Общите твърдения за значението и целта на дипломните работи/дисертациите трябва да се операционализират, за да бъдат полезни в конкретния случай. За да стане това, студентите трябва да се консултират с научните си ръководители по следните конкретни въпроси.

1. Какви форми на изследване са предпочитани от научно-образователното звено? Какви форми на изследване е малко вероятно да бъдат одобрени? Приетите форми на изследване варират широко в отделните университети, факултети, а дори и катедри. Формата често е тясно свързана със специалността.
2. Има ли теми, които се обезсърчават или дори се смятат за неприемливи за дипломни работи/дисертации? Някои теми представляват ли специален интерес за научния ръководител, катедрата или факултета?
3. Катедрата има ли определена ориентация, която характеризира голяма част от изследванията на студентите и на преподавателите?
4. Компютърни работни места и софтуерни пакети на разположение ли са за работа на магистрантите и докторантите? Библиотеката осигурява ли отдалечен достъп и библиотечният фонд достъпен ли е онлайн?

В дипломната работа или дисертацията почтеността и обективността на изследователя са факторите, които имат най-голямо значение. Тези критерии надделяват независимо от формата на изследването или използваните анализи. Почтеността (интегритетът) се демонстрира, когато всеки компонент на изследването се осъществява с педантична честност. Критерият за обективността е удовлетворен, ако изследователят осъзнава и в максимално възможната степен оставя настрана личните си интереси и желания, и поддържа стабилна позиция на академично или професионално дирене от началото до края на проекта.

Някои автори смятат, че терминът „изследване“ трябва да се прилага единствено до много ограничена форма на контролирани експерименти. Тази теза обаче изпуска множество важни реалности на професиите. Ако терминът „изследване“ трябва да се използва смислено в контекста на дипломните работи/дисертациите, следва да включи не само контролираните експерименти, но и много допълнителни форми на планирани, цялостни, обмислени, проучвателни дейности. Следното определение на „изследване“ най-добре обслужва тези потребности: „Съвестно и системно проучване на дадена тема, за да се открият или ревизират факти, теории, приложения и т.н. (Flexner, S. B. (Ed.). (1987). The Random House dictionary of the English language (2nd ed.). New York: Random House, p. 1219). Конкретната природа на работата на дипломанта/дисертанта и как се дефинира изследването, зависят от типовете проблеми, които трябва да се проучат, за да се задълбочи определена област на знанието.

1. Общи въпроси за темата

• Има ли актуален интерес към темата в областта? В тясно свързана област?
• Има ли празнота в познанието, която работата по тази тема може да запълни?
• Някакъв спор, за чието разрешаване изследването може да спомогне?
• Възможно ли е дипломантът/дисертантът да се фокусира върху достатъчно малък сегмент от темата, за да го превърне в управляем проект за дипломна работа/дисертация?
• Можете ли да си представите начин за изследване на темата, който ще позволи да се направят достатъчно обективин заключения? Подходите за събиране на данни (например тест, въпросник, метаанализ, изследване на архиви, интервюта) приемливи ли са в катедрата и в областта?
• Има ли натрупана релевантна литература по темата? Достъпна ли е?
• Има ли големи проблеми (например логистични), които ще трябва да се преодоляват? Разполагате ли с ресурсите да се справите с тях?
• Темата добре ли се вписва с другите изследвания, правени в специалността? Ако не, разполагате ли с информация за нейната приемливост?
• Ще има ли нужда от финансова подкрепа? Предлага ли се такава финансова подкрепа
• Ще има ли нужда от изследователска база? Предлага ли се такава база?
• Нужните данни лесно достъпни ли са? Ще имате ли контрол върху данните?
• Имате ли ясно изложение за целта, мащаба, целите, процедурите и ограниченията на изследването? Предварително съдържание на писменото изложение? Има ли умения, които се изискват от изследването, но вие тепърва ще трябва да усвоявате?

2. Въпроси за теми, включващи изследователски въпрос или хипотеза

• Имате ли приемливо изложение за изследователските въпроси или хипотези?
• Можете ли да конкретизирате как ще отговорите на въпросите или ще проверите хипотезите?
• Вашата дипломна работа/дисертация ще бъде ли принос, ако резултатите не подкрепят хипотезите или не успеете да отговорите на въпросите въз основа на тях?
• Идентифицирали ли сте допълнителни въпроси или хипотези, които заслужават проучване заедно с основните?
• Има ли алтернативни въпроси или хипотези, които могат да обяснят очакваните резултати?

3. Въпроси за теми, които изискват интервюта за събиране на данни

• Какъв тип интервю е най-подходящ за целите на изследването?
• Има ли протокол за интервю, който да съответства на планираното изследване? Подложен ли е на пилотно изследване?
• Как ще се записват данните и как ще се събират за оптимална скорост, точност и надеждност? Може ли за това да се използва компютър?
• Как ще се третират въпросите на поверителността и разрешенията за използване на данните?
• Как ще се минимизира или измери предубедеността/уклоните на интервюиращия и на респондентите?

4. Въпроси за теми, за чието разработване ще се използват въпросници

• Какъв тип въпросник ще е най-продуктивен за този тип изследване? Подложен ли е на предварителна проверка?
• Как айтемите във въпросника са свързани конкретно с целите на изследването?
• Защо избирате въпросник като метод за събиране на данни? Може ли да се компютъризира?
• Как ще бъде гарантирано, че респондентите ще отговорят на въпросниците?
• Как ще се валидират отговорите на въпросниците? Как ще се анализират?

5. Въпроси за теми, включващи математически и статистически анализи на данни

• Какви количествени анализи планирате? Какво ще ви дадат те?
• Количествените анализи подходящи ли са за типовете данни, които ще съберете?Какво ниво на значимост е приемливо? Защо?
• Има ли компютърни програми, които ще ви спестят време, енергия и пари? Разполагате ли с тях?
• Какви рационални и субективни интерпретации на статистическите данни ще са нужни, за да ги направите смислени?

6. Въпроси за теми, използващи съществуващи данни от други източници

• Данните релевантни ли са? Надеждни и валидни ли са? Пълни ли са?
• Има ли ограничения върху настоящата или бъдещата наличност или използване на данните? Могат ли данните да бъдат ползвани чрез компютър?
• Защо е по-добре да използвате тези данни, а не да съберете собствени нови данни?
• Ще трябва ли да се съберат допълнителни данни? Какви и защо?
• Какви задължения към източниците на данни има, както и условия за публикуване на материали въз основа на тях? Кой ще е собственикът на данните?

7. Въпроси за теми, включващи тестове и тестиране при събирането на данни

• Можете ли да получите достъп до най-валидните и надеждните тестове?
• Тези тестове дискриминират ли съществени групи от извадката?
• Тестовете осигуряват ли преки мерки за ключовите променливи в изследването?
• Как ще се запази поверителността?
• Какви интерпретации ще са необходими, за да станат тестовите резултати смислени във връзка с целта на изследването?
• Тестовете физически или психологически инвазивни ли са?
• Могат ли тестовете да се прилагат и обработват на компютър? Резултатите от тях могат ли да се табулират и анализират от компютър?

1. Въведение

2. Проблемът 

2.1 Обосновка, значимост или нужда от изследването
2.2. Теоретична рамка на предложеното изследване
2.3. Формулиране на проблема, който ще се изследва
2.4. Елементи, хипотези, теории или изследователски въпроси, които ще се изследват
2.5. Граници и ограничения на изследването
2.6. Дефиниция на термините
2.7. Обобщение

3. Преглед на литературата

3.1. Исторически преглед на теорията и изследователската литература
3.2. Теорията и изследователската литература, специфична за изследването
3.3. Изследвания в свързани области, релевантни на темата на дипломната работа/дисертацията
3.4. Критика на валидността на уместната теоретична и изследователска литература
3.5. Обобщение на известното и неизвестното по темата на дипломната работа/дисертацията
3.6. Приносът, който ще има това изследване към литературата

4. Изследователски процедури

4.1. Изследователска методология
4.2. Конкретни процедури
4.3. Популация или извадка на изследването
4.4. Инструментариум
4.5. Пилотно изследване
4.6. Събиране на данните
4.7. Обработка на данните
4.8. Обобщение

5. Резултати

5.1. План на изследването
5.2. Процедури
5.3. Елементи, хипотези, изследователски въпроси
5.4. Открити доказателства, които подкрепят или не успяват да подкрепят всеки елемент, хипотеза или изследователски въпрос
5.5. Неочаквани резултати
5.6. Обобщение на това, което е открито

6. Заключения и последици

6.1. Заключения

6.1.1. Заключения, извлечени на базата на резултатите
6.1.2. Алтернативни обяснения на резултатите
6.1.3. Влияние на изследването от гледна точка на наученото от него
6.1.4. Силни страни, слабости и ограничения на изследването

6.2. Последици

6.2.1. Проследици за професионалната практика или вземането на решения
6.2.2. Последици за научното разбиране на областта
6.2.3. Последици за изграждането на теория
6.2.4. Последици за бъдещите изследвания

6.3. Препоръки

6.3.1. Препоръки за бъдещите изследвания или за промяна на изследователската методология
6.3.2. Препоръки за промени в академичните концепции, познания или професионална практика
6.3.3. Препоръки за промени или модификации на приети теоретични конструкти
6.3.4. Препоръки, засягащи промени в организацията, процедурите, практиките, поведението

6.4. Заключение

Приложения

Приложение А
Приложение Б
Приложение В

Литература

І. Формулиране на проблема

А. Общият интерес, който превръща това в значим проблем и въпрос, представляващ актуален интерес.
Б. Конкретният практически проблем, който трябва да се изследва, за да се подпомогне практиката или разбирането, да се планира политика или да се определи някакъв курс на действие. 

ІІ. Теоретична рамка

А. Имена и кратки описания на релевантните теории, които ще се използват в подхождането към проблема. 
Б. Преглед на основните концепции и техните взаимоотношения, извлечени от съществуващите теоретични изследвания. 

ІІІ. Преглед на литературата

А. Обсъдете как теоретичната рамка или нейните компоненти са използвани в съществуващите емпирични изследвания. 
Б. Свържете обзора на литературата с използването на конструктите и концепциите, използвани в това изследване. Покажете как съществуващата литература посочва необходимостта от предложеното конкретно изследване. 

ІV. Методология

А. Изследователският проблем: формулиране на взаимоотношение, което ще се подложи на проверка (обща хипотеза). В някои случаи на експлораторни изследвания може да не е подходящо да се формулират хипотези. Вместо това формулирайте прецизни изследователски въпроси с конкретизация на променливите, които ще бъдат включени. 

1. Конкретизиране на променливите: дайте обективни дефиниции на всяка променлива, която ще се контролира, измерва или манипулира. 
2. Конкретизиране на взаимоотношението между променливите: зависимите променливи (цел или резултат), независимите променливи (фактори, които са свързани с целта или резултата) и намесващи се/замърсяващи променливи. 

Б. Конкретни работни хипотези

1. Разчупете общата хипотеза и формулирайте конкретно типа взаимоотношение, което очаквате между независимите и зависимите променливи. 
2. Формулирайте точния тип взаимоотношение, което очаквате между всяка от идентифицираните подизвадки и всеки от очакваните подрезултати. (Как въвеждането на намесващите се променливи влияе върху общите резултати?)

В. Операционални дефиниции: дефинирайте всеки термин във формулировката на взаимоотоншението, което ще проверявате, така че да е внимателно очертан. Това включва всяка променлива в изследването и извадката, която се изучава. 

Г. Ограничения: конкретизирайте всяко в подходящо озаглавена част. 

Д. Процедури

1. Процедури за събиране на данните

1.1. Общ план: формулирайте с думи и осигурете диаграма, ако е уместно. 
1.2. Популация и извадка: посочете как са избрани и използвани критериите. 
1.3. Данни и инструментариум: включете всички релевантни данни и инструменти. 
1.4. Анализи: опишете техниките и тяхното приложение.
1.5. Времеви график: използвайте формата на хронологията или на PERT (program evaluation and review technique). 

2. Пилотно изследване и резултати

V. Събиране, анализ и интерпретация на данните

А. Събиране на данните
Б. Обработка и представяне с табличен вид
В. Осъществяване на подходящите статистически анализи на данните
Г. Интерпретация на данните

VІ. Обобщение и заключения 

А. Обобщения на резултатите от изследването за теоретичната рамка
Б. Случайни резултати
В. Практически последици от резултатите от изследването (професионално развитие, за практиката, за политиката, за действие и т.н.)
Г. Ограничения на изследването
Д. Последици за бъдещите изследвания и за практиката

І. Формулиране на проблема

А. Общ проблем, който придава релевантност и прави желателен опита за синтез на определени познания или теория, или две или повече теоретични или концептуални перспективи. 
Б. Опишете конкретните пунктове, в които се концентрира фокусът на това усилие. 

ІІ. Разработване на рамка за теоретичния синтез 

А. Лаконичен, но всеобхватен обзор на основните концепции в познавателния, концептуалния или теоретичния проблем. 
Б. Конкретизиране на възприеманите проблеми или празноти в познанието, в концептуалната или теоретичната кохерентност. 

ІІІ. Релевантна литература: предварителен преглед на съществуващата концептуална и теоретична работа в областта, включително ключови емпирични изследвания, използващи релевантните понятия и теоретични конструкти. 

ІV. Методология

А. Конкретизиране на проблема, който ще бъде подложен на синтез

1. Идентифициране на конкретните измерения, които ще се адресират в синтеза (например концептуално объркване, концептуални конфликти, конфликти в изследователските резулатти, релевантни на теорията)
2. Операционални дефиниции на:

• • • основните понятия;
    • променливите, които обозначават понятията така, както са използвани в изследванията.

3. Стратегия или планиране на усилията за синтез (идентифициране на релевантната популация от източници и как ще бъде извлечена извадка от тях, ако е подходящо)

Б. Процедури за събиране и анализиране на релевантна информация за синтеза

1. Източници на анализ за концептуално и теоретично релевантния материал
2. Източници на релевантни изследвания, които хвърлят светлина върху концептуалната или теоретичната адекватност, или подпомагат разрешаването на концептуален или теоретичен конфликт
3. Техники за извличане на системна информация от вторични източници 
4. Планирани модалности на анализ 

V. Събиране и анализ на информацията

А. Осъществяване на библиотечното или друго търсене на информационни източници 
Б. Осъществяване на конкретизираните в предишната част модалности на анализ 
В. Анализ и интерпретация на резултатите от научното изследване: към концептуален и теоретичен синтез

VІ. Обобщение и заключения 

А. Представяне на нов модел за концептуални или теоретични подходи на базата на изследването
Б. Конкретизиране на последиците за бъдещите изследвания на професионални и научни проблеми под ръководството на новия модел
В. Последици за бъдещото изграждане на теория или концепции с конкретно позоваване на ограниченията на представяното теоретично изследване. 

1. Въведение и формулиране на проблема

• Проблемът формулиран ли е както по общ, така и по конкретен начин? 
• Формулирана ли е целта на изследването?
• Формулирани ли са въпросите/хипотезите?
• Читателят получава ли общ поглед върху обосновката на изследването и неговото отношение към подкрепящата теоретична база?
• Има ли преход към следващата секция? 

2. Преглед на литературата

• Демонстрира ли цялостно познание за изследванията, теорията, концепциите, идеологията и мненията, свързани с темата?
• Читателят разбира ли, че обзорът е селективен, и обяснени ли са критериите за подбора и релевантността? 
• Представена ли е критична оценка на релевантната литература? 
• Обзорът разкрива ли връзката между онова, което е направено преди от други, и това, което се предлага в това изследване?
• Използвани ли са подходящи заглавия, за да се помогне на читателя да се ориентира в частите на обзора? 
• Всяка част обобщена ли е? 
• Осигурени ли са преходи между отделните части? 
• Има ли обобщение накрая, което аргументира нуждата от изследването, включително празнотите в литературата, които това изследване ще запълни? 

3. Метод и процедура

• Обяснено ли е какво е направено, за да се събере информацията, която е от съществено значение за изследването?
• Възможно ли е друг изследовател да събере данните и да ги анализира по същия начин като в това изследване просто като прочете и следва изложението в тази част? 
• Конкретните изследователски методи, които са използвани, ясно ли са свързани с по-общия план, известен и препоръчван в литературата върху изследователската методология? 
• Ако са използвани изследвани лица (хора или животни), адекватно ли са защитени? 
• Идентифицирани и описани ли са променливите в изследването? 
• Ако се използват контролни механизми, обяснени ли са в достатъчни детайли? 
• Ако са използвани материали или апарати, описани и илюстрирани ли са; историята и полезността им посочени ли са? 
• Посочена ли е средата, в която е правено изследването? 
• Ако са давани инструкции на изследваните лица в хода на изследването, включени ли са? 
• Нужно ли е проследяване на ефектите от изследването върху изследваните лица? Ако е така, обяснено ли е всичко? 

4. Резултати

• Читателят научава ли как е обобщена суровата информация? Дескриптивните статистики? Контент-анализа? Другите методи? 
• Таблиците съдържат ли цялата съществена информация, така че да могат да се четат без консултации с текста? 
• Всяка таблица ясна ли е и може ли да се разбере сама по себе си?
• Резултатите групирани ли са във връзка с въпросите или хипотезите?
• Съобщени ли са случайни резултати, които не са непосредствено свързани с изследваните въпроси/хипотези? Има ли неочаквани резултати? 
• Елиминирани или минимизирани ли са повторенията и излишествата? 
• Тази част свободна ли е от интерпретация на резултатите? 

5. Обсъждане и заключения

• Смисълът и значението на резултатите посочени ли са? 
• Направени ли са заключения за всеки въпрос или хипотеза? 
• Конкретизирани ли са ограниченията на заключенията? 
• Идентифицирани и обсъдени ли са алтернативни обяснения на резултатите? 
• Читателят научава ли колко успешно е било изследването и какви други изследвания може да са необходими по темата в бъдеще? 

Изтегли Формуляр за оценка

Оценявана характеристика:

1. Заглавието ясно и лаконично ли е?
2. Проблемът значим и ясно формулиран ли е?
3. Формулирани ли са ограниченията и рамката на изследването?
4. Рамката добре очертана и подходяща ли е за решението на проблема?
5. Допусканията ясно ли са формулирани?
6. Допусканията аргументирани ли са?
7. Изследването не нарушава човешките права или задълженията по грижите за животните.
8. Важните термини са добре дефинирани.
9. Хипотезите, елементите или изследователските въпроси са ясно формулирани.
10. Конкретните въпроси, които се изследват, са ясно формулирани.
11. Хипотезите, елементите или изследователските въпроси са проверяеми и би могло да им се отговори.
12. Хипотезите, елементите или изследователските въпроси произтичат от обзора на литературата.
13. Взаимоотношенията на изследването с предишни изследвания са ясни.
14. Обзорът на литературата е ефективно обобщен.
15. Процедурите са детайлно описани.
16. Процедурите са подходящи за решаването на проблема.
17. Популацията и извадката са ясно описани.
18. Методът за съставяне на извадката е подходящ.
19. Променливите са контролирани.
20. Описани са методите за събиране на данни.
21. Методите за събиране на данни са подпходящи за решаването на проблема.
22. Обяснени са валидността и надеждността на събраните данни.
23. За анализирането на данните са използвани подходящи методи.
24. Структурата на изреченията и пунктуацията са коректни.
25. Минимално количество печатни грешки.
26. Правописът и граматиката са коректни. Стилът е научен.
27. Текстът е ясно написан.
28. Тонът е непредубеден и безпристрастен.
29. Цялостна оценка за креативност и значимост на проблема.
30. Таблиците и фигурите се използват ефективно.
31. Резултатите от анализите са ясно представени.
32. Основните резултати се обсъждат ясно и се свързват с предишните изследвания.
33. Обяснено е значението на резултатите.
34. Отношението между съществуващите изследвания и резултатите е логично и убедително демонстрирано.
35. Заключенията са ясно формулирани.
36. Заключенията се основават на получените резултати.
37. Обобщенията са потвърдени.
38. Ограниченията и слабостите на изследването са обсъдени.
39. Обсъдени са последиците от резултатите от изследването.
40. Направени са предложения за бъдещи изследвания.
41. Цялостна оценка на провеждането на изследването и на представения текст.

Оценки: слабо, посредствено, добро, отлично, неприложимо

Изтегли Технически изисквания към оформлението на дипломната работа

Техническо оформление на дипломната работа:

• Темата на дипломната работа задължително се съгласува с научен ръководител. След предаването на разработката в завършен вид, научният ръководител трябва да потвърди писмено съгласието си, че разработената дипломна работа може да бъде допусната до защита.
• Дипломната работа трябва да е написана грамотно както стилово, така и граматически. Дипломантът е отговорен за всички правописни, технически и други грешки, допуснати в текста.
• Студентът предава в секретариата на водещата катедра два подвързани и идентични по съдържание екземпляра, единият от които остава в библиотеката към специалността. Задължително към книжния носител се прилага електронен носител, съдържащ един файл с пълния текст на дипломната работа (Word или PDF) и всички други файлове, които са свързани с дипломната работа

При предаването на дипломната работа задължително се прилага собственоръчно написана декларация със следния текст:

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаният: ………. (име, презиме и фамилия), фак. № ………., специалност Психология, магистърска програма по ………………..

декларирам, че:

1. представеният текст е мое дело и е основан на мои проучвания/изследвания;
2. в дипломната работа не са използвани пряко или косвено чужди текстове или ако са използвани части от чужди трудове, те са обозначени и цитирани, и никоя част от дипломната ми работа не е в нарушение на авторските права на институция или отделен автор;
3. никоя част от дипломната ми работа не е била представяна в този вид в същата или в друга институция за висше образование или академия за присъждане на образователна или научна степен.
За невярно съдържание подлежа на санкции съгласно Правилника за устройството и дейността на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чл. 137.

Дата:

Декларатор: …………………………………….
(подпис)

• При доказано от рецензент или комисия по защита неспазване на авторски права и плагиатство дипломантът не се допуска до защита и следва да подготви нова дипломна работа.
• След защитата на дипломната работа дипломантите предоставят данни за кореспонденция (телефон, имейл адрес и др. под.) в секретариата на водещата катедра. Те са необходими за поддържане на Картотека на дипломиралите се студенти от дадената специалност.

Титулна страница:

На нова страница след титулната:

Библиографско описание на дипломната работа:
……………. (фамилия и име на автора на дипломната работа). …………………… (тема на дипломната работа). …………………… (научен ръководител: академична длъжност и звание, име и фамилия), София, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, …………. (година на защита), специалност Психология.
Брой страници: ………..
Брой цитирани и използвани източници: …………….
Брой приложения, графики, илюстрации и др.: …………………