ГСУ, книга Социология, т. 109, 2021
Marinova, S. ‘Good’ education as a ‘club good’: The unequal worlds of Bulgarian school, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Минева, М. „Кой се страхува от „тези деца“? За българското образование между правото и конкурентния ресурс“, Социологически проблеми, 2/2019
Mineva, M. Education is Simply Sidestepping Them Or, Everyday Strategies for Legitimizing Educational Inequalities, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Якимова, М. „Чие е това дете? Респонсибилизацията на семейството в образованието като генератор на социални неравенства“, Социологически проблеми, 2/2019
Yakimova, M. Education and inequalities: problem nodes and public speakers, Bulgaria 2017-2020, Критика и хуманизъм, т. 57, бр. 2, 2022
Янев, Н. „Бележки от едно теренно проучване в Пазарджик“, Социологически проблеми, 2/2019