Условията, при които се допуска разработване на курсова работа изцяло зависят от  преподавателя. Те би следвало да са предварително оповестен, а всеки студент – информиран предварително (преди началото на разработване на курсовата работа). Въпреки това, студентът трябва да се консултират с преподавателя по следните въпроси:

1. Кои теми са препоръчителни или представляват специален интерес? Има ли теми или подтеми, които са неприемливи?
2. Какви форми на изследване са препоръчителни?
3. Какви информационни източници са препоръчителни? Има ли осигурен достъп до препоръчителните източници?

Препоръки към оформлението на курсовата работа

• Университет, факултет, специалност (изписани с главни букви, центрирано).
• Надпис „Курсова работа“ (изписан с главни букви и центрирано)
• Тема на курсовата работа (изписан с главни букви и центрирано)
• Трите имена на студента, факултетен номер, форма на обучение [редовна/задочна], степен [бакалавър/магистър] (отляво всяко на отделен ред).
• Преподавател (отдясно , академична длъжност, научно звание всяко на отделен ред)
• Най-долу в средата на заглавната страница се изписва „София ….. година“. 

Забележка:

Препоръчителен размер на шрифта – 12.

Препоръчителен формат на курсовата работа (ако съответния преподавател не е изискал друго) – А4 (приблизително 1800 знака на страница)

Започва на нова страница. Всички части (глави, раздели) и техните подраздели (препоръчителна дробност до две деления) се номерират с римски или арабски цифри или комбинирано в зависимост от обема на курсовата работа и спецификата на съдържанието й. Задължително се посочва страницата (с арабски цифри), от която започва частта или подразделът.

Увод

В уводната си част курсовата работа може да съдържа:  

• Цел на разработката.
• Задачи на разработката;
• Възможно е да се формулира хипотеза на разработката;
• Възможно е да се формулират очаквани резултати от разработката;
• Използвани методи; 
• Възможно е да се съдържа представяне на проблема на основата на автори, школи, дискусии, публикации – първоизточници и библиографски извори, бази от данни, професионални речници и енциклопедии, резултати от справки и разработки, непосредствено свързани с темата или други допълващи разработки;
• Структура на разработката (синтезирано представяне на отделните глави/части, с акцент върху поставената цел, разработена в съответна част и постигнатия резултат).  

Основен текст на курсовата работа

Текстът в основната част на курсовата работа следва да бъде съобразен с целите и задачите, поставени в увода.

Работата може да бъде структурирана в няколко самостоятелни части (глави, раздели, точки), които имат собствени заглавия и чието оформление трябва да бъде еднотипно (вид шрифт, размер на шрифта и пр.).

Допустимо е в началото на курсовата работа да бъде поместено мото, което има отношение към разглеждания проблем. В този случай задължително трябва да се посочи източника/автора на мотото.

Заключение

Оформя се като самостоятелна част в края на курсовата работата. Съдържа синтезирано изложение на постигнатите резултати, обобщения и изводи, може да съдържа оценки, изводи и/или препоръки.

Изводите и препоръките се дефинират конкретно и могат да се изброят в логическа последователност или според значимостта им.

Приложения

Ако към дадена курсова работа освен основния текст има и необходимост от добавяне на приложение/приложения, то/те трябва да има/имат връзка с някаква част от основното съдържание. При това положение в основния текст се поставя препратка към даденото приложение.

Например:

(Приложение 1);

[Приложение 1].

• Приложенията могат да съдържат анкетни карти, допълнителни таблици, фигури, фотографии и др. в зависимост от темата и достиженията на разработката.
• При ксерокопия на документи се посочват библиографски данни за оригиналния документ.
• При наличие на фотографии трябва да се даде информация за лицето или обекта, изобразени на фотографията.
• При провеждане на анкети се посочва съставителя на анкетата и сътрудниците, участващи в анкетирането, ако има такива.

Важно е да се има предвид, че в основния текст дадено приложение трябва да се интерпретира, а не да се преразказва.

Номериране на таблици и илюстрации

Таблици, диаграми, илюстрации и др., поместени в текста, се номерират от 1 до изчерпване на обектите от даден вид, подлежащи на номериране. С други думи, всички таблици се номерират от 1 до изчерпване на броя им; всички фигури – също от 1 до изчерпване на броя им.

Таблиците, фигурите, илюстрациите могат да се посочат в списък на отделна страница/страници след съдържанието и преди увода на курсовата работата с препратка към съответната страницата на основния текст.

Бележки в текста

Към някои пасажи в основния текст или в приложенията може да има бележки (например за лица, събития, чужди коментари, пояснения на думи или техен превод от чужд език и др.).

Те могат да бъдат оформени по два начина:

• „под линия“ (MS Word – Foodnote) на страницата, за която се отнасят;
• в края на курсовата работа (MS Word – Endnote) като отделен списък.

Връзката между бележките и текста е задължителна. При посочван „под линия“ връзката може да се осъществи със някакъв символ (например звезда) или с арабска цифра, а ако бележките са оформени като списък в края на текста – само със арабски цифри.

Цитирания в текста

Цитиране се извършва по БДС ISO 690:2011 Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси. То може да се оформи по някой от следните начини:

• цитиране в текста;
• цитиране под линия;
• цитиране под формата на самостоятелен списък в края на курсовата работа. (Нареждането става по реда на цитирането или по азбучен ред на авторската редна дума).

Пример за цитиране в текст

Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво.“¹²

(…)

–––––

¹² Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html   

Забележка: В горния пример индексът 12 препраща към бележка под черта, където е описан източника.

Пример за цитиране под линия (Footnote)

–––––

¹² Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Цитатът е в зоната за бележка под линия. Намира се на същата страница, където е и индекса 12, препращащ към цитата.

Пример за цитиране под линия (Endnote)

–––––

¹² Този подход е в съответствие с указанията, дадени в насоките на ЮНЕСКО: „Когато е необходимо, обикновено е по-добре да бъде предприето едно непълно и ненадеждно действие, отколкото никакво”. (Abid, Abdelaziz. Safeguarding our digital heritage: a new preservation paradigm. В: Preserving the Digital Heritage: Principles and Policies [онлайн]. Ed. by Yola de Lusenet, Vincent Wintermans. The Hague,  Amsterdam: Netherlands National Commission for UNESCO, European Commission on Preservation and Access, 2007. pp. 7-14. [Прегледан на 09.07.2015]. Достъпно от: http://www.ica.org/5697/paag-resources/preserving-the-digital-heritage-principles-and-policies.html). 

Забележка: Бележката, съдържаща цитата, е в края на целия текст. Индексът 12, препращащ към цитата, е на съответна страница, в която се пояснява съдържащото се в цитираното..

Примери за описание на цитирани източници на книжен носител

Владимирова, Катя. Стратегическо управление на човешките ресурси – теория и практика. София, Изд. на НБУ, 2009, с. 22.

Паунов, Марин. Организационна култура. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 15-33.

Пожарлиев, Александър. Управление на кариерата в организациите. -В: Управление на кариерата в организацията. Наръчник с добри практики от България и Европа. София, БАУРЧР, 2008, с. 21-51.

Дулов, Владимир. Информационните технологии и културата на модерното общество. -В: Проблеми на постмодерността, Т. 1, 2011, № 1, с. 29-76.

***

Harrison, R. Learning and Development. – 3^rd ed., IPM, London, 2002, р. 24.

Farmer, Jane, Ward, Grainne, Wood, Lawraine. Taking stock: career planning for isolated, middle-level professionals. In: Library Career Development, Vol. 6, 1998, No. 8, pp. 3-15.

Примери за описание на цитирани електронни източници

Капитал [онлайн], 4 авг. 2011. [Прегледан на 08.02.2014]. Достъпно от: http://www.capital.bg/klasacii/100women/2011/08/04/1219600_djendur_ludost_v_detskata_gradina/

Стратегическо управление. В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [Прегледан 15.12.2012]. Достъпно от: http://bg.wikipedia.org/wiki/ Стратегическо_управление

Проект на Закон за предучилищно и училищно образование. В: МОН [онлайн]. [Прегледан 15.11.2013]. Достъпно от: http://parliament.bg/bills/41/202-01-20.pdf

Наумов, Илия. Организационно поведение [онлайн].  OMDA Ltd. [Прегледан 27.03.2012]. Достъпно от:  http://www.omda.bg/public/institut/ilia_naumov/kniga_org.htm

***

The new concept of a librarians and libraries. The mission of librarians is to improve society through facilitating knoledge creation in their communities. In: You tube. [Viewed 12.03.2012]. Available from:  http://www.youtube.com/watch?v=6yHNBUYesVc –