Етика в науката: конкурс за млади учени

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обявява конкурс за млади учени на тема „Изкуствен интелект и етика“.

Кой може да участва:

Конкурсът е отворен за млади учени и изследователи – докторанти и постдокторанти, асистенти и главни асистенти до 35-годишна възраст – от всички изследователски области (природни, технически, медицински, аграрни, хуманитарни и социални науки).

Форма на участие:

Участниците могат да се включат с кратък видео запис (от 3 до 5 минути) или кратък текст (от 2 до 3 стандартни страници), в който да представят етически аспекти или проблеми, свързани с научните изследвания, които разработват. Темата може да обхваща концептуални проблеми, проблеми, свързани с процеса на изследване, както и с приложението на постигнатото знание, технологии или продукти. Вижте по-долу (неизчерпателен) списък с примерни теми.

Финал и награди:

Интердисциплинарна комисия ще подбере до 10 най-добри разработки. Финалистите ще бъдат поканени да представят темите си публично на 30 септември 2026 г. в рамките на инициативите по повод „Нощ на учените”.

Критериите за оценка са: значимостта и яснотата на представяне на етическия проблем, аргументираността, връзката с научноизследователската практика и оригиналността.

Сред авторите на отличените разработки ще бъдат избрани трима млади учени, които ще имат възможност да участват в заключителния международен уъркшоп по проекта BriGRETE.

Срок за участие: Моля, изпратете материалите си с прикачен файл или линк за сваляне до 23 септември 2026 г. на адрес: jbushnyashki@phls.uni-sofia.bg

В изпратения имейл посочете:

· трите си имена

· позиция

· институцията, в която работите

Организационна информация:

Конкурсът се провежда в рамките на проект BriGRETE “Bridging the Gap in Research Ethics Training & Education”, съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейския съюз.

Очакваме разработки, които се отнасят до:

· естествения и изкуствения интелект;

· методите в разработването на изкуствен интелект;

· проблемите с достоверността и прозрачността;

· отговорността в разработването и приложението на технологиите;

· оценката на риска;

· генеративния изкуствен интелект в академичните изследвания;

· изследователския интегритет;

· комуникацията на научните резултати;

· двойната употреба на изследванията;

· използването на науката за военни цели;

· въздействието върху околната среда;

· изкуствения интелект в образованиeто;

· социалните ефекти, свързани с въвеждането на изкуствен интелект;

· социалните ефекти на дигитализацията и дигиталната среда;

· изкуствения интелект, комуникациите, медиите;

· проблемите на справедливостта;

· други, неизброени тук етически аспекти на разработваните технологии.

При използване на генеративен изкуствен интелект в разработването на материалите, очакваме участниците да посочат начина и целта на използването му.

Лятна школа по антична и средновековна философия и култура в гр. Елена: жив диалог между традиция и съвременност

Лятната школа по антична и средновековна философия и култура в гр. Елена, проведена между 20-25. юли, вече повече от четири десетилетия служи като пространство, в което студенти и преподаватели не само диалогизират свободно, но и изграждат общност, сплотена именно от свободата да мислиш критично. Единствено в такова пространство е възможно отнасянето към онези философски традиции, които в хода на Модерността биват стереотипизирани и негативно оценостени като назадничави и дори мракобесни. Свободата да се търси различна отправна точка към миналото на философските идеи, но и то да служи като позиция, от която да се рефлектира върху настоящето, е един от фундаментите на лятната школа в Елена, който и в рамките на тазгодишното издание бе удържан. Основната тема бе ,,Античните и средновековните метафизики’’, но тя се оказа по-скоро идеен заден фон, върху който се проигра множество от разнородни и провокативни теми и проблеми.

Обикновено говоренето за средновековната философска мисъл е силно редуктивно, доколкото свежда философията до теология, т.е. рационално познание относно Бог, и доколкото поставя акцент върху онези философски и образователни традиции, свързани с латиноезичния Запад. Тези клишета отдавна са развенчани от световната медиевистика, за което имат заслуга и доайените на школата в Елена. В рамките на нейното тазгодишно издание интердисциплинарността и методологическият плурализъм бяха особено ярко откроени.

Така например силен акцент беше поставен върху античната натурфилософия и най-вече върху космологията като продуктивен ключ за осмисляне на развитието на средновековното и впоследствие на модерното естествознание. От друга страна, в допълнение към въпроса за формирането на натурфилософското изследване през Античността бяха разгърнати и проблематизирани някои от фундаменталните метафизически предпоставки на платонизма, което отново би могло да служи като отправна точка към неговата средновековна рецепция и да разшири разбирането относно това как се формират спецификите на средновековното мислене. През темите за античното сънуване и грижата за себе си при Сенека бе осъществен продуктивен диалог и с някои съвременни автори.

Що се отнася специфично до средновековните автори и традиции, особено силно застъпена бе византийската линия, за чието слагане на картата на историко-философските изследвания българската медиевистична школа има безапелационен принос. Друга значима традиция, която бе представена, е тази на персийската арабоезична философия в лицето на Сухраварди и неговата критическа интерпретация на Авицена, както и нейните по-късни рецепции в рамките на иранската философска мисъл. От друга страна, западната латиноезична традиция също бе засегната през класическите теми за ролята на паметта в познанието при Августин и ролята на Аристотеловото учение за материята и формата в контекста на споровете между доминиканци и францисканци през XIII в.

Друга запазена марка на лятната школа в Елена е културологичният поглед, съчетаващ в себе си различни методологии и ракурси към изследването на по-общия контекст, в който се формират определени философски идеи и теории. Така например от перспективата на каноничното право бе тематизирана ролята на Солунския едикт в периода 380-529 г., а от перспективата на фукоянския дискурсивен анализ бяха разгледани църковните политики спрямо някои от малцинствените групи в Западна Европа в периода XI-XIII в. Други културологични теми, които бяха поставени, бяха тези за ролята и значението на куртоазната литература и техните на паметта, разработени от Рамон Лул. Особено силно акцентирани бяха съпоставките между средновековната философия и култура и съвременността. Така например в някои от докладите се направиха паралели между Боеций и Жан-Люк Нанси, между Тома от Аквино и Едит Щайн, между Псевдо-Дионисий Ареопагит и Славой Жижек, между Максим Изповедник и квантовата физика. Други доклади заложиха на връзката между средновековната култура и киното.

Всичко това показва, че лятната школа в Елена е пространство на експериментация, в което няма безусловно правилно или грешно. То е пространство, в което странните идеи биват толерирани, но и подложени на критика, от която един студент би могъл само да се учи. Не на последно място трябва да се напомни, че медиевистичната школа в Елена е една жива традиция, която най-вече се стреми към това да насърчи и подкрепи свободната научна мисъл.

 Програма