Сборник с доклади от Дванадесета международна научна конференция на тема: „The European Union in a Dynamic Global Context“

На 15 и 16 май 2025 г. катедра „Европеистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе своята Дванадесета международна научна конференция на тема „Европейският съюз в новия глобален контекст – предизвикателства и перспективи“.

Събитието беше посветено на динамичната среда, в която функционира Европейският съюз, белязана от промени в областта на сигурността, политиката, миграцията, околната среда и цифровите технологии. Специален акцент беше поставен върху нарастващата заплаха от дезинформация, включително и чрез нетрадиционни канали като гейминг платформите, както и върху необходимостта от гарантиране на качествена и достоверна информация в дигиталната епоха.

Друг основен акцент бяха дискусиите за изкуствения интелект. ЕС е първият глобален и регионален актьор, който прие цялостно законодателство в тази област, чрез Акта за изкуствения интелект, влязъл в сила през август 2024 г. Обсъждани бяха и въпросите за отговорността, авторското право и секторните предизвикателства, свързани с прилагането на ИИ.

Важна част от конференцията беше посветена и на политиката на разширяване и добросъседство на ЕС, включително отношенията със страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Развитието на политическите процеси в Грузия и Молдова, както и влиянието на външни фактори, бяха представени като ключови примери за настоящите трудности пред интеграционния процес.

Политиките на ЕС в сферата на идентичността, образованието, уменията и културата също заеха централно място в научните панели, поставяйки нови въпроси пред академичните среди и политиците.

Конференцията събра учени и изследователи от държави членки на ЕС, от страни кандидатки и потенциални кандидатки, както и от държави в рамките на Европейската политика за добросъседство. В събитието участваха и представители от други региони. Основната цел беше създаването на платформа за академичен обмен, сътрудничество и по-задълбочено разбиране на предизвикателствата и възможностите, пред които са изправени ЕС и неговите съседи.

***

The conference receives financial support from the European Parliament. Sole liability rests with the organiser, the European Parliament is not responsible for the activity.

Сборник с доклади от Единадесета международна научна конференция на тема: „The Agenda of the New EU Institutional Cycle“

На 30-ти и 31-ви май 2024 г. катедра „Европеистика“ проведе своята единадесета международна конференция, озаглавена: „The Agenda of the New EU Institutional Cycle“. Събитието се проведе в конферентната зала на Дома на Европа. Конференцията беше посветена на 25 години от създаването на специалността „Европеистика“ в Софийския университет.

В конференцията участваха учени и преподаватели от България и света, които дискутираха бъдещето на Европейския съюз.  Участниците обсъдиха регионалните и глобалните предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, като изменението на климата, дигитализацията, фалшивите новини и дезинформацията, миграционната и бежанската политика, перспективите за ново разширяване на ЕС, войната в Украйна и други глобални конфликти. Представени бяха и успехите на вътрешния пазар и единната валута.

Обръщение по случай конференцията и 25 годишнината на специалността отправи бившият председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Той акцентира върху необходимостта от стратегически реформи и нови приоритети, които ще бъдат определени в новия институционален цикъл на ЕС след месец юни 2024 г.

***

The conference receives financial support from the European Parliament. Sole liability rests with the organiser, the European Parliament is not responsible for the activity.

Сборник с доклади от Девета международна научна конференция на тема „Състоянието на Европейския съюз – необходимост от единство и солидарност“.   

На 1 и 2 юни 2023 г. катедра Европеистика проведе своята Десета международна научна конференция, на тема „Състоянието на Европейския съюз необходимост от единство и солидарност“.

Участие в събитието взеха учени от Франция, Гърция, Бразилия, Полша, Китай, Румъния, Великобритания, Литва, Хърватия, Албания, Северна Македония, Сърбия, както и преподаватели от редица български университети. Изследователи и експерти в различни области, споделиха своите знания, изследвания и опит по отношение на важни европейски въпроси. В организацията на конференцията се включиха студенти – доброволци и членове на Клуб „Европеистика“.

Във фокуса на дискусиите бяха теми като цифровото разделение в ЕС, енергийният пазар на ЕС, новите развития в политиката на ЕС за защита на потребителите във финансовата сфера, дебатът за бъдещето на ЕС в светлината на икономическата и енергийна криза, външните отношения на ЕС, войната в Украйна, принципът на солидарност в ЕС и други. Тези теми бяха разгледани от различни перспективи, а дискусиите и обменът на идеи сред участниците спомогнаха за по-доброто разбиране на предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен Европейският съюз.

Сборник с доклади от Девета международна научна конференция на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”

На 13 и 14 октомври 2022 г. катедра Европеистика проведе своята Девета
международна научна конференция, на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”.

Участие в събитието взеха изтъкнати преподаватели от български университети, както и лектори от Италия, Полша, Румъния, Албания, Косово, Турция и Индия. Във фокуса на дискусиите бяха актуални теми за бъдещето на ЕС, преодоляването на настоящите кризи и предизвикателства, преотварянето на границите в края на пандемията, съживяването на идеи за обединението на Европа и тяхната промяна в новата реалност.

Конференцията бе организирана отново с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“, като за втора поред година тя се организира и със съдействието на Wilfried Martens Centre for European Studies.

Сборник с доклади от Осма международна научна конференция на тема „Към повече Европа – амбиции и реалности“

На 14 и 15 октомври 2021 г. катедра Европеистика проведе своята Осма международна научна конференция, на тема „Към повече Европа – амбиции и реалности“.

Участие в събитието взеха преподаватели от български университети, както и лектори от Германия, Франция, Ирландия, Белгия, Румъния, Сърбия. Конференцията беше организирана с участието на Вилфрид Мартенс Център за европейски изследвания .- Брюксел, което сложи началото на ползотворно сътрудничество. Участието на лектор от Центъра „Нашата Европа“- Париж , основан от Жак Делор, също допринася за бъдещи общи проекти с катедра Европеистика. Във фокуса на дискусиите бяха теми като дебатът за бъдещето на ЕС през призмата на икономическите, здравните, климатичните и миграционните предизвикателства; трудностите пред политиката на разширяване и добросъседство, уроците от Брекзит; важността от по-добро образование, оформяне на обща европейска идентичност и осмисляне на ценностите на общоевропейското обединение.

Сборник с доклади от Седма международна научна конференция на тема ​„Следващите седем на Европейския съюз“

„Следващите седем на Европейския съюз“ – с това заглавие през май 2020г. трябваше да бъде проведена Седмата научна конференция на катедра Европеистика в Софийския универститет „Свети Климент Охридски“, посветена на тези годишнини. Идеята беше да обсъдим бъдещите седем години от развитието на европейската интеграция, с надеждата да не повтаряме често думата „криза“, но 2020 г. ни изненада с достатъчно непредвидени събития, които да разколебаят и объркат дори и най-решителните лидери.

Кризата, предизвикана от вируса Covid-19, беляза 2020г. Заедно с този непознат вирус, се появиха и други, които вече смятахме за изчезнали в Европейския съюз. Вирусите на национализма, на егоизма и на разделението са не по-малко опасни от Covid-19 „Вирусът се връща. Климатът, който изглежда царува между държавните и правителствените ръководители показа разделенията между 27-те, по-специално между страните от Севера и Юга и липсата на европейска солидарност представляват смъртна опасност за Европейския съюз“. – предупреди Жак Делор , един от най-големите защитници на европейското обединение.

В тази сложна обстановка, когато Европа изживява тежки здравни, социални и икономически проблеми, логично е да си задаваме въпроса ще се промени ли нещо след кризата, предизвикана от Covid-19. Как ще изглежда животът ни? Ще се промени ли Европейският съюз? Ще се промени ли светът? Все пак какви ще бъдат следващите седем години? Вероятно не такива, каквито си ги представяхме в началото на 2020г. Как да ги преосмислим?

Разбира се, още е рано да се прогнозира, а непредвидените обстоятелства и събития често разбиват дори най-грижливо подготвените и научно обосновани прогнози. И все пак нека направим опит да очертаем някои тенденции, които са резултат от кризата и които е вероятно да променят начина ни на живот и европейската интеграция. Въпреки, че икономиката е силно повлияна от кризата, това което се случи през последните месеци може да доведе и до редица положителни промени, стига да успеем да извлечем поуките от тази пандемия. Светът и Европейският съюз след кризата зависят в голяма степен именно от това. Засега единственото сигурно обстоятелство е, че в близко бъдеще ще трябва да живеем в свят с COVID-19.

В този най-общ контекст, вероятно би било подходящо да променим темата на конференцията на „Преосмисляне на следващите седем на Европейския съюз“.

Преосмисляне на компетенциите на Европейския съюз в сферата на здравеопазването – Първоначалните реакции на Европейския съюз и по точно на неговите институции на разпространяващата се пандемия изглеждаха хаотични. Държавите членки реагираха до голяма степен некоординирано при затваряне на границите и забрана на износ на защитни маски, защитни облекла и лекарства. Появиха се критики срещу Европейския съюз за недостатъчните действия по отношение на здравната криза. Но всеки, който е информиран за това как работи Европейският съюз, как и кой взема решенията в различните сфери, е наясно, че компетенциите на европейските институции в сферата на общественото здраве са само подкрепящи за разлика от изключителните компетенции, например в сферата на търговската политика. Поуката от здравната криза неминуемо води до извода, че Европейският съюз трябва да има по-големи компетенции в общественото здравеопазване. В тази насока назрява необходимостта здравеопазването да се превърне в споделена компетентност, което да даде възможност Европейският съюз да има правомощия да действа в опазване на общественото здраве. Тази промяна би изисквала промяна в договорите, което е сериозна задача, но би могло да се намери и друго оперативно решение, ако всички държави се съгласят на този вариант. В тази посока е изказването на френския президент Еманюел Макрон през март т.г. „Това, което тази пандемия вече разкрива, е че безплатните здравни грижи, без условие за доходи или професия, не са разходи или товар за нашата социална система , а скъпоценни стоки, основни активи, когато съдбата ни удари … Има стоки и услуги, които трябва да бъдат поставени извън законите на пазара.“

Осигуряване на стратегическа автономия на Европейския съюз – Зависимостта на Европейския съюз от внос на определени стоки, важни за справянето с пандемията основно от Китай, наложи преосмислянето на стратегическата независимост на ЕС. Това стана ясно още в през март т.г. , когато лидерите на държавите от ЕС в съвместна декларация подчертаха необходимостта от „стратегическата автономия на блока“. Изводът за нуждата от по-голяма икономическа независимост на ЕС от външни участници на пазара все повече се налага с нарастването на икономическите проблеми. На практика тази стратегическа автономия има няколко направления: първо, връщане на някои производства , изнесени главно в Китай, в държавите членки на ЕС. В това би бил и шансът на страните от Централна и Източна Европа, включително и на България да поемат част от тези производства. Другото направление е грижливият скрийнинг на чуждестранните инвестиции – вероятността икономическите затруднения на стратегически европейски предприятия да доведат до тяхното изкупуване от чуждестранни инвеститори и предимно от Китай е голяма, поради което следва държавите-членки на ЕС да са особено внимателни в това отношение.Третото направление е засилване на продоволствената сигурност на Европейския съюз и намаляване на зависимостта от вносни храни. Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски твърди, че един от основните уроци от кризата е, че Европа трябва да отглежда собствени култури:„Трябва да имаме собствена храна, произведена на нашите ниви , от нашите собствени земеделски производители и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим тези вериги за доставки “. Това предполага и усъвършенстване на общата селскостопанска политика.

Осъществяване на Европейския зелен пакт – Преодоляването на здравната криза и на предизвиканата от нея икономическа криза са най-важните задачи, които стоят пред Европейския съюз. Въпреки че съществуват различни мнения между държавите членки, все повече се налага становището, че възстановяването на икономиката и растежа минават през „зелен преход“ и че Европейският зелен пакт е стратегията за растеж, която да доведе до създаване на един по-добър свят. Много важно е дали помощта, която ще се отпуска както на европейско, така и на национално равнище, ще бъде фокусирана върху „спасяването“ на традиционните сектори или ще подтикне към екологична трансформация. Ако държавите членки се концентрират върху възвръщане на икономическия растеж на всяка цена без грижа за околната среда, вероятно ще постигнат някои краткосрочни положителни въздействия като намаляване на безработицата, избягване на фалити на фирми, но това би имало твърде неблагаприятни дългосрочни последици.

Преосмисляне на ролята на експертите, увеличаване на инвестициите в образование, наука и иновации – В световен мащаб се наблюдава тенденция сред популистките партии и политици да подценяват мнението на научните среди, на изследователите в различни сфери, особено в областта на климатичните промени и опазването на околната среда. Пандемията от COVID-19 може да промени това и обществото да изисква политиците да се вслушват повече в научното мнение. В тази връзка, Европейският съюз вероятно ще положи усилия за повече инвестиции в образованието, науката и иновациите, което вече се потвърждава от редица действия, предприети по време на пандемията.

Цифровизацията, дигиталният свят и неговото преосмисляне – Здравната криза наложи редица дейности, включително и в сферата на образованието да се осъществяват в дистанционен режим. Преосмислянето на финансирането, обновяването и оборудването на училищата и университетите, подготовката на преподавателите и учениците може да доведе до ускоряване въвеждането на иновативни методи на преподаване, които да подготвят специалисти с необходимите знания и умения за европейската икономика. Кризата даде да се разбере, че всеки член на обществото трябва да има дигитални умения, както и достъп до Интернет и до компютър. Европейският съюз би следвало да излезе от тази криза с още по-голямо целенасочване към цифровизацията. Възможни са промени и в начина на функциониране на самия Европейски съюз. Провеждането он-лайн на част от заседанията на Европейския парламент, както и на други европейски институции по време кризата показа, че е възможно и в бъдеще някои дейности на институциите на Европейския съюз да се провеждат по този начин.

Преосмисляне на социалната справедливост – Успешното осъществяване на цифровизацията и на Европейския зелен пакт са свързани с решаването на редица важни социални въпроси и преди всичко със социална справеливост. Никой не трябва да бъде пренебрегнат, изоставен или дискриминиран. За съжаление, здравната криза извади на показ именно социалната несправедливост, особено в областта на образованието. Време е в целия Европейски съюз да се обсъди по-задълбочено идеята за универсален основен доход в условията на безпрецедентната икономическа криза, причинена от пандемията.

Преосмисляне на решенията относно еврото – Желанието за стабилна европейска валута, която да се съизмерва с американски долар на международните пазари, трябва да стимулира Европейския съюз при предприемането на бързи и ефективни мерки за стабилизиране на икономиката и съответно на единната валута. „За да се случи това обаче, Европа ще се нуждае от силен икономически растеж. Никой не иска да инвестира в икономика, в която няма растеж. Ако можем да изберем правилна стратегия за растеж и да издадем облигации за съвместен дълг, който би бил устойчив от страна на по-силни и слаби държави, тогава Европейският съюз може да излезе засилен от кризата“ твърди Гунтрам Волф, директор на брюкселския мозъчен тръст „Bruegel“. Имайки предвид опустошителните икономически резултати от коронавирусната криза, бъдещето на Европейския съюз не може и не трябва белязано с постоянно разделение между северните и южните държави.

На част от тези теми са посветени докладите в сборника „Следващите седем на ЕС“. Готови ли сме за тях? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? Обществените медии и тяхната правна уредба, необходимостта от гражданско образование, възпитаването на толерантност и още редица важни европейски въпроси са намерили място в сборника. Не е забравено разширяването на Европейския съюз, предизвикателствата и възможностите пред страните от Западните Балкани. Публикуването на сборника е доказателство, че дори в тези сложни условия, творческите търсения продължават.

В заключение бих искала да напомня за още една по-различна годишнина, но имаща отношение към Европейския съюз – през 2020г. се навършват 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен. Повлиян от духа на Френската революция, Бетовен мечтае за „общество, в което свободното развитие на хората е крайната цел“. Бетовен сътворява своята Симфония № 9, обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, в самоизолация поради глухотата си. Това е красноречиво доказателство, че вдъхновението и творчеството, както и призивът за единство, звучащ от „Одата на радостта“, не трябва да спират дори и в най-трудните времена. Както отбеляза председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен в своята реч пред Европейския парламент(26 март 2020 г.), „Трябва да се грижим един за друг и да се подкрепяме взаимно. Защото ако има нещо по-заразно от този вирус, то това са любовта и съпричастността. Изправени пред опасността, хората в Европа показват колко силни могат да бъдат тези чувства.“

Приятно четене и преосмисляне на следващите седем години на България, на Европейския съюз и на света, в който ще живеем.

Проф. д-р Ингрид Шикова

Сборник с доклади от Шеста международна научна конференция на тема Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят“

Шестата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 30–31 май 2019 г. г. в София, под надслов „Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят“.

Конференцията беше посветена на 20-годишнината от създаването на Катедра „Европеистика“, както и 30-годишнината на програмата „Жан Моне.“ Това беше чудесна възможност да поговорим за предизвикателствата пред преподаването и изучаването на европейски въпроси в България. Участниците се фокусираха върху перспективата на ЕС за икономически растеж и създаване на работни места през следващото десетилетие. Обсъдихме необходимостта от изграждането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като способ за преодоляване на структурните слабости на икономиката на ЕС; начините за повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността и изграждането на устойчива социална пазарна икономика. Разширяването на Европейския съюз и Европейската политика за съседство продължават да бъдат приоритетни за Съюза. Европейската идентичност и проблемите на мултикултурализма също са важни теми, за които е необходимо да се говори в рамките на дебата за бъдещето на ЕС. В дискусиите се включиха и много студенти, които превърнаха събитието в още по-интересно и ползотворно.

В конференцията взеха участие лектори от водещи университети в Германия, Нидерландия, Румъния, Сърбия, Северна Македония и България, а също така и от Австралия и Китай. Петте раздела в сборника съответстват на кръглите маси, в рамките на които лекторите представиха своите доклади.

Събитието се реализира и благодарение на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България.

Сборник с доклади от Пета международна научна конференция на тема „Съединението прави силата“

Петата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 31 май – 1 юни 2018 г. в София, под надслов „Съединението прави силата“.

Провеждането на ежегодна международна конференция се превърна в чудесна традиция на катедрата, която всяка година се доразвива и обогатява. Събитието се реализира благодарение на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България. Конференцията и издаването на сборника се осъществяват и с подкрепата на проекта на специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“: „Жан Моне“ Център за високи постижения в преподаването и научните изследвания върху европеизацията на държавите от Югоизточна Европа (2016-2019), който е съфинансиран от Програма „Еразъм+“.

На 1 януари 2018 г. България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз в сложен и динамичен период, в който трябваше да бъдат взети важни решения. Нашата страна се стремеше да постигне целите си като ротационен председател посредством три лесно запомнящи се подхода. Те обхващат трите най-важни сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз – както вече придобиха популярност сред българското общество „трите К“ – консенсус – конкурентоспособност – кохезия. Конкурентоспособността е определяща за икономическия просперитет на гражданите, кохезията е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз, а консенсусът е необходим за единството и напредъка на нашия съюз. Не бива да забравяме и четвъртото „К“ – културата, защото именно тя отличава Европа като мярка за цивилизация.

Основната цел на конференцията бе да представи иновативни решения на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС и да допринесе за дискусиите по приоритетите на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз.

Какво бъдеще да изберем за Европа, как да продължим заедно, какви решения да вземем, какви конкретни стъпки да направим, за да бъдем обединени и силни? Това бяха само част от въпросите, на които търсиха отговор в дискусиите университетски преподаватели, експерти и студенти. В петото издание на конференцията презентациите бяха организирани под формата на кръгли маси, което даде възможност за по-оживен дебат и обмяна на идеи между панелистите и останалите участници.

В събитието участваха лектори от водещи университети в Германия, Италия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Черна гора, Турция, Македония и България.

Четирите раздела в сборника съответстват на четирите кръгли маси, в рамките на които преподавателите и изследователите представиха своите доклади: „Бъдещето на Европейския съюз и младите хора – икономически растеж и социално сближаване?“, „Европейска перспектива за Западните Балкани“, „Сигурност и стабилност в обединена Европа“ и не на последно място „Научените уроци: разширяване, комуникиране, ротационно председателство“.

Сборник с доклади от Четвърта международна научна конференция на тема „​Да преосмислим Европейския съюз?“​

Четвъртата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 11-12 май 2017 г. в София, под надслов „​Да преосмислим Европейския съюз?“​.

Провеждането на ежегодна международна конференция е вече добре утвърдено академично събитие на катедрата, което всяка година се развива и обогатява съдържателно.  Конференцията и издаването на сборника се осъществяват с подкрепата на проекта на специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“: „Жан Моне“ Център за високи постижения в преподаването и научните изследвания върху европеизацията на държавите от Югоизточна Европа (2016-2019), който е съфинансиран от Програма „Еразъм+“. Конференцията се реализира благодарение и на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и съдействието на Представителството на Европейската комисия в България.

Последните няколко години от развитието на Европейския съюз бяха белязани от възникването на редица кризи, като повечето от тях все още не са преодолени и дори имат потенциала да се задълбочат допълнително. Като примери можем да посочим световната икономическа и финансова криза, възхода на радикалните националистически движения в някои държави членки на ЕС, намаляването на доверието към европейските институции и структури, вероятността за т.нар. Грекзит, референдумът за Брекзит и подаването на молба от Великобритания за оттегляне от ЕС, както и дискусиите за други бъдещи възможни „екзити“.

Кризата на много нива в Европейския съюз провокира въпроси относно ефективността на политиките на Съюза и готовността на държавите членки да следват общите правила. На дневен ред са също така дискусиите за „повече или по-малко Европа“. Стана ясно, че има нужда от нови идеи за реорганизиране на ЕС, за да може той да си върне доверието и да възстанови връзката си с европейските граждани.

Основната цел на организираната международна конференция бе да засили този дебат и да ангажира вниманието на участниците и публиката с най-актуалните проблеми на европейската интеграция и бъдещето на ЕС. Участниците имаха възможността да обсъдят иновативни и устойчиви решения на стратегическите предизвикателства, пред които е изправен ЕС. В четвъртото издание на конференцията презентациите бяха организирани под формата на кръгли маси, което даде възможност за по-активен дебат и обмяна на идеи между панелистите и публиката.

В събитието участваха лектори от водещи университети в Германия, Ирландия, Румъния, Турция, Македония, Сърбия и България.

Петте раздела в сборника съответстват на петте кръгли маси, в рамките на които преподавателите и изследователите представиха своите доклади: „Да преосмислим Европейския съюз?“, „Последни развития в Европейския съюз – пътят напред“, „България и Румъния – десет години в Европейския съюз?“, „Разширяване, асоцииране, добросъседство“ и „От търговия и инвестиции към европейска идентичност“.

Сборник с доклади от Трета международна научна конференция на тема „Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“

Третата международна научна конференция на катедра „Европеистика“ се състоя на 19-20 май 2016 г. в София под надслов „Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“. И тази година конференцията се проведе дни след честването на Деня на Европа на 9 май и предостави възможност за разглеждане на актуални и значими за Европейския съюз и България въпроси. Конференцията беше организирана със съвместните усилия на катедра „Европеистика“, Философски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“. Мястото на провеждане на събитието бе Дома на Европа в София.

По време на конференцията бяха дискутирани актуални теми, свързани с проблемите и перспективите пред Европейския съюз, като в същото време бяха представени изследвания и анализи, разискващи важни въпроси от ЕС. Темите засягаха както макроикономическите политики на ЕС, културните предизвикателства, така и въшната политика, разширяването на Съюза и случая Brexit.

Участници в конференцията бяха преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет, Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Международното участие в конференцията беше от преподаватели в университети в Румъния, Гърция, Македония, Косово и Китай. За пръв път в рамките на международната конференция със своите изследвания участваха и два екипа студенти от четвърти курс от бакалавърската програма на специалност „Европеистика“, под научното ръководство на докторант от специалността.

Презентациите и дискусиите се проведоха в различни тематични панели, като: „Има ли достатъчно Европа и cъюз в Европейския съюз?“, „Културни и идентичностни предизвикателства пред ЕС“ и „Разширяване, добросъседство, асоцииране – приоритетни ли са те днес за ЕС?“

Сборник с доклади от Втора международна научна конференция на тема „Европейският съюз – нов старт?“

Втората международна конференция на катедра „Европеистика“, озаглавена Европейският съюз – нов старт?, се проведе в периода 20-21 май 2015 г. в София.

Конференцията се проведе дни след поредното честване в България на Деня на Европа на 9 май и предостави възможност за обсъждане на актуални и значими за Европейския съюз и България въпроси. Има ли нов старт в Европейския съюз, или наблюдаваме рестартиране на познати предизвикателства; какви са културните и идентичностни предизвикателства пред ЕС; приоритетни ли са днес за ЕС процесите на разширяване, добросъседство, асоцииране – това са само част от въпросите, на които докладите от втората международна конференция се опитват да отговорят. Важен аспект в обсъжданията по време на конференцията бе също така и професионалната реализация на студентите от специалност Европеистика в СУ „Св. Климент Охридски”.

Участници в конференцията бяха автори от СУ „Св. Климент Охридски”, Университета за национално и световно стопанство, Българската академия на науките, университети от Велико Търново и Варна. Международното участие в конференцията бе от преподаватели в университети от Румъния, Турция, Полша и Република Македония. Активно участие в конференцията, в т.ч. и с цел обсъждане на професионалната реализация на студентите от специалност Европеистика на СУ „Св. Климент Охридски”, взеха представители на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, Представителството на Европейската комисия в България и Информационния център на Европейския съюз, Института за икономическа политика, Фондация „Европейски институт” и други.

Сборник с доклади от Първа международна конференция на тема „Европейският съюз на кръстопът“

Първа международна конференция на катедра „Европеистика“, озаглавена „Европейският съюз на кръстопът“, се проведе в периода 14-15 май 2014 г. в София. Конференцията премина под знака на 15-ата годишнина от създаването на Катедрата.

Конференцията се проведе дни преди последните избори за Европейски парламент в края на май 2014 г. и се превърна в част от дискусиите за бъдещето на обединена Европа. По какъв начин ще продължи да се развива ЕС между запазването на суверенитета и задълбочаването на интеграцията? Ще има ли Европа на две или повече скорости? Гарантира ли членството в Европейския съюз повече свобода и повече демокрация на гражданите? Какви са предизвикателствата пред България седем години след членството в ЕС? Какви са бъдещите перспективи пред разширяването на ЕС?

Докладите, изнесени на конференцията, бяха групирани в три панела. Първият панел бе фокусиран върху основната тема на конференцията: Европейският съюз на кръстопът – накъде и как да продължим. Вторият панел се концентрира върху процесите на разширяване, асоцииране и добросъседство, възможностите и предизвикателствата пред тях. Акцентът на третия панел бе върху тенденциите в преподаването по европеистика при изучаването на съвременна Европа. Обсъдени бяха стандартите, ролята и качеството на университетското образование по европеистика. Участници в конференцията бяха автори от СУ „Св. Климент Охридски”, Българската академия на науките, университети от София, Велико Търново, Русе и Бургас, както и от държави от региона на Балканския полуостров. Презентациите и дебатите по време на конференцията дадоха отговор на много въпроси, но поставиха и нови, които ще бъдат предмет на бъдещи изследвания.