Що е плагиатство?
Oxford English Dictionary дефинира плагиатството като „..вземане и използване като свои мислите, писмения текст или изобретенията на друг“. С други думи, това е непризнатата употреба като собствена на работата на друг човек, независимо дали тя е била публикувана, т.е. става дума за копиране.
Защо плагиатството трябва да се избягва?
Университетите не позволяват плагиатството. Ако го правите, рискувате да не завършите успешно следването си. На пръв поглед може да изглежда, че този въпрос е релевантен само по време на изпити, но това е погрешно впечатление. Първо, ако копирате чужда работа, без да го признаете, плагиатствате, независимо дали е за изпити, или не. Второ, става дума за всяка работа, която е предадена за оценяване, т.е. това означава всякакви задачи, домашни работи, есета, доклади, дипломни работи или дисертации, както и по време на изпитите, които полагате.
Техники за избягване на плагиатството
В академичното писане трябва да демонстрирате, че сте чели и разбирате препоръчваните книги, статии и всякакви други релевантни четива, но не и чрез копиране на онова, което те казват. Идеите са собственост на авторите на произведенията. Копирането им по начин, който внушава, че те са ваши, е плагиатство.
Има две неща, които можете да правите, за да не ви обвинят в плагиатство: (1) парафразиране и (2) следване на правилата.
Книгите и статиите трябва да се използват като източник на информация, въз основа на който пишете – със свои думи – това, което според вас са важните пунктове. Трябва да почетете източниците си на информация. В частите от вашите писмени текстове, които разчитат на източници за информация, парафразирането би следвало да се използва най-много.
Освен изреждането на тези важни пунктове, трябва и да ги обясните, да сравнявате и съпоставяте становищата на различни автори, които сте чели, и да добавяте собствени коментари по обсъжданата тема. Правейки тези неща, вие надскачате просто повтарянето на информацията, която сте открили, а това изгражда доброто изпълнение на заданията. Повтарянето на информацията показва само, че сте я прочели, а вероятно и запаметили. Добавянето на обяснения, сравнения, съпоставки и коментари е по-добро, защото показва, че информацията е била прочетена, анализирана и разбрана. Преподавателят, който оценява заданието, със сигурност ще постави по-висока оценка на такава демонстрация на познания и разбиране.
Има моменти, когато може да цитирате директно от източника. Трябва обаче да спазвате определени правила.
(1) Директното копиране на част от пасаж (т.е. цял параграф) трябва да е рядкост във вашите писмени задания и не бива да е голяма част от текста ви. То трябва много ясно да се разграничи от останалата част от вашия текст по начин, който ясно показва, че е цитат.
(2) Много кратки части от източника (например част от изречение) може да се копират, когато е необходимо. НО: думите, които сте копирали, трябва веднага да са видими за читателя ви. Трябва да внимавате и да не ги променяте, а да ги представите така, както са в оригинала.
(3) Точният източник на цитат трябва да се посочи. Това се прави по начин, който ясно показва колко е копирано.
За да избегнете обвинения в плагиатство, трябва да покажете точно кои части от текста ви са копирани от други източници. Следователно трябва да отбележите началото и края на цитата, и да посочите страницата, от която е взет.
Пример 1
Ако копирате повече от 2 реда текст, те трябва да са в отделен абзац с отстояние от двете страни, за да се покаже ясно целият цитат.
Когато се обсъжда наличието на видеоматериали, предназначени специално за използване от самоподготвящи се учещи, Гарднър прави разграничение между материали за преподаване и такива за учене.
Съществуват множество висококачествени видеоматериали за преподаване, но, както се оказва, има много малко неща, които могат да се опишат като висококачествени учебни материали. Това не бива да ни изненадва, когато обмислим целите на голяма част от тези видеоматериали: не са предназначени за използване от преподавателите в учебните зали. Това, което обикновено превръща качествения материал за препродаване в качествен материал за учене, е участието на преподавателя. Ако материалът е достъпен за самостоятелно учене, без по някакъв начин да се осигури участието на преподавателя, ще е от ограничена полза за учещите (Gardner, 1994, p. 108).
Това не е разграничение, което задължително е ограничено до обсъждането на видеоматериали, но може да се разшири и към обсъждането на материалите за самоподготовка по принцип.
Пример 2
Кратките цитати в текста трябва да са ясно отбелязани: къде започват и къде свършват.
Когато обсъжда наличието на видеоматериали, създадени специално за използване за самоподготовка, в литературата е изказвано мнението, че това, което „обикновено превръща качествения материал за препродаване в качествен материал за учене, е участието на преподавателя“ (Gardner, 1994, p. 108). Това е разграничение, което трябва да се разшири към осигуряването на материали за самоподготовка по принцип.
Има различни начини да признаете източниците си. Ако няма специални изисквания, използвайте метода, който виждате най-често в материалите, препоръчани ви за курса. След като сте избрали метода, е важно да бъдете последователни. Двата най-често срещани методи са:
1. В бележка под линия или в края на главата/произведението
Поставете цифра (обикновено в повдигнат шрифт) в текста и отбележете източника си в бележка под линия на същата страница или в края на текста. Цифрите трябва да са последователни в целия текст.
Това, което е в текста ви:
Д. Гарднър твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя1.
Това, което е в края на страницата или на текста:
Gardner, D. (1994). Creating simple interactive video for self-access. In D. Gardner and L. Miller (Eds.) Directions in Self- Access Language Learning. Hong Kong: Hong Kong University Press.
2. Кратки препратки в основния текст
В текста признавате източника си, като посочвате фамилията на автора и датата на публикуване. Читателят след това може да провери това в литературата накрая, която съдържа пълната библиографска статия.
Това, което е в текста ви:
Д. Гарднър (Gardner, 1994) твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.
Това, което е в частта с литературата в края на текста:
Gardner, D. (1994). Creating simple interactive video for self-access. In D. Gardner and L. Miller (Eds.) Directions in Self- Access Language Learning. Hong Kong: Hong Kong University Press.
Изразяване на вашите мнения
Когато цитирате информация, имате възможността да изразите мнението си за нея. Това обикновено се прави чрез внимателния избор на глагола, който използвате, за да съобщите информацията. Ето някои примери на вариране на мнението.
Пример 1:
Изразяване на положително мнение за цитираната информация:
Гарднър (Gardner, 1994) демонстрира, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.
Пример 2:
Изразяване на отрицателно мнение за цитираната информация:
Гарднър (Gardner, 1994) твърди, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.
Пример 3:
Изразяване на неутрално мнение за цитираната информация:
Гарднър (Gardner, 1994) пише, че това, което превръща добрия материал за преподаване в добър материал за учене, е участието на преподавателя.
Има голям избор от глаголи, които можете да използвате: обяснявам, посочвам, предполагам, установявам, отбелязвам, съобщавам, заключавам, дефинирам, идентифицирам, описвам, обсъждам, показвам, заявявам, наблюдавам, издигам хипотеза. Най-добрият начин да се ориентирате, е като наблюдавате как те са използвани в книгите и статиите, които четете.
Практическо упражнение
Текстове А и Б са източници, които са използвани за осигуряване на информация при писането на студентски текстове.
1. Прочетете текстове А и Б, за да получите представа за оригиналната информация.
2. За студентските текстове:
Източник А
Мики Маус е любим символ на величието на Америка. Той представлява дълга, безгрижна епоха, в която всичко в света върви добре за най-проспериращата нация на земята. Мики Маус символизира просперитета на американците през период, когато те доминират света както икономически, така и политически.
Важно е, че създание, което често се разглежда в други страни като вредител, който трябва да се унищожава, може да се издигне в САЩ и да стане филмова звезда, която е известна на всички. Това символизира американската мечта, в която всеки (очевидно и гризачите, а вероятно и редица други нечовекоподобни образи) може да очаква свобода на словото, свобода на действията и свобода да изкарва почтено прехраната си. Важно е да се отбележи в този контекст, че възходът към славата и/или богатството на потискания другаде човек отдавна е популярна тема във фолклора в западните страни по принцип и в Америка в частност.
Не стига, че прави един гризач герой, американската публика превръща в идол и партньорката на Мики – Мини. Интересно е да се отбележи, че Мики и Мини често демонстрират поведение, приличащо на човешкото ухажване. Интересно е и че тази щастлива неженена двойка остава постоянно в това състояние на невинно блаженство. То като че ли улавя невинността на детството, която децата не знаят, че притежават, а възрастните непрестанно си спомнят с нега.
Освен ролята им на платонична двойка, Мики и Мини демонстрират социално приемливо междуличностно поведение със своите многобройни приятели животни. Тези герои са били разработени като средство за учене на малките деца на ключови елементи от социалното поведение. Днешните родители са израсли с лудориите на Мики Маус и неговите приятели и са доволни и децата им да направят същото.
Много вероятно е Мики Маус да е възникнал от чисто хрумване на Уолт Дисни, без никакви намерения да се създадат ролеви модели за децата (или за младите по сърце). Той обаче се е развил във важна фигура в американското, а може би и в глобалното общество. Той е играл и продължава да играе съществена роля във формирането на добре балансирани членове на обществото както чрез филмите, така и чрез днешния международен Клуб на Мики Маус.
Извлечено от: Symbols of America by R. O. Dent, 1988, p. 53.
Източник Б
Мики Маус, очаворателната малка мишка на Уолт Дисни, е известен по целия свят. Той се смята за игрив герой, който често си създава неприятности, но неизбежно накрая побеждава. Неговата изобретателност и остроумие се разглеждат като символ на онова, което е най-добро в Америка и в американците (Dent, 1988). Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна характеристика на характера на малкия гризач.
Славата на Мики Маус се е разпространила по света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените ъгълчета на земята. Тя е рекламирана и налагана от американската рекламна машина. Това е форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото. В своята епоха европейците са били неудържими точно както са неудържими Мики Маус и всичко, което следва от него. Важната разлика е, че европейският колониализъм е бил незабавно видим, а следователно и е било по-възможно хората да му се съпротивляват.
Вярно е, че европейският колониализъм не е бил лесен за разгромяване в краткосрочна перспектива просто защото е имал зад себе си най-мощните световни военни сили по онова време. Колониализмът на Мики Маус има зад себе си равна, ако не и по-голям сила, която подкрепя напредването му. Същевременно безкрайно по-трудно е той да бъде разгромен в краткосрочна или дългосрочна перспектива, защото той се превръща в част от тъканта на обществото в неговите колонии по начин, който е бил недостъпен за предишните версии на колониализма.
За девет десети от света Мики Маус в действителност не е любимият аутсайдер, който успява да надделее в земята на изобилието. Той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат социално с групите на приятелите и с представителите на другия пол. Обратното, той е диктатор, който оформя децата по модели на социално поведение, които са чужди на тяхното общество. Той подхранва разпасан консумеризъм в страни, които не са готови икономически за това, създавайки банкрутирали, зависими, клиентелистки държави. Освен това Мики Маус допринася и за езиковия колониализъм.
Независимо от твърденията, изказвани в САЩ, е необходимо ефектът на Мики Маус и всичко, което следва от него, да се разглежда в глобален смисъл. Ясно е, че неговата роля е на предвестник на американския колониализъм в голяма част от света. Днес има много части на глобуса, в които на културата и обществото са били нанесени непоправими щети в резултат от тази колонизация.
Извлечено от: Insidious Icons of Our Times by Michel Souris, 1990, p. 109.
Студентски текст 1
Мики Маус е обичан символ на величието на Америка, защото представлява дълга и безгрижна епоха, когато всичко в света е вървяло добре за най-проспериращата държава на земята. Славата на Мики Маус се е разпространила в света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените краища на земята. Той символизира просперитета на американците през този период, когато те са доминирали в света както икономически, така и политически. Мики Маус е станал филмова звезда и популярно име. Това символизира американската мечта, според която всеки (включително и гризачи, а вероятно и много други нечовешки образи) могат да очакват свобода на речта, свобода на действията и свобода да изкарват почтено прехраната си.
Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна характеристика на малкия гризач. Той е рекламиран от американската рекламна машина. Това е форма на коварен колониализъм, която е много по-лоша от европейския колониализъм от миналото. В своята епоха европейците са били неудържими точно както Мики Маус днес. Важната разлика е, че европейският колониализъм е бил незабавно видим и следователно е било по-възможно да му се съпротивляват.
Мики и Мини Маус демонстрират социално приемливо междуличностно поведение със своите приятели животни. Тези герои са били разработени като инструмент за учене на малките деца на ключовите елементи на социалното поведение. Днешните родители са израсли с лудориите на Мики Маус и неговите приятели и са щастливи и децата им да направят същото. Някои хора обаче мислят, че той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат социално с групи от приятели и с хора от другия пол, а е диктатор, който оформя децата според модели на социално поведение, които са чужди за тяхното общество. Той насажда неистов консумеризъм в страни, които икономически не са готови за него, създавайки банкрутирали, зависими клиентелистки държави. Освен това способства за езиковата колонизация.
Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?
Студентски текст 2
Р. О. Дент пише, че Мики Маус е обичан символ на величието на Америка. Той представлява дълга и безгрижна епоха, когато всичко в света върви добре за най-проспериращата държава на земята. Той символизира просперитета на американците през целия период, когато те са доминирали света икономически и политически.
Майкъл Саурис пише, че Мики Маус – очарователната малка мишка на Уолд Дисни, е известен по целия свят. Той се смята за игрив герой, който често си навлича неприятности, но неизбежно накрая побеждава. Изобретателността и остроумието му се разглеждат като символизиращи всичко, което е добро в Америка и американците. Макар да е вярно, че Мики Маус символизира Америка, това не бива да се разглежда като положителна, а е по-скоро отрицателна черта в характера на малкия гризач.
Р. О. Дент освен това отбелязва, че е съществен фактът, че създание, което често се разглежда в други страни като напаст, която трябва да се унищожава, може да се издигне в САЩ, за да стане филмова звезда и всеизвестен герой. Това символизира американската мечта, според която всеки (очевидно включително гризачите, а много вероятно и други нечовекоподобни герои) може да очаква свобода на речта, свобода на действията и свобода почтено да се изкарва прехраната. В този контекст е важно да се отбележи, че възходът до славата или богатството на аутсайдерите отдавна е популярна тема във фолклора на западните страни по принцип и в Америка в частност.
Майкъл Саурис също отбелязва, че славата на Мики Маус се е разпространила по света по същия начин, по който „Кока Кола“ и „Макдоналдс“ са се настанили и в най-затънтените кътчета на земята. Той се рекламира и налага от американската рекламна машина. Тази форма на коварен колониализъм е много по-лоша от европейския колониализъм от миналото. В своето време европейците са били неудържими точно както Мики Маус и неговите последователи са неудържими. Важната разлика е, че европейският колониализъм е непосредствено видим и следователно е било по-лесно да му се съпротивляват.
Освен това той каза, че за девет десети от света Мики Маус фактически не е любимият аутсайдер, който успява в земята на изобилието. Той не е ролевият модел, който показва на децата как да взаимодействат с групите на приятелите и с представителите на другия пол. Обратното, той е диктатор, който оформя децата според модели на социално поведение, които са чужди на тяхното общество. Той налага разюздан консумеризъм в страни, които икономически не са готови за това, създавайки следователно банкрутирали, зависими клиентелистки държави. Освен това допринася и за езиковата колонизация.
Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?
Студентски текст 3
Р. О. Дент заявява, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота от американска гледна точка. При дефинирането на този символизъм авторът говори за просперитета и властта – политическа и икономическа, на САЩ и техния народ през изминалите 50 години. Освен това той споменава факта, че възходът до славата и богатството на анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Авторът свързва този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, които предлагат на гражданите свободата да водят живота си така, както пожелаят.
М. Саурис (Souris, 1990) е запознат с по-ранните аргументи (Dent, 1988) по отношение на символизма на Мики Маус и също коментира този аспект на анимационния герой. Той казва, че силата на този символизъм, когато се разпространи глобално, е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Освен това е много по-трудно да се преодолее, защото той се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. М. Саурис (Souris, 1990) твърди, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добър ролеви модел за децата, а обратното, насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества. Изразява се и мнението, че Мики Маус насърчава консумеризма и подпомага установяването на английския като универсален език, което е вредно за местните езици.
Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?
Студентски текст 4
Р. О. Дент казва, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота според американската гледна точка. При дефиниране на символизма той говори за просперитета и властта – политическа и икономическа на САЩ и техния народ в целия период на съществуване на Мики Маус (приблизително през последните 50 години). През този период Америка е повишила статуса си като световна сила чрез участието във войни и в космическата надпревара, както и чрез щедра помощ за други страни и чрез поддържането на силен долар.
М. Саурис е съгласен, че Мики Маус символизира определени черти на американския живот, но приема по-отрицателно становище за този символизъм, който според него е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Той твърди, че европейският колониализъм от ХІХ в. е по-лесен за отблъскване, докато коварният „колониализъм на Мики Маус“ (p. 109) е много по-труден за преодоляване, тъй като се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. Важно е да се отбележи, че докато Р. Дент (Dent, 1988) говори единствено за американския контекст, М. Саурис (Souris, 1990) разширява тези аргументи в по-глобален контекст.
Р. Дент (Dent, 1988) заявява, че възходът към славата и богатството на един анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Той свързва този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, който предлага на гражданите ѝ свободата да водят живота си така, както пожелаят. Тази свобода е гарантирана според американската конституция и следователно е важна характеристика на живота в Америка. М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но казва, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добрият ролеви модел за децата, а обратното, насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества.
М. Саурис (Souris, 1990) освен това заявява, че Мики Маус насърчава консумеризма и подпомага установяването на английския като универсален език за сметка на местните езици.
Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?
Студентски текст 5
Р. Дент твърди без привежда особени доказателства, че Мики Маус е „любим символ на величието на Америка“ (Dent, 1988, p. 53), който символизира най-добрите аспекти на живота от американска гледна точка. В опит да дефинира този символизъм той говори за просперитета и властта – политическа и икономическа – на САЩ и техния народ в целия период на съществуване на Мики Маус (приблизително последните 50 години). През този период Америка е повишила статуса си като световна сила чрез участие във войни и в космическата надпревара, както и чрез щедра помощ за други държави и поддържане на силен долар.
М. Саурис (Souris, 1990) е съгласен, че Мики Маус е символ на определени характеристики на американския начин на живот, но той има по-отрицателно мнение за този символизъм, за който показва, че е „форма на коварен колониализъм, който е много по-лош от европейския колониализъм от миналото“ (Souris, 1990, p. 109). Той демонстрира, че европейският колониализъм от ХІХ в. е по-лесен за отблъскване, докато коварният „колониализъм на Мики Маус“ (p. 109) е много по-труден за преодоляване, защото се интегрира по-пълно в обществото, в което нахлува. Важно е да се отбележи, че докато Р. Дент (Dent, 1988) говори само за американския контекст, М. Саурис (Souris, 1990) показва, че аргументите неизбежно да простират и в глобален контекст.
Р. Денс (Dent, 1988) смята, че възходът до славата и богатството на анимационен герой, особено такава слаба фигура като мишка, е явление, което е уникално за американската култура. Той се опитва да свърже този символизъм с аспекти на начина на живот в Америка, които като че ли предлагат на гражданите ѝ свободата да водят живота си така, както пожелаят.
Тази свобода е гарантирана от американската конституция и следователно се смята за важна характеристика на живота в Америка. М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но дава ясно да се разбере, че когато се извади от американския контекст, Мики Маус не е добър ролеви модел за децата; точно обратното, той насърчава поведение, което е неприемливо в техните общества. М. Саурис (Souris, 1990) показва и че Мики Маус насърчава консумеризма и по-широкото използване на английския език. Изглежда вероятно Мики Маус да е допринесъл за установяването на английския като универсален език за сметка на другите национални езици.
Този текст може ли да бъде обвинен в плагиатство? Ако е така, какво точно не е наред? Как можете да го коригирате?
Коментари
Това е най-лошият възможен вид плагиатство. Той „краде“ огромни части от текста от двата източника, без да признава това. В действителност много малко от текста е написан от студента. Той е преписан от източниците, макар че на места редът е променен. Освен това някои части от копирания текст са използвани по начин, който не изяснява оригиналното становище на автора. Например второто изречение (започващо със „Славата…“) е взето от източник Б, където е използвано за изразяване на отрицателно становище за разпространение на славата на Мики Маус. Начинът, по който е включено тук (т.е. извън контекста) внушава, че се подкрепя положителното становище, изразено от автора на източник А.
Резултат
Написалият този текст ще получи двойка и ще трябва да преработи текста. Според правилника на университета при повторно нарушение може и да бъде отстранен.
Този текст посочва използваните източници на информация. Освен това текстът е структуриран доста добре, така че релевантните тези от двата източника се появяват заедно. Има обаче два основни дефекта. Първо, не е ясно от текста каква част е директно копирана и каква е парафразирана. В действителност, ако погледнем внимателно, ще видим, че практически целият текст е копиран от единия или другия източник. Това е твърде много директно копиране. Второ, студентът не добавя нищо. Няма обяснения, сравнения, съпоставяне или мнения за това, което казват източниците. Студентът е положил твърде минимални усилия и е виновен за плагиатство, защото няма индикация, че копирането е директно (а и има твърде много копиране).
Резултат
Преподавателят може да поиска студентът да преработи работата или пък ще му постави ниска (или слаба) оценка.
Този текст коректно сочи източниците и от изучаването на оригиналните текстове можем да видим, че през по-голямата част от времето студентът не е копирал директно, а е парафразирал информацията. На два пъти, когато има директно копиране, то е направено коректно. Парафразирането е позволило на студента да покаже разбиране за източниците – виждаме, че той ясно е разбрал контрастиращата природа на двата източника. Като описание на онова, което студентът е прочел в източниците, тези два параграфа са добре написани. Те обаче не стигат достатъчно далеч. Студентът не е изследвал контраста в максимална степен, почти не е включил обяснение на пунктовете и не е представил никакво свое мнение.
Резултат
Като добре написан текст, покриващ основните пунктове по темата, този пример би могъл да получи средна оценка. След като е прекарал доста време в създаването на добре изгладени изречения, студентът може да е разочарован от тази оценка. За да получи по-висока, той трябва да демонстрира способност да борави с информацията.
Този текст коректно признава източниците и ясно посочва кои части са копирани и кои – парафразирани. Втората половина от последното изречение обаче изглежда парафраза, но приписва повече на М. Саурис, отколкото той е написал в действителност. Това по-скоро е интерпретация и екстраполация от написаното от автора. Структурирането на текста е добро. Свързаните становища от различни източници (в съгласие или несъгласие) са съпоставени. Връзките са посочени чрез „Саурис (Souris, 1990) е съгласен.., но,..“ и чрез „М. Саурис (Souris, 1990) не оспорва този аргумент, но…“. Освен това са добавени някои обяснения там, където според студента аудиторията може би се нуждае от допълнително изясняване. Единственото липсващо в този текст е, че студентът не изразява мнение по пунктовете от информацията. В действителност втората част от последното изречение може да е мнение, което студентът (вероятно срамежливо, но със сигурност погрешно) е приписал на публикувания източник.
Резултат
Този текст е добре написан и използва коректно източниците. Освен това той структурира добре информацията. Би следвало да получи оценка над средната.
Това е добре написан текст. Той признава източниците и ясно показва кои части са копирани директно. Последното изречение отразява по-ясно какво точно принадлежи на Саурис и каква част е собственото мнение на студента. Той обяснява пунктовете, които може да се нуждаят от допълнително изясняване, и ясно показва контраста между становищата на авторите на двата източника. И най-важното: този текст включва становищата на неговия автор. Те не са изразени тромаво като „Моето мнение е…“, а се откриват във фините детайли: как са представени мненията на авторите на двата източника. Промените в избора на думи показват, че студентът е благоразположен към мнението на М. Саурис, но не и към това на Р. Дент. Въпреки това текстът точно представя какво са казали авторите на двата източника.
Резултат
Текстът заслужава висока оценка за демонстриране на познаване на информацията, но и за способността да се борави с тази информация, за да се изтъкват пунктове и тези, които според студента са важни.
