Докторантският семинар ще се проведе на 14 и 15 ноември в Софийския университет след края на международната конференция „СТЕНИ“, която ще протече между 11 и 13 ноември на различни локации в София. Работният език на семинара е български, а на международната конференция – английски.
Изисквания към кандидатите:
Водещи лектори на семинара са проф. Светослав Малинов, политолог, ръководител на катедра „Политология“ при ФФ на СУ и проф. Александър Кьосев – културолог, директор на Културния център на СУ и основен организатор на конференцията.
Необходими документи за кандидатстване:
Документите се подават на български език
до 5 ноември
на адрес: culturalcenter@uni-sofia.bg
Проблемното поле на международната конференция „СТЕНИ“
Падането на Берлинската стена е събитие с епохален характер, а за няколко поколения това е не само политически и исторически, но и биографичен вододел. Преди 35 години то е еднозначно схванато като взрив на свобода и суверенитет, имащ енергията да разруши отвътре всяка форма на несвобода. В онзи момент либералната демокрация, правата на човека и свободния пазар изглеждат като единственото възможно бъдеще, а национализмите – като атрибут на миналото.
Още тогава обаче на идеолозите на свободата се противопоставят други идеолози, по-консервативни, реалистични и цинични. Те предвидливо твърдят, че вече трябва да се защитава не свободата, а сигурността. Докато ентусиазирани мултикултуралисти честват свободния творчески melting pot на народите, други теоретици изтъкват хладни реалполитически, геополитически и геокултурни аргументи и говорят за „сблъсък на цивилизациите“ – светове с различни, но еднакво твърди, категорични културно-религиозни идентичности, недопускащи никакво смесване. Така още в началото на 90-те години по граничната бразда между либералния и консервативния лагер вече има престрелки, а концептуалният конфликт скрито се разраства.
След 2014 г. нещата напускат теорията. Откъсвайки се от общото пространство на свободен икономически обмен, Путин превзема Крим, а почти по същото време президентът Доналд Тръмп започва строеж на нова страна по границите на „най-свободната държава в света“. Междувременно внезапният приток на емигранти кара и Шенгенското пространство да започне да охранява добре външните си граници и много по-внимателно да обмисля всяко разширяване. Веднага след падането на Близнаците, най-високите стени в небето, се случват събития, които преди това са немислими: арабската пролет, финиширала като Ислямска държава, финансовата криза през 2008 г., а с нея и кризата на средната класа, десекуларизацията, увеличаващите се неравенства и възходът на десния популизъм. Напреженията между комунистически Китай и САЩ се увеличават, Африка кипи и в нея по непотвърдени сведения има около 60 милиона души, прогонени от родните си места – хора, способни да преминат през всяка преграда. След това избухва и войната между Израел и Палестина.
Какво се случва със Стените през изминалите 35 години – не само в политическата, дипломатическа и военна практика или само във високата политическа теория, но и в популярната култура, визуалните изкуства и литературата? И какво е значението на стените след дигиталния преход, когато всеки в социалните мрежи има собствена „стена“, но алгоритмите ограничават брутално универсалната комуникация и ограждат всяка лична стена с балон от съмишленици?
Международната конференцията е организирана в чест на 35-годишнината от падането на Берлинската стена, но в основата ѝ стои въпросът дали либералните ценности са същите и можем ли да честваме това събитие по стария начин днес? Или трябва много по-трезво да си дадем сметка за заплахите и възможностите пред либералната демокрация и световния ред, базиран върху универсалните права на човека. Как след всичко, което се случи и продължава да се случва, трябва да мислим диалектиката между свобода и сигурност? И искаме ли да бутнем всички стени? Дали обаче ако не го направим и създадем ограничени пространства на свободна либерална демокрация, не се ограждаме с нова Стена от „опасните други“, „варварите“? И дали, ако се оградим наново, няма да предадем чрез това най-важния атрибут на свободата – нейната универсалност? Ако се отдадем твърде трезво на мерки за сигурност и на реална, но егоистична и цинична геополитика, тогава ще остане ли ценност, която си заслужава да бъде защитавана?
Конференцията ще събере интердисциплинарен екип от учени – политолози, историци, геополитици, културолози, социолози, специалисти по медии, икономисти, изследователи на религията и пр., които са поканени да обмислят горните въпроси. Заедно с това тя не е чисто академично събитие – в нея ще говорят също посланици, журналисти, писатели, артисти, творци и публични интелектуалци.
