McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.
Писането на есета по психология на университетско ниво е едно от най-важните умения, които ще трябва да развиете в процеса на следването си. Може да учите усилено, за да придобиете експертни психологически познания, но ако не можете да ги предадете чрез есетата и отговорите си на изпитите, постигнатото от вас ще остане незабелязано. Това е ключово умение, което ще ви върши работа по-нататък на магистърско и докторско ниво или на работното ви място.
Дължината на есето зависи от целта, макар че типичният обем в световната практика за първи и втори курс е около 1500 думи, за трети и четвърти курс обемът нараства на около 3000 думи.
Кои са критериите?
Първото нещо, което трябва да знаете, е системата за оценка в университета. Различните университети и преподаватели имат някои разминавания, но общият световен стандарт е:
Процент/ Оценка
90-100% – Отличен 6
80-89% – Много добър 5
70-79% – Добър 4
60-69% – Среден 3
Под 59% – Слаб 2
* Някои по-престижни висши учебни заведения по света изискват и 70% като гранична стойност за издържане на изпит (среден 3).
Противно на студентските легенди, преподавателите не подхождат с нагласата да „късат“ студентите. (Изпитите всъщност са сред най-неприятното време не само за студентите, но и за преподавателите; никой преподавател не извлича удоволствие от писането на двойки.) Най-често срещаните причини за слабите оценки са:
Неотговаряне на поставения въпрос
Това може да изглежда очевидно, но е изключително важно. Есето ви е на конкретна тема, която трябва да дискутирате или да оцените. Неуспехът това да се направи е забележително често срещан. Може да не сте обърнали достатъчно внимание на темата и да сте пропуснали ключова дума или фраза (или нейно значение). Възможно е да сте се отклонили от нея в подготовката (четенето на нужните материали) или в писането и в крайна сметка есето се оказва на друга тема. Може да не сте чели достатъчно, да не сте разбрали правилно предметната материя, да сте написали твърде широко есе, без да стигнете до конкретните пунктове в заданието, да не сте предвидили достатъчно време, за да се подготвите и да напишете есето, или просто не ви харесва темата и затова не сте се постарали да вложите достатъчно усилия. Винаги трябва да четете текста си, като държите пред себе си заданието, за да се уверите, че сте отговорили на поставения въпрос.
Неспазване на академичния стил и език
Много от темите, които се учат по психология, са ви донякъде познати – все пак това е наука за психиката и поведението. Вече знаете много за тях… така ли е обаче? Има много неща, които си мислим, че знаем заради „здравия разум“, чиито носители се ласкаем, че сме; тези източници обаче е възможно да не са коректни и науката нерядко е демонстрирала с изследвания, че стереотипите, народните приказки или мъдрости всъщност са неточни. Трябва да внимавате да не попаднете в капана на предаването на лична история или есе за начина ви на живот вместо академично есе. Ако не напишете академично есе, със сигурност ще получите слаба оценка.
Предаване на твърде недостатъчен и неадекватен текст
Всички учебни есета са с определен обем. Инструкциите на преподавателя ви дават представа каква гъвкавост може да имате в изложението, преди да се наложи санкция (например инструкцията може да е за есе с обем 1500 ± 250 думи (т.е. между 1250 и 1750 знака). Ще бъде посочено дали в този брой влиза и библиографската справка. Ако напишете 800 вместо 1500 думи, може да получите слаба оценка до голяма степен защото не сте покрили достатъчно материал в адекватните детайли.
Неспазване на срок
Ако преподавателят има правила по отношение на закъснялото предаване, трябва да се съобразите с тях. Ваша работа е да се информирате, така че „О, ама аз не знаех“ не е валидно извинение и няма да предизвика съчувствие. Всяко задание има краен срок – той е задължителен, освен ако изрично не сте си уговорили лично удължение. „Имам три есета да предавам тази седмица“ или „Заминавам в чужбина на екскурзия и няма да мога да си предам работата, преди да се върна“, може и да не предизвикат благоприятна реакция. Управлението на времето е едно от уменията, които трябва да развиете през следването си. Наистина може да имате три есета, но кой е казал, че трябва да ги пишете по едно и също време последната нощ преди крайния срок?
Плагиатство
Това е доста болен проблем и предмет на объркване за студентите. Този въпрос е дискутиран по-долу в Плагиатство и как да се избягва. Много университети в Европа и в САЩ използват компютърен софтуер за откриване на плагиатство, например чрез електронни копия на разработките, които се предават през уебсайтове като www.turnitin.com. Все повече университети изискват разработката да се предава през виртуална учебна среда като Moodle или WebCT. Дори и ако я предавате писмено обаче, не правете грешката да мислите, че плагиатството лесно може „да ви се размине“. Преподавателите ви са достатъчно опитни, за да могат да открият различните издайнически знаци, че абзац, част или цялото есе е копирано от други източници.
Сравнете тези два откъса
Освен дължината на тези два абзаца, можете ли да прецените кое есе ще получи по-висока оценка?
Пример 1
В първите два месеца от развитието на фетуса полът е неопределен. Ако след този период тестостеронът е доминиращият хормон, фетусът ще развие мъжки полови органи; ако не, той ще развие женски полови органи. Просто присъствието на хормони на този етап от развитието обаче само по себе си не гарантира, че първоначално развиващият се пол ще е окончателният; от време на време се раждат хора с несъответствие между различните компоненти на половата анатомия и физиология (Gross, 1996, p. 577). Тези несъответствия може да възникнат заради хромозомни аномалии, при които има несъответствие между хромозомния пол и външния вид, включително гениталиите. Най-известните от тях са синдромът на Търнър (XO) и синдромът на Клайнфелтер (XXY) (Gross, 1996, p. 577).
Пример 2
Говорим за културата, но какво означава тя? В бизнес смисъла организационната култура е дефинирана като „общите и относително стабилни убеждения, нагласи и ценности, които съществуват в организацията“ (Williams, Dobson & Walters, 1989). Някои са склонни да мислят за страната като представляваща култура, но както отбелязва Хюс (Hughes, 1994, p. 15), говорейки за Америка, „Америка е умствена конструкция, а не раса или унаследен клас или потомствена територия“. Във всяка организация или група – колкото голяма или малка да е – вероятно ще бъдат представени няколко или много различни култури, различни убеждения, нагласи и ценности. Много вероятно е да има редица припокриващи се характеристики на тези култури, но често е вярно, че доминиращите сили в групата желаят да предадат онова, което смятат за правилен начин на възприемане, мислене и чувстване. Можем ли изобщо да изучаваме напълно обективно дадена култура – нашата или нечия чужда? „Не можем да наблюдаваме културните практики – отбелязва Суорц (Swartz, 1998, p. 5), – без да помним, че нашият акт на наблюдение сам по себе си е културна практика.“ Личната ни предубеденост и убеждения ще оцветяват начина, по който виждаме убежденията на другия. Луис (Lewis, 1996) казва, че „пътят към себеразбирането е да поставяме под съмнение много от тези ценности, които са ни вменени, докато сме били малки“, и може да се твърди, че точно това трябва да направим, когато сме изправени пред опитите да разберем културата. „Културата – твърди Литълуд (Littlewood, 1992, p. 8) – не може да се мисли като чанта със спомени и техники за оцеляване, която хората разнасят със себе си и от която са забравили да се отърват. Тя е по-скоро динамично пресъздаване от всяко поколение, комплексен и променящ се набор от акомодации, идентификации, явни съпротиви и преработки.“ Следователно културните сходства и различия трябва да се вземат предвид, когато се опитваме да определим дали човекът е болен или има нужда от лечение. „Вземането на културата предвид не е просто въпрос дали е легитимно да прилагаме конвенционалните схеми към хората от други култури“ – предупреждава Айзенбърг (Eisenberg, 1996, p. xiii, цит. по Swartz, 1998, p. 59), тъй като „самата диагноза е културен въпрос в обществото“.
Първият пример просто преразказва факти без разработване или обсъждане и единственият източник, който се цитира, е учебник по въведение в психологията. Вторият пример изследва понятие, използва няколко академични източника и извлича заключения за значението на културата в контекста на здравето, като предупреждава читателя за факта, че самият акт на диагностицирането е културен феномен. Забележете и начина, по който са въведени цитатите: цитатът винаги е интегриран в изложението.
Логически грешки
Знаете как да спорите, но дали знаете как да го правите добре? Полезно е да се запознаете с логическите грешки и когато препрочитате работата си, да внимавате за тях; ако сте допуснали такава грешка, се опитайте да я коригирате:
AD HOMINEM: тази латинска фраза означава „срещу човека“, т.е. пренебрегвате доказателство или аргумент на някого просто на базата кой е този човек. Редовно чуваме такива грешки около себе си: „Не го слушай какво говори, той е толкова противен, че не си заслужава даже „добър ден“ да му кажеш“.
AD HOMINEM TU QUOQUE: втората част на латинската фраза значи „ти също!“; тази грешка се допуска, когато аргументът ви е, че някой, който обезсърчава нещо, го прави лично. „Не бива да пушиш – вредно е за здравето – каза човекът, който пуши по 2 кутии на ден.“ Само защото някой пуши и пренебрегва здравето си, не означава, че тютюнопушенето не е вредно за здравето.
Апели към авторитета: само защото известната актриса XYZ или спортната звезда ABC казва, че нещо е добро, лошо, правилно или погрешно, не е доказателство за верността на твърдението; това е просто мнение. За есето ви трябват научни доказателства, а не мнения, пък било то и на много известни и появяващи се по телевизията хора.
Апели към невежеството: само защото няма доказателства в подкрепа на дадена теза, не означава, че тя не е вярна. По същия начин, ако твърдите, че нещо трябва да е вярно или реално само защото никой не е успял да го обори, допускате грешката на апелирането към невежеството.
Апели към състраданието: „Моля не ми пишете двойка, защото котката ми се разболя и трябваше да я водя на ветеринар, а след това ми откраднаха портфейла и не можах да си взема такси; трябваше да вървя пеша, а валеше силно и когато се прибрах, не можах да намеря ключовете си, така че трябваше да се обадя на сестра ми, та когато тя дойде, вече беше много късно, на мен ми беше лошо, трябваше да си легна и не можах да довърша есето.“ Много злощастно стечение на обстоятелствата наистина, но не е валиден аргумент. Работата ви се оценява по това, което предавате, а не по намеренията ви за онова, което сте щели да напишете, ако обстоятелствата бяха различни.
Апели към популярността: много често срещана грешка и може да се види там, където някой се опитва да се аргументира на базата на „всеки твърди това“. Само защото някаква практика или нагласа има одобрението на мнозинството (реално или въображаемо), това не означава, че е най-добрият начин за правене на нещата.
Апели към традицията: така винаги се е правило в миналото, следователно точно така трябва да продължи да се прави. Не е задължително вярно, разбира се, но е проблем, който се среща, когато сте направили изследване или сте изучавали процедура, която демонстрира по-добър подход, а аудиторията не желае да слуша, отхвърляйки аргументите ви просто защото са различни от това, което е било правено в миналото.
Объркване на причина и следствие: има статистики, които показват, че яденето на много сладолед корелира с по-висок процент удавяния. Сладоледът ли повишава риска от удавяне? Ако това е заключението ви, бъркате причина и следствие, а и не разбирате проблема на третата променлива. Две неща може да вървят много често заедно, но това не означава, че едното е причина, а другото – следствие от него.
Фалшива дихотомия: понякога тази грешка се прави неволно, до голяма степен защото имаме ограничени познания по дадена тема. Тя се допуска, когато твърдим, че има само две възможности и полагаме усилия да отхвърлим едната, а след това използваме това като доказателство, че другата трябва да е правилният отговор. Може да има много други възможности, но ние да сме ги пропуснали – преднамерено или непреднамерено. Ако искате да избегнете тази грешка, уверете се, че когато представяте две възможности и след това елиминирате едната от тях, изводът ви е, че възможност А като че ли е по-добро обяснение на явлението, отколкото възможност Б. Може и да обясните, че осъзнавате наличието на други възможности, но трябва да посочите защо сте избрали да говорите само за тези две.
Прибързани обобщения: ако прегледате само два или три източника и те казват едно и също нещо, може да сте изкушени да допуснете, че те отразяват цялостното научно мнение по темата. Възможно е обаче да сте попаднали на двете статии в света, които не са съгласни с широкия консенсус в научната общност, така че сте направили преждевременно заключение.
POST HOC: означава „след това“ на латински и е термин, на който ще се натъквате в курсовете по статистика. Когато става дума за логическата грешка post hoc в аргументирането, правите погрешното допускане, че тъй като B следва A, това означава, че A е причинило B.
Отклоняване на вниманието, или това, което англоговорещите наричат red herring: много подходяща стратегия в криминалните романи и филми, но ако я използвате в есетата си, ще се плъзнете по тангентата и ще аргументирате нещо, което няма никакво отношение към зададената тема.
Хлъзгав склон: случва се, когато навържете поредица от стъпки или събития, които се развиват към заключение с тежки последици, за което няма никакви реални доказателства, например аргументацията: лекарството Х е предписвано в случаи на разстройството Y, но има толкова сериозни странични ефекти, а в някои случаи води до увреждане на органи и органна недостатъчност, така че пациентът има нужда от трансплантация, но пък списъците на чакащи са толкова дълги, че може да е изкушен да си купи орган на черно и така да подхрани незаконната международна търговия на органи. Така ще стигнете до извода, че фармацевтичната индустрия индиректно подпомага незаконната търговия с органи. Къде са доказателствата в подкрепа на подобно твърдение? Предпоставката не води логически до такова заключение.
Аргумент, който е така представен, че да е лесен за оборване: да можете да очаквате потенциалните контрааргументи и да се защитите срещу тях, е полезна стратегия, която засилва позицията ви. Ако се опитвате да го направите обаче, като представяте свръхопростена или неимоверно преувеличена версия на позицията на опонента си просто за да я отхвърлите и да твърдите, че действителната му позиция трябва да бъде отхвърлена, допускате тази логическа грешка. Вие не само интерпретирате погрешно противоположната позиция, но и подкопавате вашата, като прибягвате до такива често твърде очевидни тактики.
