Лятната школа по антична и средновековна философия и култура в гр. Елена, проведена между 20-25. юли, вече повече от четири десетилетия служи като пространство, в което студенти и преподаватели не само диалогизират свободно, но и изграждат общност, сплотена именно от свободата да мислиш критично. Единствено в такова пространство е възможно отнасянето към онези философски традиции, които в хода на Модерността биват стереотипизирани и негативно оценостени като назадничави и дори мракобесни. Свободата да се търси различна отправна точка към миналото на философските идеи, но и то да служи като позиция, от която да се рефлектира върху настоящето, е един от фундаментите на лятната школа в Елена, който и в рамките на тазгодишното издание бе удържан. Основната тема бе ,,Античните и средновековните метафизики’’, но тя се оказа по-скоро идеен заден фон, върху който се проигра множество от разнородни и провокативни теми и проблеми.
Обикновено говоренето за средновековната философска мисъл е силно редуктивно, доколкото свежда философията до теология, т.е. рационално познание относно Бог, и доколкото поставя акцент върху онези философски и образователни традиции, свързани с латиноезичния Запад. Тези клишета отдавна са развенчани от световната медиевистика, за което имат заслуга и доайените на школата в Елена. В рамките на нейното тазгодишно издание интердисциплинарността и методологическият плурализъм бяха особено ярко откроени.
Така например силен акцент беше поставен върху античната натурфилософия и най-вече върху космологията като продуктивен ключ за осмисляне на развитието на средновековното и впоследствие на модерното естествознание. От друга страна, в допълнение към въпроса за формирането на натурфилософското изследване през Античността бяха разгърнати и проблематизирани някои от фундаменталните метафизически предпоставки на платонизма, което отново би могло да служи като отправна точка към неговата средновековна рецепция и да разшири разбирането относно това как се формират спецификите на средновековното мислене. През темите за античното сънуване и грижата за себе си при Сенека бе осъществен продуктивен диалог и с някои съвременни автори.
Що се отнася специфично до средновековните автори и традиции, особено силно застъпена бе византийската линия, за чието слагане на картата на историко-философските изследвания българската медиевистична школа има безапелационен принос. Друга значима традиция, която бе представена, е тази на персийската арабоезична философия в лицето на Сухраварди и неговата критическа интерпретация на Авицена, както и нейните по-късни рецепции в рамките на иранската философска мисъл. От друга страна, западната латиноезична традиция също бе засегната през класическите теми за ролята на паметта в познанието при Августин и ролята на Аристотеловото учение за материята и формата в контекста на споровете между доминиканци и францисканци през XIII в.
Друга запазена марка на лятната школа в Елена е културологичният поглед, съчетаващ в себе си различни методологии и ракурси към изследването на по-общия контекст, в който се формират определени философски идеи и теории. Така например от перспективата на каноничното право бе тематизирана ролята на Солунския едикт в периода 380-529 г., а от перспективата на фукоянския дискурсивен анализ бяха разгледани църковните политики спрямо някои от малцинствените групи в Западна Европа в периода XI-XIII в. Други културологични теми, които бяха поставени, бяха тези за ролята и значението на куртоазната литература и техните на паметта, разработени от Рамон Лул. Особено силно акцентирани бяха съпоставките между средновековната философия и култура и съвременността. Така например в някои от докладите се направиха паралели между Боеций и Жан-Люк Нанси, между Тома от Аквино и Едит Щайн, между Псевдо-Дионисий Ареопагит и Славой Жижек, между Максим Изповедник и квантовата физика. Други доклади заложиха на връзката между средновековната култура и киното.
Всичко това показва, че лятната школа в Елена е пространство на експериментация, в което няма безусловно правилно или грешно. То е пространство, в което странните идеи биват толерирани, но и подложени на критика, от която един студент би могъл само да се учи. Не на последно място трябва да се напомни, че медиевистичната школа в Елена е една жива традиция, която най-вече се стреми към това да насърчи и подкрепи свободната научна мисъл.
