За специалисти (завършили философия)

Ако сте завършили философия в бакалавърска или магистърска степен, можете да запишете магистратурата „История и съвременност на философията“ за специалисти. В този случай обучението е само 2 семестъра.

Разгледайте учебния план с всички дисциплини (с преподавателите, името на курса и хорариума), за да се ориентирате. Ако искате да разберете какво ще изучавате във всяка дисциплина отделно, тук са събрани на едно място всички програми (анотации) на курсовете.  Ето един бърз поглед само към списъка от задължителни дисциплини:

Задължителни курсове за специалисти (първи и втори семестър)

1. Методология и типология на историко-философското изследване – проф. д-р  Димитър Денков
2. Личност и индивидуалност: Античност, Средновековие, ранна Модерност
3. Метафизиката: в Средновековието и в съвременността – проф. дфн Георги Каприев
4. Постмодерната философия – гл. ас. д-р Владимир Пачеманов
5. Невъзможни възможности: природата на реалността и границите на разбирането й – проф. дфн Александър Кънев

Разгледайте и кредитирането по семестри.

За неспециалисти (завършили друга специалност)

Ако не сте завършили философия, то за вас е предназначена програмата за неспециалисти. Тя е с продължителност 3 семестъра.

Разгледайте учебния план с всички дисциплини (с преподавателите, името на курса и хорариума), за да се ориентирате. Ако искате да разберете какво ще изучавате във всяка дисциплина отделно, тук са събрани на едно място всички програми на курсовете. Ето един бърз поглед само към списъка от задължителни дисциплини:

Първи семестър. Задължителни въвеждащи курсове за неспециалисти:

1. Антична философия – проф. дфн Георги Каприев
2. Средновековна философия – доц. д-р Тодор Тодоров
3. Философия на Новото време – гл. ас. д-р Лидия Кондова
4. Съвременна философия – доц. д-р Димитър Божков

Втори и трети семестър. Задължителни курсове за неспециалисти:

1. Постмодерната философия – гл. ас. д-р Владимир Пачеманов
2. Невъзможни възможности: природата на реалността и границите на разбирането й – проф. дфн Александър Кънев
3. Методология и типология на историко-философското изследване – проф. д-р  Димитър Денков
4. Личност и индивидуалност: Античност, Средновековие, ранна Модерност
5. Метафизиката: в Средновековието и в съвременността – проф. дфн Георги Каприев

Разгледайте и кредитирането по семестри.

***

Студентите – и специалисти, и неспециалисти – ще се запознаят с широк кръг от теми и проблеми – познавателни, онтологически, етически, религиозни, политически, научни, технологични, както и проблеми на историческото развитие и бъдещите тенденции. Целта е да се представи не просто произхода и оформянето на тези теми, но и настоящото им влияние.

Философското разбиране ще бъде поставено не само в собственото си историческо развитие (през различни направления, школи и стилове на философстване от Античността до ден днешен), но и в по-общ културен контекст – социални отношения, изкуство, икономика, всекидневие и т.н.

Анотация на всички дисциплини, може да се види тук.

Задължителни дисциплини единствено за неспециалисти
Антична философия
Средновековна философия
Съвременна философия
Философия на Новото време

Задължителни дисциплини и за неспециалисти, и за специалисти
Постмодерната философия
Невъзможни възможности: природата на реалността и границите на разбирането ѝ
Методология и типология на историко-философското изследване
Личност и индивидуалност: Античност, Средновековие, ранна Модерност
Метафизиката: в Средновековието и в съвременността

Избираеми дисциплини
Философската култура в България
Игра на философия
Сравнителни философски изследвания (Изток-Запад)
Средновековната трансцендентална философия и нейните опоненти
Културна антропология на eвропейското Средновековие
Средновековният университет
Византийската философия и съвременните й употреби
Самоопределение и идентичност в модерната етика
Философията на църковните Отци
Постмарксизъм
Анархизъм и социални движения
Хусерл и Хайдегер: регионална и фундаментална онтология
Аналитична и критическа философия на културата
Съвременни теории за действието
Изходи от философията: историко-философски опити за напускане
Отвъд изкуството: съвременни (пара)естетически проблеми
Екзистенция, наука, техника: история на бъдещето
Неопозитивизъм и постпозитивизъм
Теории на справедливостта
Философия и наука през ХVІІ-ХХІ век
В индийското съзнание: метафизика на класическата Веданта
Аналитична философия

Условия за прием:

I. Приемът за кандидатите за платена форма на обучение се осъществява без полагане на конкурсни изпити, само въз основа на успеха от дипломата им за завършена степен на висше образование (бакалавър или магистър) при условие, че този успех е не по-нисък от добър и в зависимост от утвърдените места за прием.

II. За кандидатстващите за прием в субсидираните от държавата места условията за прием са:
1. Среден успех от семестриалните изпити и от държавните изпити – добър.
2. Събеседване с кандидатите върху интересите, знанията и мотивацията им за обучение в програмата.

Финалният бал за класиране се образува средноаритметично от точка 1 (семестриалните и държавните изпити) и точка 2 (оценката от събеседването).

Събеседването е съсредоточено върху интересите и мотивацията на кандидатите за обучение в програмата. Очаква се и базово разбиране за:

1. Античната философия: основни представители и школи.
2. Средновековната философия: Западното Средновековие и Византийската традиция. Италианският Ренесанс.
3. Модерността и нейната съвременна философска критика: основни представители и школи.
4. Аналитични и континентални тенденции във философията през ХХ-ХХІ век.

Основна литература на български език:

Бояджиев, Ц. Античната философия като феномен на културата, София, 1993
Георгиев, О., Свободните изкуства и Средновековието, София, 2009
Денков, Д. Що е Просвещение?, София, 2011
Каприев, Г., Византийска философия, София, 2011
Кънев, А., Западната философия, Стара Загора, 2005

Допълнителна и справочна литература:

Бауман, З. Глобализацията, София, 2001
Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, Стара Загора, 1999
Кунцман, П., Ф.-П. Буркард, Ф. Видман, Атлас „Философия“, Пловдив, 2012
Лиотар, Ж.-Фр. Постмодерното, обяснено за деца, София, 1996
Рикен, Ф., Философия на Античността, София, 2001
Фуко, М. Надзор и наказание. София, 1999.
Хабермас, Ю. Философският дискурс на модерността, Пловдив, 1999

Учебен план випуск 2026/27 специалисти | неспециалисти

Учебен план випуск 2025/26 специалисти | неспециалисти

Учебен план випуск 2024/25 специалисти | неспециалисти

Учебен план випуск 2023/24 специалисти | неспециалисти

Дипломни работи към магистърската програма са задължителни за всички студенти, които се обучават в нея.

1. Първо, студентът се свързва с преподавател от катедрата, от когото предварително е получил съгласие да му бъде научен ръководител и двамата уточняват темата на работата.
2. Три месеца преди защитата (т.е. м. април за защита през лятната сесия и м. ноември за защита през зимната сесия) студентът подава молба в свободен текст до катедрата, в която са посочени: трите имена на студента; факултетния му номер; темата на работата и името на научния ръководител. Молбата следва да бъде подписана от научния ръководител, с което той декларира съгласието си. Подаването на молбата става по имейл до инспектор И.Черешарова icheresharova@phls.uni-sofia.bg
3. На катедрен съвет се избира рецензент на дипломната работа, който е задължен да подготви рецензия, съдържаща: оценка за качествата на разработката, нейните силни и слаби страни с аргументирани бележки; въпроси към дипломанта по темата на дипломната работа; обща оценка (положителна или отрицателна) на дипломната работа.
4. Съгласно сроковете, обявени на сайта на ФФ, но не по-късно от 15 дни преди защитата, студентът подава молба по образец в отдел „Студенти“ при инспектори Студенти Клер Велкова или Дани Жилкова (каб. 46 на Ректората), въз основа на която се проверява дали е положил всички изпити по учебен план и има ли право да се яви на защита.
5. Не по-късно от 2 седмици преди защитата, дипломантът качва в Мудъл завършения текст на дипломната си разработка за проверка с програмата за антиплагиатство. [За подробности за качването в Мудъл, вж. Стъпки за качване и проверка на работите в Мудъл* по-долу.]
6. Веднага след приключване на проверката за плагиатство студентът следва да предаде в два подвързани печатни екземпляра завършената дипломна работа, като печатният вариант следва да има подпис на научния ръководител върху заглавната страница, удостоверяващ съгласието му с формата и съдържанието на разработката. Предаването на работата става при инсп. С. Тилкиджиева (каб. 62 на Ректората). След защитата единият екземпляр остава в катедрата за архив, а другият се връща на дипломанта. В същия срок, студентът изпраща готовия текст по мейл до секретаря на катедрата, инсп. С. Тилкиджиева snezha.t@phls.uni-sofia.bg.
7. Датите за защита се обявяват своевременно на  сайта на Философски факултет, като обичайната практика е защитата да се провежда втория понеделник на м. февруари за зимната сесия и втория понеделник на м. юли за лятната сесия на съответната академична година.
8. Не по-късно от три дни преди защитата студентът получава рецензията си по имейл, с което получава възможност предварително да подготви отговорите на поставените му в рецензията въпроси. Преди защитата рецензентът депозира в катедрата в два хартиени екземпляра подписаната рецензията.

Качване в Мудъл и проверка 

1. Деклариране на авторство. При качване на дипломната работа в Мудъл системата изисква деклариране, че работата е авторска, чрез отбелязване на индикатора: „Предадената работа е изпълнена от мен лично, с изключение на местата, в които съм посочил, че използвам чужди работи“.
2. Качване на файл. Работата се качва в Мудъл, дейност тип „Задание“.
   1. Формат. Файлът следва да бъде в *.doc, *.docx или *odt формат.
   2. Срок. В „Състояние на заданието“ са описани срокът, оставащото време и друга техническа информация. Системата автоматично отказва да приема файлове след изтичане на финалния срок, така че нямате възможност за закъснение.
3. Автоматичен доклад. Системата StrikePlagiarism извършва проверка и се изготвя доклад за сходство чрез два коефициента.
4. Становище. Научният ръководител (или друго оторизирано лице) проверява доклада и двата коефициента. Изготвят се протокол и становище, въз основа на които има три варианта:
   1. Работата е самостоятелна. Следствие: допуска се до дипломна защита и работата може да се предаде на хартия (вж. Общи процедурни срокове по-горе).
   2. Няма плагиатство, но работата не е напълно самостоятелна. Следствие: работата не се допуска до защита и трябва да бъде преработена, като се ограничат сходствата. Възможност за защита на някоя следваща сесия.
   3. Има плагиатство. Следствие: работата не се допуска до защита; информира се Ректорът чрез Декана на факултета за необходимостта от предприемане на необходимите действия; разглеждане на случая в Етична комисия.

Плагиатство е когато лицето представя чужди идеи, постижения, произведения или текст като свои собствени, чрез посочване себе си за действителен автор или непосочване на ползвания източник или действителния автор.

Моля, запознайте се внимателно с това ръководство, за да знаете как да подготвите и оформите дипломната си работа.

Нормативна уредба

• Правилник за устройството и дейността на СУ
• чл. 166, ал. 1, т. 6: При установяване от държавна изпитна комисия на плагиатство (по смисъла на чл. 129, ал. 2, т. 2) студентът се отстранява от университета.
• чл. 129, ал. 2, т. 2: „Плагиатство е когато лицето представя чужди идеи, постижения, произведения или текст като свои собствени, чрез посочване себе си за действителен автор или непосочване на ползвания източник или действителния автор.“

• Стефани Стоянова – Понятието любов във философията на късния Киркегор
• Стефан Иванов – С лице към Смисъла: Метафизика на свободата в екзегезата на Максим Изповедник
• Стефани Кацарова – Ролята на интерсубективната синхронизация на вътрешните преживявания за изграждането на социалната реалност при Алфред Щютц
• Радослав Георгиев – Понятието за плурализъм в изкуството през 20-21 век (лица, контексти, тенденции, проблеми)
• Калоян Атанасов – Петър Бицили за природата на историческото
• Веселина Маноилова – Понятието за Гея във философията на Бруно Латур
• Боян Михайлов – Ролята на свободата и справедливостта в теориите на обществения договор
• Момчил Симов – Към една история на цветовете; Преходът от Мезоамерикански към Колониални Култури в Америка, 16-18 век
• Елисавета Николакиева – Как нещата съществуват в системата на Максим Изповедник
• Ива Петрова – Индивидуализъм и съвместно щастие? – през призмите на Фридрих Ницше и Ева Илюз
• Илона Димитрова – Перспективи върху понятието несъизмеримост
• Магдалена Цекова – Утопичното въображение и неговите граници при Теодор В. Адорно и Ернст Блох
• Калина Геврекова – Преживяване на парадоксалността във философията на Сьорен Киркегор
• Стефани Христова – Движението на вярата при Киркегор и религиозния екзистенциализъм на 20 век
• Христиан Мавродиев – Ролята на Луи Алтюсер и Мишел Фуко за формиране на теоретичните модели на постструктурализма
• Борис Чупетловски – Философски аспекти на самоубийството във Великобритания през ХVII и ХVIII век
• Василен Василев – Онтология на нас самите. Дискурсивeн анализ на средновековните практики на знание 
• Юлиан Станкулов –  Метафизика на художествения портрет
• Явор Тутев – Тревогата: Киркегор, Хайдегер и Тилих
• Борис Новаков – „Кратил“ и въпросът за метафизическия статут на езика
• Валентин Славов – Извеждането на категориите при Чарлс Пърс и тяхната евристична роля
• Катерина Григорова – Възникването на философията в Древна Гърция и Древна Индия
• Десислава Ганчева – Проблемът за разширения ум: анализ на съвременните дискусии
• Симеон Василев – Екзистенциалният опит и неговият смисъл (Шопенхауер, Киркегор, Ницше)
• Владимир Пачеманов – Граници на основаването. Анализ върху принципа на достатъчното основание в исторически и системен контекст
• Михаела Хаджийска-Драгомирова – Критическо изследване върху разбирането на Аристотел за демокрацията като начин на управление
• Таня Орбова – Проблемът за времето при Маркс. Съвременни интерпретации
• Меги Попова – Критическите подходи на Маркс, Хоркхаймер и Фуко към проблема за легитимацията на знанието
• Петър Евтимов – Епистемичната роля на категориите във философията на Имануел Кант
• Кристиян Станков – Свят и изкуство във философията на изкуството на Хосе Ортега-и-Гасет и Мартин Хайдегер